№ 548
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100510709 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Г. Г. М. и на М. В. К., срещу решението по гр.д.
№ 9730/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав. В жалбите са изложени съображения за
неправилност на решението. Въззивниците молят да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което се уважат молбите им за защита по ЗЗДН. Претендират разноски.
Въззиваемата страна Г. М. М. оспорва въззивните жалби и моли за оставянето им без
уважение.
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. В. К. (с фамилно име М.
към момента на образуване на делото пред СРС), срещу Г. М. М., с която търси защита от
домашно насилие за себе си и за пълнолетния си син Г. Г. М., извършено на 12.02.2021 г., на
1
16.02.2021 г. и на 18.02.2021 г., подробно описано в молбата от 19.02.2021 г.
По реда на чл.12, ал.2 ЗЗД като молител по делото е конституиран Г. Г. М..
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него
домашно насилие.
С решението по гр.д. № 9730/2021г. СРС, ІІІ ГО, 117 състав, е отхвърлил молбата за
издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН в полза на М. В. К. и на Г. Г. М. срещу Г.
М. М., като неоснователна.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил
и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти. В тази връзка следва да се отбележи, че в сезиращата
молба дори липсват твърдения за извършен пряк акт на домашно насилие, по смисъла на
чл.2, ал.1 ЗЗДН, от въззиваемия спрямо въззивкика Г. Г. М. на която и да е от трите
посочени дати. Посочено е единствено, че Г. Г. М. е присъствал на твърдения акт на
домашно насилие от 12.02.2021 г. извършен спрямо въззивницата М. В. К., но липсват дори
твърдения на тази конкретна дата въззиваемия Г. М. М. да е извършил действия, насочени
към засягане на физическата и /или психическа неприкосновеност на въззивника Г.Г. М.,
респ. не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че на която и да е от
процесните дати – дванадесети, шестнадесети и/или осемнадесети февруари 2021 г., или
пък на която и да е друга дата, попадаща в срока по чл.10 от ЗЗДН, въззивникът е извършил
акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН спрямо въззиваемия Г. Г. М.. Не са
събрани и доказателства за извършен акт на домашно насилие от въззиваемия на дата
16.02.2021 г. спрямо въззивницата М. В. К.. От друга страна твърденията на въззивницата
М. В. К. за извършени спрямо нея актове на домашно насилие на датите 12.02.2021 г. и на
18.02.2021 г. остават заявени единствено в молбата й за защита от домашно насилие и
декларацията й по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, но при наличие на свидетели очевидци (св.Н. за
случилото се на 18.02.2021 г.), и събрани доказателства по реда на чл.14 от ЗЗДН (справка от
Дирекция „Национална система 112“ за датата 18.02.2021 г.) и удостоверение от
работодателя на въззиваемия (касаещо местонахождението на въззиваемия на 12.02.2021 г. в
часовия интервал от 16.00 часа до 20.00 часа) , само въз основа на декларацията по чл.9, ал.3
от ЗЗДН съдът не може да издаде заповед за защита, респ. в случая хипотезата на чл.13, ал.3
2
ЗЗДН не може да намери приложение. Това е така, защото по искане на страните са
събирани доказателства и от тях се установява, че по времето, в което молителката твърди
да е станала жертва на домашно насилие от страна на ответника на 12.02.2021 г., последният
се установи, че се е намирал на друго място, което опровергава декларираните от М. В. К.
твърдения по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН. Декларираните твърдения от М. В. К. за дата
18.01.2021 г. в декларацията й по чл.9, ал.3 ЗЗДН също се опровергават от показанията на
св.Н. и справката от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, от които впрочем се
установява, че на посоченото място и време изобщо не е имало контакт между М. В. К. и
въззиваемия Г. М. М..
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответника, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Във въззивната инстанция не са събрани
доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на
атакуваното решение.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
При този изход на въззивното производство всеки един от въззивниците следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата си в размер на по
12.50 лева.
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски в настоящото
производство. Въззиваемия не претендира разноски за въззивното производство, поради
което и въпреки изхода на делото, такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8439 от 01.06.2021 г. по гр.д. № 9730/2021 г. по описа
на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 117 състав.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА Г.Г.а М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М. В. К. и Г. Г. М. за присъждане на
3
разноски за въззивното производство, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4