№ 280
гр. Ловеч, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100344 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК и в условия на
евентуалност, осъдителен иск за вземания по договор за потребителски кредит.
Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ –
Париж, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, чрез
пълномощник юрисконсулт Николета Матева, срещу М. ЕФР. М., с адрес: ***, по реда на
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за
потребителски кредит № ***, а именно: 592.27 лева – главница, 168.48 лева –
възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.12.2018 г. и 179.88 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението по заповедното производство до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 1739/2020 г. на РС-Ловеч.
В условията на евентуалност, при неуважаване на установителния иск, ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати посочените по-горе суми.
В исковата молба се твърди, че посоченият договор е сключен между ищеца, като
кредитор, и ответника, като кредитополучател, за закупуването на стоки и услуги на
изплащане за срок от 24 месеца, обхващащ периода от сключването му до 05.12.2018 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски,
1
размер на вноската и размер на оставащата главница.
Посочва се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор, като извършването на
плащането по този начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, което плащане е
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя, като за последния е
възникнало задължение да заплати на кредитора 24 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 44.75 лева. Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, като тази надбавка
/възнаградителна лихва/ се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.
Твърди се, че на основание чл. 3 от договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
Посочва се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 05.08.2017 г., към която дата били заплатени 7 броя погасителни
вноски.
Твърди се, че на основание чл. 3 от договора вземането на ищеца става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
05.09.2017 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за
което се посочва, че от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника
на 16.01.2018 г.
По образуваното ч.гр.д.№ 1739/2020 г. по описа на Районен съд-Ловеч, ищецът посочва,
че е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания, а след съобщение от
заповедния съд за възможността за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК
относно дължимостта на вземанията, ищецът предявява настоящия установителен иск.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява
осъдителен иск, като счита, че същият има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от него на ответната страна.
Претендира присъждане на съдебните разноски по заповедното и настоящото исково
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в
размер на 100.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат
Б.Ц., назначен за особен представител на ответника, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК.
2
Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Изложил е съображения, че в
случая не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
волеизявлението на кредитора по обявяването й не е достигнало до длъжника. В отговора са
наведени и доводи, че процесният договор за потребителски кредит по своето съдържание
не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила
писмена молба от негов пълномощник, същият моли да бъдат уважени предявените искове,
като основателни и доказани, както и да им се присъдят разноските за двете производства.
Ответникът М. ЕФР. М. се представлява от особения си представител адвокат Ц., който
моли за отхвърляне на исковата претенция по съображенията, изложени в отговора.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
1739/2020 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, вх.№ 262283/27.10.2020 г., от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж,
чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България“ – гр. София е било
образувано ч.гр.дело № 1739/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал
Заповед № 260131/27.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против длъжника М. ЕФР. М., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите: 592.27 лв.
/петстотин деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ – главница, 168.48 лв. /сто
шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ – възнаградителна лихва за периода
от 05.08.2017 г. до 05.12.2018 г., 179.88 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем
стотинки/ – мораторна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /27.10.2020
г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет
лева/ - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с № ***
С Разпореждане № 260010/04.01.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената
по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от
ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск
срещу длъжника за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок
по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Установява се, че на 28.11.2016 г., в гр. Левски, е сключен посочения в исковата молба и
приложен към нея Договор за кредит за потребителски кредит с № ***, между “БНП
3
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД /правоприемник на който е ищецът по делото/,
като кредитор, и ответника М. ЕФР. М., като кредитополучател. При подписването на
договора, за кредитора е действало лицето Р.С., като в тази връзка са направени възражения
от особения представител на ответника, че липсват доказателства за представителната власт
на посоченото лице. Съдът счита, че този въпрос е неотносим, след като не се правят
възражения относно участието на самия ответник като страна по договора, респ., че не е
получавал кредит по въпросния договор. Напротив, не се спори, че е получил сумата,
предмет на договора и е изплатил част от погасителните вноски.
От съдържанието на кредитния договор, в частта „Параметри и условия“, е видно,
че ищецът е предоставил на ответника кредит под формата на финансиране на избрана от
него стока – хладилник фризер „Indesit“, с цена 649.00 лева и общ размер на кредита 758.03
лева. В чл. 1 от Условията по договора е предвидено, че сумата по кредита следва да бъде
изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, което съставлява изпълнение на
задължението на кредитора и поражда задължение за кредитополучателя да върне заетата
сума, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, на 24 броя месечни вноски,
всяка в размер на 44.75 лева, първата от които с падеж 05.01.2017 г., а последната –
05.12.2018 г. /видно от погасителния план по договора/. Годишният процент на разходите е
в размер на 41.51%, а лихвеният процент – 35.22%, като общата стойност на плащанията е в
размер на 1074.00 лв. В частта на договора „Финансирани стоки и услуги“, е посочена и
застрахователна премия в размер на 109.03 лева.
В чл. 3 от Условията на договора е уговорено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
като при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава.
В раздел „Удостоверявания“ от Условията на договора, кредитополучателят е удостоверил
с подписа си, че е получил стоката, описана в група „Финансирани стоки и услуги“ и му е
била продадена от упълномощения търговски партньор, както и че е получил опосредстван
чрез стока/услуга кредит за сума, посочена в поле „Размер на кредита“ и платима от
кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
съобразява като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
потвърждава, че дружеството – ищец е предоставило на ответника потребителски кредит в
размер на 649.00 лева за закупуване на хладилник-фризер „Indesit“, който кредит е усвоен на
02.12.2016 г., чрез направен превод от ищеца на *** по фактура № **********/28.11.2016 г.
за закупения от ответника хладилник-фризер „Indesit“. Тези факти вещото лице е установило
4
след проверка в счетоводството на ищеца по партидата на процесния кредит. Установило е
също, че през периода от 06.01.2017 г. до 11.07.2017 г. от длъжника са преведени 313.25 лева
за погасяване на задълженията, както следва: на 06.01.2017 г. – 44.75 лева, на 02.02.2017 г. –
44.75 лева, на 05.04.2017 г. – 89.50 лева, на 09.05.2017 г. – 44.75 лева, на 27.06.2017 г. –
44.75 лева, на 11.07.2017 г. – 44.75 лева, като това е датата на последната вноска за
погасяване на задълженията. С преведените средства кредитодателят е погасил както
следва: главница – 165.76 лева и лихва – 147.49 лева. Погасени са изцяло 6 погасителни
вноски и от 7-мата погасителна вноска е погасена частично главница – 26.12 лева.
Въз основа на тези констатации, вещото лице е дало заключение, че към датата на завеждане
на заявлението по чл. 410 от ГПК, размерът на задълженията на ответника е както следва:
главница – 592.27 лева /758.03 лева минус погасената сума от 165.76 лева/; възнаградителна
лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.12.2018 г. – 168.48 лева /315.97 лева минус
погасената сума от 147.49 лева/ и мораторна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020
г. в размер на 179.88 лева. Този размер на задълженията е останал непроменен и към датата
на изготвяне на експертизата, с изключение на мораторната лихва, който разбираемо е по-
висок, но не следва да се обсъжда, тъй като ищецът не е правил увеличение на осъдителния
иск.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за
установяване на следните вземания по Договор за потребителски кредит № ***, а именно:
592.27 лева – главница, 168.48 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 г. до
05.12.2018 г. и 179.88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2017 г.
до 16.10.2020 г., а при условие на евентуалност, е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 240 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, да бъде осъден ответника да заплати посочените суми на
ищеца.
По така предявените искове ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване всяко от вземанията си по договора по
основание и размер, както и че сключеният договор е валиден и не страда от
пороци, водещи до нищожност.
В случая от събраните доказателства съдът приема за установен факта на сключения
между ищеца, в качеството му на кредитор, и ответника, в качеството
му на кредитополучател, договор за потребителски кредит, размерът
на предоставената в кредит сума за закупуване на избрана стока,
както и че предоставената сума е била усвоена от ответника.
Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на процесните вземания, съгласно чл. 3 от
5
условията на договора. Следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва
с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т.
18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това
разрешение намира приложение и по отношение на небанковите финансови институции,
които предоставят по занятие кредити, какъвто в случая е ищецът по делото. Доколкото по
делото няма доказателства за изпратено от кредитора писмено уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост, което да е достигнало до ответника – длъжник, съдът приема за
недоказан факта на обявяването й на длъжника. От това следва, че към момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.10.2020 г., не е била настъпила предсрочна
изискуемост по договора за кредит, поради което установителният иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на иска по чл. 422 от ГПК, в изпълнение указанията на ВКС в т. 12
от цитираното по горе ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноските, направени
в заповедното производство.
С оглед отхвърлянето на установителния иск, за ищеца е налице правен
интерес от предявения осъдителен иск за същите вземания. В тази връзка искът е допустим и
съдът дължи произнасяне по него. Видно от съдържанието на договора за кредит и на
погасителния план към него, договорът е срочен - до 05.12.2018 г., т.е. действието му е
изтекло в периода на висящност на настоящото дело, а този релевантен за спора факт следва
да бъде взет предвид от съда, на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК.
От страна на ответника, чрез особения му представител, са наведени доводи, че
процесният договор за кредит е недействителен, поради неспазени изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК.
Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на
кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/.
6
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
В настоящия случай съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е изготвен
на разбираем език. Относно предвидените реквизити в чл. 11 от ЗПК, е видно, че е посочен
общият размер на кредита и условията за усвояването му. Отразен е най-общо годишен
процент на разходите и лихвен процент, както и общата дължима сума от потребителя. В
погасителния план са посочени условията за издължаване на кредита - размера, броя и
периодичността на вноските и датите на плащане - 24 броя месечни вноски със съответните
падежи.
Съдът намира, че относно годишния процент на разходите не са спазени изискванията на чл.
11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С оглед
изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са включени всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
В процесния договор за кредит най-общо е посочен размер на ГПР от 41.51%, но не е
посочено как е формиран този размер. Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай
липсва яснота относно методиката на формиране на ГПР /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 41.51%/.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере как е
формиран ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и
който е императивно уреден в ЗПК /приложение № 1 към чл. 19 ал. 2/.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона реквизити на договора за
кредит, водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност
7
тези реквизити да са определяеми такива. Ето защо, съдът счита, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1, т. 10 от
ЗПК и поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност по
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По аргумент от това съдът счита,
че ответникът няма да дължи претендираната договорна лихва.
По изложените съображения и предвид събраните доказателства, че ответникът се явява
неизправна страна по договора, тъй като не е върнал изцяло предоставената му в кредит
сума, чийто падеж е настъпил на 05.12.2018 г., съдът приема, че предявеният осъдителен иск
следва да бъде уважен в частта относно неизплатения остатък от главницата /предоставената
в кредит сума/ в размер на 592.27 лева, установен и от вещото лице като дължим. Тъй като
се касае за неизпълнение на парично задължение, на общо основание, съгласно чл. 86 ал. 1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед на това, искът за присъждане на
мораторна лихва също следва да бъде уважен в размер на претендираната сума от 179.88
лева, считано от датата на забавата /05.09.2017 г./ до 16.10.2020 г. В този смисъл ответникът
дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
осъдителния иск /10.02.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Искът в останалата част, за присъждане на възнаградителна лихва в размер на сумата 168.48
лева за периода от 05.08.2017 г. до 05.12.2018 г., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени
направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на сумата 562.31 лева, включващи
държавна такса - 125.00 лева, юрисконсултско възнаграждение - 100.00 лева, депозит за
особен представител - 300.00 лева и депозит за вещо лице - 160.00 лева, като след
изчисляването им по съразмерност се получава сумата в общ размер 562.31 лева.
На адвокат Б.Ц. от ЛАК следва да се изплати сумата 300.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответника.
Водим от изложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
“Младост 4”, Бизнеспарк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров –
Заместник управител, против М. ЕФР. М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания
по Договор за потребителски кредит № ***, а именно: 592.27 лв. /петстотин деветдесет и два
лева и двадесет и седем стотинки/ – главница, 168.48 лв. /сто шестдесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017 г. до
05.12.2018 г., 179.88 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ –
мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението по заповедното производство до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 1739/2020 г. на РС-Ловеч.
ОСЪЖДА М. ЕФР. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 240 във вр.
с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
“Младост 4”, Бизнеспарк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров –
Заместник управител, следните суми: 592.27 лв. /петстотин деветдесет и два лева и двадесет
и седем стотинки/ – главница по Договор за потребителски кредит № ***, и 179.88 лв. /сто
седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки – мораторна лихва върху главницата за
периода от 05.09.2017 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на осъдителния иск /10.02.2021 г./ до окончателното
изплащане, а искът за присъждане на сумата 168.48 лв. /сто шестдесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.08.2017 г. до 05.12.2018 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. ЕФР. М., с горните данни, да заплати на “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, Франция, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България“, с горните данни, сумата 562.31 лв. /петстотин шестдесет и
два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж,
рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, за
присъждане на сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в
заповедното производство /ч.гр.дело № 1739/2020 г. по описа на ЛРС/.
9
Банкова сметка, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на ищеца:
IBAN: BG 17 CITI 9250 1010 0091 20, BIC/SWIFT: CITIBGSF, „Ситибанк Европа“ АД, клон
България.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б.Ц. от ЛАК сумата 300.00 лв. /триста лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на М. ЕФР. М..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1739/2020 г. на ЛРС, за сведение.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10