РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Пловдив, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20245300502562 по описа за 2024 година
С решение №3497/06.08.2024г., постановено по гр.д.№2194/2024г. по описа на Районен
съд-Пловдив, III брачен състав, е увеличен размерът на месечната издръжка, която И. Ц. К.,
ЕГН ********** заплаща на непълнолетния си син – Ц. И. К., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка С. И. Н., ЕГН **********, по силата на определение
на съда, обективирано в протокол №5281/04.07.2022г. по гр.д.№2939/2022г. на IV брачен
състав по описа на Районен съд- Пловдив, от 300 лева на 600 лева месечно, начиная от
депозирането на исковата молба пред съда – 05.02.2024г. занапред до навършването на
пълнолетие на детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане, съответно е разпределена и
отговорността за разноски.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№30580/18.09.2024г., депозирана от И. Ц.
К., чрез процесуалния представител адв. В. П. К.. Излагат се подробни доводи за
неправилност на постановеното съдебно решение. Въззивникът сочи, че не бил способен да
заплаща издръжка в така определения размер от 600 лв.,като първоинстанционният съд не
съобразил изводите си със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят имал астма,
което не му позволявало да работи продължително време, както и да извършва тежка работа,
което рефлектирало върху размера на доходите му. Нямал източници на доходи, а трудовото
възнаграждение на майката било над средното за страната. Неправилен бил и изводът на
съда за необходимите средства за лечение на детето, като показанията на св. П. в тази връзка
не се подкрепяли от останалия събран по делото доказателствен материал. Не били
представени доказателства за сторени разходи за хоспитализации, консултации и терапии на
детето, липсвало доказване на твърдението, че майката заплащала инжекции на стойност
около 600 лв., тъй като всички тези разходи били поемани от здравната каса. Даването на
издръжка в размер от 600 лв. би представлявало особено затруднение за въззивника.
Искането към Въззивния съд е за отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен, като
1
вместо това претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ц.
И. К., действащ лично и със съгласието на своята майка С. И. Н., с който се оспорва жалбата
като неоснователна по подробно изложени съображения. Искането е въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
обосновано.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страната, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с правно основание чл. 150, вр.
с чл. 143 СК, предявена от Ц. И. К., чрез своята майка С. И. Н. против И. Ц. К., с която се
иска да бъде изменена присъдената в полза на детето издръжка, като същата бъде увеличена
от 300 лв. на 600 лв. месечно.
Ответникът оспорва исковете, сочи че бил безработен, не получавал доходи, нямал и
лично имущество. Притежавал фирма, но същата не извършвала дейност. Трудовото
възнаграждение и осигурителният доход на майката били над средния за страната. Даването
на издръжка в искания размер би представлявало особено затруднение за бащата.
За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел, че родителите,
независимо дали са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото си, дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, като размерът на издръжката се
определял от нуждите на детето и възможностите родителя. От момента на определяне на
издръжката през 2022г., до настоящия момент, изминал значителен период от време, през
който нуждите на детето се увеличили. Момчето било ученик в гимназия, като
здравословното му състояние налагало обучението да бъде провеждано в частно учебно
заведение. Съществено били променени и социално-икономическите условия в страната.
През този период детето било хоспитализирано многократно, прилагало се ново лечение,
което било свързано с увеличение на разходите. От друга страна момчето посещавало
училище, имало здравословни проблеми, изискващи лечение, специален режим на хранене,
ежемесечни прегледи при специалисти и чести хоспитализации. Безспорни били и нуждите
от храна, отопление, облекло, джобни средства, образователни потребности и др. Възрастта
на детето предполагало по-активен социален живот, срещи с приятели. По отношение
възможностите на К. да заплаща издръжка, решаващият съд взел предвид, че бащата няма
други ненавършили пълнолетие деца, нямал и регистрирани трудови договори, като
последното обаче не го освобождавало от задължението на работи. Дължащият издръжката
бил здрав, в работоспособна възраст, могъл да осъществява труд и бил в състояние да
реализира средна за страната работна заплата. По тези съображение, съдът стигнал до
извода, че необходимата за Ц. издръжка се равнява на около 1000 лв., като бащата следвало
и бил длъжен да поеме по-голямата част от разходите за сина си, а именно 600 лв., в какъвто
размер била и претенцията на ишцата. По-малкият размер от разходите за Ц. следвало да се
поемат от майката, тъй като всички грижи по отглеждането на детето били поети именно от
нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в
рамките на своите правомощия настоящият състав счита, че постановеното решение е
валидно, а в обжалваната му част – допустимо.
Видно от съдържанието на протокол на лечебно-контролна комисия от 07.12.2023г.,
издаден от УМБАЛ „Св. Георги“, като окончателна диагноза на Ц. И. К. е посочена К20
Езофагит, а като повод за съставянето на протокола е посочено биологично лечение с
Омализумаб.
Представени по делото са шест броя епикризи от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на Ц. И.
К., от които се установява, че лицето е постъпвало периодично в болничното заведение за
лечение, с посочени периоди, както следва: 26.04.2023г. до 28.04.2023г.; 05.12.2022г. до
2
08.12.2022г.; 19.09.2023г. до 21.09.2023г.; 22.04.2023г. до 24.04.2023г.; 16.09.2022г. до
23.09.2022г.; 04.07.2022г. до 08.07.2022г., като в съдържанието на документите са посочени
и поставените на пациента окончателни диагнози.
С експертно решение № 91136 от 10.03.2023г., ТЕЛК комисия, след преглед на Ц. И. К., е
определила степен на трайна неработоспособност от 60 %. Като водеща диагноза е посочена
астма с преобладаващ алергичен компонент.
От съдържанието на представен по делото социален доклад с изх.№ ПР/ Д-РВ/191-
001/29.04.2024г. е видно, че основни грижи за отглеждането на Ц. полага неговата майка С.
Н.. Двамата живеели в общинско жилище, предоставено им от ОП „Жилфонд“. Майката
работила на длъжност управител в домашен социален патронаж към община Пловдив.
Детето посещавало редовно училище, бил с добър и отличен успех. Посочено е, че предвид
възрастта, образователните и здравни потребности на Ц., в негов интерес било да се
определи издръжка, която адекватно да посреща нуждите му в ежедневието.
Представени са удостоверения за родствени връзки на С. И. Н. и И. Ц. К., видно от
които Ц. И. К. е посочен като техен единствен син.
Видно от справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода от
01.01.2022г. до 22.04.2024г., С. И. Н., на 12.06.2020г., е сключила трудов договор с община
Пловдив, а от справка- данни за осигуряване за периода от 01.01.2022г.- 31.03.2024г., се
установява, че доходите на Н. за 2024г. варират в различните месеци от 645.44 лв. до 2985,34
лв.
От справка местни данъци и такси е видно, че С. Н. е декларирала собственост досежно
лек автомобил марка „БМВ“, модел „120д“, с рег. № ***.
От справка за актуално състояние на действащи трудови договори е видно, че към
22.04.2024г. И. Ц. К. не е страна по трудово правоотношение, а в справка- данни за
осигуряване за периода от 01.01.2022г.- 31.03.2024г. е посочено, че доходите на И. К. за
2024г. са в размер на 975,41 лв. и 933,00 лева.
Представена е и справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, в
съдържанието на която е посочено, че И. К. е съдружник в „ВЕН ИВ 81“ ООД и собственик
на „ИНТРУ-81“ ЕООД, а от справка местни данъци и такси е видно, че И. К. е декларирал
собственост досежно лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с № ***.
В хода на производството като свидетел е разпитана М. И. П., леля на ищеца. Твърди,
че Ц. бил ученик в частна гимназия, заболяванията му налагали спазването на специфичен
режим на хранене. Налагали се чести хоспитализации. Свидетелства, че ответникът не
проявявал никакъв интерес към детето, не го виждал, не поддържал контакт с него, като
основните грижи се поемали от майката, която се справяла трудно с разходите за детето.
Семейството понасяло допълнителни разходи за прегледи при специалисти във връзка със
здравословното състояние на момчето. Налагало се закупуването на инжекции, които
възлизали на около 500/600 лв. месечно. Детето било и в период на активен растеж, което
налагало и закупуването на дрехи и обувки.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 150, вр. с чл. 143 СК.
Уважаването на исковата претенция по чл. 150 СК се обуславя от установяване на
следните предпоставки: родителят да е баща на претендиращото издръжка дете, нужда от
получаване на издръжка в претендирания размер, материална възможност на родителя да
дава същата и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите на
правоимащия от издръжка в претендирания размер. Съгласно нормата на чл. 143, ал.2 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
същите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определя съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства от
значение за случая. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя съобразно
нуждите на детето, което има право да я претендира и възможностите на задължения
родител.
3
По делото е безспорно, а и това се установява от представеното удостоверение за
родствени връзки, че И. Ц. К. е баща на детето Ц. И. К.. На следващо място прави
впечатление, че от момента на определянето на текущия размер издръжката, именно през
2022г., до настоящия момент, е изминал един значителен период от време, през който
безспорно са нараснали разходите за детето, необходими за образование, култура, спорт и
други занимания. През този период, ноторно известно е, че са настъпили инфлационни
процеси в страната, които имат за последица повишаване на цените на стоките и услугите.
Налице са ежедневни разходи, свързани с облекло, лекарства и други консумативи. При
преценката за промяна размера на първоначално определената издръжка следва да бъдат
взети предвид и конкретните фактори, довели до промяна на обстоятелствата и които имат
значение за конкретния случай. Действително от момента на първоначално определяне на
издръжката до настоящия момент детето е пораснало и нуждите му са се увеличили с оглед
неговата възраст. Освен това обаче, през този период от около 2 години, Ц. е бил
многократно хоспитализиран, което налагало и понасянето на нови и по-високи разходи,
които се поемали единствено от майката. Изложеното до момента води до обоснования
извод, че действително е налице изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка, което несъмнено обосновава необходимостта и от нейната
промяна.
На следващо място, трайно възприето е от съдебната практика становището, че при
непълнолетните самата нужда от издръжка не се доказва. Обичайните потребности се
предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на индивидите, на увеличаване на броя
социално значими занимания на подрастващото дете. В конкретния случай от представените
по делото доказателства безспорно се установи, че детето е ученик в частна гимназия, което
предполага и понасянето на такси за образование, а необходимостта момчето да посещава
частно учебно заведение е продиктувана от здравословното му състояние, което налага
прием на точно определени храни и напитки и спазване на стриктен хранителен режим. По
отношение възраженията на бащата, че липсвали доказателства за стойността на
необходимото лечение, за цените на лекарствата, за твърдените разходи за хоспитализации,
следва да бъде посочено, че по делото безспорно се установи наличието на здравословни
проблеми на детето, които изискват непрекъснато лечение, специален режим на хранене,
редовни контролни прегледи при специалисти, закупуването на лекарства, което води до
понасянето на допълнителни разходи. Безспорно установено е по делото, че детето
многократно е постъпвало в болнични заведения, както и че неговото здравословно
състояние е влошено и следва да бъде следено ежемесечно. Обстоятелството, че не са
представени доказателства за точната стойност на лечението не може да доведе до извод, че
такива разходи за лечение не се извършват, респ., че бащата не следва да поеме част от тях.
Вън от това детето се намира в период на активен растеж, което предполага закупуването на
нови дрехи, обувки. Ц. е ученик, което пък е свързано с разходи за учебници, помагала,
нуждата от получаване на джобни пари. Следва да се наблегне и на възрастта, в която се
намира търсещият издръжка, която предполага излизане с приятели, социални контакти,
което отново е съпътствано с поемането на разходи.
По отношение материална възможност на родителя да дава издръжка, настоящият
състав намира следното:
Действително бащата не е страна по трудово правоотношение, от което да генерира
доход, но следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че той е млад и в трудоспособна
възраст, ответникът не дължи и издръжка към други низходящи. Предвид това съдът
приема, че дължащият издръжката би могъл, при добра грижа, да си осигури доход в размер
на поне средната работна за страната заплата, което да способства и за издържане на
единственото му дете. Макар да има твърдения, че бащата страда от астма, то това не го
препятства да осъществява трудова дейност, съобразена със здравословното му състояние.
Следва да бъде отчетено също, че И. К. е съдружник в дружеството „ВЕН ИВ 81“ ООД и
собственик на дружеството „ИНТРУ-81“ ЕООД, а от справка местни данъци и такси се
установява, че същият е декларирал и собственост досежно лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Кордоба“, с № ***.
Настоящият състав се солидаризира с извода на районния съд и приема, че
необходимата месечна издръжка за детето Ц. К. е в размер на 1000 лв., като издръжката
4
следва да бъде разпределена между двамата родители. Безспорно е, че грижите по
отглеждането на момчето са поети изцяло от майката, което води до извода, че бащата
следва да поеме по-голямата част от финансовите разходи за сина си, а именно до сумата от
600 лв.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивната страна следва да бъдат присъдени и
сторените разноски, а именно: сумата в размер на 850 лв., представляваща заплатено по
Договор за правна помощ от 12.09.2024г. адвокатско възнаграждение за въззивно
производство.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3497/06.08.2024г., постановено по гр.д.№2194/2024г. по
описа на Районен съд-Пловдив, III брачен състав
ОСЪЖДА И. Ц. К., ЕГН**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. К., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка С. И. Н., ЕГН **********, и
двамата с адрес: ***, сумата в размер на 850 лв., представляваща заплатено по Договор за
правна помощ от 12.09.2024г. адвокатско възнаграждение за въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5