№ 1504
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100514692 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14692/2024 г по описа на СГС е образувано :
-по обща въззивна жалба на В. М. М. ЕГН ********** и Г. М. М. ЕГН ********** от
гр.София кв.******* ; както и по отделна въззивна жалба на Г. М. М. срещу решение
№20118769 от 21.03.2024 г , постановено по гр.д.№25868/12 г на СРС , 66-ти състав в частта
,
-с която на основание чл.348 ГПК е изнесена на публична продан двуетажна сграда ,
пристройка към едноетажна жилищна сграда/ със застроена площ 52 кв.м., състояща се от
сутеренен етаж от входно антре и вътрешен коридор, санитарен възел, изба и битово
помещение, партерен етаж, състоящ се от две спални, тераса, баня с мокро помещение,
вътрешен коридор и вход през едноетажната сграда и тавански етаж, състоящ се от две
спални, с две тераси, вътрешен коридор , баня с мокро помещение и вход от втория етаж ;
която сграда е с идентификатор № 68134.4327.2618.1 по ККP на гр. София, одобрени със
заповед РД - 18-74/20.10.2009 г., намираща се в имот с идентификатор № 68134.4327.2618
по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед РД- 18-74/20.10.2009 г., с административен
адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, кв. ******* ; в която сграда са налице следните квоти -
за В. М. М. - 3/6 ид.ч., за Г. М. М. — 1/6 ид.ч., за В. Й. Т. — 2/6 ид.ч.
-е отхвърлена претенцията на Г. М. М. ЕГН ********** да се осъди В. Й. Т. ЕГН
********** да му заплати на основание чл.31 ал.2 ЗС разликата над 3300 лв до предявения
1
размер от 32 100 лева - обезщетение за лишаване от ползване на сграда с идентификатор №
68134.4327.2618.1 за периода от 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г;
-е отхвърлена претенцията на В. М. М. ЕГН ********** да се осъди В. Й. Т. ЕГН
********** да й заплати на основание чл.31 ал.2 ЗС разликата над 9900 лв до предявения
размер от 96300 лв - обезщетение за лишаване от ползване на сграда с идентификатор №
68134.4327.2618.1 за периода от 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г;
-е осъдена В. М. М. ЕГН ********** да заплати на В. Й. Т. ЕГН ********** на основание
чл.30 ал. 3 ЗС, сумата от 665,16 лв. — заплатени за периода 01.01.2014 г.- 05.10.2021 г. данък
върху недвижи имоти и такса битови отпадъци за сграда с идентификатор №
68134.4327.2618.1 ;
-е осъден Г. М. М. ЕГН ********** да заплати на В. Й. Т. ЕГН ********** на основание
чл.30 ал.3 3С сумата от 221,72 лв. — заплатени за периода 01.01.2014 г. - 05.10.2021 г данък
върху недвижи имоти и такса битови отпадъци за сграда с идентификатор
№68134.4327.2618.1
-и по въззивна жалба на В. Й. Т. ЕГН ********** срещу посоченото решение на СРС , но
в частта , с която
е осъден да заплати на Г. М. М. ЕГН ********** да на основание чл.31 ал.2 ЗС сумата от
3300 лв - обезщетение за лишаване от ползване на сграда с идентификатор №
68134.4327.2618.1 за периода от 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г;
е осъден да заплати на В. М. М. ЕГН ********** на основание чл.31 ал.2 ЗС сумата от 9900
лв - обезщетение за лишаване от ползване на сграда с идентификатор № 68134.4327.2618.1
за периода от 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г;
е отхвърлена претенцията на В. Й. Т. да се осъди В. М. М. ЕГH ********** да му заплати на
основание чл.61 ал. 33Д сумата от 15 750 лева за извършени подобрения на сутерена на
сграда с идентификатор № 68134.4327.2618.1 ;
е отхвърлена претенцията на В. Й. Т. да се осъди Г. М. М. ЕГН ********** да му заплати на
основание чл. 61, ал.2 33Д сумата от 5 250 лева за извършени подобрения на сутерена на
сграда с идентификатор № 68134.4327.2618.1 .
Въззивниците В. М. М. ЕГН ********** и Г. М. М. ЕГН ********** излагат доводи за
неправилност на решението на СРС /в обжалваната от тях част/ . Незаконосъобразно
делбеният имот е изнесен на публична продан . От същия могат да се обособят три
самостоятелни дяла , което е доказано от приетата СТЕ . Пред СРС е представен одобрен от
гл.архитект на СО , р-н „Овча купел“ инвестиционен проект за поделяне на сградата , а
мотивите на първоинстанционния съд , че е налице само проект-предложение са
необосновани . На въззивниците трябва да се поставят в дял първия етаж и таванския етаж ,
а на В. Т. – сутеренния етаж . Няма данни процесната сграда да е незаконна , а същата просто
не е довършена . Евентуално на въззивниците трябва да се даде в общ дял първия и втория
/таванския/ етаж , но не и имотът да се изнася на публична продан . Евентуално , ако имотът
се счете за неподеляем , на В. М. трябва да се възложи целия имот по чл.349 ГПК , защото
2
отговаря на законовите изисквания и е живяла с наследодателя . Евентуално , ако имотът се
счете за неподеляем , на В. Т. не трябва да се възложи целия имот по чл.349 ГПК , защото не
е живял с наследодателя и не се е грижил за него , а и има друго жилище . СРС неправилно
е определил стойността на сутеренния етаж от 110 415 лева , но в нея са включени и
подобренията извършени от В. Т. от 21 000 лева , искът за които е отхвърлен . Следователно
стойността на сутерена без тези 21 000 лева трябва да се счита за 89 415 лева и да се
коригира наследствената маса . Претенциите по чл.31 ал.2 ЗС трябва да се уважат в цялост
като се вземе предвид , че В. Т. е ползвал цялата сграда , а не само сутерена . В тази връзка
трябва да се кредитира СОЕ на вещото лице О. . Не се дължат суми за платени данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци , защото давността за тях е 3-годишна за
периодични вземания и е изтекла . Отделно отпадъци е генерирал само В. Т. , а въззивниците
не са ползвали имота.
Въззивникът В. Й. Т. ЕГН ********** излага доводи за неправилност на решението на СРС
/в обжалваната от него част/ . Не се дължи обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС , защото сградата
не е завършена и не може да се ползва – не са съставени актове образец №14 и №15 и не е
въведена в експлоатация . Сградата има много дефекти и е опасна за обитаване .
Въззивникът не е препятствал достъпа до строежа , а на място има стълба , по която може да
се стигне до втория етаж и до тавана .Трябва да се кредитират показанията на св.П. , Томова
и Тончев , но не е показанията на св.Й. и Д. .Трябва да се уважат претенциите за
извършените подобрения в сутерена .Неоснователно е възражението за погасителна давност
, защото делото за делба е от 2012 г , а подобренията са извършени 2011 г – 2012 г .
В. Й. Т. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на В. М. М. и Г. М. М. .
Процесният имот е на етап груб строеж – не са съставени актове образец №14 и №15 , не е
въведена в експлоатация и е незаконен строеж . Сградата има много дефекти и е опасна за
обитаване . В случая не могат да се обособят дялове от сградата , а посочената обща
стойност на сградата от 227 845,60 лева според вещото лице Х. е изключително завишена .
При разделяне на сградата трябва да се вложат значителни средства , които са много повече
от 15 % , с които не може дори да се заплати за проектирането . По делото не е представен
одобрен инвестиционен проект , неприложим е чл.203 ал.1 ЗУТ и имотът е неподеляем . Не
могат да се съставят и одобрят нови строителни книжа , защото одобреният проект е
изгубил действието си по чл.153 ал.2 т.2 и т.10 ЗУТ . Въззивникът не е пречил на достъпа до
сградата , която има външна стълба .
В. М. М. и Г. М. М. са подали писмени отговори /общ и само на Г. М. / , в който оспорват
въззивната жалба на В. Т.. Последният е ползвал целия процесен имот и не е давал достъп
на въззивниците и след връчване на надлежна покана . Процесната сграда не е незаконна , а
не е довършена .Сградата може да се подели и да се обособят три дяла с независим достъп .
Изтекла е погасителна давност по претенциите за подобрения , като същата е текла от
извършването им , включително и в първата фаза на делбата . Не е давано съгласие за
подобренията и е имало противопоставяне на тях .
Въззивните жалби са допустими. Решението е връчено на В. М. на 25.03.2024 г , на Г.
3
М. на 09.04.2024 г и на В. Т. на 10.04.2024 г . Следователно общата въззивна жалба на М. и
М. от 05.04.2024 г /по пощата/ , въззивната жалба на М. от 23.04.2024 г /по пощата/ и
въззивната жалба на Т. от 19.04.2024 г са подадени в срок . Жалбите са допустими като е
налице правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочените
части .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от правна и фактическа страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като основания за такива в
случая не се констатират.
За неправилност на решението съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
СРС е приел , че предмет на делбата е описаната по-горе двуетажна сграда /пристройка
към едноетажна жилищна сграда/ със застроена площ 52 кв.м., възникнала след упражнено
до 1979 г право на строеж в полза на наследодателката Ц.В. Т.а. Дворното място е
собственост „преимуществено“ на съделителя В. Т. .
Според приетата пред СРС СТЕ на вещото лице Л.М. , проектът от 1987 г за процесната
сграда е предвиждал към съществуващата стара къща да се изгради долепена тази
пристройка . Пристройката е следвало да е на два жилищни етажа, с подпокривно
пространство и отделно от това със сутерен. Тя е следвало да е долепена и обединена със
старата къща, като старата къща да потьне като обем и да се обедини напълно с
пристройката на едно ниво като покрив. По този начин е следвало да се получи друга по-
висока и по-голяма къща. Следвало е по плана да се сменят функциите на дадени
помещения в старата къща, като входът на тази нова къща да е от площадката към
пристройката Проектът за пристрояване и надстрояване според в.л. е надлежно
заверен, одобрен и утвърден . Това пристрояване и надстрояване с цел получаване нов
обект на правото на собственост и след 30 г. не е реално осъществено Надстройка над
старата къща изобщо не е направена . Пристройката е изградена с нива сутерен, два
етажа и подпокривно пространство. Двете сгради са долепени. Процесната сграда е
отделен обект, тъй като не изпълнено свързването и обединяването на сградите .
Пристройката е на етап „груб строеж“ — има стени и покрив. Самата пристройка е
изградена в съответствие с одобрения проект . Макар и довършена на етап „груб строеж“
сградата е занемарена и неизмазана , на тухла, без дограма и прозорци с изключение на
сутерена . Сутеренът е обособен и ремонтиран от ответника В. Т. след 2012 г. и този начин е
превърнат в самостоятелно жилище в добро състояние на нивото на земята /нисък първи
етаж/. Сутеренът, който се държи от Т. се състои от антре, кухненски бокс, дневна с кът за
хранене и санитарен възел. Подът в преддверието и кухненския бокс е с теракот, а дневната
е с ламиниран паркет. Стените са боядисани с латекс. Санитарният възел е с фаянсови
плочки и теракот на пода. Отоплението се осъществява от локалното парно на еднотежната
4
къща. Фасадата на сутерена е с положена изолация и боядисана. От друга страна първи и
втори етаж както и подпокривното пространство са на тухла, неизмазани, без
прозорци в продължение над 30 години. Те са в груб строеж и са били изложени на
влиянието на времето повече от 30 години.
Според вещото лице М. има определени отклонения от проекта относно първи и втори
етаж, а именно:
-относно калкана със старата сграда по проект следва да има дублиращ зид на пристройката
и фуга, каквито няма;
-пристройката няма отделни входове, площадки и стълбища за всеки от етажите. Има вход
от стълбища към първи етаж над сутерена , а между първи и втори етаж плочата е
пробита и достъпът в момента се осъществява от бояджийска дървена стълба ;
-покривът е наличен, изграден и на място по време на огледа, но не е изграден стоманен
пояс. Покривът лежи направо на зидовете, което не е желатено. Покривът обаче е в
задоволително състояние;
-по проект между между втори последен етаж и подпокривното пространство е следвало да
има плоча . Такава плоча няма, а след втория етаж следва направо покривът.
Според вещото лице М. етапът „груб строеж“ е налице , но строежът е незаконен,
понеже има несъответствия между проекта и изпълнението. Сградата е видимо занемарена
като се изключи сутерена. Липсва пълна документация от преди повече от 30 години
Сградата отговаря на проекта от 1987 г. но е недовършена. В този вид без да довърши не
би могла да получи разрешение за ползване. Следва да се укрепи, което би съставлявало
сериозен разход
Според приетата пред СРС СТЕ на вещото лице А. Х. пристройката има одобрен
архитектурен проект от 31.07.1987 г. Първоначалното предвиденото с проекта
надстрояване на старата къща и свързването й с пристройката не е осъществено. Има
„пълно съответствне“ на одобрения проект и пристройката . Сутеренът е с отделен вход и е
пригоден за живеене, с площ 43,23 кв.м. светла височина 2,32 м . Първият етаж по проект е
следвало да съдържа от две спални, тераса баня с мокро помещение, вътрешен коридор и
вход през едноетажната сграда. Поради неизпълнение и това, че етажът е недовършен — на
тухла и без прозорци, на мястото на предвидената тераса е направено външно стълбище .
Светлата височина на първи етаж е 2,76 м. Таванът на първи етаж /подова плоча на втория
етаж/ е пробит. Има отвор с размери 90/60 см. и подвижна стълба. През отвора се вижда
направо покривът - дървена конструкция в добро състояния. Първи етаж е с площ 50 кв.м
Втори етаж е следвало да се състои от две спални, с две тераси, баня с тоалетна. ЗП е 56
кв.м.
Според СРС от двете приети и изслушани експертизи се установява , че делбеният имот е
сграла със сутерен и два етажа ведно с покривно пространство, която е в „груб строеж“ като
достигнат етап, но и занемарена с изключение на сутерена, който е измазан и пригоден за
живеене . Първи и втори етаж са в груб строеж – с дървен покрив, на тухла , без прозорци,
5
неизмазани. Сутеренът е измазан и пригоден за живеене от В. Т.. Пристройката като цяло е
изпълнена в съответствие с одобрения план от 1987 г. при отчитане на някои отклонения от
проекта . Сградата не е рушаща се, въпреки че е неподдържана. Би могло да бъде укрепена,
но понастоящем представлява сграда в „груб строеж“ недовършена, като се изключи
сутеренът, който е приспособен за живеене Отношенията между страните съсобственици са
изключително обтегнати. Сутеренът на сградата е измазан и пригоден за живеене от В. Т..
Той отказва да даде ключ от сутерена на останалите собственици сторил е разходи за да го
превърне във функционално жилище след 2012 г, тъй като го използва . Ответникът В. Й. Т.
е довършил приземния етаж на сградата и го обитава, но иначе твърди , че сградата е
незаконна и изпълнена при съществени отклонения от проекта . От друга страна според
двете СТЕ сградата е годна да бъде предмет на делба. Сградата е изпълнена в
съответствие с проекта . Покривът е в задоволително състояние .
Според СРС законността на строежа няма решаващо значение в производството по
извършването на съдебната делба, Съгласно решение №233 по гр.д. № 195/2012 г, II г.о. в
отговор на въпроса за възможността за придобиване право на собственост върху обект,
който е незаконно построен, е прието, че и незаконно изграден обект може да бъде
прехвърлен чрез разпоредителна сделка и тя не е нищожна, Освен това ВКС подчертава, че
въпросът дали строежът е законен или не е относим към възможността за премахването му,
но не и към правото на собственост на незаконната сграда. Настоящото дело е за делба,а не
административно. За момента няма данни относно сградата да съществуват обстоятелства,
изключващи възможността тя да е предмет на делба Вещото лице по СТЕ от 30.09.2022 г.
дава заключение, че могат да се обособят три дяла:
сутерен, който не отговоря на изискванията за жилище поради височината си, но би могъл
да бъде ателие;
първи етаж с достъп през терасата по стълбища. От входната врата се влиза в кухнята;
и втори етаж със скосяване. От входната врата отново се влиза в кухнята. Достъпът до
втори етаж е по стълбище с вита стълба от първи етаж, външно, през терасите.
Според това вещото лице Х. стойността на това стълбище до етаж последен е 1740 лв.
Общата стойност на имота е 227 845 лв.;
стойност на сутерена - 110 415 лв,
стойност на първи етаж - 59 913 лв. ;
стойност на втори етаж - 57 517 лв.
Като стойностни дялове В. М. има 3/6 или 113 922,50 лв., Г. М. М. има 1/6 - 37 974,20 лв., В.
Т. има 2/6 — 75 948,30 лв .
С молба от 21.10.2022 г В. Т. заявява , че не е съгласен другите двама съделители да получат
общ дял. Страните обаче са първи братовчеди - В. М. и Г. М. М. са деца на М. /сестра на
наследодателя Ц. Т.а/ , а В. Т. е син на Й. Т., брат на наследодателя Ц. В. Т.а. При
наследяване по по колена не е необходимо съгласие на съделителите за групиране .
6
Според СРС неоснователни са исканията на В. М. М. и Г. М. М. за възлагане по чл.349 ал.2
ГПК. Според чл. 349, ал.1,4 ГПК . Същите не отговарят на изискването да са живели с
наследодателя Ц. Т.а като трайно фактическо състояние, продължително във времево
отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му
по предназначение. Самата В. М. сочи , че живее в близост и е помагала на Ц. Т.а, като е
ходела при нея, което обаче не се представлява трайно фактическо състояние на живеене в
имота с наследодателя към момента на смъртта му на 03.12.2007 г.
Разпитана св. В. Й. твърди , че В. М. М. често ходела при Ц. Т.а и понякога оставала да
преспи. От друга страна В. само помагала на Ц. , но тя и брат й Г. М. М. не са живели
постоянно в имота .
Св.Г. П. посочва , че в пристройката , който той описва като сграда груб строеж, са си
държали колелата с В. Т.. Свидетелят сочи, че към 2007 г никой не е живеел на първия етаж
на сградата, който бил необитаем нямало прокарана вода; там единствено се оставяли
колелата. . В. Т. му осигурявал достъп до мазето - така свидетелят нарича сутерена на
сградата .
Св. П. Д. сочи , че е познавал Ц. Т.а, но не знае къде е живяла тя. Св. Д.Т. дава показания , че
до 2011 г - 2012 г. когато В. Т. се нанесъл на първия етаж от пристройката, тя е била
необитаема. Първият етаж към 2007 г. е бил неизмазан и негоден за живеене.
Св. И.Т. сочи, че В. Т. е направил цялостен ремонт на сутерена, като свидетелят е
присъствал и помагал за това. Ремонтът е бил извършен след 2012 г. Дотогава не знае кой е
използвал имота вкл. и към 2007 г .
Според СРС от показанията на свидетелите се установява , че към момента на смъртта си Ц.
Т.а да е живяла преимуществено в едноетажната сграда /която не е предмет на делбата и е
долепена до процесната сграда/, а да е използвала само спорадично сутерена на процесната
сграда, като този етаж към 2007 г. е могъл да бъде използван единствено за склад. Този етаж
е бил облагороден и довършен след 2012 г. от Вл. Т.. Следователно нито Ц. Т.а, нито В. М.
М. и Г. М. М. са живели към момента на смъртта на Ц. Т.а в процесната сграда .
От писмо от СлВп на л. 536 том трети не се установява дали В. Т. притежава друго жилище
в индивидуална собственост По изложените доводи искането за възлагане по чл. 349, ал. 2
ГПК е неоснователно. Процесната сграда не е била годна за обитаване към 2007 г.; не
представлява жилище; не в нея са живели заедно В. М. и М. М. с наследодателя Ц. Т.а .
Според СРС в случая не е подходяшо да се извърши жребие поради това, че квотите на
съделителите не са еднакви. Не трябва да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК чрез
разпределение на дялове в натура на съделителите. Съгласно чл.203 ал.1 ЗУТ съдебна делба
на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове
могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без
неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителите правила и норми.
Според СРС в случая макар имотът да е реално поделяем и при отчитане на варианта
предложен в заключението на СТЕ, то не може да се достигне до извод, че може да бъде
7
спазена разпоредбата на чл. 69 ЗН и изложения по-горе основен принцип в делбата, че
всеки съделител трябва да получи реален дял с оглед правата си.
Според СРС съделителите са трима, но не могат да бъдат обособени три реални дяла и
имотът трябва да се изнасе на публична продан. Съгласно чл.203, ал.1 от ЗУТ жилището
може да бъде разделено реално и поставено в различни дялове, ако съответните дялове
могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и
неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми
съобразно одобрен инвестиционен проект . Условие за реалното разделяне на жилището чрез
образуване на дялове е изготвянето на инвестиционен проект, който е одобрен от органите
на съответната община /главния архитекту по предложение на съда. В случай, че не е
налице одобрен инвестиционен проект относно обособяването на самостоятелни обекти
от допуснатата до делба сграда или жилище, следва да се приеме, че същата е неподеляма и
делбата следва да се извърши посредством способа по чл. 348 от ГПК, ако не са налице
основания за възлагане по чл. 349 от ГПК. Наличието на одобрен инвестиционен проект
по чл. 203 от ЗУТ е необходимата материална предпоставка за реално поделяне на
жилищния обект чрез образуване на дялове във втората фаза по извършването на делбата, и
ако такъв проект не е представен, последицата за делбеното производство е невъзможността
за извършването на делбата по този начин, респективно — прилагане на другите законови
способи, предвидени за неподеляем имот случая одобрен инвестиционен проект за реално
обособяване от допуснатото до делба жилище на самостоятелни обекти не е представен в
хода на производството.
Според СРС съдът двукратно е указвал на страните необходимостта от представяне на
такъв проект , но такъв не е представен . С оглед липсата на одобрен инвестиционен проект
реално поделяне на процесния апартамент чрез поставяне на отделни части от него в дялове
на съделителите не може да бъде извършено . За да може да бъде приключена процедурата
по одобряване на инвестиционен проект и преустройване на етажите на сградата на
отделни самостоятелни обекти, следва да бъде издадено разрешение за строеж и да има
съгласие на всички заинтересовани лица, а именно собствениците на процесния недвижим
имот. Чл.148 ал.4 ЗУТ предвижда , че разрешението за строеж се издава на възложителя въз
основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект. Нормата на чл.161 ал.1
ЗУТ посочва определението за Възложител, а именно, това е собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да
строи в чужд имот по силата на закон. В този смисъл възложители се явяват всички страни
по настоящото производством доколкото последните са съсобственици в процесния
недвижим имот. Или , за да бъде издадено разрешение за строеж следва да е налице
съгласие от всички съсобственици на жилищната сграда .
Според СРС в случая ответникът В. Т. категорично и многократно се е противопоставял да
бъде одобряван инвестиционен проект, както и да бъдат извършвани преустройства в
сградата с цел обособяване на отделни самостоятелни обекти в нея. По делото е представен
проект предложение , което предлага разделянето на имота на три самостоятелни обекта.
8
Възложители на проекта са В. М. и Г. М. , но не е изпълнено изискването за представяне
на одобрен инвестиционен проект по делото, доколкото представения проект
предложение не съставлява такъв .
Според СРС когато съсобственик не е съгласен с това да бъдат извършвани преустройства,
последният не би могъл да бъде задължен да участва в извършването на преустройства. В
този смисъл при липса на съгласие от страна на В. Т. не би могло да бъде издадено
разрешение за строеж, на следващо без негово участието на съсобственика не би могло да
бъде извършено преустройството В този смисъл и ако липсва надлежно одобрен
инвестиционен проект, въпреки заключението на изслушаната по делото експертиза, че
сградата или жилището са реално поделяеми, реално поделяне не би могло да бъде
извършено. Съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, извършена без
да е налице надлежно одобрен инвестиционен проект за обособяване на самостоятелните
дялове ще е нищожна Поради това с оглед липсата на съгласие от страна на В. Г. за
обособяване на отделни самостоятелни обекти в сградата, които евентуално да бъдат
разпределени в дял на отделните съделители, то реално не би могло да се осъществи
завършване на законовата процедура по издаване на строителни книжа, както и
фактическото преустройство на сградата.
Според СРС до делба е допуснат един недвижим имот , който е реално неподеляем между
съделителите и делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична
продан, като получената от проданта сума бъде разпредЕ. между съделителите съобразно
делбените им права
Според СРС претенциите на В. М. и на Г. М. срещу В. Т. за обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствения имот за периода 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г са частично
основателни . В. Т. не оспорва , че само той използва считано от 2012 г. сутеренния етаж,
наричан от него първи, в който той е извършил подобрения, като отказва, вкл. с изрична
молбата да предостави ключ от него на останалите съделители. Безспорно Т. е лишил В. М.
и Г. М. от ползването на сутерена. За останалата част от сградата се твърди от Т. , че е
необитаема и не може да се ползва. Отделно до тази част има достъп от външни стълби ,
който не е препятстван.
Според СРС видно от покана от от 20.03.2012 г., връчена на В. Й. Т. на 27.03.2012 г , с нея
В. М. М. и Г. М. М. са поканили Т. да им предостави достъп до процесната постройка в
цялост или да заплаща обезщетение. Поканата е получена на 26.03.2012 г и с молба от
30.12.2021 г Т. не оспорва получаването на поканата — сочи, че с нея не се възразява
относно ремонта на сутерена, т.е. излага доводи относно съдържанието й . Или до Т. има
надлежна поканада предостави достъп до имота или да заплати обезщетение , а Т. не спори,
че не е предоставил достъп сутерена в исковия период
Според СРС първият етаж , вторият етаж и тавана са в „груб строеж“- неизмазани, без
прозорци и без санитарни съоръжения .
Според св.П. Д. имотът е затворен — заграден , от „много години“. Има решетеста ограда,
9
която опасва целия имот, като на оградата не съществува врата. Достъп до двора се
осъществява единствено от към вратата на ул. „Лотос“. Не знае дали тази единствена врата
е заключена.
Според св.Д.Т. , същата е хранила кучето Т., когато го няма и по този повод е влизала в двора
. Там действително има ограда висока около 1,80 м , но има достъп от две места -от главната
порта откъм ул. „Лотос“ и от друга врата — друга. Двете врати не се заключват, а заяждат.
През 2011 г Т. се нанесъл в сутерена .
Според СРС видно от разрешение за строеж № 06/13.01.2009 г на място е поставена ограда .
Разрешението за строеж е атакувано по административен ред, но със Заповед № ДК- 10-
78/11.06.2009 г. жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. С определение №
120/01.05.2011 г. на ВАС, 7-членен състав е оставена без разглеждане искането на В. Т.а и Г.
М. за отмяна на влязло сила решение N 8980/30.06.2010 на ВАС, 5-членен състав .
Според СРС по делото е установено, а и е видно от снимките към СТЕ , че имотът е опасан
от решетеста ограда човешки бой като главната порта е широка . Не е доказано по несъмнен
начин , че има втори вход/врата на оградата. Показанията са противоречиви , но не е
доказано портата да е била заключвана. Следователно ищците не са доказали , че са били
лишени от достъп до втори и трети етаж през двора.
Според СРС трябва да се кредитира съдебно-оценителната експертиза на вещото лице
Валерий О. под наем би могъл да се отдаде единствено първи нисък етаж - сутеренът, като
за исковия период от 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г. размерът на средния пазарен наем е 19
800 лв . Релевираното след второ с.з и преди трето о.с.з. по втора фаза на делбата, на
30.12.2021 г. възражение за давност е преклудирано,
Според СРС без значение е дали имотът е въведен в експлоатация . Сутеренът е напълно
обитаем, преустроен в малко жилище и в него е възможно да се живее. Т. го използва
именно за тази цел, като лишава съсобствениците си от ползването. За лишаване от
ползването на сутерена средният пазарен наем за исковия период е 19 800 лв. за целия имот
т.е. на В. Т.а се дължат 9 900 лв , а на Г. М. М. — 3 300 лв.
Според СРС претенцията на Т. за извършени подобрения на стойност от 15 750 лева срещу
В. Т.а и на стойност 5250 лева срещу Г. М. М. са неоснователни като погасени по давност .
В. Т.а и В. Т.а не доказват , че са се противопоставили пред другия съсобственик на ремонта
на сутерена Няма данни и да са дали съгласие за това . Налице е хипотезата на гестия -
чл.61, ал. 2 ЗЗД . Св. Д.Т. дава показания, че В. се нанесъл в имота, ремонтиран, най-късно
през 2012 г.. Св. И.Т. сочи, че Т. е направил цялостен ремонт на сутерена, като свидетелят е
присъствал и помагал за това. Ремонтът е бил извършен след 2012 г, до.2013 г. Т. направил
замазка на пода, който бил на бетонна плоча; в спалнята поставил паркет. Монтирал
дограма. По време на ремонта била прокарана вода на сутерена, били изкарани контакти за
домакинските уреди . Св. М.Б. сочи, че Т. е направил цялостен ремонт на сутерена, като
свидетелят е присъствал и помагал за това. Ремонтът включвал водопровод, плочки и
поръчване на мебели, Ставало дума за приземния етаж на пристройката - „не правеше в
10
цялата къща ремонт, а само долу“, на „приземния етаж“/. Свидетелят не е чувал да има
противопоставяне от други съсобственици , а ремонтът е извършен през 2013 г.
Според СРС видно от писмените доказателства през 2013 г. В. Т. е сключил редица
договори с дружества във връзка с извършване на подобрения в имота- сутерена .
Договорите са сключен през лятото — есента на 2013 г. и се отнасят до поръчка и
доставка/изпълнение на замазка, дограма, врати, парапети, душ кабини, кухня . В. Т. е
направил ремонт на сутерена, със свои средства и труд, след 2012 г. Във връзка с
приобщените доказателства — писмени и разпит на свидетелите, ремонтът е приключил,
съответно подобренията са извършени най-късно през 2013 г.
Според СРС възраженията на ответниците по претенците за погасителна давност са
основателни . В случая В. Т. не е бил владелец, а държател относно ид. части на
съсобствениците си . При извършване на процесните подобрения в съсобствения имот
давността е започнала да тече от извършването по подобренията. В случая подобренията са
били извършени до края на 2013 г , 5-годишният срок е изтекъл през 2018 г., а претенцията
по сметки е предявена през 2021 г. Т. е могъл да предяви иск за подобрения и извън
делбеното производство и е без значение , че първото о.с.з. по делбата във фазата по
извършването й е проведено през 2021 г.
Според СРС частично основателна е претенцията на В. Т. с правно основание чл.30 ал.3 ЗС
за сумата от 750 лева - платени данъци за сградата срещу В. Т.а за периода от 01.01.2012
г. до 05.10.2021 г и за сумата от 250 лева платени данъци за сградата срешу Г. Т. за периода
от 01:01.2012 г.до 05.10.2021 г.
Ищецът твърди, че само той е заплащал единствен данък за периода от 01.01.2012 г. до
05.10.2021 г и представя разписки за заплатени данъци. Видно от писмо от СО, Дирекция
„Общински приходи“ за процесния имот се води партиден номер 7217Н34262, а данъчен
обект е ********* . Според разписките Т. заплатил през 2013 за 2012 г. и за 2013 г.
сумата 333,13 лева за периода 2014-2018 г. наведнъж 933,13 лв., като плащането е
направено на 09.08.2018 г., през 2019 г. за 2019 г.- 153,09 лв.; през 2020 г. за 2020 г.- 147,66
лв. а през 2021 г. за 2021 г. до 05.10.2021 г.- сумата от 96,45 лв.
Според СРС в отношенията между съсобствениците се прилага 5-годишният давностен
срок, тъй като вземането на съсобственика В. Т. спрямо другите двама съсобственици се
основава на чл. 30, ал.3 ЗС, според който всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Вземането на Вл. Т. относно заплатените
през 2013 г. данъци относно делбения имот в размер на 333,13 лв. е погасено по давност,
защото претенцията по сметки е предявена през 2021 г., а този съсобственик е могъл да води
иск извън делбеното пр-во по общия ред. Сборът на заплатените данъци за периода
01.01.2014 г.- 05.10.2021 г е общо 1 330,33 лв. От тази сума В. М. дължи 665,16 лв., а Г. М.
М. 221,72 лева .
Решението на СРС е частично неправилно по отношение на способа на делбата и е
правилно в останалата обжалвана част .
11
Правилно СРС е приел , че нито един от съделителите не отговаря на изискванията за
възлагане по чл.349 ал.2 ГПК , защото не е живял с наследодателя преди смъртта й. Други
хипотези на чл.349 ГПК не се твърдят и очевидно не са налице .
Неправилен е изводът на първоинстанционният съд , че в случая делбата не може да бъде
извършена по реда на чл.353 ГПК с разпределяне на отделните етажи на процесната сграда
на всеки от съделителите . Както е прието в решение №50007 от 02.02.2023 г по гр.д.
№3957/20 г на ВКС , I ГО и Тълкувателно решение №2/2021 от 11.04.2022г. по тълк.д.
№2/2021г. на ОСГК на ВКС, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е
необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение
(еднородни). Според мотивите към тълкувателното решение извършването на делбата по
начин, че всеки съделител да получи реален дял е водещият принцип в делбата уреден в
чл.69, ал. 2 ЗНасл . Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т.5 от
ПП №7/73г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение , защото според
изричното правило на чл.69 ал.2 ЗНасл - неравенството в стойността на дяловете се уравнява
в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти.
Понятието „различни по вид“ (разнородни) имоти е относително, защото имотите могат да
променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива
на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план (ПУП), а това се
отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им. Изискването за
еднородност на имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши
чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан.
Способът, предвиден в чл. 348 ГПК, обаче е изключение, приложимо, когато някой имот е
неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете.
В случая има трима съделители , а процесната сграда е триетажна и е поделяема по
етажи , които имат или могат да имат самостоятелен достъп . Според приетата пред СРС
СТЕ на вещото лице Х. , че могат да се обособят три дяла:
сутерен, който не отговоря на изискванията за жилище поради височината си, но се ползва
като такова и би могъл да бъде отделен обект - ателие ;
първи етаж с достъп през терасата по стълбища. От входната врата се влиза в кухнята;
и втори етаж със скосяване. От входната врата отново се влиза в кухнята. Достъпът до втори
етаж е по стълбище с вита стълба от първи етаж, външно, през терасите.
Според това вещото лице Х. стойността на това стълбище до последния етаж е
незначителна - 1740 лв. Общата стойност на имота е 227 845 лв.; стойност на сутерена е
110 415 лв ; стойността на първи етаж - 59 913 лв. ; и стойността на втори етаж - 57 517 лв.
Като стойностни дялове В. М. има 3/6 или 113 922,50 лв., Г. М. М. има 1/6 - 37 974,20 лв., В.
Т. има 2/6 — 75 948,30 лв .
Не могат да се споделят водещите мотиви на СРС , че в случая липсва одобрен
инвестиционен проект за реално поделяне на процесната сграда съгласно изискванията на
чл.203 ал.1 ЗУТ. С писмо от 02.02.2024 г гл.архитект на СО , р-н „Овча купел“ е заявил , че
12
одобрява проекта за делба на сградата в обхват – част „Архитектурна“ . Върху проекта-
предложение са поставени съответните печати и подписи на гл.архитект на СО , р-н „Овча
купел“ за одобряване на проекта за разделяне на сградата , с което трябва да се приеме , че е
спазен чл.203 ал.1 ЗУТ за нуждите на производството по делба .
Що се касае за издаване на разрешение за строеж още преди приключване на производството
по съдебна делба , чл.203 ал.1 ЗУТ не предвижда такова изискване . Одобряването на
проекта за разделяне на сградата в случая е по реда на чл.203 ал.1 ЗУТ , а не по общата
административна процедура по чл.145 и сл. ЗУТ . Даденото от СРС тълкуване , че следва
още в делбеното производство да се спазят чл.148 ал.4 ЗУТ във вр.чл.161 ал.1 ЗУТ и да има
съгласие на всички съделители за одобряване на проекта за разделяне на сградата
противоречи на чл.203 ал.1 ЗУТ , както и на уреденото в повелителните норми на чл.34 ЗС и
чл.69 ал.1 ЗНасл право на всеки съсобственик да иска делба , респ.да получи дял в
натура съгласно чл.69 ал.2 ЗНасл . Целта на чл.203 ал.1 ЗУТ не е да отрече правото на
съдебна делба при противопоставяне на един от съделителите , а да гарантира , че
поделянето на съответната сграда или на част от сграда няма да доведе до създаване на
обекти , които противоречат на благоустройствените и други технически норми . Отделно ,
практиката на ВКС допуска и насърчава получаване на дялове в натура от делбените имоти
дори да няма одобрен инвестиционен проект , ако обектите са фактически обособени -
решение №50108 от 26.10.2022 г по гр.д. № 4310/2021 г, ГК , І ГО на ВКС и цитираната в
него съдебна практика .
В случая сутеренът и останалата част от сградата са обособени с отделни входове , като само
за таванския етаж е необходимо построяване на допълнително външно стълбище .
Преустройството няма да е значително като стойност и няма да създаде неудобства по -
големи от обикновените по смисъла на чл.39 ал.2 ЗС . Според СТЕ на вещото лице Х.
стойността на изграждане на допълнително външно стълбище към втория /таванския/ етаж е
в рамките на обема на сградата и е на стойност само 1740 лева т.е. по-малко от 1 % от
стойността на сградата . Съделителите М. и М. не възразяват срещу изграждането на
стълбището и дори са съгласни евентуално да получат като общ дял първия и таванския етаж
.
Неоснователни са доводите в отговора на В. Т. , че при разделяне на сградата трябва да се
вложат значителни средства , които са много повече от 15 % от стойността на сградата и с
която стойност като процент не можело дори да се заплати за проектирането . Т. от самото
начало на делото и като цяло се противопоставя на делбата и твърди , че сградата е
абсолютно негодна , при положение , че именно той живее в нея /в сутерена/ и не желае
другите съделители да изкупят неговата част . Ясно е , че ЗА ЗАВЪРШВАНЕ НА
СГРАДАТА ще са необходими много големи разходи , включително и за отстраняване на
недостатъци при грубия строеж , за проектиране по всички групи проекти , за поправяне на
щети от продължително изоставяне на произвола на времето на горните етажи от сградата ,
за довършителни работи и пр. Това обаче не са РАЗХОДИ ЗА ПРЕУСТРОЙСТВО предмет
на настоящото производство , които да се преценяват по реда на чл.39 ал.2 ЗС . Всъщност
13
разходи за преустройство почти няма , защото - извън сутерена – на горните етажи почти
нищо не е изградено като довършителни работи , а трябва да се довършват/поправят
елементи от грубия строеж. В този смисъл е решение №50007 от 02.02.2023 г по гр.д.
№3957/20 г на ВКС , I ГО .
По реда на чл.353 ГПК съдът взе предвид :
-възможността да се обособят три обекта , по един за всеки съделител ;
-различните по размер дялове на съделителите ;
-факта , че съделителят В. Т. живее в сутерена на сградата и е извършил в него подобрения
/макар и претенциите за тях да са погасени по давност/ ;
-факта , че съделителите М. и М. са съгласни Т. , въпреки че е с най-малък дял от сградата ,
да получи сутерена , който сам е довършил ;
-факта , че делът на М. е по-голям от този на М. ;
Поради изложено и като съобрази практиката на ВКС обективирана в решение №300 от
27.06.2011 г по гр.д. № 1040/2010 г, ГК , І ГО на ВКС , решение №361 от 19.04.2000 г по
гр.д. № 889/1999 г, I ГО на ВКС , решение №147 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. І ГО
на ВКС съдът счита , че трябва да разпредели отделните етажи на съделителите както
следва :
-на В. Т. с дял от 2/6 или стойностно 75 948,30 лв да се разпредели сутерена на сградата на
стойност 110 415 лв ;
-на В. М. с дял от 3/6 или стойностно 113 922,50 лв да се разпредели първия етаж на сградата
на стойност 59 913 лева ;
-на Г. М. с дял от 1/6 или стойностно 37 974,20 лева да се разпредели втория етаж на сградата
на стойност 57 517 лева .
При това разпределение на В. М. се дължат за уравнение на дела й от останалите съделители
54009,50 лева , като В. Т. й дължи 34 466,70 лева , а Г. М. й дължи 19 542,80 лева .
При определяне на стойността на процесните имоти трябва да се вземе предвид
действителната им пазарна стойност . Неоснователно е искането на В. М. и Г. М. да се
приспадне стойността на извършени от Т. подобрения , които „не са признати“ от съда .
Подобренията са „признати“ , безспорно извършени и налични , но претенциите на Т. са
отхвърлени единствено поради изтекла погасителна давност .
В обжалваната част по претенциите по сметки решението на СРС е правилно , като
мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд .
По претенциите по чл.31 ал.2 ЗС
Законосъобразно първоинстанционният съд е уважил частично претенциите на базата на
пазарната наемнаа цена за процесния период само на сутерена на сградата на сградата . От
една страна Т. не е ограничил достъпа до горните етажи на сградата , като няма данни
според показанията на изслушаните свидетели да е заключвал вратата към имота т.е. за
14
горните етажи имало свободен достъп . От друга страна въпросните етажи са били за
процесния период на практика неизползваеми за жилищни или за стопански нужди , защото
са били в груб строеж , без дограма , необезопасени и пр.
Неоснователни са претенциите на Г. М. и В. М. да се се определи някакво , макар и занижено
, обезщетение за тези етажи Според настоящия съд дори да е било възможно някакво
минимално ползване на тези етажи , то е било само като „принадлежност“ към ползването
на сутерена . ОпредЕ.та наемна цена за сутерена на практика „покрива“ и такова
„минимално ползване“ , още повече , че да се живее под незавършени и без дограма етажи е
по-скоро минус с оглед шум от диви животни , проникване на студ и влага . Не е от особена
полза , че там евентуално могат да се складират някои малоценни предмети .
Неоснователни са доводите на В. Т. , че не следва да се присъжда обезщетение по чл.31 ал.2
ЗС , защото сградата не е завършена , не може да се ползва и има много дефекти . Самият Т.
живее в сградата , а според изслушаните СТЕ сутеренът е годен за ползване , макар и със
занижена височина . Няма данни да е било забранено от държавни или общински органи
ползването на сутерена , а в същия има необходимите удобства и санитарни помещения.
По претенциите за подобрения
Законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил тези претенциие като погасени по
давност. В случая Т. не е бил владелец на сутерена и давността за разходите за извършените
подобрения е започнала да тече от извършването им . Ирелевантно е , че между страните е
била налице висящо дело по първата фаза на делбата – същото нито спира , нито прекъсва
давността за евентуален иск/претенция за разходите за подобрения. Такъв иск Т. е могъл да
предяви и извън делото за делба . В случая подобренията са били извършени до края на
2013 г , поради което 5-годишният давностен срок е изтекъл през 2018 г., а претенцията по
сметки е предявена през 2021 г.
По претенциите за заплатени местни данъци и такси за имота
Законосъобразно СРС е уважил претенцията в обжалваната част . Тъй като става въпрос за
претенция с правно основание чл.30 ал.3 ЗС , за същата е приложима общата 5-годишна
давност . Не става въпрос за периодично вземане , а за такова основаващо се на принципа да
не се допуска неоснователно обогатяване .
С оглед идхода на спора – уважаване на жалбите на В. М. и Г. М. за способа на делбата и
частично уважаване/респ.отхвърляне на претенциите по сметки /77,24 % в полза на В. Т. и
22,76 % в полза на В. М. и Г. М./ , по компенсация се дължат разноски от В. Т. в размер на
845,39 лева в полза на В. М. и 159,61 лева в полза на Г. М. . В. Т. трябва да се осъди да
заплати и сумата от 1042,45 лева държавна такса , която В. М. и Г. М. не са заплатили /за
уважената част от жалбата им/ , тъй като са били частично освободени от държавна такса .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
15
ОТМЕНЯ решение №20118769 от 21.03.2024 г , постановено по гр.д.№25868/12 г на СРС ,
66-ти състав в частта , с която на основание чл.348 ГПК е изнесена на публична продан
двуетажна сграда /пристройка към едноетажна жилищна сграда/ със застроена площ 52
кв.м., състояща се от сутеренен етаж от входно антре и вътрешен коридор, санитарен възел
, изба и битово помещение; партерен етаж, състоящ се от две спални, тераса, баня с мокро
помещение, вътрешен коридор и вход през едноетажната сграда ; и тавански етаж, състоящ
се от две спални, с две тераси, вътрешен коридор и баня с мокро помещение ; която сграда е
с идентификатор № 68134.4327.2618.1 по ККP на гр. София, одобрени със заповед РД - 18-
74/20.10.2009 г., намираща се в имот с идентификатор № 68134.4327.2618 по КК и КР на
гр. София, одобрени със заповед РД- 18-74/20.10.2009 г., с административен адрес: гр.
София, р-н „Овча купел“, кв. *******, в която сграда са налице следните квоти - за В. М. М.
- 3/6 ид.ч., за Г. М. М. — 1/6 ид.ч., за В. Й. Т. — 2/6 ид.ч. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
1.ПОСТАВЯ В ДЯЛ и в изключителна собственост на В. Й. Т. ЕГН ********** със седебен
адрес гр.София ул.******* ; сутеренен етаж със застроена площ от 43,23 кв.м. , в завършен
вид и състоящ се от входно антре и вътрешен коридор, санитарен възел , изба и битово
помещение на сграда , който етаж е в сграда с идентификатор №68134.4327.2618.1 по ККP
на гр. София, одобрени със заповед РД - 18-74/20.10.2009 г., намираща се в имот с
идентификатор № 68134.4327.2618 по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед РД- 18-
74/20.10.2009 г., с административен адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, кв. ******* ;
2. ПОСТАВЯ В ДЯЛ и в изключителна собственост на В. М. М. ЕГН ********** от
гр.София кв.******* ; партерен етаж със застроена площ от 50 кв.м., в груб стоеж и състоящ
се от две спални, тераса, баня с мокро помещение, вътрешен коридор и вход през
едноетажната сграда ; който етаж е в сграда с идентификатор №68134.4327.2618.1 по ККP
на гр. София, одобрени със заповед РД - 18-74/20.10.2009 г., намираща се в имот с
идентификатор № 68134.4327.2618 по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед РД- 18-
74/20.10.2009 г., с административен адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, кв. ******* ;
3. ПОСТАВЯ В ДЯЛ и в изключителна собственост на Г. М. М. ЕГН ********** от
гр.София кв.******* ; тавански етаж със засторена площ от 56 кв.м., в груб строеж и
състоящ се от две спални, с две тераси, вътрешен коридор и баня с мокро помещение ; който
етаж е в сграда с идентификатор №68134.4327.2618.1 по ККP на гр. София, одобрени със
заповед РД - 18-74/20.10.2009 г., намираща се в имот с идентификатор № 68134.4327.2618
по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед РД- 18-74/20.10.2009 г., с административен
адрес: гр. София, р-н „Овча купел“, кв. ******* ;
ОСЪЖДА Г. М. М. ЕГН ********** от гр.София кв.******* да заплати на В. М. М. ЕГН
********** от гр.София кв.******* за уравнение на дела й сумата от 19 542,80 лева , ведно
със законната лихва считано от датата на влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА В. Й. Т. ЕГН ********** със седебен адрес гр.София ул.******* да заплати на В.
М. М. ЕГН ********** от гр.София кв.******* за уравнение на дела й сумата от 34 466,70
лева , ведно със законната лихва считано от датата на влизане на решението в сила.
16
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която :
- е осъден В. Й. Т. ЕГН ********** да заплати на Г. М. М. ЕГН ********** на основание
чл.346 ГПК във вр.чл.31 ал.2 ЗС сувата от 3300 лв - обезщетение за лишаване от ползване
на сграда с идентификатор №68134.4327.2618.1 за периода от 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г;
- е осъден В. Й. Т. ЕГН ********** да заплати на В. М. М. ЕГН ********** на основание
чл.346 ГПК във вр. чл.31 ал.2 ЗС сумата от 9900 лв - обезщетение за лишаване от ползване
на сграда с идентификатор № 68134.4327.2618.1 за периода от 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г;
е отхвърлена претенцията на Г. М. М. ЕГН ********** да се осъди В. Й. Т. ЕГН
********** да му заплати на основание чл.346 ГПК във вр.чл.31 ал.2 ЗС разликата над 3300
лв до предявения размер от 32 100 лева - обезщетение за лишаване от ползване на сграда с
идентификатор № 68134.4327.2618.1 за периода от 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г;
-е отхвърлена претенцията на В. М. М. ЕГН ********** да се осъди В. Й. Т. ЕГН
********** да й заплати на основание чл.346 ГПК във вр.чл.31 ал.2 ЗС разликата над 9900
лв до предявения размер от 96 300 лв - обезщетение за лишаване от ползване на сграда с
идентификатор № 68134.4327.2618.1 за периода от 13.05.2012 г. до 13.04.2021 г;
-е осъдена В. М. М. ЕГН ********** да заплати на В. Й. Т. ЕГН ********** на основание
чл.346 ГПК във вр.чл.30 ал. 3 ЗС, сумата от 665,16 лв. — заплатени за периода 01.01.2014 г.-
05.10.2021 г данък върху недвижи имоти и такса битови отпадъци за сграда с идентификатор
№68134.4327.2618.1 ;
-е осъден Г. М. М. ЕГН ********** да заплати на В. Й. Т. ЕГН ********** на основание
чл.346 ГПК във вр.чл.30 ал.3 3С сумата от 221,72 лв. — заплатени за периода 01.01.2014 г. -
05.10.2021 г данък върху недвижи имоти и такса битови отпадъци за сграда с идентификатор
№68134.4327.2618.1
е отхвърлена претенцията на В. Й. Т. ЕГН ********** да се осъди В. М. М. ЕГH
********** да му заплати на основание чл.346 ГПК във вр.чл.61 ал.2 33Д сумата от 15 750
лева за извършени подобрения на сутерена на сграда с идентификатор № 68134.4327.2618.1
;
е отхвърлена претенцията на В. Й. Т. ЕГН ********** да се осъди Г. М. М. ЕГН
********** да му заплати на основание чл.346 ГПК във вр.чл.61 ал.2 33Д сумата от 5250
лева за извършени подобрения на сутерена на сграда с идентификатор № 68134.4327.2618.1
.
ОСЪЖДА В. Й. Т. ЕГН ********** да заплати на Г. М. М. ЕГН ********** сумата от
159,61 лева разноски пред СРС /по компенсация/.
ОСЪЖДА В. Й. Т. да заплати на В. М. М. ЕГН ********** сумата от 845,39 лева разноски
пред СРС /по компенсация/.
ОСЪЖДА В. Й. Т. да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СГС сумата от
1042,45 лева държавна такса .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
17
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18