№ 735
гр. Варна, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501035 по описа за 2023 година
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх. № 14454/23.02.2023г. от П. Н. С. - К., ЕГН **********,чрез
процесуален представител срещу Решение № 413 от 09.02.2023г. по гр.д. № 12592/2022г.
на ВРС, 30 св., В ЧАСТТА , с която съда е :
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от въззивника срещу Основно
училище „Захари Стоянов", с адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка". Булстат *********,
представлявано от Т.К., искове:
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на
уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-10- 2088/21.07.2022г., издадена от
Директора на Основно училище „Захари Стоянов", с адрес гр. Варна. ж.к. „Чайка", Булстат
*********, Т.К. на основА.е чл.328, ал.1, т.2. предл.2 от КТ;
- с правно основА.е чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата П. Н. С. - К. да бъде
възстановена на заеманата длъжност преди уволнението "Заместник-директор АСД";
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 2790,46 лева (две хиляди седемстотин и
деветдесет лева и 46 ст.),представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението в периода от 21.07.2022г. до 31.08.2022г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда -
19.09.2022г. до окончателното й изплащане.
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 4563,09 лева (четири хиляди петстотин
шестдесет и три лева и 09 ст.), представляваща обезщетение за времето,през което
ищцата е постъпила на работа с по - ниско трудово възнаграждение в периода от
1
01.09.2022г. до 21.01.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до окончателното й изплащане,
-с правно основА.е чл. 128, ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1412,18 лева (хиляда четиристотин и дванадесет лева и 18
ст.),представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за м. 04.2022г.;
м.05.2022г.; м.06.2022г. и м. 07.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, като
основателни и доказА.. Оспорва се извода на съда, че ответника, чиято е доказателствената
тежест е установил по делото, че е спазил процедурата по подбор , вкл. и законовите
критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели и т.н. Излага се,
че съда не е обсъдил в пълнота и в цялост всички събрА. доказателства, което е довело до
неправилни изводи. Оспорва се извода на съда , че е спазена процедурата по чл.333 от КТ.
По иска с правно основА.е чл.128 от КТ твърди , че по делото безспорно е установено , че
директорът е делегирал управленски функции на ищеца, в качеството й на изпълняващ
длъжността заместник директор АСД. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна - Основно училище
„Захари Стоянов", - гр. Варна,чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на
жалбата, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради
което моли да бъде потвърдено в обжалвА.те части. Претендира присъждане на разноски.
2. Насрещна въззивна жалба вх. № 2252/24.03.2023г. от Основно училище „Захари
Стоянов", с адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка". Булстат *********, представлявано от Т.К., чрез
процесуален представител срещу Решение № 413 от 09.02.2023г. по гр.д. № 12592/2022г.
на ВРС, 30 св., В ЧАСТТА , с която въззивникът е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. Н.
С. - К., ЕГН **********:
- сумата от 308.25лева, представляваща горницата над 2482.21 лева до
присъдения размер от 2790.46 лева представляваща обезщетение за оставане без
работа, за периода от 21.07.2022г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 222, ал.1, предл. първо от КТ, във вр. с чл. 37, ал.1 от
ОКТД, във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.
- сумата от 385.32 лева представляваща горницата над 792.25 лева до
присъдения размер от 1177,57 лева, представляваща обезщетение за периода от
01.09.2022г. до 21.10.2022г., през който ищцата е заемала по-ниско платена длъжност, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в
съда - 19.09.2022г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 222, ал.1, предл. второ от КТ,
във вр. с чл. 37, ал.2 от ОКТД, във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.
Решението в посочените части се обжалва като неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на процесуалния закон. Изложено е , че в мотиви си ВРС е приел,
че увеличението на трудовото възнаграждение предвидено за педагогическите специалисти
не касае ищцата и разпоредбите на Анекс към КТД № Д01-197 от 17.08.2020г. № Д01-
44/04.04.2022г. не намират приложение спрямо нея и съответно се дължи ТВ съгласно т.3 от
заключението на вещото лице по ССЕ. Посочено е,че след като трудовото възнаграждение
не следва да бъде увеличено и то и обезщетението при съкращаване в щата по чл.222 от КТ
2
следва да бъде присъдено с оглед заключението на вещото лице по т.3 от
заключението.Твърди се, също, че не се дължи законна лихва върху присъдената
сума,доколкото работодателят не е станал причина да му се претендират обезщетенията по
съдебен ред, т.к. ищцата не е подала искане за това в училището. Претендира отмяна на
решението в обжалвА.те части, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор на насрещната жалба , в който същата се оспорва като
неоснователна, претендира се отхвърлянето й и присъждане на разноски.
В съдебно заседА.е по същество,стрА.те чрез процесуалните си представители
поддържат депозирА.те въззивни жалби съответно отговорите към тях. Претендират
присъждане на сторените по делото разноски, съобразно приложените списъци.
Виззивника П. Д. прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от П. Н. С. - К., ЕГН
********** против Основно училище „Захари Стоянов", с адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка".
Булстат *********, представлявано от Т.К., обективно кумулативно съединяване следните
искове, както следва:
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-10- 2088/21.07.2022г.,
издадена от Директора на Основно училище „Захари Стоянов", с адрес гр. Варна. ж.к.
„Чайка", Булстат ********* Т.К., на основА.е чл.328, ал.1, т.2. предл.2 от КT;
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата П. Н. С. - К. да бъде възстановена
на заеманата длъжност преди уволнението "Заместник директор АСД";
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от сумата от 2790,46 лева (две хиляди седемстотин и
деветдесет лева и 46 ст.) лева представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението в периода от 21.07.2022г. до 31.08.2022г.,сумата от
4563,09 лева (четири хиляди петстотин шестдесет и три лева и 09 ст./ представляваща
обезщетение за времето, през което ищцата съответно е работила на по-ниско платена
работа в периода от 01.09.2022г. до 21.01.2023г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до
окончателното им изплащане,
-с правно основА.е чл. 128, ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1412,18 лева (хиляда четиристотин и дванадесет лева и 18 ст.), представляваща
неизплатена част от трудово възнаграждение за м. 04.2022г.; м.05.2022г.; м.06.2022г. и м.
07.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на
исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли предявения иск с правно основА.е
чл. 344, ал.1 т.1 от КТ предявява следните искове:
-с правно основА.е чл. 222 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 37, ал.1 от Колективен трудов
договор да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2790,46 лева (две хиляди
седемстотин и деветдесет лева и 46 ст.), представляваща обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода от 21.07.2022г. до
31.08.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на
исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й изплащане и
-с правно основА.е чл. 222 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 37, ал.2 от Колективен трудов
3
договор да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1177,57 лева (хиляда сто
седемдесет и седем лева и 57 ст.), представляваща обезщетение за времето, през което
ищцата е постъпила на работа с по - ниско трудово възнаграждение в периода от 01.09.2022
г. до 21.10.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й
изплащане.Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В искова молба ищецът твърди, че е полагал труд при ответника от 10.09.2001г. до
01.01.2009г., като заемала длъжността „педагогически съветник" в ОУ „Захари Стоянов",
гр. Варна, а от 31.08.2020 г. до 21.08.2022 г. заемала длъжността „Заместник директор АСД"
в същото училище. През лятото на 2020 г. Т.К. я потърсила и й предложила да се включи в
конкурс за подбор за длъжността „Заместник-директор административно-стопански
дейности", като изтъкнала личните й качества и професионални постижения. На 31.08.2020
г. постъпила на работа в ОУ „Захари Стоянов" с висока мотивация за работа в екип и
активно сътрудничество с общността на ОУ „Захари Стоянов". С трудов договор № РД-10-
1879 от 31.08.2020г. била назначена при ответника на длъжност „Заместник - директор
АСД", с място на работа ОУ „ Захари Стоянов", гр. Варна.
На 10.12.2021 г. й било връчено предложение на основА.е чл.331 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение. При връчване на
предложението г-жа Т.К. изразила недоволство, че ищцата не я зачита като авторитет.
Ищцата отказала предложеното за прекратяване на трудовото й правоотношение срещу
обезщетение от четири брутни заплати, като възразила, че никога не си е позволявала да
навреди на имиджа на училището, нито на имиджа на г- жа К. на добър училищен директор.
Излага, че с Анекс към КТД в образовА.ето № ДО 1-44/04.04.2022 г. било предвидено
увеличение на трудовите възнаграждения на работещите в сферата на образовА.ето. Ищцата
подала заявление с вх. №1276/10.05.2022г. за увеличение на трудовото й възнаграждение, но
й било отказано с мотива, че няма права на педагогически специалист и съответно няма
право на увеличение на заплатата като педагогически специалист с ръководни функции за
заеманата от нея длъжност „Заместник-директор административно-стопанска дейност" в ОУ
„Захари Стоянов" - гр. Варна. За отказа на Т.К. да признае статуса на ищцата на
педагогически специалист сезирала председателя на изпълнителния съвет на НУС към
КНСБ, Председателя на НУС в гр. Варна и Началника на РУО- Варна.
Излага , че действията й да си търси правата, съответно отправените от нея запитвА.я
към компетентните оргА. за признаване на придобития от ищцата трудов стаж като
педагогически специалист й се отразило изключително негативно като служител на ОУ
„Захари Стоянов".Била поставена в комуникационна изолация, не получавала служебна
кореспонденция, покА. за съвещА.я на ръководния екип, консултация и обратна връзка за
дейността си, информация, необходима за работата й. Била й наложена и личностна
изолация като не била включвана в обсъждА.ята на новите проекти и дейности на
училището.
С молба вх. №J1C-09-6 74/29.06.2022 г. и № J1C-09-675/29.06.2022 г. поискала
ползване на платен годишен отпуск, като била информирала Т.К., ще й се налага да пътува
зад грА.ца. Разполагала с 40 дни отпуск за 2021 и 2022 година. Отпуск й бил разрешен само
за дните от 11.07.2022 г. до 20.07. 2022 г. вкл.
ТПО било прекратено на 21.07.2022г. със Заповед № РД-10-2088, издадена от
Директора Т.К. на основА.е чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ - съкращение на щата.
Оспорва уволнението и заповедта, с която то е извършено като незаконосъобразно,
както поради неспазване на формалните изисквА.я на КТ, относно начина на провеждане на
процедурата по уволнението, така и по същество, твърдейки че не е налице съкращение на
щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че към момента на връчване на
4
заповедта, не е било налице реално съкращаване на щата, тъй като не е налице фактическото
премахване на конкретната трудова функция. Излага, че в учебното заведение има четири
длъжности "заместник-директор", а за да съкрати едната от тях е следвало предварително да
бъде извършен подбор. В заповедта е посочено, че е извършен подбор, но счита, че същият
не е извършен по законоустановените критерии и измежду служителите, които подлежат на
подбор.
Оспорва заповедта, поради нарушена процедурата по връчване й, както и , че не й е
предоставена възможност да се запознае с документацията. Твърди, че съкращаването на
щата не е мотивирано и обосновано. Издадената заповед за прекратяване на ТПО е
незаконосъобразна и в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, като правната възможност по чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ е използвана целенасочено - за прекратяване на конкретното трудово
правоотношение, а именно нейното.
Излага, че процесната заповед, с която се прекратява трудовото й правоотношение с
ответника, била подписана от Т. Д. К. -Директор на ОУ „Захари Стоянов" гр. Варна, на
21.07.2022 г., в който момент последната е ползвала платен годишен отпуск. В тази връзка
оспорва на посочената дата Т. Д. К. да е имала право да прекратява трудовото й
правоотношение.
Твърди незаконосъобразност на уволнението поради неспазване на правилата за
предварителна закрила, регламентирА. в чл. 333, ал. 1 и ал. 4 КТ, в чл. 1, ал. 2 от Наредба №
5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена
закрила съгласно чл.333. ал.1 от КТ. Твърди , че работодателя не е събрал предварителна
информация от нея дали страда ли от болести, посочени в ал. 1, доколкото тя е следвало да
попълни тази декларация преди прекратяване на договора, за да може да бъде съобразена от
работодателя.
Твърди, че уволнението е незаконосъобразно и поради нарушаване на чл.333, ал.4 КТ,
съгласно който, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят
може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на
обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в
предприятието. В Общински колективен трудов договор за сектор "ОбразовА.е", в чл. 19, ал.
1 е предвидена предварителна закрила при уволнение на членове на синдикалните
оргА.зации, стрА. по договора в случай на прекратяване на трудовото правоотношение
поради съкращаване на щата. В тази хипотеза е предвидено да се изиска предварителното
писмено съгласие на съответния синдикален орган. Същото задължение е предвидено и в
чл.10, ал.3 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образовА.е. В тази връзка сочи, че Директорът не е мотивирал искане до синдикатите за
предвиденото съкращение съгласно разпоредбата на Общинския КТД, а синдикатите не са
дали съгласие.
В Общински колективен трудов договор за сектор "ОбразовА.е", в чл.37, ал.1 при
прекратяване на ТПО поради съкращение на щата работникът или служителят има право на
обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 3 месеца. А ал.2
предвижда, ако в този срок е постъпил на работа с по - ниско трудово възнаграждение, той
има право на разликата за същия срок.
Трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на 21.07.2022г. На
01.09.2022г. постъпила на работа в Икономически университет - Варна с основно трудово
възнаграждение от 1235.00 лева, допълнително трудово възнаграждение за ТСПО в размер
на 337.15 лева, в общ размер на 1572.15 лева. В ОУ „Захари Стоянов" брутното й трудово
възнаграждение било в размер на 2285.33 лева. Предявява искова претенция на основА.е
чл.222. ал.1 от КТ във връзка с чл.37, ал.1 от Общински КТД е за периода от 21.07.2022г. -
31.08.2022г. в размер на 3000.00 лева и исковата претенция на основА.е чл.222. ал.1. изр.
последно от КТ, във връзка с чл.37, ал.2 от Общински КТД за периода от 01.09.2022г. -
5
21.10.2022г. в размер на 1427.00 лева./ в последствие е допуснато изменение на размера на
иска по реда на чл.214 от ГПК/.
Претендира заплащане на обезщетение за времето, в което е останала без работа от
прекратяване на трудовия договор на 21.07.2022г. до 31.08.2022 г., съответно е работила на
по-ниско платена работа от 01.09.2022г. до 21.01.2023., изчислено на база брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението в размер на 9416,00 лева. / в
последствие е допуснато изменение на размера на иска по реда на чл.214 от ГПК/.
Излага , че от 31.08.2020 г. заема длъжността „заместник - директор АСД" в ОУ
„Захари Стоянов" - гр. Варна – длъжност с код НКДП 23596001 „Преподавател", категория
персонал „висши служители и ръководители". Притежава диплома за ОНС „Доктор" по
научна специалност „специална педагогика" (2006), диплом за ОКС „магистър" по
специалност „специална педагогика" (2000) и ОКС „бакалавър" по специалност
„Педагогика за деца с невросоматични заболявА.я" (1998).
В длъжностната й характеристика в частта „Подчиненост, връзки, взаимодействие"
било посочено, че ЗДАСД взема решения след съгласуване с директора. Излага, че
спазвайки принципа за автономията, училищата осъществяват своята дейност в съответствие
с нормативните актове, като уреждат устройството и дейността си в правилник в
съответствие с ЗПУО и подзаконовите актове по прилагането му (чл.28, ал.1, т. 2 ЗПУО).
Правилникът за дейността на ОУ „Захари Стоянов" е приет по изисквА.ята на чл.263, ал.1,
т.2 от ЗПУО. В състава на педагогическия съвет участват заместник-директорите без норма
преподавателска работа (чл. 262. 1 и 2 от ЗПУО).
Твърди, че тя е педагогически специалист , доколкото педагогически специалисти са
лицата, които изпълняват функции по управлението на институциите свързА. с обучението,
възпитА.ето и със социализацията, както и с подкрепата за личностно развитие на децата и
учениците в училищата (чл.211, ал. 3. т. 2 от ЗПУО). Управлението и контролът на
дейностите за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти се осъществяват
на национално, регионално, общинско и училищно ниво (чл. 221, ал.2 от ЗПУО) и са
дейности, обект на държавна политика, по смисъла на допълнителна разпоредба 1, т.5 от
ЗПУО. В длъжностната характеристика на заместник-директор АСД (П. С.) са включени
множество управленски и контролни функции, включително в раздел „основни функции",
фигурира т. 5 „участва в оргА.зацията и управлението на човешките ресурси и
осигуряването на условия за повишаване на професионалната им квалификация и за
кариерното развитие па педагогическите специалисти". Т.е. вменена й е управленска
функция.
Излага , че в трудовия й договор е посочено, че заема длъжност в код
„преподаватели н. д.", където са изброени и другите заместник-директори в училищата и
категория персонал „висши служители и ръководители".
Сочи, че в случая, в длъжностната характеристика на заместник-директор ЛСД в
раздел „Основни функции" фигурира т.5, а именно „Участва в оргА.зацията и управлението
на човешките ресурси и осигуряването на условия за повишаването на професионалната им
квалификация и за кариерно развитие на педагогическите специалисти", в Наредба 15/2019г.
никъде не фигурира текст, че само и единствено заместник-директорите с норма
преподавателска работа участват в управлението на училището, тъй като такава евентуална
разпоредба влиза в конфликт с ЗПУО (чл. 260 от ЗПУО). Нещо повече в чл. 211, ал.3, т.2
ЗПУО също е посочено конкретно „управлението на институциите", а нещо друго,
включващо конкретни функции и норма преподавателска работа.
Излага, че тъй като директорът отговаря за спазването и прилагането на
нормативната уредба, отнасяща се до предучилищното и училищното образовА.е (чл. 31.
ал.1, т.4 от Наредба 15/2019г.) задължително трябва да има предвид, че „завършилите висше
6
образовА.е с присъдена професионална квалификация "специалист по педагогика",
"преподавател по...", "специалист по... и преподавател", "педагог на... и преподавател по... "
имат правата на придобили професионална квалификация "учител" (допълнителна
разпоредба §2 от Наредба 15/2019). Директорът не може да се възползва от позицията на
представляващ работодателя (юридическото лице), за да лишава от права работниците и
служителите, какъвто е нейният случай - специалист с професионална квалификация
"педагог на назначен на длъжност заместник-директор АСД с код „преподавател, н. д." с
възложени управленски функции, видни в длъжностната характеристика и Правилника за
дейността на училището, да бъде счетен като непедагогически персонал в щатното
разписА.е, съставено от директора. Статутът, длъжността и стажа са три съвсем различни
категории, за отчитането на които са издадени нормативни и поднормативни актове, а
именно - за статута (ЗПУО и Наредба 15/2019, за длъжностите - КТ и НКПД, за учителския
стаж - КСО и НПО( )
Излага мотиви и по Наредба 4/2017 за нормиране и заплащане на труда и по Наредба
за структурата и оргА.зацията на работната заплата.
Твърди, че в длъжностната й характеристика са включени функции от чл. 5, ал. 1 т.
3, 6. 7. 8. 11. 13, 14, 15, 17 и 18, т.е. съдържА.ето на функциите на заместник директора АСД
не отговорят на съдържА.ето на чл.3, ал.1 от Наредба 4/2017 г. Нещо повече - във връзка с
преходна и заключителна разпоредба от Наредба 15/2019, а именно „§ 2. Завършилите висше
образовА.е с присъдена професионална квалификация "специалист по педагогика",
"преподавател по...", "специалист по... и преподавател", "педагог на... и преподавател по..."
имат правата на придобили професионална квалификация "учител" се доказва, че
функционално, образователно и професионално заемащата длъжността заместник- директор
АСД отговаря на профил „педагогически специалист" - учител. Излага, че в базисния
нормативен акт ЗПУО, който се явява висш за наредбите на министъра, управленските
функции на институциите са възложени на директорите чрез чл.257, ал.1 и 2 от ЗПУО, в
условията на автономия (чл.3, ал.2, т.9 и т.10 ЗПУО) и при право директорът да делегира
управленски функции чрез (чл. 260), като при изпълнение на решенията на педагогическия
съвет (чл. 262, 1 и 2), който приема Правилник за дейността на училището (чл.263, ал.1. т.2).
Във връзка с твърдението, че за заемане на длъжността „заместник-директор АСД" не
се изисква педагогическо образовА.е, сочи, че в конкретния случай, при изпълнение на чл.4.
ал. 4 от Наредба за структурата и оргА.зацията на работната заплата предхождащо
предложението за откриване на щат за втори заместник- директор АСД в ОУ „Захари
Стоянов", директорката на училището е била длъжна да изготви оценка на работното място
с отчитане на сложност на труда, отговорност, тежест и параметри на работната среда ( чл.4,
ал.4. т.1-4 от Наредба за структурата и оргА.зацията на работната заплата) при условията на
чл. 257, ал. 1 от ЗПУО и при спазване на принципа за автономия. Така директорката е
преценила, че ще изисква педагогическо образовА.е именно заради спецификата на
управленските и контролните функции, които са вменени чрез длъжностната
характеристика.
Уточнява, че по решение на директора в рамките на утвърдените по бюджет средства
на институцията при наличие на учебни часове за извършване на минимална норма
преподавателска работа се откриват работните места на заместник-директорите с норма
преподавателска работа (чл. 7 от Наредба 4/2017г.). В чл.13 ал. 1 от Наредба 4/2017г. се
определя приоритетното осигуряване на работни места за педагогически специалисти за
изпълнението на учебния план. В конкретния случай правната възможност за вменяване на
норма преподавателска работа не е осъществена, но това не отменя педагогическия статут
на специалиста, заемащ длъжността заместник- директор АСД.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
7
В срока по чл.131 от ГПК , ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва,че П. Н. С. - К. е работила при ответника
съгласно ТД №РД-10-1879/31.08.2020г. на длъжността „заместник-директор
административно - стопанска дейност". Не оспорва, че със Заповед №РД-10-
2088/21.07.2022г. на директора на ОУ „Захари Стоянов" е прекратено ТПО с ищцата на
основА.е чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращение в щата.
Излага, че Заповед №РД-10-2088/21.07.2022г. на директора на ОУ „Захари Стоянов" е
издадена при спазване на материалните и процесуалните разпоредби, като няма допуснато
нарушение от страна на работодателя включително и на чл. 8 от КТ. Оспорва като невярно
твърдението, че трудово-правната връзка е прекратена поради влошени отношения между
ищцата и директора на училището, нито че е с цел прекратяване именно на трудово
правната връзка с ищцата.
Твърди, че в училището има съкращаване в щата и извършен подбор на основА.е чл.
329 от КТ преди да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Със Заповед
№РД-09-1915/28.06.2022г. директорът на училището е определил комисия, която да извърши
преглед на училищната структура и щат с цел оптимизиране и ефективно използване на
бюджетните средства. Комисията е изготвила Протокол вх.№1728/29.06.2022г., в който е
записано, че от учебната 2020/2021г. е влязъл в сила нов рамков учебен план, като два от
нормативите на учителите по английски език са допълвА. с часове по БДП, тъй като се
получава излишък от 192 часа е предложено съкращение на 1/2 щатна бройка учител по
английски език. Направен е анализ и на учебните часове по музика, като е предложено да се
назначи 1/2 щатна бройка учител по музика. Комисията е извършила разчет и на разходите,
като е отчетено повишението на тези за издръжка. Комисията е излязла с предложение с цел
оптимизиране на структурата и намаляване на разходите да бъде съкратена 1 щатна бройка
заместник - директор административно - стопанска дейност. Предвид гореизложеното
твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата не е поради личностно
отношение от страна на директора, а е в следствие на предложение от страна на комисията
за оптимизиране на разходите.
Оспорва твърденията, че П. К. е била оставена в комуникационна изолация, че не е
получавала служебна кореспонденция, покА. за съвещА.я на ръководния екип, консултация
и обратна връзка за дейността й, информация необходима за работата й, както и че й е била
наложена личностна изолация като не е била включвана в обсъждането на новите проекти и
дейности на училището. Оспорва твърденията, че не й е разрешен платен годишен отпуск,
тъй като ищцата сама е подала, а след това сама е анулирала и взела заявленията си с № ЛС-
09- 674/29.06.2022Г. и № ЛС 09-675/29.06.2022г., като същите не се съхраняват в личното й
трудово досие.
Не оспорва, че на 10.12.2021г. е отправено предложение към ищцата за прекратяване
на трудовото й правоотношение по чл. 331 от КТ с изплащане на обезщетение. Оспорва
причината за това да е недоволство от страна на Т.К., че ищцата не я зачитала като
авторитет. В разпоредбата на чл. 331 от КТ е предвидено едно субективно право на
работодателя да отправи предложение до работника. Видно от представените по делото
документи е, че същото не е прието от ищцата и тя е продължила да полага труд по
трудовото си правоотношение.
Излага, че със Заповед № РД -09-1917/29.06.2022г. е коригирано щатното разписА.е в
ОУ „Захари Стоянов" гр. Варна, като от 2 щатни бройки заместник директор
административна дейност е съкратена една щатна бройка. Като невярно квалифицира
твърдението, че в училището има 4 щатни бройки за длъжността заместник-директор
административно-стопанска дейност.
Сочи, че в КТ е посочено, че при съкращаване в щата работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
8
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. Съгласно трайната съдебна практика
преценката на работодателя не подлежи на съдебен контрол: Решение № 711 от 08.02.2010 г.
по гр. д. № 5104/2008 г. на Върховен касационен съд.
Твърди, че в училището е имало две щатна бройки за длъжността заместник-
директор административно-стопанска дейност, които са заемА. съответно от ищцата и Л.В.
съгласно трудов договор № РД - 10-7/20.09.2011 г. Със заповед №РД 09-2073/11.07.2022г.
директорът на училището е одобрил критерии за подбор съгласно чл. 329 КТ, както и е
определена комисия в състав, която да се запознае с критерии за подбор, да се запознае с
личните досиета на длъжността ЗД АСД, да извърши оценка на образовА.е, подходящо за
длъжността, допълнителна квалификация и професионален опит на Л.В., изпълняваща
длъжността ЗДАСД и П. С. - К., изпълняваща длъжността ЗДАСД, да извърши подбор и
отправи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето с най-ниска
оценка по посочените критерии. Комисията е извършила подбор, като са попълнени картите
с критерии за подбор. Комисията е съставила Протокол вх. №1813/12.07.2022г., в които е
описала извършената работа и получените оценки. П. С. е получила 72 точки, Л.В. - 124,5
точки. Следствие от извършения подбор по реда на чл.329 КТ, комисията предлага на
директора на училище, трудовото правоотношение с П. С. да бъде прекратено. След
извършения подбор, на работа е останала Л.В., която е получила по- висок резултат от този
на П. С. - и работи по - добре.
Като невярно оспорва твърдението, че заповедта е издадена от директора Т.К., докато
тя е ползвала отпуск. Със заявление №ЧР-16-736/13.07.2022г. Т.К. е поискала от Началника
на РУО да й бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ за дните
18.07.2022г. до 20.07.2022г. Със Заповед №РД-10-735/18.07.2022г. й е разрешено да ползва
отпуск за дните 18.07.2022г. до 20.07.2022г., като следва да се яви на работа на 21.07.2022г.
Процесната заповед за уволнение е издадена на 21.07.2022г., следователно не е налице
нарушение. Със заявление №ЧР-739/13.07.2022г. Т.К. е поискала от Началника на РУО да й
бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ за дните 25.07.2022г. -
29.07.2022г.и със Заповед №РД-10-738/18.07.2022г. й е разрешено да ползва поискА.я
отпуск, като следва да се яви на работа на 01.08.2022г.
Оспорва твърдението, че не са спазени изисквА.ята на чл. 333, ал.1 и ал.4 от КТ, в
това число, че не е поискана информация от К. дали се ползва със закрила по чл. 333 КТ,
както и че не е поискано предварително писмено съгласие от синдикалния орган, в които
членува ищцата.
Излага, че на 21.07.2022г. в 10:20 часа директорът на училището предоставил на П.
С. - К. декларация по чл. 333 КТ, както преди това прочел съдържА.ето на същата. Ищцата
отказала да попълни декларацията с думите: „Декларацията е доброволен акт и не можете да
ме принудите да я подпиша". На гърба на декларацията бил оформен отказ за това, че
ищцата отказала да декларира наличието или липсата на закрила по чл.333 от
КТ,удостоверен с подписите на двама свидетели. В последствие П. К. изпратила пратка чрез
куриер „Спиди" съдържаща попълнена декларация по чл. 333 КТ. Документът бил входиран
в училището с вх. №1855/22.07.2022г.
Твърди, че преди прекратяване на трудовото правоотношение било поискано и
получено предварително разрешение от синдикалния орган, в който ищцата членува. С
писмо изх. №006/18.06.2022г. на Общински координационен съвет на Независим учителски
синдикат към КНСБ - Община Варна било посочено, че процедурата по съкращаване на една
щатна бройка заместник-директор административно-стопанска дейност в ОУ „Захари
Стоянов" Варна и прекратяване на трудовото правоотношение с П. Н. С. - К. по чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ като член на СД „Директори" към НУС е спазена, тъй като е налице
предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на синдикален член
9
на НУС по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ от председателя на СД на НУС.
Отделно излага, че отказът да предостави информация, бездействието или
умишленото затаяване на информация, относима към закрилата по чл. 333 от КТ е проява на
недобросъвестност от страна на работника и съответно нарушение на чл. 8 от КТ.
/Определение № 275 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 730 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. отделение./В настоящия случай директорът на училището е знаел, че П. С. К. е член
на СД „Директори" към ИУС - Варна, затова и своевременно е поискано и получено
предварително писмено съгласие за прекратяване на трудово-правната връзка с ищцата
поради съкращаване на щата. Счита, че след като К. е отказала да попълни и представи
декларация по чл. 333 от КТ в 10:35 ч. директорът на училището й е предоставила и е изчела
процесната Заповед №РД-10-2088/21.07.2022г. Твърди, че дори от копието, което е
предоставено към исковата молба е видно, че ищцата е отказала да се подпише и да получи
препис от нея, поради което счита, че не е вярно твърдението, че не са й предоставени
документи във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение. Счита, че същото е
видно и постъпилото при работодателя искане вх. №1864/28.07.2022г. от П. К..
Предвид всичко гореизложено счита, че Заповед №РД-10-2088/21.07.2022г. на
директора на училището е законосъобразна и исковете на П. С. К. с правно основА.е чл.
344. ал. 1. т. 1. т.2 и 3 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а след като
уволнението е законосъобразно, то не се дължи обезщетение по чл. 225. ал. 1 и ал. 2 от КТ.
По иска с пр. основА.е чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от КТ счита, че следва да бъде отхвърлен,
защото ищцата не е представила при работодателя доказателства, за това че е останала без
работа и доходи. За изплащане на това обезщетение ищцата е следвало да представи
заявление в деловодството на училището с придружаващи го документи, удостоверяващи
основА.е и направено искане за това. Счита, че неизпълнението на това задължение поставя
в забава кредитора, който не може да черпи права и положителни последици от собственото
си противоправно поведение. ЖелА.е за заплащане на обезщетение по иска с правно
основА.е чл.222 КТ за първи път става известно на ответника с получаването на исковата
молба.
Счита иска с пр. основА.е чл. 128, ал. 2 от КТ също за неоснователен и моли за
неговото отхвърляне, като излага следните съображения:
Ищцата е заемала длъжността заместник-директор административно-стопанска
дейност с код 23596001 на НКПД, а не заместник-директор, учебна дейност с код23596002
по НКПД или заместник-директор, учебно-производствена дейност с код23596002по НКПД.
Съгласно чл. 211, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образовА.е учителите,
директорите, както и заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска
работа, са педагогически специалисти. Съгласно чл.4, ал.2 от Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за
нормиране и заплащане на труда формите за преподавателска работа на учителите,
ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии" (ИКГ),
директорите, заместник- директорите, корепетиторите, хореографите и учителите по
специализирана спортна подготовка представляват броят учебни часове, в които се
провеждат дейности по обучението, възпитА.ето, социализацията и подкрепата на децата и
учениците в институциите." П. К. не е изпълнявала норма преподавателска работа, за да
бъде зачислена като педагогически специалист. Съгласно чл. 211, ал.3, т.1 от ЗПУО
педагогически специалисти са лица, които изпълняват функции свързА. с обучението,
възпитА.ето и със социализацията, както и с подкрепата за личностно развитие на децата и
учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
При подробен прочит на длъжностната характеристика на П. К. се установява, че тя не
извършва функции, свързА. с обучението, възпитА.ето и със социализацията, както и с
подкрепата за личностно развитие на децата и учениците. Сочи, че разпоредбата на чл. 211,
ал. 3, т. 2 ЗПУО посочва, че лицата, заемащи длъжности по управление на институциите по
10
чл.211, ал.3, т.1 ЗПУО са педагогически специалисти, но след като чл.211, ал.1 ЗПУО
изрично посочва, че заместник - директор следва да изпълнява преподавателска норма, за да
е педагогически специалист, не може да се възприемат аргументите на ищцата, че същата
била педагогически специалист на основА.е чл. 211, ал.3, т.2 ЗПУО. Счита, че нормата е
императивна и ясно посочва изискване към заместник-директорите и следователно не може
да се тълкува разширително. Съгласно чл. 34 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
функциите на заместник-директорите в държавните и в общинските институции се
определят от директора, а в частните детски градини и в частните училища - от оргА.те на
търговското дружество, на юридическото лице с нестопанска цел или на кооперацията.
Именно тази разпоредба касае длъжността заместник-директор административно -стопанска
дейност, а разпоредбата на чл. 35 от същата Наредба касае заместник -директор учебна
дейност. Следователно счита за неправилно да се тълкува кода по НКПД ,без да се отчита
какви функции е изпълнявала на практика К. в училището. Съгласно чл.35, ал.1 от
НАРЕДБА № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти заместник-директорите, които
осъществяват функции, свързА. с управлението и контрола на учебната, учебно-
производствената, учебно-творческата, спортната дейност, изпълняват норма за
преподавателска работа, като те трябва да отговарят на изисквА.ята за заемане на учител и
съответно да преподават. За лицата, заемащи длъжността ЗДАСД, няма изискване за
образовА.е и квалификация, както за тези, заемащи длъжността заместник - директор учебна
дейност.
Сочи, че в длъжностната характеристика на ищцата е посочено, че длъжността и е
„непедагогически персонал". Съгласно т.2 от ИзисквА.я за заемана на длъжността.
Необходими компетентности: Твърди, че заемащият длъжността „Заместник-директор,
административно - стопанска дейност" може да изпълнява норма за преподавателска работа,
ако отговаря на изисквА.ята за заемана на длъжността „учител" или е предвидена
възможност за изпълняване на преподавателска работа, а не задължение. Именно това сочи,
като причина длъжността ЗДАСП да е част от раздел ЗАКОНОДАТЕЛИ, ВИСШИ
ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДИРЕКТОРИ от Националния класификатора на
професиите и длъжностите. Сочи, че съгласно чл.35, ал.2 от НАРЕДБА № 15 от 22.07.2019 г.
за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, ако заместник - директор изпълнява норма преподавателска работа, то той
трябва да има и функции на учител. В длъжностната характеристика на ищцата липсват
такива функции и тя не е изпълнявала такива.
Оспорва като невярно твърдението на ищцата на стр. 12 от исковата молба, че
директорът на училището е изисквал педагогическо образовА.е за заемане на длъжността,
като сочи, че от заявката и от длъжностната характеристика е видно, че лицето, което
кандидатства да заеме длъжността, следва да има подходящо образовА.е за изпълнение на
функциите, което не се заключва само и единствено в педагогическо образовА.е.
Не оспорва, че ищцата е подала заявление вх.№1276/10.05.2022г.за увеличение на
трудовото й възнаграждение, както и че й е отказано, тъй като няма право на такова. Счита,
че съгласно трудовия договор на ищцата тя получава основана заплата в размер на 1612,00
лева, като към нея има добавка за докторска степен, както и клас прослужено време. С ДС
№РД10-135/11.10.2021г. трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено на 1773 лева. В
анекс към колективен трудов договор № Д01-197 от 17.08.2020г. № Д01-44/04.04.2022г. са
предвидени размери на минимални основни възнаграждения. Разпоредбата на чл.27, ал.1 от
анекса предвижда минимална основна заплата за педагогически специалисти като за
заместник - директор е определено възнаграждение в размер на 1595 лева. Твърди, че така
посоченото касае заместник - директор учебна дейност с покриване на педагогическа норма.
Сочи, че ищцата не е педагогически специалист, тъй като заема длъжност заместник
11
директор административно-стопанска дейност и не покрива педагогическа норма, тъй като
не преподава на ученици, а разпоредбата на чл. 28 от КТД касае непедагогическите
специалисти, какъвто е ищцата.
Сочи, че в чл. 27, ал. 2 от Анекса към КТД е посочено: „Увеличението на стандартите
за делегирА.те от държавата дейности по образовА.ето за 2022г. в размер на ********* лева
се изразходват за средно увеличение от 12,3 % на индивидуалните работни заплати на
заетите в системата на предучилищното и училищното образовА.е педагогически
специалисти и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя". В чл.27. ал.3 от Анекса към КТД е посочено, че получените средства се
разпределят като се гарантират минималните основни работни заплати по чл.1 на
педагогическите специалисти, ако е достигнато това увеличение се увеличават основните
работни заплати на непедагогическите съгласно чл. 28. Средното увеличение от 12.3 % е
установено в Анекса №Д01-44/04.04.2022г., което е видно при сравнение на размерите на
минималните основни заплати посочени в КТД №Д01-197 от 17.08.2020г. Предвид
гореизложеното правилно е отказано увеличение на индивидуалната работна заплата на
ищцата.
Твърди, че при прочит на трудовите функции, права и задължения посочени в
длъжностната характеристика на ищцата ще се установи, че няма нито едно сходство между
функциите на учителя и на заместник - директора административно стопанска дейност:
Предвид всичко гореизложено счита искът за заплащане на сума в размер на 852
лева/размер преди изменението на иска по чл.214 от ГПК/, представляваща неизплатена част
от трудовото възнаграждение за м. 04.2022г., за м. 05.2022г., м.06.2022г. и м.07.2022г., ведно
със законната лихва върху претендираната сума за неоснователен и моли за неговото
отхвърляне.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно -деловодни разноски.
В открито съдебно заседА.е стрА.те поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертА. в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирА. стрА., при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
са допустими и следва да бъдат разгледА. по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е огрА.чен от посочените в
жалбата оплаквА.я.
Съдът, след съвкупния анализ на събрА.те по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна и достигна до следните правни изводи:
Безспорно между стрА.те в настоящото производство и установено от представените
12
по дело писмени доказателства - трудов договор №РД-10-1879/31.08.2020г. е, че между тях е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжност „Заместник-директор административно- стопанска дейност" ; че ТПО е
прекратено със Заповед №РД-10-2088/21.07.2022г. на Директора на ОУ „Захари Стоянов" на
основА.е чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращение в щата.
Безспорно и установено от трудов договор № РД-17-328 /31.08.2022 г. е,че на
01.09.2022г. ищцата е постъпила на работа в Икономически университет Варна. Доказан е и
размера на получаваното от нея там ТВ ,чрез представените фишове за работна заплата.
По иска с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
За да е законосъобразно упражнено потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с работника, на посоченото в обжалваната заповед
основА.е , а именно – чл. 328 ал.1 т.2 от КТ – съкращаване на щата, в негова тежест е да
установи наличието на предпоставките на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение в посочената хипотеза: 1. съкращаването на длъжността или на съответната
щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2. моментът на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и
фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по надлежен ред
решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по реда на чл.329
ал.1 от КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи
дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност, какъвто е процесният казус.
Настоящия въззивен състав намира, че в конкретната хипотеза уволнението е
извършено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Неоснователни са
възраженията на ищеца, че към дата 21.07.2022г. представляващия ОУ “Захари Стоянов“ –
работодател на ищеца – директор на учебното заведение -Т. Д. К. е била в отпуск поради
което, заповедта е подписана от лице без представителна власт. Видно от представените и
приети към далото писмени доказателства – Заявление № ЧР-16-736/13.07.2022г., Заповед №
РД-10-735/18.07.2022г. на Началника на РУО, Заявление № ЧР-739/13.07.2022г. и Заповед
№ РД-10-738/18.07.2022г. на Началника на РУО, на 21.07.2022г. Директора на ОУ е била на
работа,респективно е подписала процесната заповед в кръга на правомощията си.
Неоснователни са и възраженията: за липса на реално закриване на щата на
длъжността заемана от ищцата, а само на фиктивно такова и в тази връзка нарушаване на
чл.8 от КТ;за неизпълнение на процедурата за изискване на предварителна информация от
работника дали се ползва от специалната закрила по чл. 333 от КТ; както и за неизвършен
подбор / незаконосъобразно извършен/ по чл. 329 от КТ.
От събрА.те по делото доказателства е установено, че съкращаването в щата е било
извършено от компетентен орган на работодателя и по съответния ред – обосновано със
необходимостта от спестяване на разходи , както и от намаляване обема на задължения във
връзка с COVID-19 пандемията .
Видно от представената длъжностна характеристика персонално за ищцата П. С. за
длъжността Заместник-директор административно- стопанска дейност /ЗД АСД/ в ОУ
„Захари Стоянов" - гр. Варна, в т.14 е посочено: „Разработва и контролира изпълнението на
Плана за работа на ОУ „Захари Стоянов" в условията на COVID-19. Изпълнява функциите
на длъжностно лица във връзка си изпълнение на мерките за превенция разпространението
на COVID-19" (л.20).
В представения от ищцата Отчет за дейността на заместник-директор АСД във връзка
13
с изготвяне на Карта за оценка на резултатите от труда на непедагогическия персонал за
учебната 2020/2021 в ОУ „Захари Стоянов" - Варна, изготвена от П. С., ЗДАСД е видно, че
същата през учебната 2020/2021 г. е извършвала следните дейности: Пълна дезинфекция на
училището в началото на миналата година и в почивните дни с антисептичен облак - в екип
с външна оргА.зация и зам.директор АСД на МГ г-н Емил Димитров. Взаимодействие с
домакин на МГ г-жа Надя Чолакова за съставяне на първоначален график за ежедневна
дезинфекция на сградата; Пълно заместване на директор АСД и домакин в началото на
учебната 2020/2021 г. за един месец. ОргА.зиране на процеса по хигиена в училището в екип
с помощния персонал.; справяне с наводнение в мазата; Подготовка, превод, обработка и
дизайн на материали по проекта „Еразъм"; Провеждане на обучение на учителите за
електронно обучение; ОргА.зиране на ваксинационна кампА.я в училището; Комуникиране
с педагогическия екип по всяко време, както и РЗИ и общината с цел информация за
контакти и заразени с COVID-19; обучения по собствено желА.е; заместване на колеги;
Съставяне на диск с обучения за учителите; разкриване на кражба; обработка на
видеозаписи.
Със Заповед №РД-09-1915/28.06.2022г. Директорът на ОУ „Захари Стоянов" - гр.
Варна, е определена комисия от членове Н.В. - ЗДУД ПЕ, С.С. - ЗДУД НЕ и Н.Б. - главен
счетоводител (л.99)., която да извърши преглед на училищната структура и щат с цел
оптимизиране и ефективно използване на бюджетните средства.
Видно от Протокол вх.№1728/29.06.2022г. на комисията от учебната 2020/2021г. е
влязъл в сила нов рамков учебен план, като два от нормативите на учителите по английски
език са допълвА. с часове по БДП, тъй като се получава излишък от 192 часа е предложено
съкращение на 1/2 щатна бройка учител по английски език. Направен е анализ и на
учебните часове по музика, като е предложено да се назначи 14 щатна бройка учител по
музика. Комисията е извършила разчет и на разходите, като е отчетено повишението на тези
за издръжка, вследствие повишаването на цените на електроенергията, горивата и водата, а
от друга страна от намаляване обема на работата по епидемията от COVID-19, като е
предложено с цел оптимизиране на структурата и намаляване на разходите съкращаване на
1 щатна бройка заместник- директор административно-стопанска дейност.Посочено е също,
че училището дълги години е имало само една щатна бройка за тази длъжност.
Въз основа на тези констатации със Заповед № РД-09-1917/29.06.2022г. на Директора
на ОУ „Захари Стоянов" е коригирано щатното разписА.е в ОУ „Захари Стоянов" гр. Варна,
като от 2 щатни бройки заместник-директор административна дейност е съкратена една
щатна бройка (л.151). Към настоящия момент същата не е разкрита отново.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има
право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре.
Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите
има по-висока квалификация и работи по- добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който
съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии
по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежавА.те от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, съгласно точка 1 на
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
Възраженията на ищцата –въззивник в тази връзка съда счита за неоснователни по
следните съображения:
Видно от Заповед №РД 092073/11.07.2022 г. на Директора на ОУ „Захари Стоянов"
14
- гр. Варна, са одобрени два критерия за подбор, съгласно чл. 329 от КТ, 1/ ОбразовА.е,
квалификации, професионален опит , 2/ Ниво на изпълнение на възложената работа през
учебната 2020/2021 г. и учебната 2021/2022 г., Определена е комисия в състав: Н.В. - ЗДУД
ПЕ, С.С. - ЗДУД НЕ; Д.С. - учител; Б. Д. - старши учител и Х.Ш. - технически секретар,
като са посочени задължения на комисията и е утвърдена карта с критериите за извършване
на подбора, като подборът се извършва по отношение на заместник-директорите
административна дейност - П. С. и Л.Х.В. (л.103).
Представени са карти с критерии за подбор, попълнени за всеки от кандидатите, в
който са посочени като критерии: образовА.е, придобита специалност, подходяща за
заеманата длъжност, допълнителна квалификация, професионален опит, придобит на тази
или сходна позиция, ниво на изпълнение на възложената работа през учебните 2020/2021 г.
и 2021/2022 г. Видно от същите, че почти по всеки от критериите Л.В. има по-голям
резултат в сравнение с ищцата П. С.. Към тях са представени и карти за оценка на
резултатите от труда на непедагогическия персонал за учебната 2020/2021 г. и 2021/2022 г.
на двете.
Видно от Протокол вх. №1813/12.07.2022г., комисията е описала извършената
работа и получените оценки, съответно П. С. - 72 точки, Л.В. - 124,5 точки, въз основа на
което е предложила на Директора на училището, ТПО с П. С. да бъде прекратено, а на
работа да остане Л.В. - получила по- висок./л.114/.
Налице е реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, като
Заповед № РД-09-1917/29.06.2022г. на Директора на ОУ „Захари Стоянов" , с която е
коригирано щатното разписА.е в ОУ „Захари Стоянов" гр. Варна предшества оспорената
процесна заповед , с която ТПО на ищцата е прекратено. В тази връзка неоснователно е
възражението на П. С. –К. за нарушаване на чл.8 от КТ от страна на
работодателя.Злоупотреба с права от страна на работодател е налице, когато се установи, че
единственото желА.е на работодателя е чрез законово допустими средства да постигне една-
единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник, като
преценката е конкретна,доколкото едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да
установяват или не злоупотреба с права. Разпоредбата на чл.8 ал.2 от КТ въвежда законова
презумпция за добросъвестност на работодателя, която следва да бъде оборена от работника
или служителя при твърдения за недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на
работодателя.В този случай доказателствената тежест в съдебния процес се преобръща и
вместо работодателят да доказва законосъобразността на уволнението, работникът или
служителят следва да докаже злоупотреба с права или дискриминационно отношение от
страна на работодателя. От приложените по делото доказателства не може да се направи
обоснован извод за недобросъвестност от страна на работодателя при прекратяване на ТПО
с ищеца.
Освен вече обсъдените писмени доказателства, че това е така, се установява и от
събрА.те по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите- С.А.С., изпълняваща
длъжността заместник директор по учебната дейност в ОУ Захари Стоянов и Х.О.Ш.
изпълняваща длъжността тех.секретар в училището -ответник.Съда цени показА.ята на
свидетелите участвали в комисията по подбор, като обективни и непосредствени. Съвкупно
от същите се установява,че подборът е предхождал връчването на заповедта. Подборът се
извършвал по две направления, първото било образовА.е, квалификация, професионален
опит и второто главно направление - ниво на изпълнение на възложената работа. Разгледали
се досиетата на длъжността заместник-директор по административно-стопанска дейност,
ниво на изпълнение и имайки някаква представа от ефективността и качеството на работа на
колегите и отбелязвали точките. Комисията се събрала, обсъждала оценката по принцип.
Имало оценка по критериите, по които преценяват заместник- директора и директорите.Св.
С. излага , че по отношение на възложената работа, много често ищцата имала пропуски и
15
се налагало да допълват и коригират. Това се наложило например за платформата за
COVID19, за 24 май от Общината искали да се напише една анотация, а ищцата била
председател на комисия по оргА.зация на шествието, не се била справила добре, затова
свидетелката трябвало да напише анотацията. С документацията също имало объркване на
някои членове и алинеи, когато се пишели заповеди, а работата на заместник-директора е
непрекъсната документация. Ищцата отговаряла за непедагогическия персонал, който
включва жените, които почистват, портиер, огняр, работник поддръжка, технически
секретар, личен състав. Имало сигнали от този персонал, че ищцата се е отнасяла към тях
крайно неуважително, с чувство за превъзходство. Неведнъж се случвало, примерно да
пристигне на работа осем часа и половина, или преди края на работното време да каже:
„Тръгвай", а свидетелката й отговаряла, че има работа и че работното им време е до 16.30
часа, но ищцата си тръгвала неведнъж.
Св. Ш. излага , че когато постъпила на работа била домакин, случило се, че ползвала
болничен и била замествана от ищцата, която отговаряла за непедагогическия персонал.
След като се върнала на работа, получила оплаквА.я от чистачките, че г-жа С. се държала
грубо, работникът по поддръжката искал да напуска, портиерът също. Свидетелката лично е
присъствала на неприятни разговори на висок тон между тях. На един от разговорите между
г-жа С. с портиера например, тя му казала, че тя е заместник-директор и той трябва да си
знае мястото и да си влезе в кабинката, а всъщност неговата работа била да контролира кой
влиза и излиза от училището. Скандалът бил на много висок тон и огласял целия коридор.
Г-жа С. по принцип постоянно демонстрирала превъзходство от позицията, която заемала,
имало разплакА. жени от чистачките. На едно съвещА.е с непедагогическия състав искала да
изгони една чистачка. Казвала на свидетелката: „Ще извикаш чистачките! С мъжете не
искам да говоря" и правили съвещА.е само жените. Знае, че при работата й с
документацията на заместник-директора учебна дейност се е налагало да се правят
корекции.
В заключение настоящия съдебен състав приема, че работодателя е упражнил
правото си на подбор , като е оставил на работа служителя с по- висока квалификация и
резултати по определените критерии, които са ясни и предварително определени в негова
заповед. Приложените критерии за подбор отговарят на законово заложените такива в чл.
329 от КТ. Обсъдени и онагледени са професионалната квалификация и професионалните
качества на участващите в подбора лица, като при подбора е обсъдено кой служител от кога
заема длъжността, как се справя със задълженията си, до каква степен професионалната му
квалификация отговаря на изисквА.ята за заемане на длъжността. От показА.ята на двамата
от членовете на комисията по подбор се установява, че всеки от тях има впечатления от
работата на ищцата и другия колега участващ в подбора, като и двете споделят за
конкретни констатирА. недостатъци в работата й, което именно е довело до поставяне и на
по- ниска оценка. При извършване на подбора комисията е съобразила и факта, че втората
щатна бройка на заместник-директор по административно-стопанска дейност – заемана от
ищцата , е открита във връзка с увеличения документооборот и задължения във връзка с
пандемията от COVID-19 и стремежа към огрА.чаване на заболеваемостта, като на нея са
били възложени освен останалите задължения и задълженията във връзка с COVID-19.
Освен законосъобразността на подбора , от показА.ята на свидетелите С. и Ш.
безспорно се установява и , че процесната Заповед № РД-10- 2088/21.07.2022г. е редовно
връчена на ищеца на 21.07.2022г. при отказ на същата да я получи , удостоверен от
посочените свидетели.
Трайна е практиката на ВКС, че закрилата по чл.333 от КТ не предшества
извършването на подбора, респективно , лицата , които се ползват от такава закрила
16
участват в подбора/Решениe № 1922 от 17.01.2000 г. на ВКС по гр. д. № 829/99 г., III г. о. и
др./.
Видно е декларация – л. 117 от дело, както и от показА.ята на св. С. и Ш.
работодателя е изпълнил задължението си по чл.333 от КТ и на 21.07.2022г. в 10.30 часа,
преди връчване на заповедта за прекратяване на ТПО е събрал/поискал информация дали П.
С. –К. страда / боледува от болест определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на МЗ за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от Кодекса на труда. В практиката и доктрината няма спор , че отказа на работника
да даде такава информация не може да се приравни на нарушаване от работодателя на
трудовото законодателство и по –конкретно особената закрила по чл.333 ал.1 от КТ.
Ирелавантно за спора е депозиране към работодателя на попълнена от ищцата
декларация, вх. № 1855/22.07.2022г., след връчване на заповедта , с която ТПО и е
прекратено.
Следва да се има предвид и, че нито пред работодателя при постъпване на работа,
нито в първоинстанционното производство , нито в настоящото ищцата е навела твърдения,
че страда от заболяване поставящо я под закрила при уволнение.
Настоящия състав споделя мотивите на първоинстанционния съд , че в условията на
пълно и главно доказване ответника е установил и спазване на процедурата на закрила по
чл. 333, ал. 4 от КТ, доколкото между стрА.те не е спорно, че ищцата е член на
синдикалната оргА.зация.Съгласно чл. 19 от Общински колективен трудов договор,
сключен между Община Варна, Съюз на работодателите в системата на народната просвета
в България за Община Варна и Сдружение на директорите в средното образовА.е в
Република България-Общинска секция/приет по дело/ , работодателите прекратяват
трудовите правоотношения на основА.е чл. 328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ с работници и
служители, членове на синдикатите - стрА. по договора, само след писмено съгласие на
съответната синдикален орган за всеки отделен случай в образователната институция.
Видно от приетите по дело писмени доказателства /писмо от Общински
координационен съвет на независим учителски синдикат към КНСБ-Община Варна изх.
№006/18.07.2022 г. до Директора на ОУ „Захари Стоянов" - гр. Варна, Протокол №2 от
08.07.2022 г. от проведено Общо събрА.е на СД на директорите на НУС/л.195/, Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образовА.е №Д01-
197/17.08.2020 г. /л.137-148/, компетентния синдикален орган е дал предварително съгласие
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, с
което са изпълнени условията на чл. 333, ал.4 от КТ.
В заключение извършеното със Заповед № РД-10- 2088/21.07.2022г., издадена от
Директора на Основно училище „Захари Стоянов", с адрес гр. Варна. ж.к. „Чайка", Булстат
********* Т.К., на основА.е чл.328, ал.1, т.2. предл.2 от КТ прекратяване на ТПО на ищеца
П. Н. С. –К. не страда от пороците визирА. в исковата молба, поради което правилно и
законосъобразно първоинстанциоония съд е отхвърлил предявения на иск за признаването
на уволнението й за незаконно и отмяната му.
По исковете с правно основА.е чл.344 ал.1 т.2, т.3 вр. чл.225 от КТ и чл.86 от КТ.
Неоснователността на иска с правно основА.е чл. 344 ал.1 т.1 от КТ обуславя
неоснователност и на претенциите на ищеца с правно основА.е чл. 344 ал.1 т.2 , т.3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Заместник-
17
директор АСД"; както и за заплащане на обезщетения по чл.225 ал.1 от КТ, каквито се
дължат само при незаконно уволнение. Ето защо всички съединени искове следва да бъдат
отхвърлени, в едно с акцесорните претенции към тях.
По иска с правно основА.е чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на полагА.я от
работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя задължението да престира
уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове. В този смисъл за успешното
провеждане на иск с посоченото правно основА.е, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на трудово правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово
възнаграждение.
В настоящата хипотеза, с изложените по-горе мотиви е установено, че стрА.те са
били във валидно трудово-правно отношение по силата на ТД ОТ 31.08.2020г. за
длъжността „заместник-директор по административно-стопанска дейност“, както и, че
същото е прекратено на 21.07.2022г.
Основния спорен между стрА.те въпрос е, попада ли заеманата от ищеца длъжност
„заместник-директор по административно-стопанска дейност“, която безспорно е
ръководна, в категорията на педагогическите специалисти и в тази връзка дължи ли се на
ищцата предвидено в чл.27, ал.2 от Анекс към колективен трудов договор КД01-197 от
17.08.2020г. № Д01-44/04.04.2022г., намиращ се на л.33 от делото , увеличение на трудовото
възнаграждение.
Възраженията на ищеца в тази насока настоящия съдебен състав счита за
неоснователни по следните съображения.
По делото не е спорно, че ищцата е подала заявление вх.№1276/10.05.2022г.за
увеличение на трудовото й възнаграждение, както и че й е отказано, тъй като няма право на
такова.
Съгласно Анекса към КТД, увеличението на стандартите за делегирА.те от държавата
дейности по образовА.ето за 2022 г. в размер на ********* лева се изразходват за средно
увеличение от 12,3 % на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образовА.е педагогически специалисти и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В чл.27. ал.3 от Анекса към
КТД е посочено, че получените средства се разпределят като се гарантират минималните
основни работни заплати по чл.1 на педагогическите специалисти, ако е достигнато това
увеличение се увеличават основните работни заплати на непедагогическите съгласно чл.28.
Съгласно чл.27, ал.1, т.1 от анекса за системата на предучилищното и училищното
образовА.е от 01.04.2022 г. се определят минималните основни работни заплати, които се
прилагат, както следва: Педагогически специалисти с ръководни функции: а. Директор на
образователна институция - 1724 лв. и б Заместник-директор - 1659 лв. Или, за да се ползва
от предвиденото увеличение на работната заплата с 12,3%, ищцата следва да е
педагогически специалист с ръководни функции.
Заеманата от ищцата длъжност, макар и ръководна , не е приравнена на
педагогически специалист доколкото не изпълнява норма на преподавателска работа
съгласно чл.211, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образовА.е учителите. В
разпоредбата е посочено,че директорите, както и заместник-директорите, които изпълняват
норма преподавателска работа, са педагогически специалисти. Съгласно ал. 2 на същия член
18
педагогически специалисти са и ръководителите на направление "Информационни и
комуникационни технологии", възпитателите, психолозите, педагогическите съветници,
логопедите, рехабилитаторите на слуха и говора, корепетиторите, хореографите и
треньорите по вид спорт.
Такава не е длъжността й и по Наредба №12 от 01.09.2016 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
Обн. - ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от 27.09.2016 г. /Отм. С § 9 от преходните и
заключителните разпоредби на Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
- ДВ, бр. 61от 2 август 2019 г., в сила от 02.08.2019/, където в чл.2, ал.1 е посочено,че
педагогическите специалисти са лица, които в съответствие с придобитото образовА.е и
професионална квалификация заемат длъжности в системата на предучилищното и
училищното образовА.е и изпълняват функции, свързА. със: 1. обучението, възпитА.ето,
социализацията и подкрепата за личностно развитие на децата и учениците от детските
градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие; 2. управлението на
детските градини, на училищата и на центровете за подкрепа за личностно развитие. Алинея
2 на същия член пояснява, че педагогически специалисти по ал. 1, т. 1 са учителите,
възпитателите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, рехабилитаторите на
слуха и говора, корепетиторите, хореографите, треньорите по вид спорт и ръководителите
на направление „Информационни и комуникационни технологии", а алинея 3 пояснява, че
педагогически специалисти по ал. 1, т. 2 са директорите на детските градини, училищата и
центровете за подкрепа за личностно развитие и заместник-директорите, които изпълняват
норма на преподавателска работа.
Същият извод се налага и от цялостния текст на новоприетата Наредба №15 от 22
юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти.В същата е направено разгрА.чение между длъжността
заместник-директор административно -стопанска дейност / Съгласно чл. 34 от Наредба № 15
от 22.07.2019 г. функциите на заместник-директорите в държавните и в общинските
институции се определят от директора, а в частните детски градини и в частните училища -
от оргА.те на търговското дружество, на юридическото лице с нестопанска цел или на
кооперацията/ и длъжността заместник -директор учебна дейност /чл. 35, ал.1 от Наредба
№ 15 от 22.07.2019 г. е посочено, че заместник-директорите, които осъществяват функции,
свързА. с управлението и контрола на учебната, учебно-производствената, учебно-
творческата, спортната дейност, изпълняват норма за преподавателска работа/.От
направеното от законодателя разгрА.чение следва извод, че за лицата, заемащи длъжността
ЗДАСД, няма изискване за образовА.е и квалификация, както за тези, заемащи длъжността
заместник - директор учебна дейност.
Възражението на ищеца, че същата е педагогически специалист, доколкото при
кандидатстването й за длъжността, директорът на училището е изисквал педагогическо
образовА.е се опровергава от приетите по делото писмени доказателства - заявката /л.134,
135 /и длъжностната характеристика /л.19,20/ ,от които се установява , че за заемане на
длъжността ЗДАСД се изисква подходящо, а не непременно педагогическо образовА.е за
изпълнение на функциите.
Видно от длъжностната характеристика на ищеца,тя не извършва функции, свързА. с
обучението, възпитА.ето и със социализацията, както и с подкрепата за личностно развитие
на децата и учениците. Длъжността е „непедагогически персонал". Следва да се има
предвид , че посоченото в т.2 от ИзисквА.я за заемана на длъжността. Необходими
компетентности: „ заемащият длъжността „Заместник-директор, административно
- стопанска дейност" може да изпълнява норма за преподавателска работа, ако отговаря на
изисквА.ята за заемана на длъжността „учител" „, не прави длъжността автоматично
19
педагогически персонал, доколкото не се изпълнява норма преподавателска работа. За
такава не могат да бъдат счетени и проведените часове онлай обучение по английски език
на 5 и 6 клас по заместване за пет работни дни по време на COVID-19 пандемията,
съгласно отчет за дейността на ЗД АСД /л.69,70/ и събрА.те гласни доказателства.
С изложените мотиви правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е
отхвърлил предявеният от ищцата иск с правно основА.е чл. 128, ал.1 от КТ като
неоснователен, като в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основА.е чл. 222 ал. 1 от КТ.
Настоящия съдебен състав счита , че от събрА.те по делото писмени доказателства са
установени предпоставките за обезщетение в условията на чл.222 ал.1 от КТ, а именно -
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основА.ето, в случая поради
съкращаване в щата ; работникът или служителят да е останал без работа и /или работникът
или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал.1 от КТ при уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал, но за не повече от 1 месец. С акт на
Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се
предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Във втората хипотеза се присъжда разликата в
трудовите възнаграждения за същия срок.
По делото не е спорно , че съгласно чл. 37, ал.1 от Общински колективен трудов
договор рег. №Д21000213ВН от 10.03.2021 г. (л.54) при прекратяване на трудовото
правоотношение на основА.е чл.328, ар.1, т1, 2, 3 и 4 от КТ, работникът или служителят има
право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от три
месеца. Съгласно ал.2 на същия член ако в този срок, работникът или служителят е
постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата между
двете възнаграждения до изтичането на срока по ал.1.
Между стрА.те не е спорно и е установено от представения трудов договор №РД-17-
328/31.08.2022 г., че на 01.09.2022г. ищцата е постъпила на работа в Икономически
университет Варна. Получаваното от нея по този договор трудово възнаграждение е
установено и с приетите фишове за работна заплата, които са взети предвид при изготвяне
на ССЕ от вещото лице.
Спорен между стрА.те е размера на дължимото обезщетение , както и дължимостта
на лихва за забава.
С оглед формирА.те изводи и мотиви за неоснователност на иска с правно основА.е
чл.128 от КТ , а именно , че заеманата от ищцата длъжност не попада в категорията на
„педагогически персонал „ и поради това не е обхваната на чл. 27 от Анекс към колективен
трудов договор КД01-197 от 17.08.2020г. № Д01-44/04.04.2022г.,възраженията на
въззивника- ответник за неправилно определен размер на дължимото обезщетение по чл.222
от КТ , а именно с увеличението предвидено в Анекса на КТД, е основателно.
Видно от заключението на допуснатата ССчЕ обезщетението на ищцата по чл. 222,
ал.1, предл. първо от КТ, във вр. с чл. 37, ал.1 от Общински ТКД при вариант 1 без
увеличение на трудовото възнаграждение съгласно Анекс към КТД № КД01-197 от
17.08.2020г. № Д01-44/04.04.2022г. в размер на брутното и трудово възнаграждение е
2482.21лв. за периода на оставане без работа от 21.07.2022 г. до 01.09.2022 г. и в размер на
792.25 лв. /дължимото брутно трудово възнаграждение за периода минус полученото при
новия работодател , на осн. чл. 222, ал.1, предл. второ от КТ, във вр. с чл. 37, ал.2 от ОКТД/.
Поради изложеното исковете се явяват основателни до посочения размер, а за
20
разликата над него, съответно за 308.25 лева и за 385.32 лева,обжалваното решение следва
да бъда отменено и вместо него постановено друго , с което същите да бъдат отхвърлени.
Основателността на главните искове предполага основателност и на акцесорните за
присъждане на законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Обезщетението на посоченото основА.е е дължимо съгласно разпоредбата на чл.
228, ал. 3 от КТ, същото е лихвоносно и се дължи без покана.
С оглед изложеното въззвината жалба на ОУ Захари Стоянов като основателна следва
да бъде уважена, а тази на П. С. –К. – отхвърлена,като неоснователна.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде отменено и в частта за присъдените разноски.
По разноските.
Пред ВРС ищцата е представила доказателство за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 2200 лв. за адвокатско възнаграждение /л.279 от дело/.Доколкото в договора за
правна защита и съдействие / л.279 от дело/ не е определено възнаграждението по всеки от
седемте предявени иска , съда приема , че то е по равно , или по 314.29 лева на иск.Същото
не е прекомерно , поради което възражението на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК съда
приема за неоснователно.С оглед уважената част на исковете,на основА.е чл.78 ал.1 от ГПК,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 259.36 лева.
От ответника е представено доказателство за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 2610,00 лв., от които 710,00 лв. по исковете с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.1 и
т.2 от КТ; 400 лв. по иска с правно основА.е чл. 128, т.2 от КТ; 400,00 лв. по иска с правно
основА.е чл. 222, ал.1, предл. първо от КТ, 500,000 лв. по иска с правно основА.е чл. 222,
ал.1 предл. второ от КТ; 600,00 лв. по иска с правно основА.е чл. 225 от КТ /л.280, 281 от
дело/.
От тях в негова полза , с оглед отхвърлената част на исковете , на основА.е чл.78 ал.3
от ГПК ищеца следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1867,30лева.Съда счита
възражението на ищеца по чл. чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно , с оглед цената на
исковете, чл.7 ал.1 , ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и с оглед обема на осъщественото процесуално
представителство.
Ответника дължи в полза на ВРС държавни такси по иска по чл. 222, ал.1, предл. 1
от КТ - 111,62 лв. и по иска по чл. 222, ал.1, предл.2 от КТ - 50,00 лв.,общо 161.62лева ,
както и сумата от 250,00 лв. възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза – или общо 411.62лева.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на ОУ“Захари Стоянов“ -Варна следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в
размер на 2306.56 лева,от които 50.00лв.държавна такса и 2256.00лв. заплатено
възнаграждение за един адвокат. Възражението на П. С. –К. по чл.78 ал.5 от ГПК съда
счита за неоснователно с мотиви идентични с вече изложените.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
21
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно Решение № 413 от 09.02.2023г. по гр.д. №
12592/2022г. на ВРС, 30 св., В ЧАСТТА , с която Основно училище „Захари Стоянов", с
адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка". Булстат *********, представлявано от Т.К. Е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на П. Н. С. - К., ЕГН **********. с адрес: гр. Варна, ул. „Проф. Николай
Державин" № 14, ет.3, ап.9, както следва :
- сумата от 308.25/триста и осем лв. и двадесет и пет ст./лева, представляваща
горницата над 2482.21 лева до присъдения размер от 2790.46 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа, за периода от 21.07.2022г. до 31.08.2022г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда -
19.09.2022г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 222, ал.1, предл. първо от КТ, във вр.
с чл. 37, ал.1 от ОКТД, във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.
- сумата от 385.32/триста осемдесет и пет лв. и тридесет и две ст./ лева
представляваща горницата над 792.25 лева до присъдения размер от 1177,57 лева,
представляваща обезщетение за периода от 01.09.2022г. до 21.10.2022г., през който
ищцата е заемала по-ниско платена длъжност, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 222, ал.1, предл. второ от КТ, във вр. с чл. 37, ал.2 от
ОКТД, във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, както и в частта за присъдените разноски, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Н. С. - К., ЕГН **********. с адрес: гр. Варна, ул.
„Проф. Николай Державин" № 14, ет.3, ап.9 против Основно училище „Захари Стоянов", с
адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка". Булстат *********, представлявано от Т.К., искове да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца :
- сумата от 308.25/триста осемдесет и пет лв. и тридесет и две ст./ лева,
представляваща горницата над 2482.21 лева до присъдения размер от 2790.46 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от 21.07.2022г. до
31.08.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на
исковата молба в съда - 19.09.2022г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 222, ал.1,
предл. първо от КТ, във вр. с чл. 37, ал.1 от ОКТД, във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.
- сумата от 385.32/триста осемдесет и пет лв. и тридесет и две ст./ лева
представляваща горницата над 792.25 лева до присъдения размер от 1177,57 лева,
представляваща обезщетение за периода от 01.09.2022г. до 21.10.2022г., през който
ищцата е заемала по-ниско платена длъжност, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Основно училище „Захари Стоянов", с адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка".
Булстат *********, представлявано от Т.К. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С. - К., ЕГН
**********. с адрес: гр. Варна, ул. „Проф. Николай Державин" № 14, ет.3, ап.9 сумата от
259.36/двеста петдесет и девет лв. и тридесет и шест ст./ лева, представляваща сторени по
делото съдебно - деловодни разноски, по гр.дело № 12592/2022г. по описа на ВРС, на осн.
22
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Н. С. - К., ЕГН **********. с адрес: гр. Варна, ул. „Проф. Николай
Державин" № 14, ет.3, ап.9 ДА ЗАПЛАТИ на Основно училище „Захари Стоянов", с адрес:
гр. Варна. ж.к. „Чайка". Булстат *********, представлявано от Т.К. сумата от
1867.30/хиляда осемстотин шестдесет и седем лв. и тридесет ст./ лева, представляваща
сторени по делото съдебно - деловодни разноски по гр.дело № 12592/2022г. по описа на ВРС
и сумата от 2306.56/две хиляди триста и шест лв. и петдесет и шест ст./ лева -разноски
за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Основно училище „Захари Стоянов", с адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка".
Булстат *********, представлявано от Т.К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от сумата от 411.62/четиристотин и
единадесет лв. и шестдесет и две ст./ лева представляваща дължими разноски и държавни
такси, на осн. чл. 83, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 413 от 09.02.2023г. по гр.д. № 12592/2022г. на ВРС, 30
св., В ЧАСТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от П. Н. С. - К., ЕГН **********. с
адрес: гр. Варна, ул. „Проф. Николай Державин" № 14, ет.3, ап.9 против Основно училище
„Захари Стоянов", с адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка". Булстат *********, представлявано от
Т.К. искове:
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на
уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-10- 2088/21.07.2022г., издадена от
Директора на Основно училище „Захари Стоянов", с адрес гр. Варна. ж.к. „Чайка", Булстат
********* Т.К., на основА.е чл.328, ал.1, т.2. предл.2 от КТ;
- с правно основА.е чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата П. Н. С. - К. да бъде
възстановена на заеманата длъжност преди уволнението "Заместник-директор АСД";
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и ал.2 от
КТ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 2790,46 лева /две хиляди седемстотин
и деветдесет лева и 46 ст./,представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа поради уволнението в периода от 21.07.2022г. до 31.08.2022г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда -
19.09.2022г. до окончателното й изплащане.
-с правно основА.е чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2 от КТ да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 4563,09 лева /четири хиляди петстотин
шестдесет и три лева и 09 ст./, представляваща обезщетение за времето,през което
ищцата е постъпила на работа с по - ниско трудово възнаграждение в периода от
01.09.2022г. до 21.01.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до окончателното й изплащане,
23
-с правно основА.е чл. 128, ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1412,18 лева (хиляда четиристотин и дванадесет лева и 18
ст.),представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за м. 04.2022г.;
м.05.2022г.; м.06.2022г. и м. 07.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Решение № 413 от 09.02.2023г. по гр.д. № 12592/2022г. на ВРС, 30 св., В ЧАСТА, с
която са УВАЖЕНИ предявените от П. Н. С. - К., ЕГН **********. с адрес: гр. Варна, ул.
„Проф. Николай Державин" № 14, ет.3, ап.9 против Основно училище „Захари Стоянов", с
адрес: гр. Варна. ж.к. „Чайка". Булстат *********, представлявано от Т.К. искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца :
- сумата от 2482.21/две хиляди четиристотин осемдесет и два лв. и двадесет и
една ст./ лева представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода от
21.07.2022г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до окончателното й изплащане, на осн.
чл. 222, ал.1, предл. първо от КТ, във вр. с чл. 37, ал.1 от ОКТД, във вр. с чл. 328, ал.1, т.2 от
КТ.
- сумата от 792.25/седемстотин деветдесет и два лв. и двадесет и пет ст./ лева
,представляваща обезщетение за периода от 01.09.2022г. до 21.10.2022г., през който
ищцата е заемала по-ниско платена длъжност, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 19.09.2022г. до
окончателното й изплащане, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок считано от 19.06.2023г., за която дата стрА.те са били надлежно уведомени в открито
съдебно заседА.е, на основА.е чл. 315, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24