№ 5317
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110134935 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ГПК , вр.
чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 422, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
„ЗАД А” АД е предявило срещу „Д.З.“АД установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 234 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 29.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска / заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане,
както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 71,32 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 24.11.2019
г. – 24.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.гр.д. № 64653/22г. на СРС, 69с-в.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования при него автомобил „*** Поддържа, че щетите са на стойност 764,88
лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че към деня
на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че и след покана
ответникът е заплатил по регресния дълг сума в размер на 545,88лева на 20.12.18г., поради
което претендира изплащането на незаплатения остатък от 234лева , заедно с обезщетение за
1
забава в размер на законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Счита, че с плащане на сумата от 545,88лева са обезщетени всички претърпени от
увреденото лице имуществени вреди. Намира размера на вредите, претендирани от
ищцовото дружество , за завишен, като счита, че този размер не съответства на реално
претърпените вреди С оглед неоснователността на главния иск, се твърди неоснователност и
на акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за
производството. Прави искане за привличане на осн. чл. 219, ал.1 ГПК на трето лице
помагач на страната на ответника „Д.З.“АД, доколкото се твърди , че водачът И. Й. Н. ,
застрахован по застраховка „ГО“ при ответника към датата на ПТП при управление на л.а.
**** е управлявал автомобила под въздействие на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма. Ответникът „Д.З.“АД поддържа, че гореиложеното обуславя правния интерес
на И. Й. Н. да встъпи като трето лице по настоящото дело с оглед разпоредбата на чл. 500,
ал.1,КЗ , предвиждаща правото на регрес на ответното дружество в случай на уважаване на
исковете срещу него, предмет на делото.
С писмена молба с вх. Рег. № 45140/12.02.24г. ищецът е заявил , че сумите ,
претендирани с исковата молба по настоящото дело са заплатени изцяло от ответника на
13.12.23г.- в хода на исковото производство. С посочената молба , докладвана в откритото
съдебно заседание, ищецът поддържа още, че с направеното плащане са удовлетворени
всичките му претенции към ответника по делото , и моли съдът да се произнесе , като вземе
предвид посочените обстоятелства.
Ответникът „ Д.З.“АД не е взел становище по молбата, като не изпраща процесуален
представител в откритото съдебно заседание по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
411,КЗ и чл. 86 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди, както и след покана ответникът да е отказал плащане за пълния
претендиран размер. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане в цялост.
2
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на процесната дата
водач на МПС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, е претърпял описаното ПТП,
че соченият като делиниквент водач на МПС марка „Нисан Примера“ с рег. № СА 5578КВ е
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на 779,88 лв., както и че
след покана ответникът е заплатил по регресната претенция на ищеца сума в размер на
545,88лв. на 20.12.2018г. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването й от длъжника.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането, са безспорни между
страните . Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано. Предвид изложеното и с оглед направеното признание от ищеца за
извършено цялостно погасяване на вземанията от ответника след завеждане на делото
, искът следва да бъде отхвърлен поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Установява се, че искът е погасен в хода на процеса, като ответникът е бил в забава
преди предявяването. Ищецът с депозираната допълнителна молба обаче твърди цялостно
погасяване на вземанията по делото от страна на ответника, поради което съдът приема, че
са удовлетворени и разноските, които се дължат на ищеца, а сторените такива от ответника
следва да останат за негова сметка .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД А“АД , ЕИК *** СРЕЩУ „Д.З.“АД, ЕИК ***
установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумата в размер
на 234лева , представляваща невъзстановено дължимо застрахователно обезщетение
по регресна претенция по щета |№ 10018030121726 , заедно със законна лихва върху
главницата от 25.11.22г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 71,32 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 24.11.2019г.- 24.11.2022г. , за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 37215/29.12.22г. по ч.
гр.д. № 64653/22г. по описа на СРС, 69с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на
ответника „Д.З.“АД- И. Й. Н. с ЕГН **********.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4