Р Е Ш Е
Н И Е
№ 162
град Велико Търново, 03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
49/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от К.Г.Г. с ЕГН
**********, с адрес ***, чрез *** А.Т. от САК, срещу Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново. С молбата, с посочено
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение
в размер на 400 лв. за претърпени имуществени вреди от отменен Електронен фиш
/ЕФ/ серия К № 1540002, издаден от ОД на МВР – В. Търново, впоследствие отменен
от Районен съд-Велико Търново с решение по НАХД № 1586/2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба се излагат обстоятелства,
че са налице всички необходими предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
за претърпените от Г. имуществени вреди, представляващи заплатеното от него ***ско
възнаграждение в производството по обжалване на ЕФ, като допълнителни
съображения са развити в представено писмено становище. Според ищеца като пряка
последица от незаконосъобразното му санкциониране се е породила нуждата от
ангажирането на ***, който да защитава интересите му и да го представлява пред
съда, в резултат на което той е претърпял имуществени вреди, представляващи
заплатения ***ски хонорар в размер на 400 лв. Предвид гореизложеното моли да се
уважи предявения иск изцяло като се осъди ОД на МВР Велико Търново да заплати
на ищеца сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, представляващи заплатено ***ско възнаграждение за изготвяне
на жалба и процесуално представителство по НАХД № 1586/2018 година по описа на ВТРС,
както и законната лихва върху посочената главница, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждането и на направените в настоящото производство разноски, за които
представя списък.
Ответникът
по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико
Търново в писмен отговор
на исковата молба оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита, че ищецът
е направил разхода за платения ***ски хонорар в изпълнение на сключен договор с
***а, а не в изпълнение на ЕФ, като срещу направените разноски ищецът е получил
облага, изразяваща се в осъществената ***ска защита. Твърди, че не са
ангажирани доказателства за реалното заплащане на търсената сума от ищеца, а
също така, че заплатеното ***ско възнаграждение е неоснователно завишено, като
оспорва и претенцията за лихви върху главницата. Моли в случай, че искът бъде
уважен като основателен и доказан, съдът да намали размера на сумата,
представляваща разноски по настоящото дело с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за неоснователност
и недоказаност на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени
вреди, съответно за неоснователно искането за присъждане на лихви.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от
фактическа страна:
Между страните не се
спори, че срещу К.Г.Г. е бил
издаден Електронен фиш серия К № 1540002 от ОД на МВР – В. Търново, с който на ищеца
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, и
на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 100
лева. Срещу издадения електронен фиш К.Г., чрез *** А.Т. от САК, е подал
жалба до Районен съд – Велико Търново, където е образувано НАХД № 1586/2018 г. По
делото е постъпило писмено становище от *** А. Т. на 01.10.2018 г., в 17.53 ч.
по електронната поща. Делото е разгледано в едно съдебно заседание – на 02.10.2018
г., на което жалбоподателят не се е явил лично, нито е бил представляван от ***
Т., видно от протокола от проведеното съдебно заседание на л.32. По делото е
постановено решение № 394/05.10.2018 г., с което издаденият ЕФ серия К №
1540002 на ОД на МВР – Велико Търново е отменен. Решението на ВТРС не е
обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Велико
Търново и е влязло в законна сила на 01.11.2018 г., видно от отбелязването
върху същото.
В кориците на НАХД № 1586/2018
г. липсва приложено ***ско пълномощно, по силата на което *** Т., подписала и
подала жалбата и осъществила процесуално представителство по делото, да е
упълномощена да представлява жалбоподателя, както и документи, от които да е
видно наличието на договорена и заплатена сума за осъщественото процесуално
представителство по делото от упълномощения ***.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Искът е предявен в срок, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Разгледан по същество, е неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи
наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а
именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт,
действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта,
съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между
действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в
поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат. Вредата трябва да се явява
пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие
от вида посочен в чл. 203, ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена
връзка между доказана вреда и отменения акт, респ. действието или
бездействието, които трябва да са административни.
Безспорно по делото е, че издаденият
от ОД на МВР-Велико Търново електронен фиш серия К № 1540002 е отменен с влязло
в сила съдебно решение по НАХД № 1586/2018 г. на РС-Велико Търново, като тези
обстоятелства се установяват и от писмените доказателства по делото-приложеното
дело. Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. независимо че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. За настоящия съд няма
съмнение, че електронният фиш се приравнява на наказателно постановление по
отношение на правното му действие и следователно е налице първата от трите
кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността
на ответника, а именно –отменен незаконосъобразен административен акт.
Както бе посочено, за да бъде
ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и
доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на
ВАС при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените ***ски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства
гражданинът е ползвал ***ска защита, защото не е могъл сам да се защити, то ***ското
възнаграждение, платено на *** за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая електронен фиш/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е,
че безспорно, потърсената ***ска помощ и платения ***ски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Както вече се посочи, тези
съображения в пълнота засягат и случаи като процесния - по отношение на вреди,
причинени от незаконосъобразни електронни фишове, отменени по съдебен ред.
В случая от събраните по делото
доказателства обаче не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от отменения електронен фиш. Разноските
за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за
един ***. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в
договора за правна помощ-арг. от Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г.
по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а самият договор се прилага по делото. В
случая по НАХД № 1586/2018 г. на ВТРС липсват приложени както договор за правна
защита и съдействие, така и ***ско пълномощно за процесуално представителство
по делото, като такива не са описани и към подадената жалба срещу ЕФ. Договор
за правна защита и съдействие и ***ско пълномощно са представени едва с
исковата молба по настоящото дело. Поради това, макар и жалбата срещу ЕФ да е
подписана от *** и същият да е представил писмено становище, претендираната
имуществена вреда в размер на 400 лева, съставляваща заплатено възнаграждение
за процесуално представителство по делото, е недоказана. Представеният от ищеца
в хода на настоящото производство договор от 14.07.2018 г. за процесуално
представителство пред Районен съд – Велико Търново във връзка с обжалването на
електронен фиш серия К № 1540002 от 04.03.2017 г. на ОДМВР – Велико Търново е
частен диспозитивен документ, който няма материална доказателствена сила, а
освен това не съдържа достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.
За да се присъдят претендирани
разноски, то следва на първо място да се ангажират доказателства за
действително направени такива, и на второ място следва тези доказателства да са
приложени по делото, по което се претендира, че са сторени, какъвто не е
настоящият случай. Възможността за установяване на щетите от
незаконосъобразният акт /ЕФ /, представляващи направени от ищеца разноски чрез
заплащане на ***ски хонорар е ограничена до представените във въззивното
производство доказателства за това до приключване на устните състезания. С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, предявеният
иск е недоказан и следва да се отхвърли. В този смисъл е и съдебната практика
по аналогични казуси – напр. Решение № 15047 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 4247/2018 г., III о., Решение № 627 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №
11350/2016 г., III о., Решение № 8833 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. №
3433/2016 г., III о. и др.
С оглед неоснователността на главния
иск се явява неоснователен и акцесорния иск за присъждане на лихви.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново, за заплащане на обезщетение в размер на 400 лв. за претърпени имуществени вреди от Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 1540002, издаден от ОД на МВР – В. Търново, впоследствие отменен от Районен съд-Велико Търново с решение по НАХД № 1586/2018 г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: