Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
28.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при участието на секретар Ц.Д. като разгледа
докладваното от съдия Кунчев гр.д. № 9741 по описа за 2015 г., взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.04.2015 г., гр.д.34027/14
г., СРС, 36 с-в се признава за установено по искове с правно основание чл, 124,
ал. 1 ГПК, предявени от Л.Н.П., срещу „Е.М.” ООД, че Л.Н.П. не дължи на „Е.М.”
ООД на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 7 000 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит, сключен на 10.01.2005
г„ между „О.Б.Б” АД и В.С.А., като кредитополучател, и Л.Н.П., като поръчител,
вземането по който е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 13.12.2006
г., на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата от 1 578, 39 лв., представляваща
възнаградителна лихва, дължима от кредитоплучателя по договора за потребителски
кредит от 10.01.2005 г., начислена за периода от 25.02.2005 г. до 13.12.2006
г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 45, 18 лв., представляваща
наказателна лихва, дължима по договора за потребителски кредит от 10.01.2005
г., начислена за периода от 25.02.2005 г. до 13.12.2006 г., както и сумата от 1
906, 49 лв., представляваща разноски съгласно изпълнителен лист от 02.09.2005
г., издаден по гр.д. № 07900/ 2005 г. на СРС, и разноски по и.д. № 2014*0400666
по описа на ЧСИ А.П..
Против решението е подадена въззивна
жалба от ответника „Е.М.” ООД.
В жалбата си сочат, че РС неправилно е приел, че вземанията на
ответника са погасени по давност. Не е съобразил, че докато има висящ
изпълнителен процес давност не тече, както и не е съобразил, че последното
Въззиваемият – ищец подава отговор в
предоставения срок, с който оспорва изцяло въззивната жалба.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след
съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният
съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Наред с
това, въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбата. Ето защо, решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена с жалбата.
От събраните доказателства по делото безспорно се установя
фактическата обстановка по делото.
На 10.01.2005 г. е сключен договор за
потребителски кредит, с който „О.Б.Б” АД е предоставила на В.С.А., като
кредитополучател, кредит в размер на 7 000 лв. В чл. 4, ал. 1 от договора е
предвидено, че главницата по кредита се олихвява е лихва в размер на 14, 75 %
годишно. Съгласно ал. 2 на същия член олихвяването се извършва ежемесечно. С
чл. 8 е постигнато съгласие, че кредитът се погасява на 60 месечни вноски,
включващи главница и лихва, които се дължат, считано от 25.02.2005 г. Крайният
срок за издължаване на кредита е 25.01.2010 г. В чл. 16, ал. 2 страните са
уговорили, че при неплащане на две погасителни вноски от страна на
кредитополучателя банката има право да направи предсрочно изискуем целия
ползван кредит. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора за обезпечаване на кредита в
полза на банката се учредява поръчителство от Л.Н.П.. Поръчителят се задължава
пред кредитора да отговаря с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя
за изпълнение на неговите задължения по този договор за кредит. В чл. 18, ал. 4
е предвидено, че задължението на поръчителя става изискуемо незабавно при
просрочие или предсрочна изискуемост на дълга по кредита съгласно чл. 15, ал.
2.
На 10.06.2005 г. от „О.Б.Б” АД е
съставена покана- уведомление, с която В.С.А. е поканен в седемдневен срок от
получаването да заплати доброволно просрочените си задължения по договора за
кредит от 10.01.2005 г., които възлизат на 666, 20 лв., както и е уведомен, че
при неизпълнение в дадения срок, целият кредит става предсрочно изискуем. Копие
от това писмо е адресирано и до поръчителя Л.Н.П..
На 02.09.2005 г. на основание чл. 237 ГПК е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 07900/2005 г. по описа на СРС, с
който В.С.А. и Л.Н.П. са осъдени да заплатят на „О.Б.Б” АД сумата от 7 000 лв.
- главница по договор за кредит от 10.01.2005 г., сумата от 621, 60 лв. -
договорни лихви, начислени за периода от 25.02.2005 г. до 22.08.2005 г., сумата
от 24, 13 лв. - наказателни лихви, начислени за периода от 25.02.2005 г. до
22.08.2005 г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на молбата за издаване на изпълнителен лист - 23.08.2005 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 152, 91 лв. -
разноски за държавна такса и 269, 37 лв. - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
По молба на „О.Б.Б” АД от 01.11.2005 г.
е образувано и.д. № 12296/ 2005 г. по описа на ДСИ при Софийски районен съд за
събиране на сумите по изпълнителния лист от 02.09.2005 г. За събиране на сумите
по изпълнителния лист от 02.09.2005 г. през 2014 г. е образувано ново
изпълнително производство - и.д. № 2014*0400666 по описа на ЧСИ А.П..
По
направените оплаквания в жалбата съдът приема следното:
Първия спорен въпрос по делото е
дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
РС е дал отрицателен отговор на този
въпрос като се е позовал на указанията на т. 18
от ТР по тл. Д. № 4 /2013 на ОСГТК на ВКС. Този извод на РС е неправилен
по следните съображения. За да се
превърне кредита в предсрочно изискуемо, действително банката трябва да съобщи това на длъжника и на поръчителя.
В тази връзка следва да се посочи, че съобщения,
че банката прави кредита предсрочно изискуема са изпратени до главния длъжник и
до поръчителя на посочените в договора от тях адреси, което съдът намира за достатъчно
усилие те да бъде известени, че банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. В този смисъл задължителната
съдебна практика решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д.№ 601 по описа за 2014г., I т.о, ВКС. О.Б.Б АД несъмнено се е позовала на
предсрочната изискуемост на чл. 16 от процесния договор и е упражнила това свое
потестативно право, което е видно от издадения в нейна полза изпълнителен лист
за цялата сума по кредита, поради което от материално правна гледна точки целия
кредите станал предсрочно изискуем в момента, в който банката се е позовала на предсрочната
изискуемост.По тези съображения въззивния съд прима, че към 02.09.2005 г.
кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем.
Тази теза се споделя и е развита и във т. 1 от самата въззивана жалба.
Вторият спорен въпрос по делото е дали
са погасени по давност вземанията на ответника, произтичащи от процесния банков
кредит.
Съобразно т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 от 26.06.2015 г., ОСГТК, ВКС когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Обявява
за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Тези
указания са задължителни за настоящата инстанция и следва да бъдат съобразени.
От момента на образуване на изпълнителното
производство на
01.11.2005 г. давността за вземанията на ответника е прекъсната и е започнала
да тече нова 5 годишна давност. С изтичане на срок от 2 години от дата на
образуване на изпълнителното дело същото се е прекратило, тъй като няма нито едно
доказателство за извършено изпълнително действие по това изпълнително дело. По
изложените съображения са налага изводът, че давността не е спирала и не била
отново прекъсвана след 01.11.2005 г. Следователно още на 02.11.2010 г. вземанията
на ответника са се погасили по давност, доколкото кредита е бил станал
предсрочно изискуем и давността тече за цялата сума от 01.11.2005 г.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, а оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, поради
което първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди изцяло.
С оглед направеното искане и изхода на
спора на въззиваемия му се дължат присъждане на разноски, които са в размер на 1000
лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК– за адвокатско възнаграждение, за които има
представено доказателство за реалното им заплащане.
По изложените съображения, Софийският
градски съд, ІV-А с-в
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 06.04.2015 г., гр.д.34027/14 г., по опис на 36 с-в., СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.М.”
ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, ********** да заплати на Л.Н.П. ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, an.
* сума в размер на 1 421, 20 лв., представляващи направени разноски
по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.