РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Белоградчик, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100336 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на
заявител в р-р на 2 210.90 лв. - неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ с пр. осн. чл. 79
ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и 234.53 лв. - мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД,
39.18лв. – главница за дялово разпределение за периода м.06.2018 г. - м.04.2020 г. и 6.04 лв.
мор. лихви – за периода 31.07.2021 г.- 02.02.2021 г.
В предявената от „Топлофикация София” ЕАД – гр. София исковата молба се излага
: Ответника в качеството си на ползвател на топлоснабден имот е клиент на топлинна
енергия/ТЕ/ по см. на чл. 153 ал.1 ЗЕ. Между страните са налице облигационни отношения
м/у ищеца/доставчик на ТЕ/ и ответника- потребител на ТЕ в жилище в гр. София, с
ползвател ответника, които се регулират от Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД /ОУ/. Ответника не е упражнил правата си
по чл. 150 ал.3 ЗЕ.
През периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. ищеца е доставял ТЕ, която ответника е потребявал
и за която са издадени съответните фактури за дължими суми, които ответника не е платил.
За сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с лице по чл. 139а ЗЕ. Сумите за
топлоснабдения имот са начислявани по прогнозни месечни вноски и след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на ТЕ в сградата.
1
Ответника е изпаднал в забава при плащането, поради което се претендира и мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. – 02.02.2021 г. и за периода 31.07.2018 г.- 02.02.2021 г. ,
съответно в размер 234.53 лв. и 6.04 лв. мор. лихви
Проведено производство по чл. 410 ГПК/в т.ч. подадено в срок възражение от ответника с/у
Заповедта за изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 2 210.90 лв. – неизплатена цена на топлинна енергия/ТЕ/ за периода
м.05.2017 г. – м.04.2020 г., 234.53 лв. - мораторни лихви за периода 15.09.2018 г. –
02.02.2021 г., 39.18лв. – главница за дялово разпределение за периода м.06.2018 г. -
м.04.2020 г. и 6.04 лв. мор. лихви – за периода 31.07.2018 г.- 02.02.2021 г.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2021 г. -
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 9735/2021 г. на СРС до окончателното й
изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 130/2021 г.
по описа на БРС.
Привлеченото като трето лице–помагач на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД – гр.
София, извършили дяловото разпределение на топлинна енергията за сградата, в която се
намира топлоснабдения имот не оспорва предявения иск и счита, че същия е основателен
Ответника е оспорил предявените искове.
Брани се с правни доводи : - не е налице облигационна връзка м/у ищеца и ответника, тъй
като последния не е нито собственик, нито ползвател на топлоснабдения имот; - стойността
на услугата „дялово разпределение“ се дължи на фирмата за ДР, а не на ищеца; - договора с
фирмата за ДР не носи подпис на ответника; - не дължи лихви, тъй като не са налице
доказателства за публикуване на издадените фактури на сайта на ищеца
Излага правопогасяващо възражение - изтекла погасителна давност относно веземането на
ищеца за главница за периода м.05.2017 г. - 18.02.2018г.
По искане на ищеца, по делото са допуснати и изслушани две експертизи – съдебно
– техническа/СТЕ/ и съдебно – счетоводна/ССЕ/ Заключенията по допуснатите и изслушани
експертизи, не са оспорени от страните и са приобщени към останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, след като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, заключенията по
изслушените съдебни експертизи, доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
От фактическа страна :
От представения по делото нот. акт № 198, том Двадесет и три/римско/, дело №
4638/1994 г. се установява, че ответникът е подарил процесния отопляем имот, като е
запазил правото да ползва същия докато е жив.
Видно от представения по делото протокол от 05.06.2002 г., съставен при проведено
общо събрание на етажната собственост, е било взето решение за въвеждане на система за
дялово разпределение и монтирането на индивидуални топлинни разпределители с
2
търговско дружество „Техем сървисис” ЕООД – гр. София, в изпълнение на което е бил
сключен такъв на 01.08.2002 г. от избрани по надлежния ред представители на етажната
собственост.
По делото е изготвена СТЕ, която съдът кредитира като компетентно и точно
изготвена в отговор по поставените задачи. Видно от заключението на в. лице, в процесния
период сградата, в която се намира имота на ответника е била с непрекъснато
топлоснабдяване. В тази връзка в имота на ответника е била доставяна топлинна енергия,
като се е начислявала потребена такава за отопление, за сградна инсталация и горещо
водоснабдяване/при неосигурен достъп/. Цената за предоставената услуга се определяла въз
основа на количеството топлинна енергия доставена до абонатната станция на сградата, като
разпределението било извършвано между отделните обекти. Енергията, отдадена от сградна
инсталация, е разпределяна съобразно кубатурата на имотите в сградата, като след отчитане
на технологичните разходи, които са за сметка на ищцовото дружество, доставената
топлинна енергия се дели на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и за отопление,
като последната от своя страна се дели на топлинна енергия за отопление на самия имот и
такава, отдадена от сградната инсталация. Уредите са били отчитани от ФДР за процесния
период и са били изготвяни изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, съответни
на реално потребената топлинна енергия, в съответствие с установената методика,
нормативна уредба, проверените документи, уреди в имота и в сградата. Изравнителната
сума за процесния период е 470.88 лв. Сочи, че дължимата сума от абоната за потребена
топлинна енергия в имота за процесния период възлиза общо на 1 783.30 лв. - ТЕ за
отопление и от сградна инсталация и за БГВ. Начисляването на сумите за топлинна енергия
за имота е било извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, като цените са регулирани от ДКЕВР. За процесния период в абонатната
станция е имало монтиран годен топломер, отговарящ на нормативните изисквания.
За периода м.02.2018г. – 30.04.2020 г. задължението на ответника за главница е в общ
размер 186.31 лв. в т. ч. : м. 02. – 68.88 лв., м.03. – 92.33 лв. и м. 04.2018 г. – 27.10 лв.
По делото е изготвена и ССЕ, която съдът възприема като компетентно изготвена и в
съответствие с останалите доказателства по делото. В заключението на в. лице в отговор на
поставената задача се сочи, че след проверка на документите, находящи се у ищцовото
дружество, не било установено процесните суми да са били заплатени от ответника.
Посочено е, че сумите за доплащане и връщане по изравнителните сметки са били отразени
в информационната система на ищцовото дружество и във фактурите помесечно, издавани
за процесния период, като съобразно това, след извършените прихващания, задължението за
главница възлиза в общ размер на 2 210.90 лв. Задължението на ответника за потребление на
ТЕ според счетоводството, водено при ищеца, за процесните периоди, след извършените
прихващания, възлиза общо на 2 210.90 лв. - за отопление и БГВ, 39.18 лв. – сума за дялово
разпределение и лихви съответно – 242.73 лв. и 6.43 лв.
За периода м.05.2018г. – 30.04.2020 г. задължението на ответника е в общ размер 1 681.25
лв. в т. ч. :
- 1 642.07 лв. главница за ТЕ за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и 104.96 лв. – мораторни
3
лихви
- 39.18 лв. – главница за ДР за перода 06.2018 г. – 30.04.2020 г. и 6.43 лв. – мораторни лихви
От правна страна
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната
сума, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415,
ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по претенцията на
ищеца по предявения главен иск, следва да бъде установено : - съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия срещу заплащане на
определена цена, в т. ч. и качеството "клиент на ТЕ" на ответника по смисъла на чл. 153,
ал.1 ЗЕ; - обема на реално доставената в процесния имот ТЕ за исковия период и - че
нейната стойност се равнява именно на претендираната сума.
Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по
основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на
ТЕ, както и правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Съдът приема, че ответникът е ползвател на процесния отопляем имот/ нот. акт №
198, том Двадесет и три/римско/, дело № 4638/1994 г. /
От събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните са
съществували договорни правоотношения по сключен договор за продажба на ТЕ за битови
нужди при действието на приети Общи условия от ищцовото дружество.
Ответникът е ползвал топлинна енергия през процесния период, доколкото се установява, че
такава е била предоставяна в имот - негова собственост.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал.3 от същия закон.
Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответника се явява клиент на ТЕ.
Продажбата на ТЕ за битови нужди се извършва при публично оповестени ОУ, като
писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в ОУ/чл. 150, ал.1 и ал.3 ЗЕ/. Поради
изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.1 ЗЕ, съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на ТЕ за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ.
Следователно съобразно действащата нормативна уредба ответника се явява потребител на
ТЕ за битови нужди. Продажбата на ТЕ за битови нужди се извършва при публично
оповестени ОУ, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в ОУ/чл. 150, ал. 1 и ал. 3
4
ЗЕ/. Обстоятелството дали ответника реално е ползвал ТЕ е без значение – достатъчно е, че е
собственик/ползвател на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител.
Обстоятелството дали ответника реално е ползвал ТЕ е без значение – достатъчно е, че е
собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за клиент. Съдържанието
на договора за продажба на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал.2, изр.2-ро ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Съгл. разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, потребителя на ТЕ за битови нужди/собственикът
или титулярът на вещно право на ползване на имот, в който се доставя ТЕ/, дължи
заплащане на цената за това, съобразно установените в нормативната уредбата ред и
условия за това. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.2 ЗЕ, се явява и
потребител на ТЕ, отдадена от сградната инсталация и на ТЕ за отопление на общите части.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сградата
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за това
е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и действащата към процесния период наредба за
топлоснабдяването. Съгл. действащата нормативна уредба /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, ТЕ
предоставяна за отопление на сградата - етажна собственост се състои от ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, ТЕ за отопление на общите части и ТЕ за отопление на имотите. В
разпоредбата на чл. 145, ал.1 ЗЕ е предвидено, че ТЕ за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на системата за дялово разпределение се отчита въз
основа на показанията на индивидуалните топломери, монтирани в имотите. Сумите за
топлинна енергия са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски и
издавани за това фактури, като в края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата за дялово разпределение, което е в изпълнение на разпоредбата на чл.
155, ал.1, т.2 ЗЕ. При спазване на разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ доставената до
абонатната станция на сградата - ЕС топлинна енергия е била разпределена между отделните
собственици на имоти в сградата, като всеки от тях дължи заплащане от общата цена на
част, съответна на реално потребената топлинна енергия при въведена система за дялово
разпределение, както и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация.
От заключенията по приетите и неоспорени по делото ССЕ се установи, че за процесните
периоди стойността на предоставената и потребена ТЕ в имота на ответника възлиза на 2
210.90лв., 39.18 лв. – сума за дялово разпределение и лихви съответно – 242.73 лв. и 6.43
лв., като са отчетени сумите и по изравнителните сметки, както и корекциите в стойността и
извършените плащания от ответника. От заключението по СТЕ се установи, че
начисляването на сумите по главния дълг е било в съответствие с действащата към
процесния период нормативна уредба.
Неоснователно е възражението, че ответника, че не е клиент на ТЕ, мотивирано с
обстоятелството, че нот. акт е съставен преди повече от 25 г. Законодателството в страна не
поставя валидността на нот. актове в зависимост от отдалечеността във времето на
5
изповядване на сделката.
За неоснователно съдът приема възражението на ответника, че не е клиент на ТЕ,
мотивирано с обстоятелството, че договора с фирмата за ДР, сключен на 01.08.2002 г. не
носи подпис на ответника, / с предмет въвеждане на система за дялово разпределение на ТЕ
в сградата ЕС/
Член 140, ал.3 ЗЕ изрично предвижда, че сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост. Предназначението на сградната инсталация е
да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите й ТЕ
да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава
ТЕ в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата
сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре в сградата в режим
на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на
постъпилата ТЕ са само между потребителите. Затова съгласно чл. 38, ал.1 ЗС, съгласно
който при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините,
външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване. Етажната собственост включва собствеността
върху конкретни имоти и съответния на него дял от общите части на сградата. Общите части
в сграда - етажна собственост не може да се делят (чл. 38, ал. 3 ЗС) и всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с вещта
според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. т. 1, 9 и 15 от ЗУЕС.
След като е взето решение от общото събрание, от собствениците и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 107 ЗЕЕЕ/отм./ за
осъществяване в цялост отношенията им с топлопреносното предприятие, всеки
съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия.
Наред с това всички съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите,
свързани с общата вещ, като заплащат ТЕ за отопление на общите части на сградата и
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване
на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже
и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва
6
съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр на вещно
право в сграда - етажна собственост предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена
инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при
общи условия или при специални такива по чл. 150, ал.3 ЗЕ с топлопреносното дружество и
да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази за отопление на
уредите в общите части.
Неоснователно е и възражението, че стойността на услугата „дялово разпределение“
се дължи на фирмата за ДР, а не на ищеца. Съгласно чл. 22 ал.2 от ОУ за продажба на ТЕ за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София - клиентите
заплащат на Продовача стойността на услугата „ДР“, извършвана от избран от тях търговец.
От страна на ответника е предявено възражение за изтекла погасителна давност на
част от задълженията към ищеца – гланица за периода м.05.2017 г. – 18.02.2018 г. От
изложеното следва, че задълженията му към ищеца представляват периодични плащания, за
които следва да се приложи кратката погасителна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема за основателно :
Погасителната давност е право на длъжника да погаси с волеизявление пред съда правото на
иск, поради това, че то не е упражнено от ищеца в определен от закона срок от време.
Понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви./ТР № 3/18.05.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК/
Договорените плащания м/у страните са именно от този тип.
При претендирано вземане на ищеца за неплатена ТЕ за периода м.05.2017 г. - м.04.2020г.
включително и предявено заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника на 18.02.2021 г. се
налага извод, че изискуемостта за част от претендирани суми за стойност на неплатена ТЕ е
настъпила преди повече от три години, считано от 18.02.2021 г. назад, поради което
претенциите на ищеца за стойност на неплатена ТЕ за периода м.05.2017 г. – 18.02.2018 г.
включително са погасени поради изтекла тригодишна давност.
Не са погасени по давност вземанията на ищеца за периода 19.02.2018 г. - 30.04.2020 г.
Същите са в общ в размер на 1 825.28 лв. / 1 681.25 лв. - главница/ в т.ч. и ДР/ за периода
м.05.2018г. – 30.04.2020 г./заключение на ССЕ/ плюс 144.03 лв. за периода 19.02.2018 г. –
30.04.2018 г./ заключение на СТЕ, като за периода 19.02.-28.02.2018г. сумата е изчислена
пропорционално за 10 дни/
Съдът приема, че сумата в посочения размер е дължима, доколкото ответникът не е
представил доказателства да е заплатил същата, а и не е изложил въобще и твърдения в тази
насока.
Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск по реда на чл. 415, ал.1 ГПК с
пр. осн. чл. 79 ал.1, във вр. с чл. 150 и чл. 153 ЗЕ е частично основателен в размер на 1
7
825.28 лв., за която сума го уважава, като в разликата до 2 250.08 лв. отхвърля иска като
неоснователен.
Основателно е и възражението за надължимост на претендираните мораторни лихви.
Ищеца не е доказал кога е публикувал издадените фактури на неговия сайт, респ., че падежа
на главното задължение е настъпил – че ответника е изпаднал в забава след изтичането на 45
дневен срок от публикуването.
Предявения иск по реда на чл. 415, ал.1 ГПК с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД е неоснователен,
поради което съдът го отхвърля изцяло.
На основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК и предвид изхода на спора, съразмерно с
уважената част от предявените искове/73.29%/ ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в производството в размер на 102.15 лв. - държавна такса;
183.23 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ, 293.97 лв. - депозит за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ и 109.94 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С оглед частичната основателност на претенциите по предявените искове, ответника следва
да плати на ищеца съразмерно и разноските, заплатени от ищеца в заповедното
производство, които възлизат общо на 146.44 лв.
Направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на
договореното и платено адвокатско възнаграждение е основателно.
Преценявайки размера на имуществения интерес на ответника – 2 490.65 лв. - съгл.
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, фактическата и правна
сложност на делото, обема на отговора на иск. молба и извършените пред настоящата
инстанция процесуални действия, настоящият състав намира, че платеното от ответника по
делото възнаграждение в размер на 1 100.00 лв. следва да бъде намалено, на осн. чл. 78, ал.5
ГПК на 700.00 лв./при минимум от 405.35лв./ или съобразно отхвърлената част от
иска/26.71%/ на ответника следва да бъде платено адвокатско възнаграждение 186.97 лв. - на
осн.чл. 78, ал.3 ГПК
Ищеца следва да плати на ответника съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове/26.71%/ разноски по делото в размер на 26.71 лв. - депозит за
възнаграждение на вещо лице по ССЕ и 186.97 лв. – адвокатско възнаграждение.
Прекомерно е и платеното от длъжника адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на ответника в това
производство, следва да бъде намален. Процесуалното действие на адвоката се изразява в
попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника
и съдържа и указания за попълването му, мотивиране не се изисква от Закона.
Материалният интерес в Заповедното производство е 1 245.33 лв. – съгл. чл. 7 ал.7, във вр. с
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ. Платеното от ответника възнаграждение в
размер на 1 100.00 лв. следва да бъде намалено, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК на 350.00 лв./при
минимум от 317.17лв./ или съобразно отхвърлената част от иска/26.71%/ на ответника
следва да бъде платено адвокатско възнаграждение 93.49 лв. - на осн.чл. 78, ал.3 ГПК
8
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1 ГПК, че СТ. Д. Р. с ЕГН
**********, от гр. С., ж.к. „....“, бл. ..., вх...., ап.... дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б, сумата : 1 825.28 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода 19.02.2018
г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот в гр. С. общ. ..., ж.к. „...“, бл. ..., вх..., ап..., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
18.02.2021 г. до окончателното й изплащане по предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД срещу СТ. Д. Р. иск по реда на чл. 415, ал.1 ГПК с пр. осн. чл. 79 ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал.1 и чл. 153 ЗЕ, като в разликата до 2 490.65 лв. отхвърля иска като
неоснователен.
Отхвърля предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* с/у
СТ. Д. Р. с ЕГН ********** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД мораторни лихви в размер на 234.53 лв. -за периода 15.09.2018 г.-
02.02.2021 г. и 6.04 лв. – за периода 31.07.2018 г. - 02.02.2021 г.
Осъжда СТ. Д. Р. с ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, разноски по настоящото дело в
размер на 102.15 лв. - държавна такса; 183.23 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице
по ССЕ, 293.97 лв. - депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ и 109.94 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 146.44 лв. - разноски в заповедното
производство.
Осъжда „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на СТ. Д. Р.
с ЕГН ********** разноски по настоящото дело в размер на 26.71 лв. - депозит за
възнаграждение на вещо лице по ССЕ, 186.97 лв. – адвокатско възнаграждение по
настоящото дело и 93.49 лв. - адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца - „Техем
сървисис” ЕООД – гр. София
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9