Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……../12.01.2024 г., град Добрич
В ИМEТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
с участието на прокурора РАДОСЛАВ
БУХЧЕВ и секретаря Веселина Сандева изслуша докладваното от съдия С. Сандева КАНД
№ 603/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от
И.И.И., ЕГН **********,***, „Лозята“, Главен път № 56А, срещу Решение № 160/05.06.2023
г., постановено по нахд № 568/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което
е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0851-000577/ 16.05.2022 г. на началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич, с което на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на касатора са наложени административни наказания глоба в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП). Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Оспорва
се доказаността на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора. Излагат се доводи за неправилна оценка на
доказателствата по делото и погрешно установена фактическа обстановка. Счита
се, че няма обективни данни действията на касатора да са били умишлени. Не е
установено по несъмнен начин водачът да е използвал пътя за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари, поради
което неправилно поведението му е подведено под хипотезата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Претендира се и присъждане на сторените разноски пред въззивната и касационната
инстанция.
Ответникът – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Добрич, не изразява становище по жалбата.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Намира за безспорно установено, че на
посочената в АУАН дата касаторът е управлявал процесния лек автомобил и не е
ползвал пътното платно по предназначение. Счита, че решението на ДРС е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните
съображения:
С обжалваното пред ДРС наказателно постановление касаторът
е наказан за това, че на 27.04.2022 г., около 16,10 часа, в гр. Добрич, по ул. „******“, управлява л.а. БМВ 525Д с рег. № ****, като при
навлизане в кръговото движение до бензиностанция „Бенита“, в посока бул.
„Добруджа“, умишлено увеличава оборотите на двигателя и поднася задната част на
автомобила надясно в съседната пътна лента. АНО е приел, че тези действия съставляват
използване на пътя за други цели, не по предназначение за превоз на хора и
товари. В резултат на това е квалифицирал поведението на касатора като нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране по реда на чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е
приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
Приел е, че нарушението е безспорно доказано, като се е позовал на приложените
към административнонаказателната преписка писмени и веществени доказателства, на
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които се движели след
жалбоподателя и непосредствено възприели поднасянето на автомобила и минаването
в съседната пътна лента, както и на изслушаната по делото видеотехническа
експертиза на записа от камерата в района на кръговото кръстовище, според която
на кадрите се наблюдава поднасяне на задната част на автомобила и концентрирано
количество изгорели газове. Не е кредитирал показанията на доведения от
жалбоподателя свидетел, сочещи, че автомобилът е форсирал сам поради техническа
неизправност, което е довело до поднасянето му. Изложил е
мотиви, че свидетелят е баща на жалбоподателя и е крайно заинтересован от
изхода на делото, което поставя под съмнение обективността на неговите
показания. Не е кредитирал и представената по делото оферта по съображения, че
тя не представлява доказателство за извършен ремонт на автомобила на
жалбоподателя, а по-скоро е ценово предложение за извършване на ремонт. Приел
е, че водачът не е ползвал пътното платно по предназначение, като умишлено, на
високи обороти на двигателя, поднесъл автомобила при преминаването през
кръговото кръстовище. Направил е заключение, че този начин на управление на МПС
не представлява използване на път в съответствие с основната му цел - за превоз
на хора и товари. Подобно поведение по оживена улица в населено място
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което
се характеризира с висока степен на обществена опасност. Преценил е, че не са
налице основания за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че наложените наказания са определени в законоустановения
фиксиран размер, поради което отговарят на целите на чл. 12 от ЗАНН. В резултат
на това е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на обжалваното
НП.
Така постановеното решение е неправилно.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е установена забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
За да е налице съставомерност на деянието по този текст, е
необходимо да се установят такива нетипични действия при управлението на
автомобила, които да показват ясно и недвусмислено, че водачът е ползвал пътя с
цел, различна от тази за превоз на хора и товари.
Видно от описанието на нарушението
в АУАН и НП, наказващият орган е приел, че И.И. е извършвал т.нар. „дрифт“ в
градски условия, умишлено довеждайки до поднасянето на автомобила.
В случая е безспорно установено,
че при навлизане в кръговото кръстовище управляваният от касатора автомобил е
поднесъл със задната си част надясно и е навлязъл в съседната пътна лента, но
само това не е достатъчно, за да се приеме, че е нарушена забраната по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП. Твърдението на наказващия орган, че става дума за умишлено форсиране
на двигателя, почива на предположения, а не на безспорно доказани
факти. В показанията си пред съда полицейските служители не са потвърдили
констатациите в акта, че водачът е приплъзнал автомобила, демонстративно
подавайки газ. Липсват данни за задържане на задните гуми по начин, който да говори
за желано от касатора поднасяне на колата. Обстоятелството, че при движението
на автомобила след завоя се е отделило концентрирано количество изгорели
газове, не означава непременно, че е налице преднамерено увеличаване на
оборотите на двигателя. Констатираното поведение на водача следва да е
съзнателно, целенасочено, а не
да се дължи на други обстоятелства включително неправилни
маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка. Действително правилно и
обосновано районният съд не е кредитирал ангажираните от касатора доказателства
за наличие на техническа неизправност на автомобила, но от видеозаписите от
мястото на събитието е видно, че приплъзването на автомобила е по-скоро резултат
от навлизането му в кръстовището с несъобразена
скорост, отколкото от умишленото му извеждане от контрол чрез
„презавиване“. Индиция за това е и обстоятелството, че след краткотрайното поднасяне
на превозното средство водачът веднага го е изправил, успоредно на посоката на
движение, без да предприема други ненужни маневри, разкриващи явно използване
на пътя не по предназначение.
С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че процесното
деяние не е съставомерно по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което неправилно
касаторът е наказан на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Следователно НП
е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Достигайки до обратните изводи, районният съд е постановил един
неправилен съдебен акт, противоречащ на данните по делото и материалния закон,
който следва да бъде отменен и на негово място да бъде постановен друг по
същество, с който да се отмени наказателното постановление.
В съответствие с изхода от делото и на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН касаторът има право на сторените от него разноски по делото в
размер на общо 800 лева, от които 300 лева - платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, и 500 лева – платено адвокатско възнаграждение за
касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл.
222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 160/05.06.2023 г., постановено по нахд № 568/2022
г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
22-0851-000577/16.05.2022 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Добрич.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на И.И.И., ЕГН **********,***,
„Лозята“, Главен път № 56А, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща сторени разноски
за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: