Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град
Кърджали, 07.06.2019 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен съд, …………………….. в открито …………..……….
съдебно заседание на осми май ……………………………..……………………………..……….………….
през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
….……………….………………………. Мариана Кадиева
…..….......…………….…..…
като разгледа докладваното
от ..................... съдията Виктор Атанасов
..........................
административно дело …………...
№48 …....... по описа за 2019 година …........................
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Производството е образувано по жалба от Д.Б.Н., с
постоянен адрес ***, против Акт №***
от *** год. за установяване
на публично
държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на
Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание
чл.33, ал.1, във вр.
с чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка „Създаване на стопанства на
млади фермери” по Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 –
2013 год.” и т.4.7, във връзка с т.4.8, б.„е” от Договор №*** от *** год.,
чл.59, ал.1 и 2 от
Административно-процесуалния кодекс и във
връзка с чл.165 и чл.166
от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и чл.20а, ал.1 и ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на жалбодателката Д.Б.Н.
е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане,
в размер на *** лева (*** лева),
съгласно таблица 1.
Жалбодателката заявява в жалбата, че счита процесния
АУПДВ за неправилен, незаконосъобразен, като издаден при съществени процесуални
нарушения, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговите цели.
Твърди, че в настоящия случай са налице форсмажорни обстоятелства, съгласно
чл.8.3 от Договора за отпускане на
финансова помощ по мярка „Създаване на млади фермери”, като сочи, че съгласно текста на чл.15, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008 год., разпоредбите на
чл.14 не се прилагат, ангажиментът не се прекратява и не се изисква частично
или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ, в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства
и че съответно, според ал.2, случаите
на форсмажорни или изключителни
обстоятелства, заедно със съответните доказателства (документи, издадени от
компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФ
„Земеделие” - Разплащателна агенция от земеделския стопанин или от друго
упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от
датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследило
го лице е в състояние да направи това.
В жалбата се твърди, че в обжалвания акт не става ясно, коя дата приема
органът, който го е издал, че е крайна такава и от кой момент е в нарушение жалбодателката, като се очи, че при извършеното на 24.08.2018
год., посещение на място от служители на отдел „Регионална разплащателна
агенция” при ОД на ДФ „Земеделие” – град Кърджали, е констатирано, че е налице
смъртност на отглежданите зайци, като жалбодателката
съобщила лично на проверяващите, като е вписала в съставения протокол забележка за тези обстоятелства. Сочи се, също така, че
към момента на извършване на проверката са били налице твърдяните форсмажорни обстоятелства, както и не е бил
изтекъл срокът от 10 дни за съобщаване на настъпилите обстоятелства, както и че
вписването на тези обстоятелства в протокола от проверката от собственика на
животновъдния обект, по съществото си представлява и писмено уведомяване на
компетентния орган. На следващо място, в жалбата се излага довод, че е нарушен
и чл.35 от АПК, задължаващ административния орган да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като се сочи, че в случая, процесният АУПДВ е основан пряко на нарушение на сключения
договор, установено при извършени проверки на място и че във връзка с конкретно
визираното в акта неизпълнение на задължение по т.4.35 от Договора за
уведомяване, жалбодателката е сторила същото при
извършената проверка, както и е вписала в протокола от проверката тези
обстоятелства в подробно изготвено възражение, в които е посочила относими към случая причини, свързани с епизоотично
заболяване, започнало след 19.08.2018 год., въздействало сериозно върху нейното
стопанство. Твърди се, че през целия период на договора - от 2014 год. до
момента на издаване на обжалвания акт, няма данни за извършени нарушения и
пропуски и точно обратно - жалбодателката е
поддържала стопанството в размера, предвиден в договора, както и в съответствие
със всички негови клаузи, като се излага и довод, че тези обстоятелства не са
били обсъдени и взети предвид от административния орган при издаване на акта.
Според жалбодателката, житейски несправедливо е, при
положение, че през целия срок на договора стопанството е поддържано изрядно и в
съответствие с Договора, само четири месеца преди изтичане на петгодишния срок
да бъде задължена да възстанови изцяло всички получени плащания. Счита, че
допуснатите от органа нарушения на АПК водят до извод, че АУПДВ е постановен,
без да са преценени относимите по случая факти и
обстоятелства и че горните нарушения се явяват съществени. Поради изложените
съображения, жалбодателката моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло Акт
за установяване на публично държавно вземане №***/ от *** год., издаден от
директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” - Кърджали, като
неправилен и незаконосъобразен - издаден при съществени процесуални нарушения,
в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговите цели, както и
моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото. Към жалбата са
приложени писмени доказателства и са направени и доказателствени
искания.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката Д.Б.Н., с постоянен адрес ***, се явява
лично и с редовно упълномощен процесуален представител – адв.К.Я.
от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло жалбата, като счита, че АУПДВ е
неправилен, незаконосъобразен и издаден при съществени процесуални нарушения, в
нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговите цели. Сочи, че в
АУПДВ са посочени като основание чл.27, ал.3, и ал.4 от Закона за подпомагане
на земеделските производители/ЗПЗП/ и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК и че
цитираната разпоредба от ЗПЗП съдържа общо задължение за Разплащателната
агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите, и други парични санкции,
предвидени в законодателството на ЕС, а в разпоредбата на чл.27, ал.4 от ЗПЗП е
предвидено, че това задължение не се отнася за подлежащи на възстановяване суми
по отделни схеми или мерки, изплатени от европейските фондове, които без
лихвите не надвишават левовата равностойност на 100 евро. Сочи, на следващо
място, че в чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК са посочени като публични вземания,
тези за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС,
Европейските земеделски фондове и
Европейския фонд за рибарство, инструмента „Шенген” и
предходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административния акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство, както и в правото на ЕС. Счита, че от изложеното
е видно, че посочените в АУПДВ правни норми не регламентират реда за
установяване и събиране на публични държавни вземания, а посочват само
компетентния административен орган и че в тази хипотеза, приложим за
установяване по основание и размер на публичното вземане бил Законът за
управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и
по-конкретно, разпоредбата на чл.69 и следв. от същия
закон, като в нарушение на тези разпоредби, в процесния
случай директорът на ОД „Земеделие” – град Кърджали не изпратил уведомително
писмо до жалбодателката, за откриване на процедура за
налагане на финансова корекция и не е издал такова решение за финансова
корекция по чл.73 от същия закон, което би следвало да влезе в сила и едва
тогава да бъде основание за издаване на АУПДВ. Счита, че при положение, че тази
процедура не е спазена, то това е съществено нарушение на
административно-процесуалните правила, съгласно чл.146, т.3 от АПК и е
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. На следващо място сочи, че
с издаване на АУПДВ, директорът на ОД „Земеделие” – Кърджали не е съобразил
наличието на форсмажорни обстоятелства, които безспорно се установяват от
представените писмени и събрани гласни доказателства в съдебно заседание и че
съгласно чл.8, т.3 от Договора за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери” и съгласно чл.15, ал.1 от Наредба
№11 от 03.04.2008 год., разпоредбите на чл.14 не се прилагат, а ангажиментът не
се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената
от земеделския стопанин помощ, в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства. Намира, че не биха могли да бъдат по-големи тези обстоятелства,
от тези форсмажорни обстоятелства, както и какви други доказателства биха ги
установили по-добре и че безспорно задълженото лице е длъжно, в рамките на 10
работни дни от датата, когато са се случили форсмажорните обстоятелства, да
уведоми ДФ „Земеделие”, но от акта, който се обжалва, не ставало ясно, коя дата
е приета от органа, че е крайна такава и в кой момент е следвало да бъде
уведомен ДФ „Земеделие”. Счита, че в случая фондът е валидно е уведомен със
забележката, която е вписана в Протокола от проверката от 24.08.2018 год.,
както и в допълнително възражение са описани всички тези обстоятелства и са
представени протоколите за загробването на зайците, като сочи, че при тази
конкретна проверка на 24.08.2018 год., на място от служителите на ДФ
„Земеделие”, е констатирана тази смъртност и към момента на извършването й са
били налице тези форсмажорни обстоятелства, като същевременно не е бил изтекъл
и 10-дневният срок за съобщаване на настъпилите обстоятелства. Счита, че е
нарушен е и чл.35 от АПК, задължаващ административния орган да изясни всички
факти и обстоятелства от значение за случая и че в този случай, процесният акт е основан пряко на нарушение на сключения договор,
установено при проверки на място. Във връзка с твърдяното неизпълнение счита,
че жалбодателката напълно е изпълнила задълженията си
по договора, тъй като с проверка и с възражение, непосредствено след тази
проверка, е изпълнила задължението си за уведомяване на фонда и че е налице,
видно и от събраните гласни доказателства, стремеж от страна на жалбодателката и лицата, които й помагат, да изпълнят до
край договора, който изтичал след 5 дни, като след настъпилите форсмажорни
обстоятелства са попълнили стопанството, до размера на изискуемия се брой зайци
– 310 броя, видно от доказателствата по делото. Сочи също, че е установено, че
4.5 години е отглеждано стопанството, като през този период са извършени две
проверки на място – едната в началото на периода, а другата през 2017 год.,
като стопанството е било изрядно, а с оглед на ноторно
известното обстоятелство, че зайците са трудни за гледане и имат висока
смъртност счита, че е изключително житейски несправедливо, при изрядно
подържано стопанство, в рамките на 4.5 години, при настъпили форсмажорни
обстоятелства, да бъде задължена жалбодателката да
възстанови цялата сума и за целия период. С оглед изложеното, моли съда да
отмени изцяло процесния АУПДВ от 09.01.2019 год. на
директора на ОД „Земеделие” – град Кърджали, с който е определено задължение, в
размер на *** лева, като неправилен и незаконосъобразен и издаден при
съществени процесуални нарушения. Моли, също така, да бъдат присъдени на жалбодателката разноските по настоящото производство, за
които представя списък на разноските.
Жалбодателката Н. заявява, че се придържа изцяло към изложеното от
процесуалния й представител, както и че в момента, в стопанството й има 310
броя зайци, като също моли съда да отмени издадения акт.
Ответникът по иска – директорът на Областна дирекция –
град Кърджали на Държавен фонд „Земеделие” - град София, редовно призован, не
се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - ст.юрк.К. И., която оспорва жалбата и я намира за
неоснователна. Сочи, на първо място, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган, като по силата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, това била
Разплащателна агенция, чиито функции, на основание чл.11, ал.2, т.4, се
изпълняват от ДФ „Земеделие” и че видно от представената заповед в съдебно
заседание, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е делегирал правомощия за
издаване на АУПДВ на издалия процесния акт директор
на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”. На следващо място сочи, че оспореният акт е
издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа посочване на всички
фактически и правни основания, мотивирали издаването му. Сочи, че видно от
контролните листа по извършеното посещение на място, които са приложени към
делото, по документи трябва да има 300 броя зайкини-майки в стопанството, а
налични при проверката е имало 146 броя, както и 10 броя зайци – мъжки и
налични 10 броя. Сочи също, че бенефициентът е положил лично подписа си с
уточнение, че няма забележки, но и с извършено отбелязване, че поради внезапно
заболяване липсват определен брой зайци и че от представеното Възражение с Вх.№***
от *** год., депозирано в отговор на писмото за откриване на производство по
издаване на АУПДВ, жалбодателката е изтъкнала епизоотично заболяване на животните, започнало след
19.08.2018 год., което било точно 5 дни преди посещението на място. Сочи, че в
подкрепа на твърдението са приложени протоколи от Кметство - ***, подписани от
секретаря на кметството, свидетел, който е със същата фамилия, като на
бенефициента, както и от самата нея – Д.Б.Н., като обръща внимание, че по
договорното си задължение, разписано в т.4.3.5 от Договора, жалбодателката
била длъжна да уведоми ДФ „Земеделие” незабавно за настъпили обстоятелства от
значение за изпълнение на договора, след обсъжданата хипотеза, която засяга
пряко изпълнението на договора, което не било извършено. Счита, също така, че
липсват доказателства за изпълнение на задължението за незабавно писмено
уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за умрелите
животни и за обезвреждане, което било задължително за страничните животински
продукти, както и за уведомяване на ОДБХ, при съмнения за наличие на заразна
болест, предвид твърдяното в представените протоколи. По тези съображения, моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна, както и моли да бъде присъдено на
ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.88, ал.5 от ГПК и в зависимост от
изхода на делото, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от процесуалния
представител на жалбодателката. Подробни съображения
излага в писмена защита, която представя в дадения й от съда срок.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 и ал.3 от ДОПК,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане,
то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се
издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, като актът за публично
държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните
актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им,
като жалбите или протестите се подават чрез органа, издал оспорвания акт,
съобразно разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК. Същият 14/четиринадесет/ -
дневен срок за обжалване на акта, считано от съобщаването му, е посочен и в самия
АУПДВ №*** от *** год., както и е указано, че жалбата се подава чрез ДФ
„Земеделие”, пред административния съд по седалището на териториалната
структура на ДФ „Земеделие”, в чийто район се намира настоящият адрес или
седалището на адресата на акта. В случая, екземпляр от оспорения Акт №*** от *** год., за установяване
на публично
държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на
Държавен фонд „Земеделие”, на който е поставен и Изх.№*** от *** год. на ОД –
Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.11-л.14/, е изпратен на жалбодателката Н.
по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от приложеното по делото
известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД ПС - ***, с баркод
ИД ***/л.15/, пощенската пратката, съдържаща АУПДВ №*** от *** год., с Изх.№*** от *** год. на ОД –
Кърджали на ДФ „Земеделие”, е получена на датата 23.01.2019 год., лично от жалбодателката, за което е положен и саморъчен подпис на
известието за доставяне. Жалбата против АУПДВ №*** от *** год. е подадена чрез административния орган, чиито акт се
оспорва, до Административен съд – Кърджали, на датата 04.02.2019 год.,
регистрирана в деловодството на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” с Вх.№*** от *** год./л.6/. От горното следва, че жалбата против АУПДВ №*** от *** год. на директора на ОД – Кърджали при
ДФ „Земеделие” е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването му, т.е.
спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/ - дневен срок за оспорването на същия. Жалбата е подадена
от лице, адресат на АУПДВ, за което лице този АУПДВ създава неблагоприятни последици,
тъй като засяга негови права и законни интереси, а именно – със същия му се определя подлежащо на възстановяване от
същото лице публично държавно вземане,
в посочения в АУПДВ размер от *** лева. Ето защо съдът намира, че така
подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по предвидения в закона
ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която
с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и
следва да бъде разгледана по същество.
При съвкупната преценка и анализ на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че между ДФ „Земеделие” – град
София, представляван от изпълнителния му директор и жалбодателката
Д.Б.Н. от ***, като ползвател, на 13.05.2014 год. е сключен Договор №*** за
отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2007
год. - 2013 год., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони(ЕЗФРСР)/л.187-л.198/. В чл.2.1. от договора е предвидено, че
безвъзмездната финансова помощ, въз основа на представените документи по проект
№*** е в размер на *** лева/*** лева/ за период от
пет години, считано от датата на подписване на договора, като съгласно чл.2.2.
от договора, помощта се изплаща на две етапа: 1. Първо плащане, в размер на ***
лева/*** лева/ и 2. Второ плащане, в размер на ***
лева/*** лева/ при нарастване на икономическия размер
на стопанството с 8.18 икономически единици/ИЕ/. В чл.3.1. от договора е регламентирано,
че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и
цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение 1 към договора/л.197/ в
срок до 3/три/ години от датата на подписване на договора, а в чл.3.2. от същия
е регламентирано, че ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции,
основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и предмет на договора,
описани в Приложение 2 към същия/л.198/ в срок до 4/четири/ години и 6/шест/ месеца от датата
на подписване на договора. В чл.4.7. от същия Договор №*** от *** год. е
предвидено, че Фондът изисква от Ползвателя връщането на вече изплатени суми,
както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху
тях, и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощна, когато
последният не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след
изплащането на финансовата помощ, а в чл.4.8.б.„е” от договора е
регламентирано, че Фондът изисква връщането на вече платените суми по първото
и/или второто плащане по договора, заедно със законната лихва към тях, считано
от датата на получаване на плащането, когато бъде установено, че ползвателят не
поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто
плащане. В чл.4.35. от същия договор е предвидено, че ползвателят е длъжен
писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от
значение за изпълнението на договора, съответно, в чл.8.2. от договора е
регламентирано, че при неизпълнение на договорни задължения ползвателят не
възстановява получените суми по първото и второто плащания в случай на
форсмажорни обстоятелства, като в чл.8.3.б.„е” е регламентирано, че фондът ще
признава като категория форсмажорно обстоятелство епизоотично
заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския стопанин.
От приложения по преписката и приет като доказателство
одобрен бизнес план, с който жалбодателката Д.Н. е
кандидатствала за финансиране/л.201-л.221/, е видно, че началният икономически размер на стопанството
(в икономически единици), е 4.09 икономически единици, като в стопанството на жалбодателката са се отглеждали 110 броя зайци, от които
100 броя зайкини майки, като посочено че се отглеждат две от най-продуктивните
и скорозрели породи зайци за месо – калифорнийски и бял новозеландски, които се
изкупуват и при най-висока цена. В бизнес плана е посочено, че зайците се
отглеждат в собствен животновъден обект, регистриран в ОД на БАБХ, с
регистрационен номер ***, находящ се в ***,
разположен в собствена и налична за стопанството земя, с площ от 0.560 дка, в
която е налична и масивна селскостопанска сграда, с РЗП от 70 кв.метра. В
бизнес плана е предвидено, икономическият размер на стопанството към периода за
проверка изпълнението на същия (в икономически единици) да стане 12.27
икономически единици, както и е предвидено, икономическият размер на
стопанството, съгласно петата година,
посочена в бизнес плана да е също 12.27 икономически единици. В Раздел ІІІ.
т.2. от бизнес плана – Специфични измерими цели и очаквани резултати, Таблица
7. Специфични измерими цели и основни дейности, в т.1 е посочено увеличаване на
икономическия размер на стопанството с минимум 4.5 ИЕ, като в т.3. Действия,
необходими за тяхното постигане, за увеличаването на икономическия размер на
стопанството, е описано, че същото ще стартира със 100 броя зайкини майки,
което измерено в икономически единици е 4.09 ИЕ, а до края на третата година ще
има 300 броя зайкини майки, което, измерено в икономически единици, е 12.27 ИЕ
и по този начин, икономическият размер на стопанството ще бъде увеличен с 8
ИЕ/8.18 ИЕ/.
Така, въз основа на Писмо за оторизация
на плащането РОТ №*** от *** год. на ОД – Кърджали до Дирекция „Финансово
управление” Отдел „Финансова отчетност”/л.185-л.186/, е било извършено
първо плащане по Договор №*** от *** год. за отпускане на финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на
селските райони/ПРСР/ за периода 2007 год. - 2013 год., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на *** (***)
лева, на датата 30.05.2014 год., за което жалбодателката
Д.Н. е била уведомена с Уведомително писмо №*** на директора на ОД – Кърджали
на ДФ „Земеделие”, с Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.184/. Жалбодателката е подала заявка за второ плащане с №*** на ***
год./л.116-л.126/, като към същата е приложила и изискуемите се
документи, удостоверявящи изпълнението на
задълженията й по сключения договор/л.129-л.183/, като след извършване на административни проверки на
подадената заявка за второ плащане е установено, видно от приложените контролни
листове ОП 1 - ПМ за посещение на място от 07.07.2017 год./л.82-л.89/,
че в стопанството на жалбодателката се отглеждат общо
310 броя зайци, от които 300 броя зайкини майки и 10 броя зайци мъжки,
съответстващи на ръст от 8.18 ИЕ спрямо първоначалния ръст от 4.09 ИЕ, като
общият икономически размер на стопанството при второто плащане е нараснал на
12.27 ИЕ. Въз основа на Писмо за оторизация на
плащането РОТ №*** от *** год. на ОД – Кърджали до Дирекция „Финансово
управление” Отдел „Финансова отчетност”/л.69-л.70/, е било извършено
второто плащане по Договор №*** от *** год. за отпускане на финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на
селските райони/ПРСР/ за периода 2007 год. - 2013 год., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на *** (***)
лева, на датата 30.05.2014 год., на датата 21.08.2017 год., за което жалбодателката е била уведомена с Решение №*** за изплащане
на финансова помощ, издадено от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, с
Изх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”/л.67/.
Така, изплатената на жалбодателката Д.Б.Н. финансова
помощ по Договор №*** от *** год. за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на
селските райони/ПРСР/ за периода 2007 год. - 2013 год., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони(ЕЗФРСР), възлиза
общо в размер на ***(***) лева.
На 03.08.2018 год. жалбодателката
Д.Б.Н. е подала Уведомително писмо №*** съгласно Приложение №8 към чл.30а от
Наредба №9 от 03.04.2008 год., относно уведомяване за поддържане на
икономическия размер на стопанството, не по-малък от този, за който е получено
второто плащане и за инвестиране на най-малко левовата равностойност на ***
евро от второто получено плащане за една или повече от дейностите, описани в
договора за финансова помощ с ДФ „Земеделие”, за нуждите на земеделското
стопанство/л.36-л.40/, с приложени към него документи, удостоверяващи и
доказващи изпълнението на това изискване по договора/л.41-л.66/. На
24.08.2018 год. е извършено посещение на място от служители на отдел
„Регионална разплащателна агенция” на ОД - Кърджали на ДФ „Земеделие” в
стопанството на жалбодателката, находящо
се в ***. При извършената проверка е установено, че в стопанството са налични
общо 156 броя зайци, от които 146 броя зайкини майки и 10 броя зайци мъжки,
както и са установени налични 50 броя клетки за зайци, 85 броя хранилки за
зайци и 100 броя поилки за зайци. Резултатите от проверката са били отразени в
изготвените контролни листове ОП 1 – ПМ за посещение на място/л.24-л.35/,
като в първия от тези контролни листове е вписана забележка от ползвателя, т.е.
от жалбодателката Н./л.25/, че поради внезапно
заболяване липсват бройки от зайците, но и че имат доста бременни майки
зайкини.
Така, в крайна сметка, е било издадено Писмо с УН ***
и с Изх.№*** от *** год. на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ
„Земеделие/л.21-л.22/, адресирано до жалбодателката
Д.Б.Н., с което същата е уведомена, че
на основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, ДФ
„Земеделие” открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане и че производството се открива във връзка с констатациите,
направени по подадения проект №*** и подписан №*** за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за
развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2007 год. - 2013 год., подкрепена
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като е
прието, че са установени нарушения, изразяващи се в неподдържане на
икономическия размер на стопанството, за което е получено второ плащане. В
писмото са описани извършените плащания по договора на съответните дати, както
и констатациите от извършеното на 254.08.2018 год. посещение на място от
служители от отдел „Регионална разплащателна агенция” на ОД - Кърджали на ДФ
„Земеделие”, като в заключение на това е прието, че икономическият размер на
стопанството на жалбодателката, изчислен на база
резултата от извършеното посещение на място, е 5.97 ИЕ, т.е. по-малък с 6.3 ИЕ
от икономическия размер на стопанството, за който е получено второто плащане, а
именно 12.27 ИЕ. С оглед на изложеното в писмото е посочено, че жалбодателката не изпълнява договорно и нормативно
задължение, изразяващо се в неподдържане на изискуемия се икономически размер на
стопанството й от 12.27 ИЕ, за който е получила второ плащане и вследствие на
това е определен размер на задължението й от *** лева и че общият размер на
задължението, за което ДФ „Земеделие” ще издаде акт за установяване на публично
държавно вземане, е ***/***/ лева. В писмото е указано на жалбодателката,
че ако не е съгласна с направените констатации, изложени в него, има право да
представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане и при необходимост да приложи
писмени доказателства към тях, като ги изпрати на адреса на ОД – Кърджали на ДФ
„Земеделие”. Това уведомително писмо е било изпратено на жалбодателката
Н. по пощата и е получено на 14.09.2018 год., видно от приложеното по делото
известие за доставяне с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ПС - ***/л.23/.
След получаването на Писмото с УН *** и с Изх.№*** от ***
год. на директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие, в указания
14-дневен срок от получаването му, жалбодателката
Д.Н. е подала възражение с Вх.№*** от *** год. на ОД – Кърджали на ДФ
„Земеделие”/л.16/, в което е изразила несъгласие с констатациите в
писмото, като към същото е приложила и доказателства, описани във възражението.
Във възражението жалбодателката Н. е посочила, че за
периода от сключване на договора до момента, смъртността на зайците в
стопанството й била огромна, но се е старала да поддържа същото според
изискванията на договор. Посочила е също, че поради епизоотично
заболяване на животните, същите започнали да умират след 19.08.2018 год., като
в рамките на няколко дни стопанството й намаляло от 310 броя на 156 броя и че
от 19.08.2018 год. до 23.08.2019 год. в стопанството й умрели 154 броя зайци.
Във възражението е обяснила, че поради форсмажорни обстоятелства не успели да
съобщят на ветеринарен лекар, а след проверката извикали такъв да прегледа
останалите зайци, като им били направени и необходимите ваксини. Във
възражението жалбодателката е посочила, че 80 броя от
зайците са бременни и че към момента възстановили 154 броя зайкини майки, чрез
закупуване и в стопанството и са общо 310 броя. Посочила е също, че за мъртвите
зайци се обърнали към кметството на ***, за място, където да загробят труповете
на животните. Към възражението са приложени пет броя протоколи, съставени и
подписани от тричленна комисия, с участието на секретаря на кметство *** и на
самата жалбодателка, в която са отразени намерения и
установен брой трупове на зайци, по дни, както следва: в Протокол Изх.№*** от ***
год. на кметство ***/л.17/ – намерени и установени 20 трупа на зайци от
животновъдния обект на жалбодателката; в Протокол
Изх.№*** от *** год. на кметство ***/л.17/ – намерени и установени 26 трупа на зайци от
животновъдния обект на жалбодателката; в Протокол
Изх.№*** от *** год. на кметство ***/л.18/ – намерени и установени 34 трупа на зайци от
животновъдния обект на жалбодателката; в Протокол
Изх.№*** от *** год. на кметство ***/л.19/ – намерени и установени 38 трупа на зайци от
животновъдния обект на жалбодателката и в Протокол
Изх.№*** от *** год. на кметство ***/л.20/ – намерени и установени 36 трупа на зайци от
животновъдния обект на жалбодателката.
Посоченото по-горе възражение с Вх.№*** от *** год. на
ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” с приложено писмено обяснение, подадено от жалбодателката Д.Б.Н., не е било уважено и така е издаден
от директора на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие” и оспореният в настоящото
производство АУПДВ №*** от *** год./л.11-л.14/. С този АУПДВ, на основание т.4.7 и във връзка с т.4.8, буква „е” от Договор №*** от *** год., сключен с ДФ „3емеделие”,
респективно чл.33, ал.1, във връзка
с чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год., чл.59, ал.1 и 2 от
Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и чл.20а. ал.2 и ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, на жалбодателката Д.Б.Н. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на *** лева (***
лева), съгласно таблица 1,
представляваща сумата от полученото първо и второ плащане по Договор №***
от *** година. Посочено е, че
дължимата сума в размер на *** лева подлежи на доброволно плащане в 14-дневен
срок от връчване на АУПДВ, по посочената в акта банкова сметка *** „Земеделие”
– Разплащателна агенция, както и че лихва се начислява от датата, следваща
датата на изтичане на посочения по-горе период за доброволно възстановяване на
сумата.
АУПДВ е подробно мотивиран от фактическа страна, като
в същия са изложени всички факти и обстоятелства, които, според
административния орган, са обусловили издаването му. В мотивите е посочено, че
при извършване на
административни проверки по подаденото от Уведомително писмо №*** от *** год.(Приложение №8 към чл.30а от Наредба №9 от
03.04.2008 год.) и извършено посещение на
място от отдел „Регионална разплащателна агенция” на ОД на ДФ „Земеделие” -
град Кърджали, след второ плащане, са установени нарушения, предвид
разпоредбите на т.4.7, във връзка с т.4.8 буква „е” от Договора, респективно
чл.33, ал.1, във връзка с чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба № 9 от
03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 год. (Наредбата), изразяващо
се в неподдържане на икономическия размер на стопанството, за което е получено
второ плащане по Договора. Посочено е, че в одобрения бизнес план е заложено да
бъде увеличен броят на отглежданите в стопанството зайкини майки от 100 броя на
300 броя и мъжки зайци от нула на 10 броя към годината на проверка на изпълнението
на бизнес плана и съответно, да се увеличи икономическия размер на стопанството
от 4.09 икономически единици (ИЕ) на 12.27 ИЕ. Посочено е също, че е извършено
първо плащане, в размер на *** (***) лева на 30.05.2014 год. и че е подадена
заявка за второ плащане с №***
на *** год., като след извършване на административни проверки на подадената от
заявка за второ плащане е установено, че в стопанството се отглеждат общо 310
броя зайци, от които 300 броя зайкини майки 10 броя мъжки зайци, съответстващи
на ръст от 8.18 ИЕ спрямо първоначалния от 4.09 ИЕ, като общият икономически
размер на стопанството при второто плащане е 12.27 ИЕ и че съответно, е било
оторизирано второ плащане в размер на *** (***) лева, платено на 21.08.2017
год. или, общо изплатената финансова помощ по Договора е в размер на *** (***)
лева. В мотивите е отразено, че на 03.08.2018 год. подадено Уведомително писмо №***, съгласно
Приложение №8 към чл.30а от Наредба №9 от 03.04.2008 год., а на 24.08.2018 год.
е извършено посещение на място от служители на отдел „Регионална разплащателна
агенция” на ОД на ДФ „Земеделие” - град Кърджали в стопанството на жалбодателката, находящо се в ***,
при което е установено, че в стопанството са налични общо 156 броя зайци, от
които 146 броя зайкини майки и 10 броя мъжки зайци и че така, икономическият
размер на стопанството, изчислен на база резултата от извършеното посещение на
място, е 5.97 ИЕ, т.е. по-малък с 6.3 ИЕ от икономическия размер на
стопанството, за който е получено второто плащане, а именно 12.27 ИЕ. В
мотивите е посочено, че съгласно чл.8а, ал.1, т.2 от Наредбата, ползвателят на
помощта възстановява цялата сума на получените плащания заедно със законната
лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на
стопанството, за който е получил второ плащане и че съгласно чл.33, ал.1 от
Наредбата, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законната лихва към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. Отбелязано е също, че съгласно
т.4.8 буква „е” от Договора, ДФ „Земеделие” изисква връщането на вече платените
суми по първото и/или второто плащане, заедно със законната лихва към тях,
считано от датата на получаването на плащането, когато бъде установено, че
ползвателят не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е
получил второто плащане - в конкретния случай 12.27 ИЕ размер на стопанството.
Така, в мотивите е прието, с оглед на изложеното, че жалбодателката
не изпълнява договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподдържане на
изискуемия икономически размер на стопанството й от 12.27 ИЕ, за който е
получила второ плащане и че вследствие на това е определен размер на задължение
от *** лева (*** лева) и че общият размер на задължението е определен на ***
лева (*** лева). В мотивите е отбелязано, че с писмо с Изх.№*** от *** год. е
предоставена възможност на жалбодателката да
представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по
основателността и размера на публичното вземане, което писмо е връчено на
14.09.2018 год. и че в указания в писмото 14-дневен срок, в ОД на ДФ
„Земеделие” - град Кърджали е постъпило възражение по направените констатации,
с писмо с Вх.№*** от *** год., към което са приложени протоколи с изх.№*** от ***
год., изх.№*** от *** год., изх.№*** от *** год., изх.№*** от *** год. и №***
от *** год., издадени от кметството в ***, за придвижване на трупове на общо
154 броя зайци, до определено място от кметството и които протоколи са
подписани от М. Д. П. - секретар на кметство ***, К. Б. Н. - *** на ползвателя и Д. Б. Н. –
ползвател, като не са постъпили други документи или доказателства, относими към производството по издаване на АУПДВ. В
мотивите към АУПДВ е посочено, че след анализ на възражението и представените
документи, становището на ОД на ДФ „Земеделие” - град Кърджали е, че не приема
изложените аргументи във възражението за основателни, тъй като не опровергават
първоначалната констатация за допуснатото от ползвателя неспазване, а именно:
1. Не е изпълнено договорно задължение, разписано в т.4.35. от Договора - да
бъде уведомен Фонда „незабавно за настъпването на обстоятелства от значение за
изпълнение на договора”, след като
твърдяното обстоятелство засяга пряко
изпълнението на договора; 2.
Изтъква се епизоотично заболяване на животните,
започнало след 19.08.2018 год., но липсват доказателства за изпълнение на
задължението за незабавно писмено уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект, за умрели животни и за обезвреждане на страничните
животински продукти, както и за уведомяване на БАБХ при съмнение за наличие на
заразна болест, предвид твърдяното.
По доказателствено искане на
процесуалния представител на жалбодателката, до
разпит в съдебно заседание на 08.05.2019 год. е допуснат един свидетел – Д. К.
Н. от *** – майка на жалбодателката, заявила желание
да свидетелства и да даде показания. Свидетелката сочи, че още в началото, при
подписване на договора през 2014 год., е била първата проверка, а през 2017
год. била втората, като и при двете проверки нямало никакви нередности, тъй
като договорът и бизнес планът били спазени, с изключение на последната
проверка през 2018 година. Сочи, че по принцип, зайците имат висока раждаемост,
но и висока смъртност и през летните месеци – юли и август, поради високите
температури, смъртността им се увеличава и заради това поставяли вентилатори,
но същата година, преди проверката – през месец август 2018 год., зайците
започнали внезапно да умират, по 30-40 на ден. Свидетелката пояснява, че в
стопанството е имало 310 броя зайци и че при тази висока смъртност, информирали
кметството, за да потърсят място за загробване на умрелите зайци, след което от
кметството им посочили едно общинско място, като синът й и други момчета също
помагали при загробването. Свидетелката твърди в показанията си, че всеки ден
зайците умирали внезапно, без никакви признаци и че в деня на проверката – 24
август 2018 година, от проверяващите разбрали, че е трябвало за умрелите зайци
да информират ветеринарен лекар. Сочи, че по-късно информирали
ветеринарномедицинската служба, но там им казали, че не могат да им издадат
документ, тъй като не са присъствали на място, въпреки че са ги уведомили, като
свидетелката твърди, че не знаели, че и за умрелите зайци трябва да се вика
ветеринарен лекар. Заявява, че от 310 зайци, от които 10 броя били мъжки, а
останалите били майки, в рамките на 5 дни умрели 156 броя. Свидетелката заявява,
че поддържат връзки с техни колеги от ***, които гледат зайци, като
впоследствие от тях закупили бройките, които били умрели и си възстановихме
стопанството и че сега, към настоящия момент, имат 310 зайци, т.е. толкова,
колкото са по изисквания. Свидетелката заявява също, че уведомили проверяващите
за смъртта на зайците в деня на проверката, като отново сочи, че по принцип
зайците умират внезапно и липсват признаци, че са болни. Пояснява, че
протоколите за умрелите зайци ги съставили в рамките на 5 дни, като отново
сочи, че след това, чрез закупуване, възстановили стопанството до изискуемия
брой, както и че в момента на проверката казали на проверяващите, че имат към
80 броя бременни майки и отново сочи, че зайците раждат по много, но има и
моменти, когато умират по много и за това решили да ги възстановят като брой и
да не нарушават договора. На зададен въпрос отговаря, че проверяващите, които
били двама – мъж и жена, не са поискали ли да видят и да проверят къде са
загробени умрелите зайци, като само казали, че е трябвало да уведомят
ветеринарен лекар за това. Твърди, че през тези 5 години се е случвало внезапно
да започнат да измират зайци, но че точно такава ситуация, с толкова висока
смъртност, не се е случвала. Отново сочи, че след това се обадили на
ветеринарен лекар, но той им казал, че не може да им издаде документ, след като
зайците са вече заровени. По отношение на протоколите за умрелите зайци
заявява, че същите са съставени в няколко последователни дни преди проверката,
а освен това заявява, че проверяващите не са поискали документи за смъртността
на зайците, а като им било обяснено, че в рамките на тези 5 дни са измрели
зайците, те казали, че освен от кметството, трябва и документ от ветеринарен
лекар. Свидетелката отново заявява, че тези зайци умрели в рамките на 5 дни и
че в рамките на 10 дни трябва да уведомят ДФ „Земеделие” за това, но в този
период дошли на проверка от ДФ „Земеделие” и че ако знаели, щели да извикат и
ветеринарен лекар, за да се установи смъртността на зайците. Сочи, че имат
договор с ветеринарен лекар, който да
наглежда, но разбрали, че той няма право да подпише такъв протокол, защото е
частно практикуващ лекар, а е трябвало да извикат общинския ветеринарен лекар, тъй
като мястото, където са загробени умрелите зайци, е общинско и че разбрали, че
така е трябвало да процедират едва след проверката.
При така установеното от фактическа страна и след преценка и
анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при извършената служебна
проверка, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на зактоносъобразността
на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, от правна
страна съдът намира следното:
Оспореният акт за установяване на публично държавно
вземане е издаден от материално и териториално компетентен административен
орган – директор на ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие”, предвид разпоредбата на
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, която в приложимата й редакция (обн., ДВ, бр.12
от 2015 г., доп., бр.2 от 2018 г.),
предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В изпълнение на това правомощие, на основание чл.20, ал.2 и ал.4
от ЗПЗП, с представената по делото и приета като доказателство Заповед №*** от ***
год./на л.233/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е
делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават
решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични
държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК, включително по отношение на
ползватели на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2007
год. - 2013 година. Така, предвид изложеното и предвид вида на оспорения акт -
АУПДВ, същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на
делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
Съдът намира, също така, че при издаването на
обжалвания АУПДВ №*** от *** год. на директора на ОД – град Кърджали на ДФ
„Земеделие”, не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обуславят неговата
незаконосъобразност, противно на твърденията, изложени в тази насока в жалбата.
На първо място, обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма,
като са посочени правните основания за неговото издаване - нормативните
разпоредби, регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е
разяснено съдържанието на разпоредените правни
последици, както и подробно са описани и фактическите основания за издаването
на акта. На следващо място, предвид изложените по-горе фактически установявания
по делото, съдът намира, че административният орган е спазил разпоредбата на чл.26,
ал.1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство
по издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характера
на това производство, както и намира, че е спазена и разпоредбата на чл.34 от АПК, като е предоставена възможност на земеделския производител да депозира
възражения и допълнителни доказателства, от която възможност последният се е
възползвал, като е депозирал такова възражение с приложени писмени
доказателства към него, обсъдени по-горе в настоящото изложение. Спазена е
разпоредбата на чл.35 от АПК, като видно от мотивите към оспорения АУПДВ, в
същите изрично са посочени постъпилото възражение и приложените към него
писмени обяснения и писмени доказателства, както и е отразено, че
административният орган се е запознал и с тях и ги е анализирал, но и изрично е
посочил, че не приема изложените аргументи във възражението за основателни, тъй
като те не опровергават първоначалните констатации за допуснато от ползвателя
неспазване на договора за предоставяне на финансова помощ.
Съдът намира за неоснователно и
възражението, изложено в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбодателя, за това, че административният орган не е
спазил законоустановената процедура за установяване
по основание и размер на претендираното като публично
държавно вземане - неправилно изплатени средства след извършеното първо плащане
на финансовата помощ и че приложим за установяване по основание и размер на
това публичното вземане, в случая бил ЗУСЕСИФ. В тази връзка съдът намира
следното:
Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. Според
нормата на чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, посочени в АУПДВ като основание за
издаването му, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
ЕС. Според чл.27, ал.5, предл.І/първо/ от ЗПЗП, този
тип вземания, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, като съгласно чл.162, ал.2, т.8
от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по
финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях
национално съфинансиране. Нормата на чл.27, ал.5 от
ЗПЗП препраща към нормата на чл.166, ал.2 от ДОПК, според който, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация. В специалния закон – ЗПЗП, не е
регламентирана процедурата за установяване на публичните държавни вземания,
както и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание и
поради това, съобразно предписанието на чл.166, ал.2 от ДОПК, ръководителят на
съответната администрация, в случая изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”,
следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на
публични държавни вземания. Както бе отбелязано и по-горе, със Заповед №*** от ***
год./на л.233/, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е
делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават
решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични
държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК, включително по отношение на
ползватели на финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери” от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2007
год. - 2013 год., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни
задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и
изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1. и 6.3. и мярка 112, сключени по реда и
условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови
нормативни актове. Следва да се отбележи, че според чл.20а, ал.4 от ЗПЗП(в приложимата за случая редакция на ДВ,
бр.2/2018 год.), изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие” може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и
формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания
за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
От друга страна, приложимата в случая Наредба
№9 от 03.04.2008 год., издадена от министъра на земеделието и продоволствието,
която определя правилата, т.е. условията и реда, за прилагане на мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 год. (ПРСР), подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, на основание която е сключен и
договорът с №*** от *** год., между жалбодателката
Д.Н. и ДФ „Земеделие”, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, не съдържа
изискване за издаване на нарочен административен акт и впоследствие започване
на процедура по издаване на АУПВД. В чл.33, ал.1 от същата е регламентирано
единствено, че Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта в случай, че ползвателят на помощта
не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата
помощ, а в чл.8а, ал.1, т.2 от същата Наредба е регламентирано, че ползвателят
на помощта възстановява цялата сума на получените по чл.6 плащания заедно със
законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия
размер на стопанството, за което е получил плащането по чл.6, т.2/т.е. второто
плащане, в размер на левовата равностойност на *** евро за всяка 1.5
икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското
стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер -
след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора
за отпускане на финансовата помощ/, като първото плащане – по чл.6, т.1 от
Наредбата, е в размер на левовата равностойност на *** евро, получавано след
одобрение на заявлението за подпомагане. Следва да бъде отбелязано, че Наредба
№9 от 03.04.2008 год. е издадена от министъра на земеделието и продоволствието
на основание §35, ал.3 от ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ, поради което
и с оглед наличието на специална процедура по чл.33 от тази Наредба №9 от
03.04.2008 год., а и с оглед правилото на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕСИФ, съгласно
която, за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за
управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството
на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна
агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските
производители и в актовете по неговото прилагане, то в случая е неприложим редът на ЗУСЕСИФ, поради
което съдът в настоящия състав намира за неоснователни оплакванията, развити в
жалбата в тази насока и поддържани в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбодателката.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения АУПДВ, издаден от директора на ОД - Кърджали на
ДФ „Земеделие”, съдът намира следното:
АУПДВ е издаден на основание цитираните
по-горе разпоредби на чл.33, ал.1, във връзка с чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба №9
от 03.04.2008 год., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, за условията
и реда за предоставяне
на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”
по Програмата
за развитие
на селските
райони за периода 2007 - 2013 год. и
т.4.7., във връзка с т.4.8, буква „е” от Договора №*** от *** год., за
отпускане на финансова помощ, сключен между жалбодателката
Д.Б.Н. и ДФ „Земеделие”, на основание цитираната по-горе Наредба №9 от
03.04.2008 год., като цитираните норми от Наредбата и от договора
регламентират, че Разплащателната агенция/Фондът/ има право да изиска от
ползвателя връщане на вече изплатени суми, както по първото, така и по второто
плащане, заедно със законните лихви върху тях, и/или прекратява всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, когато последният не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащането на финансовата помощ,
респ. че Фондът изисква връщането на вече платените суми по първото и/или
второто плащане по договора, заедно със законната лихва към тях, считано от
датата на получаване на плащането, когато бъде установено, че ползвателят не
поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто
плащане.
В случая, с оспорения АУПДВ е прието, че
това условие не е изпълнено от ползвателя на финансовата помощ и същият следва
да възстанови цялата получена сума по договора – по първото и по второто
плащане, в посочения размер, тъй като след извършеното посещение на място на
датата 24.08.2018 год., от двама служители на
отдел „Регионална разплащателна агенция” на ОД на ДФ „Земеделие” - град
Кърджали е установено, че в стопанството са налични общо 156 броя зайци, от
които 146 броя зайкини майки и 10 броя мъжки зайци, при задължение за налични
310 броя, от които 300 броя зайкини майки, въз основа на което е прието, че
така икономическият размер на стопанството, изчислен на база резултата от
извършеното посещение на място, е 5.97 ИЕ, т.е. по-малък с 6.3 ИЕ от
икономическия размер на стопанството, за който е получено второто плащане, а
именно 12.27 ИЕ. За да достигне до този извод, административният орган е приел,
че ползвателят на помощта не е изпълнил договорното си задължение, разписано в
т.4.35. от договора, а именно – да уведоми писмено Фонда незабавно след
настъпването на обстоятелства от значение за изпълнение на същия договор. В
случая, такова обстоятелство е измирането на 154 броя зайци в рамките на
няколко дни, което е обяснено на извършилите посещението и проверката на място
на датата 24.08.2018 год. двама служители на отдел „Регионална разплащателна
агенция” на ОД на ДФ „Земеделие” - град Кърджали и е саморъчно вписано от
ползвателя на помощта в графата „Забележки на ползвателя” в съставения
Контролен лист ОП 1 – ПМ за посещение на място /Приложение 16/, за което е положен
подпис и дата. От приложените към възражението на жалбодателката
5/пет/ броя протоколи, издадени от кметство ***, приети като доказателство по
делото, се установява, че това обстоятелство, а именно измирането на зайците, е
настъпило в периода от 19 до 23 август 2018 год., като тези протоколи не са
оспорени в настоящото производство по установения ред и съдържанието им не е опровергано
по никакъв начин. От изложеното в мотивите към оспорения АУАДВ става ясно, че
настъпването на това обстоятелство, всъщност, се признава от административния
орган, но същият не го зачита като „форсмажорно обстоятелство” по смисъла на §1, т.21 от ДР на Наредба №9 от 03.04.2008
год., т.к. липсвали доказателства за изпълнение на задължението за незабавно
писмено уведомяване на ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за
умрели животни и за обезвреждане на страничните животински продукти, както и за
уведомяване на БАБХ при съмнение за наличие на заразна болест. Такива
задължения за ползвателя на помощта, обаче, не са разписани никъде в сключения
Договор №*** от *** год. за отпускане на финансова помощ, като единствено в
т.8.4. от същия е посочено, че за случаите на възникнали форсмажорни
обстоятелства ползвателят или упълномощено от него лице е длъжно да уведоми
писмено Фонда за възникване на обстоятелствата и да приложи достатъчно
доказателства във връзка с това в рамките на 10 работни дни, считано от датата,
на която е в състояние да го направи. Същевременно, съгласно разпоредбата на
чл.8а, ал.3 от Наредба №9 от 03.04.2008 год., при неизпълнение на договорни
задължения младият фермер не възстановява сумите, получени по чл.6 в случай на
форсмажорни обстоятелства, а съгласно ал.4 на същия чл.8а, ползвателят или
упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на
форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с
това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи.
Така всъщност, спорът в случая се свежда основно до въпроса, дали ползвателят,
т.е. жалбодателката Д.Н., е уведомила писмено
Фонда/РА/ за възникването на форсмажорните обстоятелства и представила ли е
достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата,
на която е в състояние да го направи. Съдът в настоящия състав намира, че в
случая Фондът/РА/ е валидно е уведомен със забележката, която е вписана в
Протокола от проверката от 24.08.2018 год., от жалбодателката
Н. От друга страна, от оспорения АУАДВ, а и от изпратеното до жалбодателката преди това писмо с Изх.№*** от *** год. на
директора на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие, по никакъв начин не
става ясно, коя дата е приета като начална такава, от която тече срокът от
10/десет/ работни дни за представяне на доказателства за възникването на
форсмажорното обстоятелство и съответно, коя дата е приета като крайна, до
която е следвало да се представят тези доказателства. В подаденото от жалбодателката Н. на 27.09.2018 год. възражение са описани
всички тези обстоятелства и са представени и протоколите, издадени от кметство ***,
в които, по конкретни дати, е посочен броя на умрелите зайци и съответно е
удостоверено загробването им на определеното от кметството общинско място.
Съдът намира, че при тази извършената проверка на 24.08.2018 год., на място, от
служителите на ДФ „Земеделие”, безспорно е констатирана тази смъртност и към
момента на извършването й вече е било налице това форсмажорно обстоятелство,
като същевременно не е бил изтекъл и 10-дневният срок за съобщаване на
настъпилите обстоятелства, а при липсата на яснота, която дата се приема от
административния орган като крайна такава за представяне на доказателства за
възникването на форсмажорното обстоятелство, то следва да се приеме, че цитираните
пет броя протоколи, издадени от кметство ***, са представени своевременно. По
тези съображения съдът намира, че в случая е направена неправилна преценка от
страна на административния орган за това, че са налице основанията за
приложението на разпоредбите на чл.33, ел.1, във връзка с чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери” по Програмата за развитите на селските райони за
периода 2007 – 2013 год.”, а именно за връщане на изплатени суми по Договор №***
от *** год. за отпускане на финансова помощ, заедно със законните лихви към
тях.
Отделно от това, жалбодателката
Д.Н. категорично заявява, а това се твърди и в показанията на свидетелката Д.
Н., че впоследствие, със собствени средства, от техни колеги от ***, са
закупили бройките зайци, които са умрели и че са възстановили стопанството и
отглеждат 310 броя зайци, т.е. толкова, колкото е изискуемия се брой, съгласно
задължението им по сключения от жалбодателката
Договор №*** от *** год. за отпускане на финансова помощ, като тези твърдения
не се оспорват от ответника по жалбата. Предвид това се налага извода, че от
страна на жалбодателката е положено необходимото
старание и съответно са предприети и необходимите действия, за да изпълнят до
край сключения от нея договор, който, който между впрочем изтича през
настоящата 2019 година, а съдът намира, че това е така, тъй като след
настъпилите форсмажорни обстоятелства тя е попълнила стопанството си, до
изискуемия се брой зайци – 310 броя, и то със собствени средства. От друга
страна, от доказателствата по делото става ясно, че това стопанство е
отглеждано и поддържано 4 години и половина, като през този период са били
извършени две проверки на място – едната в началото на периода, а другата през
2017 год. и при които проверки не са установени нередности и неизпълнение на
поети задължения по договора. От друга страна, с оглед ноторно
известното обстоятелство, че зайците са трудни за отглеждане и при същите в
определени моменти действително настъпва висока смъртност и при настъпило
такова форсмажорно обстоятелство, но при положение, че стопанството на жалбодателката е възстановено и в него се отглежда
изискуемия се брой зайци – 310 броя, то съдът намира, че така издадения АУПДВ,
с който се задължава жалбодателката Н. да възстанови
цялата получена сума по договора, не съответства и на целта на закона и в
частност на целите, регламентирани в чл.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по
Програмата за развитите на селските райони за периода 2007 – 2013 год.”.
Ето
защо, по изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали в
настоящия състав намира, че обжалваният Акт №***
от *** год. за установяване
на публично
държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция/ОД/ – Кърджали на
ДФ „Земеделие”, е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган, при спазване на установената форма и с определеното от
закона съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в несъответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, като същият не е съобразен и с целта на закона, т.е. по отношение
на същия са налице отменителните основания по чл.146р
т.4 и т.5 от АПК. Предвид това, съдът намира жалбата на Д.Б.Н. ***, за
основателна и доказана, като с решението по делото, оспореният АУПДВ следва да
бъде отменен, като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора по настоящото производство и
на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на жалбодателката Д.Б.Н., изразена в жалбата й и в
хода по същество от процесуалния й представител, за присъждане на разноските,
направени в хода на съдебното производство. Така, на същата следва да бъдат
присъдени заплатената от нея държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева,
съгласно представената и приложена по делото вносни бележка за плащане към
бюджета с УРН *** от *** год. на Банка „ДСК” АД/л.9/, както и заплатеното от жалбодателката адвокатско възнаграждение, за един адвокат,
в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, съгласно представения и приложен по
делото Договор за правна защита и съдействие от *** год., ведно с пълномощно
към него от същата дата/на л.10/ или, в полза на
жалбодателката Д.Н., с решението следва да
бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 2010.00/две
хиляди и десет/ лева. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, направено в съдебно
заседание от процесуалния представител на ответника и в представената от същия
писмена защита, т.к съгласно нормата на чл.8, ал.2, т.7 (Нова – ДВ, бр.84 от 2016 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по
Закона за подпомагане на земеделските производители, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 500 лева, но същевременно, съгласно чл.8, ал.1(Изм. – ДВ, бр.28 от 2014 г.), т.4 от същата Наредба, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес, минималният размер на възнаграждението, при дела с интерес
от 10000 до 100000 лева, е 830 лева плюс 3% за горницата над 10000 лева. В
случая, материалният интерес се изразява в претендираната
с оспорения АУПДВ за възстановяване от жалбодателката
Н., като публично държавно вземане, сума, възлизаща в размер на *** лева. При
това положение, минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен
съобразно цитираната по-горе норма на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., възлиза в размер на 1996.76 лева, а
в случая, заплатеното от жалбодателката адвокатско
възнаграждение е в размер на 2000 лева, т.е. само с 3.24/три лева и 24 ст./
лева над този минимален размер. От това следва, че не е налице прекомерност на
това договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и няма никакво основание
същото да бъде намалено. За заплащането на разноските по делото следва да бъде
осъден Държавен фонд „Земеделие”, който,
съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП, е юридическо лице на бюджетна издръжка и в чиято
структура се намира административния орган, издал незаконосъобразния
административен акт.
Така, предвид изложените по-горе мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/ и ал.1 от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Акт №09/112/10095/3/01/04/01 от 09.01.2019
год. за установяване
на публично
държавно вземане, издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на
Държавен фонд „Земеделие”, с който, на основание
чл.33, ал.1, във вр.
с чл.8а, ал.1, т.2 от Наредба №9 от 03.04.2008 год. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмедна помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитите на
селските райони за периода 2007 – 2013 год.” и т.4.7, във връзка с т.4.8, б.„е”
от Договор №*** от *** год., чл.59, ал.1
и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл.165 и чл.166
от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и чл.20а, ал.1 и ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на жалбодателката Д.Б.Н.
е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане,
в размер на 48892.00 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и два лева), съгласно
таблица 1, представляваща сумата от полученото първо и второ плащане по
Договор №*** от *** година.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”
- Разплащателна агенция, с административен адрес: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.Н., с постоянен
адрес ***, сумата общо в размер на 2010.00/две
хиляди и десет/ лева, представляваща направените съдебни разноски по делото.
Преписи от настоящото
решение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат
на страните по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен
съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :