Р Е Ш Е Н И Е
№………./……… .07.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Мая П.,
като
разгледа докладваното от съдия Томова
въззивно
търговско дело № 664 по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх. №18288/13.03.2019г. по описа на ВРС, на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Д.В., срещу решение №601/14.02.2019г. на
Варненски районен съд, 19 състав, постановено по гр.д. №9568/2018г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение
застрахователното дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца И.В.Д., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата 14 833,31 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпените от него имуществени вреди
по собствения му лек автомобил марка „***” с ДК № ***, вследствие на ПТП,
настъпило на 01.10.2017г. път VAR 1083, по посока от кв. Виница към Аладжа
манастир, застрахован по застраховка „Каско на МПС”, сключена по
застрахователна полица №**********, на основание чл.405 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.06.2018г. до
окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата 1 813,34 лева, представляваща сторени разноски в производството по делото,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Поддържаните
във въззивната жалба оплаквания са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Като твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е определил размера на полагащото се на
ищеца обезщетение при наличието на тотална щета, каквато в случая е налице с оглед
установеното от изслушаната по делото автотехническа експертиза, че разходите за ремонт на увредения автомобил надвишават многократно
неговата действителна пазарна стойност, съответно, че при наличието на запазени части
обезщетението следва да бъде редуцирано с тяхната стойност, въззивникът моли
въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а в
условие на евентуалност - да намали
размера на застрахователното обезщетение поради неговата необоснована
прекомерност. Отделно е обосновано оплакване, че неправилно и необосновано при
присъждането на определеното обезщетение съдът не е съобразил доброволното
плащане на сумата 5283,95 лв., а е уважил иска в пълния му размер, посочвайки,
че представлява част от общо дължимото обезщетение от 15 767 лева. Претендира присъждане на разноските,
сторени за производството по делото.
В отговора
си на въззивната жалба въззиваемата страна И.В.Д., гр. Варна, оспорва въззивна жалба. Оспорва оплакването за
неправилно определен размер на полагащото се застрахователно обезщетение като
твърди, че същото е определено правилно от първоинстанционния съд като разликата между действително
претърпените вреди, размера на запазените части и платеното преди завеждането
на иска застрахователно обезщетение. С оглед на това и позовавайки се на трайно
установена съдебна практика (с конкретно цитирани съдебни решения) въззиваемия
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.
В
насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, гр. София, не е взел участие
в съдебното заседание чрез законен или упълномощен представител. В молба,
подадена преди съдебното заседание, пълномощникът на страната юрисконсулт Д.В.
е заявил, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба, изложените в нея доводи
и искане. Към молбата е приложен и списък по чл.80 от ГПК за претендираните
разноски.
Въззиваемата
страна И.Д., чрез надлежно
упълномощен представител адвокат С.З.,***,
е заявил, че поддържа подадения отговор на въззивната жалба и моли за
нейното оставяне без уважение. Претендира присъждане на разноски като представя
списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената
въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск от застрахования собственик срещу застрахователя по сключена между страните
застраховка „Пълно Каско” на МПС по застрахователна полица
№**********/30.11.2016г., със срок на застрахователно покритие от 09.12.2016г. до 08.12.2017г., за заплащане на обезщетение за щети по застрахованата вещ, причинени
вследствие на настъпило на 01.10.2017г. застрахователно събитие.
Искът е
предявен за сумата 14 833,31 лева (след допуснато увеличение на иска),
като същата се претендира ведно с дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 19.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението.
По делото
не е налице спор, че в периода 09.12.2016г.
- 08.12.2017г. ищеца И.В.Д., ЕГН **********,
от
гр. Варна и ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, са били обвързани от
застрахователно правоотношение по силата на договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен по полица №**********, относно л.а. „***”, ДК № ***, собствен на ищеца, по който
плащането на дължимата застрахователна премия било разсрочено на четири вноски.
Към датата на сключване на договора застраховащият собственик заплатил първата
вноска, останалите три вноски от дължимата застрахователна премия били удържани
от застрахователя съгласно писмо изх. №2354/08.06.2017г.
Липсва спор
и по отношение на факта, че на 09.10.2017г. ищцата - собственик на
застрахованата вещ, чрез съпруга си С.Д.е подала до застрахователя уведомление
за щета с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за уврежданията по
предната част на автомобила. Последните били причинени в резултат на удар,
поради неспазване на дистанция, в предно движещо се МПС, настъпил на
01.10.2017г., на път VAR 1083 в посока от кв. „Виница“ към Аладжа манастир. Ответният
застраховател завел претенцията по щета №Щ 0201-004138/2071-01, извършил е и
оглед, при който е установил и посочил щетите и необходимите действия за
тяхното отстраняване.
Основният
спорен момент, пренесен във въззивното производство с подадената от ответника
въззивна жалба, е относно размера на дължимото обезщетение за причинените щети.
С оглед на
безспорно установеното настъпване на покритото от договора застрахователно
събитие за застрахователя е възникнало задължението да заплати уговореното
застрахователно обезщетение в размера, определен по правилото на чл.386, ал.2 КЗ. Посочената законова разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем
обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата
обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
Безспорно
е, с оглед приложимите норми на КЗ, че дължимото
в настоящия случай обезщетение следва да се определи по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. В
тази връзка по делото е изслушана техническа експертиза, според заключението на
която стойността на ремонта за отстраняване на причинените вреди с влагане на
нови оригинални резервни части е 23 243 лева, а при влагане на нови резервни
части, но от алтернативни доставчици е 20 117,26 лева, като реалната
пазарна стойност на увредения автомобил към датата на настъпване на ПТП е 27
500 лева. И двете, посочени от вещото лице стойности за възстановяване на
увредения при процесното ПТП автомобил, надвишава съществено пазарната стойност на автомобила към момента
на настъпване на ПТП. При това положение обосновано следва да се приеме,
че е налице „тотална щета” така, както
същата е дефинирана в чл.390, ал.2 от КЗ.
Като изходна величина за
изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение следва да се използва действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП, а именно 27 500
лева, която е по-ниска от
посочената в договора застрахователна сума
(31 000 лева). От същата следва да се приспадне определената от
вещото лице скрапна стойност на автомобила в размер на 236 лева. Следва да се посочи, че съдът не дължи служебно
приспадане на запазените части, а само по искане на ответника, в чиято тежест е
да докаже твърденията си за вида, техническата годност и стойността на
съхранените детайли. В случая не са представени доказателства за описани
запазени части в ликвидационното производство пред застрахователя, което би му
осигурило способ за доказване в случаи като процесния. Представянето на опис на
запазените части, макар да не осигурява пълно доказване, дава възможност за
изготвяне на заключение по прогнозни цени и размества доказателствената тежест
в случай, че ищецът го оспори. С оглед изложеното, доколкото вещото лице не е разполагало
с изходни данни за вида и обема на запазените части, е дало заключение, че не е
възможно същите да се установят и остойностят, поради което е и дало единствено
стойност на автомобила за скрап съобразно установените на пазара правила и цени
за смесени отпадъци.
От така определеното обезщетение (27 264 лв.) застрахователят е
заплатил сума в размер на 5 283,95 лева, като е останал задължен за разликата в размер на 21 980,05 лева. Търсеното от ищеца обезщетение е в размер
на 14 833,31 лева и с оглед приетото
по-горе претенцията му се явява основателна.
Като неоснователно в тази връзка се цени твърдението на въззивника, че неправилно и необосновано при присъждането на
определеното обезщетение първоинстанционният съд не е съобразил доброволното
плащане на сумата 5283,95 лв., а е уважил иска в пълния му размер, посочвайки,
че представлява част от общо дължимото обезщетение от 15 767 лева.
Независимо от
основателността на обуславящия главен иск, предявената акцесорна претенция за
присъждане на законна лихва считано от подаване на исковата молба се явява
неоснователна, поради липса на представени доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила. Доколкото по делото не се установява предвидената
в чл.390, ал.2 от КЗ специална предпоставка за поставяне на застрахователя в
забава, подаването на исковата молба в случая не поражда присъщото си
правоувеличаващо действие, поради което в полза на ищеца не е възникнало
вземане за законна лихва за забава върху главницата занапред до окончателното й
изплащане. С оглед на
това и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг
(в т.ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава - законната
лихва, следва да се присъди, считано от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390,
ал. 1 от КЗ.
Предвид частично
несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в частта за законната лихва и вместо него бъде
постановено друго, с което законната лихва да бъде присъдена считано от
представяне на доказателства за дерегистрация на процесния автомобил до
окончателното изплащане на задължението, а в останалата му част решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Доколкото искането
за присъждане на лихва за забава след подаване на исковата молба няма
значението на самостоятелен иск, а на законна последица от предявяването на
иска, както и доколкото същото не е определено по размер, частичната отмяна на
решението в тази част не се отразява на отговорността за разноските. С оглед изхода
от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца - въззиваема страна
следва да бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски за въззивната инстанция,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №601/14.02.2019г. на Варненски районен съд, 19
състав, постановено по гр.д. №9568/2018г. по описа на ВРС, в частта му, в която ответникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище град София, е осъден да заплати на И.В.Д.,
ЕГН **********, от гр. Варна,
законната лихва върху
присъдената с решението главница от 14 833,31 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.06.2018г., до окончателното й плащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1172, район „Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ДА
ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 14 833,31 лева,
считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „Ауди”, модел „Q7”, с per. № ***, до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №601/14.02.2019г. на Варненски районен съд, 19 състав,
постановено по гр.д. №9568/2018г. по описа на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1172, район „Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров“ №1, ДА
ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 2 000 лева (де хиляди лева),
представляваща сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.