№ 7605
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110126015 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ ЕАД срещу С.
В. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54444/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а
именно: 1139,05лв. - главница, ведно със законната лихва от 03.10.2023г. до изплащане на
вземането, 0,97лв. - възнаградителна лихва за периода 01.10.2022г.-13.03.2023г. и 74,24лв. –
мораторна лихва за периода 06.03.2023г.-16.09.2023г.
Ищецът твърди, че ответникът сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
(придобит от ищцовото дружество) договор за кредит № CARD-**********, по който
първоначално му бил разрешен кредит в размер от 549,99лв. за закупуване на стока,
подлежащ на връщане до 01.12.2022г. Бил уговорен лихвен процент от 19,88% и месечна
вноска от 97,16лв. за период от 6 месеца. На кредитополучателя била предоставена и
кредитна карта, посредством която продължил да използва кредит чрез картови транзакции
и теглене в брой. На 01.10.2022г. същият преустановил плащанията и изпаднал в забава.
Поради просрочието, на 13.03.2023г. му била изпратена покана за плащане и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно
заседание назначеният му особен представител заявява, че оспорва исковата молба като
твърди, че ответникът не е подписал договора за кредит.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1
и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен документ от 29.05.2022г., озаглавен кредит: CARD-
**********, съгласно който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, в
1
качеството на кредитор, и С. В., ЕГН/ЛНЧ **********, в качеството на кредитополучател, е
извършвано усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит
с посочения номер на стока „смартфон“ на стойност 549,99лв. Предвидено е заплащането на
6 бр. месечни погасителни вноски от по 97,16лв. с лихвен процент от 19,88% и ГПР от
21,80%, като общо дължимата сума възлиза на 582,96лв. Документът е подписан от
представител на кредитора, а за кредитополучателя е положен подпис и са изписани
саморъчно имената Владоиану С.. На същата дата – 29.05.2022г. между страните е сключен
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-**********. В чл. 1 е предвидено, че кредиторът опуска на кредитополучателя
револвиващ кредит в размер на 1000лв. при годишна лихва и такси за ползването му
съгласно посоченото в договора. Чл. 2 гласи, че кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна карта Мастъркард, която представлява електронен платежен инструмент, с който
кредитополучателят осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит, като
може да извършване теглене в брой от банкомати, плащане чрез терминални устройства и
други услуги, посочени в приложението. В чл. 4 е предвидено, че кредитополучателят ще
може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора. Съгласно чл. 12, кредиторът издава месечно извлечение за осъществените
транзакции до 15-то число на месеца, а според чл. 13 месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ издаване на извлечението. Според чл. 14, за
ползването на револвиращия кредит кредитополучателя дължи годишна лихва в посочения в
договора размер, като лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му. В чл. 17 е предвидено, че при забава кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Предвидено е,
че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
Според чл. 21 разходите, различни от погасителните вноски и свързани с теглене от
банкомат, разходи за банков превод и др. са за сметка на кредитополучателя. В
инкорпорираната в договора тарифа е предвидено, че е налице фиксиран годишен лихвен
процент от 23,35% и ГПР от 30,33%. При теглене на пари в брой от банкомат в страната и
чужбина се дължи такса от 2лв. + 2% от изтеглената сума, а при справка за разполагаем
лимит – 0,40лв. Предвидена е месечна такса за обслужване от 5,00лв. и обезщетение за
забава от 10%+ОЛП на БНБ (законната лихва за забава). Минималната погасителна вноска
при усвоен кредитен лимит от 1000лв. възлиза на 50лв. Договорът е подписан на всяка
страница, а в края за кредитополучател са изписани имената Владоиану С. и е положен
подпис.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника
оспори договорът да е подписан от него. В ТР № 5/14.11.2012г. по тълк. дело № 5/2012г.,
ОСГТК на ВКС, е разяснено по задължителен начин, че в разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК
е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на
представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по
чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа,
който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен
документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.
Правото да се оспори истинността на представен по делото документ чрез процедурата по
чл. 193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок – най-късно с отговора
на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на
исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска
документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото
заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до
края на това заседание. Пропускането на срока по чл. 193,ал. 1 ГПК лишава страната от
правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за
оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. Това е правната
последица от неупражненото в срок процесуално право.
Процесният договор за кредит е представен още с исковата молба, поради което
2
крайният срок за оспорване неговата истинност е срокът за отговор на исковата молба. В
този срок същият не е оспорен, а е оспорен едва в откритото съдебно заседание, към който
момент тази възможност се явява преклудирана. Поради тази причина не е открито
производство по чл. 193 ГПК, а договорът за кредит следва да се приеме, че е подписан от
сочения за негов автор – ответникът С. В..
При горните обстоятелства, съдът приема, че между страните по делото е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на револвиращ кредит,
включващ и заплащане на стойността по договор за покупка на стока. Установява се, че на
същата дата – 29.05.2022г. ответникът е закупил смартфон Самсунг на стойност 549,99лв.,
заплатена чрез превод от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“. Ответникът е следвало да
заплаща на кредитодателя сумата посредством уговорения договор за кредит. От приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че освен стоката, закупена от
магазин „Зора“ на стойност 549,99лв., ответникът е закупил стоки и от магазин
„Технополис“ на стойност 449,49лв. и от магазин „Зора“ на стойност 219,99лв., като
плащанията са извършени в полза на търговците. От таблица № 1 към заключението е видно,
че ответникът е извършил и две плащания с картата на 02.09. и 06.09.2022г. на обща
стойност 120лв., както и е изтеглил сумата от 20лв. на 06.09.2022г. От страна на ответника
са извършени четири плащания в полза на кредитодателя в общ размер от 400лв., както
следва: на 26.06.2022г. 100лв., на 25.07.2022г. 160лв., на 31.08.2022г. 100лв. и на 01.09.2022г.
40лв. Общо усвоената от страна на кредитополучателя сума възлиза на 1359,47лв.
Начислени са и задължения върху усвоената главница от 124,65лв. за договорна лихва,
23,50лв. за застрахователни премии, 2,40лв. такса за теглене в брой и 30лв. за месечни такси
за обслужване или общо 180,55лв. Така общият размер на задълженията възлиза на
1540,02лв., а с извършените плащания са погасени 220,42лв. главница, 123,68лв. договорна
лихва, 23,50лв. застрахователни премии, 2,40лв. такса теглене и 30лв. месечни такси за
обслужване. Дължимият остатък по кредита според заключението възлиза на 1139,05лв.
главница и 0,97лв. договорна лихва, като е налице и мораторна лихва, която за периода
06.03.2023г.-16.09.2023г. възлиза на 174,95лв. Падежът на задълженията е настъпил, като не
се установява пълното им погасяване в срок, поради което се дължи мораторна лихва.
Съдът намира, че ответникът отговаря за посочените задължения, с изключение на
начислените 23,50лв. застрахователни премии. Нито в договора за кредит, нито в друг
представен по делото и обвързващ ответника документ е предвидено задължение за него да
заплаща застрахователни премии. На л. 18 от заповедното дело е представена само стр. 1 от
застрахователен сертификат, която не съдържа задължение за ответника да заплаща
застрахователни премии. Ето защо, не може да се приеме, че същият е поел задължение да
заплаща застрахователни премии в начислените размери и тези суми, които са приети за
погасени с извършените плащания в общ размер от 23,50лв., следва да бъдат извадени от
дължимата сума за главница от 1139,05лв. и остава за дължима разликата от 1115,55лв. При
редуциране размера на дължимата главница следва да се редуцира и размера на
възнаградителната и законната лихва за забава, които за процесния период възлизат на
0,97лв. и 171,34лв. Първата би следвало да се редуцира на 0,94лв., а втората на 167,80лв. В
настоящото производство производство обаче от страна на ищеца се претендира по-ниска
стойност на лихвата за забава, а именно 74,24лв., и с оглед действащия принцип на
диспозитивното начало, съдът е ограничен от заявеното.
Изискуемостта на вземанията е настъпила, поради което в случая е ирелевантно, че
няма доказателства за връчване на поканата за обявяване на предсорчна изискуемост преди
образуване на настоящото производство.
По делото не е спорно, че ищецът „Юробанк България“ АД е правоприемник на
кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файененс С. А., клон България“, като този факт се
установява и от вписванията в Търговския регистър. Ето защо, носител на вземанията
спрямо ответника към настоящия момент се явява ищцовото дружество.
По изложените съображения, предявените искове за главница и възнаградителна
лихва следва да бъдат уважени до сумите от 1115,55лв. и 0,94лв. и отхвърлени за разликата
3
до пълните размери от 1139,05лв. и 0,97лв., а искът за мораторна лихва в размер от 74,24лв.
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер от 505лв., от които
следва да му се присъдят 495,20лв. В исковото производство е доказал разноски в общ
размер от 1280,72лв., от които следва да му се присъдят 1255,87лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал извършването на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу С. В., ЛНЧ: **********, с адрес:
*******************************, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
54444/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1115,55лв. – главница по договор за
кредит № CARD-**********/29.05.2022г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България“, чийто правоприемник е „Юробанк Бъглария“ АД, ведно със законната лихва
от 03.10.2023г. до изплащане на вземането, 0,94лв. - възнаградителна лихва за периода
01.10.2022г.-13.03.2023г. и 74,24лв. – мораторна лихва за периода 06.03.2023г.-16.09.2023г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 1115,55лв. до
пълния предявен от 1139,05лв. и иска за възнарадителна лихва за разликата над уважения
размер от 0,94лв. до пълния предявен от 0,97лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 С. В., ЛНЧ: **********, с адрес:
*******************************, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 495,20лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1255,87лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4