№ 1126
гр. Бургас, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203109 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на К. С. К., с ЕГН: **********, с адрес:
************ против Наказателно постановление №22-0434-000025/20.06.2022г. на
началник 02 РУ при ОДМВР гр.Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е
наложена глоба в размер на 250 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока неволно допускане на нарушението, като се
моли за намаляване на наложената глоба. В първото от провелите се пред настоящата
съдебна инстанция съдебни заседания жалбоподателят, редовно уведомен, се явява, като
поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 30.05.2022г. около 17,20 часа на ул.“Одрин“ („Стефан Димитров“), К. С. К., ЕГН:
**********, управлявал собствения си лек автомобил, марка ПЕЖО 307, с рег. ******.
МПС-то било регистрирано на територията на страната и не било спряно от движение, но за
него нямало сключен действащ договор – „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Актосъставителят е приел, че с горните действия К. С. К. е извършил нарушение по
1
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, а именно - физическо лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, в която връзка е съставил на нарушителя АУАН.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.483 ал. 1 т.1 от КЗ, на основание чл.53 от
ЗАНН и по чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 250 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. От своя страна жалбоподателя
също не оспорва възприетата от страна на АНО фактическа обстановка, което заявява
изрично в иницииралата настоящото производство жалба.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Това е така, доколкото на основание чл.647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на
административно нарушение в случаите по чл.638, ал.1-3 и 5 КЗ се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото
качество актосъставителят П. *. несъмнено притежава /от данните по делото е видно, че
същият е заемал длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“към
сектор Охранителна полиция/. Съгласно нормата на чл.647, ал.2 от КЗ наказателните
постановления се издават от директора на областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него
длъжностно лице. В т.2.8. от приложената по делото Заповед № 251з-8121з-
1632/02.12.2021г. началникът на 02 РУ при ОДМВР гр.Бургас /какъвто е *. *./ е
оправомощен да издава наказателни постановления по чл.638, ал.1-3 и ал.5 от КЗ и чл.639 от
КЗ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по раздел
ІІ буква „А“, т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. От своя
2
страна съгласно даденото в § 1, т.33 от КЗ, легално определение на понятието
„автомобилист“ – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно
превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини
вреди на трети лица. Императивната норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е било спряно от движение.
Съгласно чл.638, ал.1, т.1 от КЗ на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо лице.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като е управлявал собственото си моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Жалбоподателят
като водач на МПС е бил длъжен да положи необходимата грижа преди да предприеме
управление на автомобила да се увери, че за него са налични всички изискуеми от
закона документи, в това число и задължителна застраховка „Гражданска отговорност
за автомобилистите“. След като не е изпълнил това свое задължения следва да понесе
административнонаказателна отговорност за неизпълнение на законови предписания в
случая за управление на МПС, за което липсва задължителна за автомобила застраховка.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.638, ал.3 от КЗ, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение“. В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно. Съдът не отчита като такова обстоятелство
твърдението на жалбоподателя за допускане на нарушението по невнимание, тъй като се
касае за важни обществени отношения, свързани с обезщетяването на гражданите при
настъпило ПТП. Жалбоподателят е управлявал процесното МПС без наличие на сключена
застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“, поради което и при настъпване
на евентуално ПТП, не би могло да се претендира от застрахователя възстановяване на
причинените вреди от ПТП-то. Именно такава е функцията на застраховката „ГО“, поради
което и същата е възведена от законодателя като задължителна.
3
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
За пълнота следва да се отбележи, че както беше посочено по – горе в чл.638, ал.1,
т.1 от КЗ е предвидено на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да се
налага глоба от 250 лв. Така посочената сума е определена от законодателя в абсолютен
размер, поради което и не подлежи на изменение от съда. В този смисъл и искането на
жалбоподателя за намаляване размера на наложената му глоба се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0434-000025/20.06.2022г. на
началник 02 РУ при ОДМВР гр.Бургас, с което на жалбоподателя - К. С. К., с ЕГН:
**********, с адрес: ************ за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание
чл.53 от ЗАНН и по чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена „глоба“ в размер на 250
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4