Р Е Ш Е Н И Е
№193
гр. Велико Търново,
07.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 300 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят “Радос – Лес“ ЕООД - Златарица,
чрез представителя си ***А.Р. от ВАК, е обжалвал заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0324-000044 от 15.03.2022 година на Началника
на РУ – Провадия при ОДМВР – Варна, с която му е наложена мярка временно спиране
от движение на моторно превозно средство – товарен автомобил „Камаз“ 5320 с №***до
отстраняван на неизправността.
Оплакванията са, че заповедта е
формално, процесуално и материално-правно незаконосъобразна. Поддържа, че
неправилно се прилага номрата на чл.171, т.2, буква „а“ от ЗДвП, като не става
ясно от съдържанието на заповедта на какво фактическо основание се прилага
мярката. Тези оплаквания се поддържат и доразвиват в съдебно заседание от
процесуалния представител на дружеството жалбоподател. Претендира разноски за
производството.
Ответникът, Началникът на РУ – Провадия
при ОДМВР – Варна, не заема становище в открито заседание, като в представеното
писмено становище на процесуалния му представител, имащо характер на писмена
защита, отрича основателността на жалбата с подборни аргументи. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 07.04.2023 г. на законният представител на
жалбоподателя, като от щемпела, положен върху пощенския плик, чрез който тя е
подадена, се установява, че е приета от пощенският оператор на 19.04.2024
година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е активно
легитимиран да оспори заповедта, тъй като той е посочен като адресат на
неблагоприятните и последици.
По същество жалбата е неоснователна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:
На 14.03.2023 година полицай от състава
на РУ Провадия при ОДМВР – Варна е спрял за проверка Иван Димов Иванов, водач
на МПС КАМАЗ 5320 с №***. Проверката е извършена в 12 часа на път Шумен – Девня
– Провадия – Дългопол – Комунари – Дъскотина – Айтос, като е констатирано, че в
град Дългопол на път III - 208 в посока към Провадия в близост до
бензиностанция „Акера“ – водачът управлява товарен автомобил, марка КАМАЗ 5320
с регистрационен номер №***, собственост на дружеството – жалбоподател, като
водачът не е представил ППС на технически преглед, МПС се движи без аптечка,
МПС се движи без пожарогасител, МПС се движи без налична светлоотразителен
триъгълник, като освен това водачът носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл
срок. В акта няма отбелязано възражение, като липсва и депозирано възражение в
предвидения в чл.44, ал.1 от ЗДвП. Издалият акта орган е изготвил до ответника
докладна записка от същата дата, в която е описал обстоятелствата, при които е
извършена проверката на товарното МПС. В допълнителна докладна записка от
18.04.2023 година същият орган е посочил, че в обстоятелствената част на
издадения от него АУАН не е отбелязано ,че липсата на пожарогасител /която е
констатирана при проверката/ представлява значителна техническа неизправност.
според т.7,2 от Методиката към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 година.
На 15.03.2023 година е издадена и
заповедта за прилагане на ПАМ, от съдържанието на която се установява, че
констатациите, посочени в съставения АУАН са пренесени в обстоятелствената част
на заповедта. Посочено е, че водачът на товарният автомобил не е представил ППС
на технически преглед, превозното средство се движи без аптечка, без
пожарогасител, без светлоотразителна жилетка и без светлоотразителен
триъгълник.
При разпита на свидетеля Иван Иванов
/водач на въпросното моторно превозно средство/, същият дава показания, които
са в смисъл, че той е управлявал въпросното МПС, като на влизане в град
Дългопол е бил спрян, за да бъде проверен превозния билет за превозваните от
него дърва. При проверката е звъннал на тел.112 и са го прехвърлили на
дежурния, като е дошъл още един патрул и го е проверил. Твърди, че не са му
дали да пише обяснения и възражения, понеже на въпросният акт не можело да се
пише. Имало издадено наказателно постановление. Твърди, че е притежавал аптечка
и пожарогасител, но автомобилът не е минал контролен технически преглед.
Полицаите според него се държали агресивно и са му направили тестове за алкохол
и наркотици, които били отрицателни.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“.
Според т.1,6 от представената заповед №
365з-8226 от 30.12.2021 година на
директора на ОДМВР – Варна, оправомощен да прилага ПАМ по чл171, т.1, 2, 2а, 4,
5, б.“а“ и т.6 от ЗДвП е началникът на РУ при ОДМВРП – Варна за нарушенията по
ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при областната
дирекция, какъвто е и ответникът по делото. При това е налице функционална, а и
териториална компетентност на издателя на заповедта с оглед на отразеното място
на извършване на нарушението, констатирано при проверката.
Обратно на твърдяното в жалбата и
поддържаното в открито заседание от представителя на дружеството –
жалбоподател, съдът намира, че е спазена и формата на заповедта за прилагането на ПАМ
на плоскостта на изискването на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП тази
заповед да е мотивирана. Посоченото изискване за мотивиране всъщност означава изискване
за спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на административния
орган. Съдът счита, че в заповедта са посочени изчерпателно установените от
прилагащия мярката обстоятелства, които се свеждат до липсата на вещи, която
квалифицира моторното превозно средство като технически неизправно. Следва да се констатира и, че в конкретният
случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ
факти и обстоятелства и който се вписва в нормата на чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП.
Заповедта
е издадена при спазване на съществените административно-производствени правила,
гарантиращи принципа на истинност по чл.7 от АПК. Съществено е онова нарушение
на административно-производствените правила, проявлението на което може да
повлияе на издаването на съответния административен акт или на съдържанието му,
като в случая съдът не констатира
нарушение.
Спазен
е и материалният закон. Разпоредбата на чл.138, ал.1 от ЗДвП предвижда
следното:“ На пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят
на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
актове.“. Според разпоредбата на чл.139, т.1 от закона „Движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни“. Разпоредбата на чл.171, т.2, буква „а“ от
закона, на която се е позовал ответника по делото гласи следното: „За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно
спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на
неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно,
включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или
шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение“.
Видно е от структурата на самата норма, че спиране
от движение на съответното пътно превозно средство е обусловено пряко от
неизправността на техническото средство. Случаите, при които се приема, че
моторното превозно средство е неизправно, са изброени изчерпателно в
разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП. Следва да се посочи, че неизправността на
моторното превозно средство е частен случай на неизправност на пътното превозно
средство с оглед на дефиницията на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, според която МПС е
всъщност вид ППС, снабдено с двигател. Затова неизправността на МПС се вписва в
изискването на нормата на чл.171, т.2, буква „а“ от закона.
Според
чл.10, ал.1, т.6, букви „п“, „р“ и „с“ от Правилника „Моторно превозно средство
или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от
следните повреди или неизправности: няма пожарогасител или е неизправен; няма
аптечка; няма светлоотразителен триъгълник или е неизправен;“. Следва да се
констатира, че провереното товарно МПС е било технически неизправно на три
отделни самостоятелни основания, като законосъобразно са приложени последиците
на разпоредбата на чл.171, т.2, буква „а“ от ЗДвП. В това отношение следва да се отбележи изрично, че съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетеля Иванов досежно изнесените от него
факти на притежание на аптечка, на светлоотразителен триъгълник и на
пожарогасител, доколкото същите са благоприятни за дружеството – жалбоподател,
което обаче е и негов работодател. Следва да се посочи, че лицето е осъждано за
престъпление по чл.343б от НК през 2021 година, като благоприятните за неговият
работодател показания могат да целят запазване на трудовата му позиция и нямат
висока доказателствена стойност. В подкрепа на същите липсват други
доказателства, събрани или представени от незаинтересовано лице.
Заповедта
е съответна и на преследваната законова цел. Изискванията към техническото
състояние на моторното превозно средство, са нормативно въведени с оглед на
посочената в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП цел - да се запазят живота и здравето на
участниците в движението, да се улесни тяхното предвижване и да се опази
имуществото им. В съответствие с тази цел е и законовото изискване, установено
в чл. 139, ал. 1 ЗДвП, по пътя да се движат само технически изправни превозни средства.
Приложената ПАМ е изцяло в съответствие на преследваната от закона цел, а
именно да не се допуска по пътя да се движат неизправни технически ППС, които
застрашават безопасността на останалите участници в движението, като се прилага
под прекратително условие – "до отстраняване на неизправността". С
настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява и действието
на мярката.
Следва
жалбата да се отхвърли.
При този изход на спора, в полза на
ОДМВР - Варна следва да се присъдят
разноски по чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер от 100 лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Радос – Лес“ ЕООД –
Златарица, ЕИК *********, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0324-000044 от 15.03.2022 година на Началника на РУ –
Провадия при ОДМВР – Варна.
ОСЪЖДА “Радос – Лес“ ЕООД – Златарица,
ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :