РЕШЕНИЕ № 1315
гр. Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2638 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., против Ж.С.Д. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземанията, за които е издадена Заповед № 9277/29.10.2018 г. по ч.гр.д. №
16865/2018 г. на Районен съд – Пловдив, I граждански състав, както следва:
сумата от 1503, 11 лв. - главница, дължима по Договор за
потребителски заем № ............. от 16.10.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж; възнаградителна
лихва в размер на 180, 37 лв. за периода 05.11.2017 г. до 05.10.2018 г.;
мораторна лихва от 129,95 лв. за периода 05.12.2017 г. до 11.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 26.10.2018 г., до изплащане на вземането.
С влязло в сила Определение №
12263/04.11.2019 г. съдът е прекратил на основание чл. 130 ГПК производството
по делото в частта му по предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца посочените суми.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
действително правоотношение по договор за заем № ............. от 16.10.2017
г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от общо
1 503, 11 лв., като последният се задължил да върне последната, ведно с възнаградителна
лихва от 180, 37 лв. на 12 равни месечни вноски – всяка от по 140, 29 лв. Тъй
като длъжникът не заплатил нито една от дължимите месечни вноски, вземането по
договора за заем било обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 3 от
Договора, в който било установено, че вземането става изискуемо в пълен размер
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната вноска. Предсрочната изискуемост настъпила
на 05.12.2017 г., като на 17.04.2018 г. на постоянния адрес на длъжника била
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която последният е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди, че длъжникът следва да се счита
уведомен, доколкото в договора било уговорено, че всички изявления на кредитора
се считат узнати от длъжника, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора. При условията на евентуалност твърди, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпил падежа на всички вноски.
Падежът на първата вноска бил на 05.11.2017 г., а на последната – 05.10.2018 г.
В този смисъл предявява евентуален иск за осъждане на ответника да заплати
посочените суми, доколкото е настъпил падежа на всички вноски по договора за
заем.
Ответникът е депозирал чрез назначения му от съда особен
представител адв. Ж., в законоустановения за това срок, отговор на исковата
молба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди, че
длъжникът не е получил и усвоил отпуснатата по договора за заем сума, като това
обстоятелство не се установява от представения и подписан от длъжника договор
за заем, тъй като не е представена отделна разписка или документ. Оспорва
длъжникът да е получил стоката, чието закупуване е финансирано чрез сключения
договор. Счита, че не е настъпила предсрочната изискуемост на дължимите вноски
по договора за кредит, тъй като ответникът не е получил изявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Оспорва дължимостта на
обезщетението за забава, тъй като към 05.12.2017 г. не е настъпила
изискуемостта на вземането по договора. Сочи, че дори да се приеме, че
длъжникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, същият е бил
застрахован и кредиторът не е проверил дали е настъпило застрахователното събитие.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
по чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията,
обективирани в Заповед № 9277/29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 16865/2018 г. на
Районен съд – Пловдив, I граждански състав, както следва: сумата от
1503,11 лева - главница, дължима по Договор за потребителски заем № .............
от 16.10.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж; възнаградителна лихва в размер на 180,37 лева
за периода 05.11.2017 г. до 05.10.2018г.; мораторна лихва от 129,95 лева за
периода 05.12.2017 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.10.2018 г. до
изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания
на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда
в срок.
Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От Договор за
потребителски заем № ............. от 16.10.2017 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и Ж.С.Д.,
се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за стоков
кредит, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави по сметката
на търговеца стойността на стоката от 1 379 лв., срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да върне сумата от 1 683, 48 лв., в която е включена
стойността на стоката, застрахователна премия от 124, 11 лв. и възнаградителна
лихва, на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 140, 29 лв. Падежът
на първата вноска е уговорен на 05.11.2017 г., а на последната – на 05.10.2018
г. В договорът е установено, че кредитният ресурс се предоставя за финансиране
на покупка на следната стока – телевизор “Samsung”, модел “ue40mu6402uxxh” на
стойност от 1 379 лв.
Установен е лихвен процент от 22, 79 % и годишен процент
на разходите от 25, 34 %. В договора е включен погасителен план с посочени
падежни дати на отделните вноски. В погасителния план е посочена общата
стойност на всяка дължима месечна вноска, без да е посочено каква част от
дължимата сума погасява задължението за главница, в което е включена и
застрахователната премия, и каква част погасява задължението за възнаградителна
лихва. Техният размер обаче е изводим от клаузите на договора, като се определя
при сумарното разпределяне на общо дължимата сума съобразно броя на
погасителните вноски.
В клаузата на чл. 1
от Условията към договора е установено, че кредитополучателят се съгласява
предоставения му с договора кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения
търговски партньор, като извършване на плащането по посочения начин съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита и това действия съставлява плащане, извършено от кредитора от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
търговеца от кредитополучателя, като създава задължение за кредитополочателя да
заплати на кредитора месечните погасителни вноски.
С подписване на
договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил стоката, посочена в
договора, в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор.
Следователно в договора за кредит, подписан от страна на потребителя –
ответник, се съдържа удостоверителното му изявление, че кредиторът е изпълнил
задължението си по договора чрез изплащане на предоставения кредитен ресурс в
полза на упълномощения търговец, предоставил на потребителя финансираната
стока, получаването на която също е установено с подписа на потребителя.
Представен е
застрахователен сертификат към договора за сключена застраховка с ..........................,
с посочени ползващи се лица – ищецът в производството по делото. Представен е и
Стандартен европейски формуляр, в който е изложена информация досежно всички
съществени клауза на договора за стоков кредит.
От представената по
делото фактура № ......... от 16.10.2017 г., издадена от ..........................,
с получател Ж.С.Д., положил подпис върху последната, се установява, че за
посочената сума от 1 379 лв., кредитополучателят е закупил от търговеца, на
който е била преведена сумата по кредита, следната стока – телевизор Samsung
HW-M360/EN, като към момента на закупуване на стоката с кредитни средства,
кредитът се счита усвоен от длъжника.
По отношение на породеното между страните
облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита и правото на отказ от доовора - чл. 10 от Договора.
Съдът намира, че кредитът следва да се счита усвоен от потребителя –
кредитополучател, доколкото по сметката на търговеца е постъпила сумата,
равняваща се на стойността на продадената стока по сключения договор за
покупко-продажба на телевизор Samsung HW-M360/EN за сумата от 1 379 лв. с ДДС,
обективиран в издадената от търговеца фактура № ......... от 16.10.2017 г.,
подписана от длъжника. В този смисъл е и удостоверителното изявление на
длъжника, обективирано в договора за заем с полагане на подпис от негова
страна. Това изявление на длъжника
представлява признание на неизгоден факт. Доколкото подписът, положен в
договора за потребителски кредит в полето „кредитополучател“ не е оспорен в
законоустановения за това срок от страна на ответника, следва да се приеме, че последният
изхожда от него и удостоверява, че изявленията в договора са направени от
лицето, посочено като техен автор – арг. чл. 180 ГПК.
Поради което за ищецът се е породило
насрещното му задължение за връщане на заемната сума, заплатена за финансиране
закупуване на стока, ведно с възнаграждението за кредитора, формирано от
установените в договора разходи по кредита – възнаградителна лихва и
застрахователна премия.
Договорът за кредит представлява
двустранна сделка, която е възмездна, тъй като в този договор следва да е
уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на
разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Страните са постигнали съгласие,
че размерът на годишния лихвен процент е от 25, 34 %.
Презюмира се, че всички разходи,
свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора
за потребителски кредит, представлява граждански плод (възнаградителна лихва).
Максимален лимит на годишния процент на разходите – забрана за надвишаване
петкратния размер на законната мораторна лихва – арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
случая след като страните са постигнали съгласие, че за възмездното ползване на
отпуснатата в заем парична сума, длъжникът следва да заплаща възнаградителна
лихва, годишния процент на разходите следва да се формира от начислената
възнаградителна лихва, както и от размера на посочената застрахователна премия.
Включване на застрахователната премия при формиране на процентното съотношение
на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните такси.
Следователно освен за заплащането на
главница, за длъжника е възникнало и задължението за заплащане на
застрахователна премия, включено от кредитора при формиране на размера на
главницата за сумата от 1 503, 11 лв. (заемна сума от 1 379 лв. и
застрахователна премия от 124, 11 лв.) и възнаградителна лихва в размер от 180,
37 лв., формиращи възнаграждението на кредитора по процесния договор.
В исковата молба ищецът поддържа, че вземането предмет на договора за
кредит е обявено за предсрочно изискуемо с изпращане на уведомление до адреса
на длъжника, тъй като са настъпили предвидените в договора обективни
предпоставки за това. В клаузата на чл. 3 от договора е установено, че при
забава в заплащането на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки,
включително дължимото обезщетение за забава.
В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно осбтоятелство, не установи при условията на пълното и
главно доказване – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, че е заплатил задълженията си по
договора в установения за това срок – падежната дата на съответната вноска.
Поради което следва да се приеме, че в случая са се осъществили, предвидените в
договора обективни предпоставки, за обявяване на вземането по договора за
предсрочно изискуемо.
В производството по делото не са представени доказателства, че кредиторът е
отправил до длъжника изявление за обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо, в който смисъл са твърденията, изложени в депозирана по делото
уточнителна искова молба.
В случая обаче, преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК – на 28.10.2018 г., е настъпил падежът на
задължението на длъжника с изтичане на крайния срок на договора и падежът на
последната погасителна вноска – 05.10.2018 г. Поради което в настоящото
производство изискуемостта на вземането е настъпила с изтичане на крайния срок
на договора, което обстоятелство следва да се съобрази от съда в производството
по чл. 422 ГПК. В този смисъл съдът съобрази задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които липсата на точно изпълнение,
съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за
погасяване на задължението – главница или лихви, следва да бъде съобразено в
рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са
настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи
изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежът, договорен от страните.
Следователно и предвид настъпилата изискуемост на задълженията по договора
за кредит с изтичане на срока на договора, в полза на ищецът е възникнало
претендираното субективно материално право за връщане на заемната сума по
договора за кредит, ведно със застрахователната премия в общ размер от 1503, 11
лв. и възнаградителна лихва в размер на 180, 37 лв. за периода 05.11.2017 г. до
05.10.2018 г.
В производството по делото не са изложени твърдения за осъществено от
страна на ответника – длъжник пълно или частично заплащане на задължението по
проценсия договор, нито са представени доказателства, съотв. направени
доказателствени искания за установяване на това обстоятелство. Следователно
предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следва да
бъдат уважени изцяло.
От заключението на
вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че общата стойност на погасителните вноски по
договора е в размер на сумата от 1 683, 48 лв., включваща главница от
1503, 11 лв. и възнаградителна лихва от 180, 37 лв.
Съдът цени
съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена,
дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което
възприема фактическите (доказтелствени) изводи, до които вещото лице е
достиганало.
Тъй като длъжникът
не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на
главницата на месечни вноски с установен в договора падеж за погасяване,
ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжник изпада в
забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и
обезщетение за забава следва да се присъди, считано от датата, следваща падежа на всяка вноска до 11.10.2018 г. – крайната
дата на периода на забава, посочена от ищеца в исковата молба. Падежът на всяка
месечна вноска е установен на ден – пето число на съответния месец,
следователно и длъжникът е изпаднал в забава от следващия ден на първата
непогасена вноска – 06.10.2018 г. С оглед принципа на диспозитивното начало,
съобразно който съдът дължи произнасяне в рамките на заявеното от ищеца в
исковата молба, съдът следва да се произнесе досежно периода на забава, посочен
от ищеца в исковата молба, а именно – с начален момент 05.12.2017 г. – дата,
следваща установената от състава на съда начална дата на изпадане на длъжника в
забава.
От заключението на
вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението за забава за периода от 05.12.2017
г. до 11.10.2018 г. е в размер на сумата от
79, 46 лв., като вещото лице е определило обезщетението за забава върху
всяка вноска, включваща главница и възнаградителна лихва, за период на забава
от датата, посочена от ищеца за първата погасителна вноска и от датата,
следваща деня на настъпване на падежа за всяка следваща вноска, до крайния,
посочен в исковата молба момент. Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза
като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказтелствени)
изводи, до които вещото лице е достиганало. По така изложените съображения в
полза на ищеца следва да се присъди лихва за забава в общ размер от 79, 46 лв., като предявеният иск следва
да се отхвърли до пълния му предявен размер от 129, 95 лв.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в
настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 16865/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство
ищецът е доказал сторени разноски в размер на 86, 27 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 83, 87 лв.
В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер
от 123, 85 лв., депозит за назначаване на особен представител на ответника –
356, 94 лв. и депозит за вещо лице в размер на 100 лв. На основание чл. 78, ал.
8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение от 100 лв. Съдът при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
следва да бъде определне за сумата от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 680, 79 лв., от които с
оглед уважената част от предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 661, 84 лв.
В полза на
ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, но в
случая разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, че Ж.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк –
София, сграда 14, сумата от 1503, 11 лв.
- главница, дължима по Договор за потребителски заем № ............. от
16.10.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж; възнаградителна лихва в размер на 180, 37 лв. за периода 05.11.2017 г. до
05.10.2018 г. и мораторна лихва от 79,
46 лв. за периода 05.12.2017 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.10.2018 г.
до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 9277/29.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 16865/2018 г. на Районен съд – Пловдив, I граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за разликата над
сумата от 79, 46 лв. до пълния му предявен размер от 129, 95 лв.
ОСЪЖДА Ж.С.Д.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., сумата от 83, 87 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. 16865/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив и
сумата от 661, 84 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 2638/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ АННА ДЪБОВА
Вярно с оригинала!
ММ