Р Е Ш E Н И Е
№ 504
Гр. Перник, 29.11.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 603/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.
Перник, ул. ****, представлявано от управителя Н.Р.П., чрез адвокат Д.Д. ***
срещу Национална агенция за приходите, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Аксаков“ № 21 за присъждане на имуществени вреди в размер на 880 лева,
представляващи претърпени вреди от ищеца по платени адвокатски възнаграждения
по отменено наказателно постановление № 0333631 от 21.11.2017 година на заместник
– директора на Териториална дирекция София на Национална агенция за приходите. Ищецът твърди, че наказателното постановление е отменено с Решение № 38
от 25.10.2018 година, постановено по а.н.дело № 31/2018 година по описа на
Районен съд Трън. Така постановеното решение е оспорено пред Административен
съд Перник, който с Решение № 24 от 31.01.2019 година, постановено по к.а.н.дело
№ 664/2018 година е оставил в сила решението на районния съд. Ищецът заявява,
че както пред първоинстанционния съд, така и пред касационния съд е ползвал
адвокатска защита, като е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 440
лева за всяка съдебна инстанция.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 880.00 лева, изразяващи се в
платени адвокатски възнаграждения при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 31/2018 година по описа на Районен съд Трън в размер на 440
лева и по к.а.н.дело № 664/2018 година по описа на Административен съд Перник в
размер на 440 лева. Претендира и заплащане на законната лихва върху претендираната
сума, считано от 27.09.2019 година – датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание на
25.11.2019 година процесуалния представител на ищеца адвокат Д.Д. *** моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото
съдебно производство по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на
25.11.2019 година ответникът Национална агенция за приходите, редовно призован се
представлява от главен юрисконсулт М.К., която моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание на
25.11.2019 година представителят на Окръжна прокуратура Перник
дава заключение за основателност на предявения иск, поради което счита, че
следва да бъде уважен изцяло.
Административен съд – Перник,
след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните,
прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 31/2018 година по описа на Районен съд Трън,
се установява, че с Наказателно постановление № 0333631
от 21.11.2017 година на заместник – директора на Териториална дирекция София на
Национална агенция за приходите е наложена на „****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. ****, представлявано от управителя Н.Р.П.
/настоящ ищец/ на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ имуществена санкция в размер на 3 000 лева за
извършено административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
Наложеното административно наказание е
било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с решение № 38 от 25.10.2018 година, постановено по а.н.дело № 31/2018 година по описа
на Районен съд Трън. В производството пред районния съд настоящия ищец е
ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат К.С.от АК Перник,
съгласно пълномощно от 04.07.2018 година и договор за правна защита и
съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 440 лева.
Териториална дирекция София
на Национална агенция за приходите е депозирала
касационна жалба срещу съдебния акт на районния съд, по която е образувано
к.а.н.дело № 664/2018 година по описи на Административен съд Перник, който с Решение № 24 от 31.01.2019 година е оставил в сила решението на районния съд.
Решението е влязло в сила на 31.01.2019 година. Пред Административен съд Перник
настоящия ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат К.С.от
АК Перник, съгласно пълномощно от 22.01.2019 година и договор за правна защита
и съдействие от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 440 лева.
При така установената фактическа
обстановка, настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника по предявения
иск. Национална агенция за приходите е юридическо лице, поради което исковете
за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на
администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл.
204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление и от тази отмяна се претендират претърпени имуществени вреди,
представляващи платени адвокатски възнаграждения за две съдебни инстанции.
Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденото НП, чийто адресат е
ищецът е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. По
мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, настоящия
съдебен състав приема, че издаването на процесното НП е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл НП представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда
наказателно – правни последици, е резултат от санкционираща административна
дейност. Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки –
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност.
На второ място в разглеждания случай е налице пълномощно
от 04.07.2018 година, както и сключен договор за правна защита и съдействие от същата
дата, по който настоящия ищец е възложил на адвокат К.С.от АК Перник оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се процесуално представителство пред
Районен съд Трън по обжалване на НП № 0333631 от 21.11.2017
година на ТД София на НАП, което пълномощно е приложено по а.н.дело
№ 31/2018 година по описа на Районен съд Трън. По
сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева, което съгласно направеното
отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора. Адвокатът се е явил
в проведеното откритото съдебно заседание и е осъществил правна помощ в защита на
правата на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във
връзка с обжалването на НП, издадено срещу ищеца от заместник – директора на ТД
София на НАП пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал адвокат.
Пред Административен съд Перник настоящия ищец отново
е ангажирал адвокатска защита, видно от представеното пълномощно и сключения договор
за правна защита и съдействие от 22.01.2019 година, по който договор е
уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева, което
съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора.
Адвокатът се е явил в проведеното открито съдебно заседание и е пледирал за
отхвърляне на касационната жалба.
С оглед на
изложеното са налице безспорни доказателства, че е платено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 880 лева, по 440 лева за всяка съдебна
инстанция, което е в резултат на издаденото НП, което е обжалван и отменено
като незаконосъобразно пред районния съд, съответно пред Административен съд Перник
като касационна инстанция е оставено в сила първоинстанционното решение.
Безспорно настоящия ищец е ангажирал адвокат за защита на своите права и
законни интереси по повод на издаденото и отменено като незаконосъобразно НП.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие, като цитираната разпоредба е
приложима и по отношение на вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни
постановления, отменени по съдебен ред. Провеждането на производство по
обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на НП и единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният правен субект е ползвал адвокатска защита, защото
не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на
тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата от
незаконосъобразното НП. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено НП, за обжалването на
което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в
съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща
причина и следствие. Хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и
е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз
основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение
между адвоката и ищеца, несъмнено
съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за
упълномощаването и използването на адвокатска
услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на
защитник – адвокат е издаденото НП. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането
на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение е пряка и
непосредствена последица от издаденото НП. Респективно намаляването на
имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това НП, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените
мотиви в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на I и II колегия на Върховния
административен съд по Тълкувателно дело № 2/2016 година, настоящия съдебен състав
намира предявеният иск за претърпени имуществени вреди за доказан по основание
и размер.
Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в
производството по обжалване на незаконосъобразното НП издадено от ответника по
иска се явява причинена имуществена вреда
поради издадения незаконосъобразен акт. От друга страна претендираните
имуществени вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ не трябва
да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на страната. В
производството по обжалване на ЕФ не е предвидена възможност на страните да
претендират за направените съдебни разноски, както и да правят възражения за
прекомерност на платения адвокатски
хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година по Тълкувателно
дело № 2/2016 година на Върховния
административен съд, възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е
една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на посочената норма от закона.
Делата за
обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови
производства, като те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е
уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими
доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна
защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона
средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т.е. да е „обоснован
и справедлив“ и като такъв да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие, съответно да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на
която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват
необходим и разумен разход за адвокатска
защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите
от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се
характеризират като причинена имуществена вреда
по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ /виж Решение
№ 5 174 от 25.04.2017 година, постановено по адм. дело № 3 948/2016 година
на Върховния административен съд, III отделение/.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за една инстанция за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по – малко от 300 лева. При това положение и на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба минималното възнаграждение за оказаната на ищеца адвокатска защита по а.н.дело № 31/2018 година по
описа на Районен съд Трън следва да е в размер на 440 лева, т.е. напълно
съответства на претендирания размер. При тези обстоятелства се налага извод, че
не са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за
частично намаляване на претендираната вреда, направена от настоящия ищец пред
първоинстанционното производство до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лева не се явява прекомерно.
Аналогично е и
искането за присъждане на имуществени вреди в размер на 440 лева по к.а.н.дело
№ 664/2018 година по описа на Административен съд Перник, което отново не следва
да бъде намалявано, тьй като е съобразно предвидения размер в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 440
лева.
Въз основа на изложеното
настоящия съдебен състава приема, че предявеният иск е основателен, като
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 880
лева, представляваща причинена имуществена вреда. При този изход на спора основателна е и
претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 880 лева, считано
от датата на предявяване на иска – 27.09.2019 година до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното
искане за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи съразмерно
с уважената част от иска, поради което ответника следва да му заплати на ищеца сумата
от 350.00 лева, от които 50 лева платена държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените съдебни
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, във
връзка с чл. 4 от ЗОДОВ настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Аксаков“ № 21 да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.
Перник, ул. ****, представлявано от управителя Н.Р.П.
сумата от 880 /осемстотин и осемдесет/
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на завеждане на исковата молба – 27.09.2019 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Аксаков“ № 21 да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. ****,
представлявано от управителя Н.Р.П. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева представляваща направени
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/п/