Определение по дело №264/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

 

 

   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

         гр. Кюстендил, 06.08.2019 г.

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на шести август   през  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА К.

                                                                                                     СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Савова в.ч.гр. д.№264 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

 

 

            Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

            Образувано е по повод постъпила частна жалба от В.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалният представител адв. С.М. от АК – Кюстендил, ул. ***, насочена против определение №578 от 23.04.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д.№1597 по описа на съда за 2018 г.

С обжалвания съдебен акт първостепенния съд е прекратил производството по делото, констатирайки липса на правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.109 ЗС, респективно приемайки, че същият е процесуално недопустим и не би породил търсената от ищцата правна защита на нарушеното й право на собственост. 

Частният жалбоподател релевира довод за неправилност на обжалваното прекратително определение, произтичаща от постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оспорва се доводът на районния съд, който позовавайки се на ТР №4 от 06.11.2017 г. на ВКС по т.д. №4/2015 г. на ОСГК, е приел, че ищцата има правен интерес от предявяване на иск по чл.108 от ЗС, а не по чл.109 ЗС. Сочи се, че ответницата не е оспорвала собствеността на ищцата върху процесния имот, а единствено не е допускала същата да осъществява необезпокоявано правата си на собственост. Приема се за необосновано едва в срока за произнасяне по съществото на спора, съдът да приеме иска за недопустим. Сочи се допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, доколкото същият, без корекция на  доклада по чл.146 ГПК, е лишил ищцата да реализира защитата си с иск по чл.124 ГПК, в каквато насока са дадените в цитираното ТР постановки.

 Сочи се, че негаторния иск по чл.109 ЗС е предявен с редовна искова молба и може да се предявява самостоятелно от иска по чл.108 ЗС, тогава, когато не се оспорва правото на собственост. Изтъква се, че доколкото ответницата няма никакви права върху процесния имот, то всяко нейно действие, с което тя възпрепятства ищцата да упражнява правото си на собственост е неоснователно. Приема се, че защитата на правото на собственост с иска по чл.109 ЗС касае безспорно установената собственост и затова искът се явява както допустим, така и основателен.

 По същество се иска отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.2 ГПК насрещната страна е депозирала отговор по частната жалба. Изразява становище за правилност на обжалваното определение. Иска депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното определение потвърдено.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В.Ж.К. е предявила против Б. Д. М. иск с правно основание чл.109 ЗС - да бъде осъдена ответницата да преустанови неоснователните си действия, с които от 2014 г. пречи на ищцата, като  не я допуска да влиза и осъществява право на собственост върху собствения на ищцата недвижим имот, подробно описан в исковата молба, като предаде на ищцата ключа от входната врата на дворното място, преустанови ограничаването на достъпа на ищцата до самостоятелният вход на източната самостоятелна част на жилищната сграда, представляваща самостоятелно жилище и предаде ключа от вратата на сутеренния етаж, да не пречи на ищцата и да допусне до имота наети от ищцата специалисти – геодезисти за извършване на необходимите измервания и изготвяне на необходимите документи, с които да се нанесе изменение на КК и КР на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед №РД-18-96/28.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК за поземления имот – дворно място и построените в източната половина обекти.

Ответницата по иска не оспорва правото на собственост на ищцата, но оспорва, същата да й пречи да го реализира в пълен обем.

В срока за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, районният съд е постановил обжалваното определение, приемайки че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е процесуално недопустим и ищцата следва да търси защита на нарушеното си право на собственост с иска по чл.108 ЗС, доколкото в случая е налице не ограничаване реализирането на правото на собственост на ищцата, а цялостно отнемане собствеността на ищцата върху процесния недвижим имот.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу  подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

С негаторния иск по чл.109 ЗС се цели защита на правото на собственост срещу неоснователни въздействия и посегателства върху чужд имот, които трето лице извършва или възнамерява да извърши, които обаче не изключват осъществяваното от собственика владение върху имота. Търсената с този иск защита е неприложима в случаите, в които нарушението на правото на собственост се изразява в цялостно отнемане на фактическата власт върху имота,респ.върху обектите, по отношение на които ищцата претендира, че е собственик – дворно място и жилищни обекти в него.

Следва да се изхожда и от самите действия на ответницата, чието преустановяване се търси от ищцата. Както е посочено в Определение №629/ 19.12.2018г.по гр.д№ 3381 / 2018г на ІІ ГО на ВКС - с оглед вида на нарушението и естеството на извършваните неоснователни действия, които се поддържа че са налице, се преценява постига ли се адекватна защита на правото на собственост с предявяването на негаторен осъдителен иск за прекратяване на нарушението. Това е  обуславящ изхода на делото въпрос по исковете с правно основание чл.109 ЗС , доколкото според съдебната практика  правната функция на негаторния иск е да защити правото на собственост срещу неоснователни въздействия и посегателства върху чужд имот.

 В случая не се твърди, че се нарушава състоянието на имота, а въобще ищцовата страна не може да проникне в него, респ.да извърши съответни фактически действия – т.е.отнета е самата фактическа власт на ищцата и същата не може да я упражнява в цялост.

Именно изхождайки от описаните в исковата молба  твърдения за  естеството на извършваните неоснователни действия, се преценява  дали с  предявения негаторен осъдителен иск се постига адекватна защита на правото на собственост, а в случая съдът счита, че се касае за цялостно отнемане на фактическата власт върху имота.  Възраженията (твърденията) на насрещната страна по спора подлежат на преценка, доколкото са релевантни и в този смисъл са част от предмета на делото, но не определят предмета на иска – срвн.изрично Опр.№166/ 01.04.2019 г.по гр.д.№4433/2018г.на ІІ ГО на ВКС .

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №578 от 23.04.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д.№1597 по описа на съда за 2018 г.

            Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЕНОВЕ:1.                                        2.