Номер 106708.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502062 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №46444/14.07.2020г. на
„Електроразпределение Север" АД, срещу Решение №2545/23.06.2020г., постановено по гр.
дело №18078/2019г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което е прието по отношение на
„Електроразпределение Север" АД, че ищецът И. С. А. , ЕГН ********** не му дължи
сумата от 4 313,14 лева под формата на корекция от ответното дружество за обект, находящ
се в гр. Варна, кв. „Възраждане“, бл. 78, вх. 2, ет. 3, ап. 9 за периода от 28.04.2016г. до
12.06.2019г. по фактура № **********/25.09.2019г. за клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, на основание чл. 124, ал.1 ГПК. Според изложеното в жалбата,
решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода
на процеса доказателства. Жалбоподателят твърди, че e налице правно основание за
възникване на вземането на ответното дружество, а именно процесната сума представлява
цената за потребеното в обекта на ищеца количество ел. енергия, отчетено в
невизуализирания регистър и се дължи на основание чл. 55 от ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г./, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че всички предпоставки са изпълнени като е
осъществен правопораждащият фактически състав. Излага, че при проверката са извършени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър
1.8.3. са отчетени натрупани квтч ел. Енергия. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ, при която, при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи,
че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Според жалбоподателя, този тип вмешателство има за цел част от консумираната
ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера, тъй
като при ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия няма как да се установи
1
натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, като това става само със
специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат. Твърди също, че електромерът
е бил нов и като такъв, няма как да има показания по регистър 1.8.З., различни от нулата, и
това е така, тъй като преди да бъдат поставени, електромерите преминават задължителна
метрологична и техническа проверка. Отделно от това, излага, за ответното дружество не
съществува задължение да монтира електромерите с отбелязване на всички показания на
СТИ по всички тарифи, носещ подпис на потребителя, както е записано в мотивите на
решението. С оглед изложеното, счита, че са събрани достатъчно доказателства, че
електромерът е бил с нулеви показания по всички регистри. Въпреки, че е извършено
начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл.
55 от ПИКЕЕ, жалбоподателят твърди, че електрическата енергия натрупана в
невизуализираните регистри е реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е
заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на
стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез
направената доставка на електрическа енергия. Потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от
ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Дори да се приеме,
че чл. 55 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на осн. чл. 183 ЗЗД, доколкото в
случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане
се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-
продажба на ел. Енергия. По изложените съображения моли решението да бъде отменено
изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати
разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор и молба, представена преди о.с.з., въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба. Не оспорва, че в разпоредбата на чл.
55 ПИКЕЕ е предвидена възможност за корекция в случай, че се установи неизмерено
количество ел. енергия в невизуализираните регистри, но счита, че съставеният констативен
протокол е частен документ и не може да се възприеме като безспорно доказателство за
съдържащите се в него факти. Твърди, че въззивникът не е установил по несъмнен начин, че
са възникнали фактите, които му дават правото да извърши допълнително начисление на
сметката по реда на ПИКЕЕ. С оглед изложеното, счита, че жалбата е неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено
обжалваното решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от И.
С. А. , ЕГН **********, срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********,
гр. Варна за установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи
сумата от 4 313,14 лева по фактура № **********/25.09.2019 г. представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност за обект за потребление, находящ се в гр.
Варна, кв. „Възраждане“, бл. 78, вх. 2, ет. 3, ап. 9 за периода от 28.04.2016 г. до 12.06.2019 г.
за клиентски номер ********** и абонатен номер **********. Ищецът твърди, че е страна
по договор за доставка на ел. енергия, като във връзка с изпълнение на задълженията по
него, ответникът е монтирал на обекта на потребление СТИ. Установил, че в резултат на
2
извършена корекция на сметка, му била издадена процесната фактура със срок за плащане.
Ищецът излага, че ответникът не го е уведомявал нито за извършената проверка, нито за
констатираните неизправности на средството за търговско измерване. Счита, че
претендираната от ответника сума е начислена неправомерно, тъй като липсват
доказателства за реално потребление на начисленото количество ел.енергия. Излага, че
извършената едностранна корекция от ответника е лишена от правна стойност и сумата по
нея не се дължи. Счита Правилата за корекция за нищожни поради тяхната неравноправност
по смисъла на ЗЗП. Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество,
тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не следва да му
бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания. Оспорва,
че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Твърди, че не се установява
по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия. Оспорва да е нарушил някое
свое договорно задължение. Оспорва основанието за начисляването на допълнително
количество ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на които е извършена корекцията.
Сочи се, че клаузата, въз основа на която е извършена корекцията е лишена от законово
основание. Оспорва правото на ответното дружество да извършва такава корекция, както и
процедурата по нейното осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника допълнително начислената за плащане сума от 4313.14 лв., съгласно
фактура № **********/25.09.2019 г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност за обект находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 78, вх. 2, ет. 3,
ап. 9 за потребител с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за периода
28.04.2016 г. до 12.06.2019 г. на осн. чл. 124 ГПК, както и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът е потребител на електроенергия,
но твърди, че съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ при извършената корекционна процедура
са спазени всички изисквания и методики, предвидени в ПИКЕЕ. Излага, че сумата по
издадената фактура инкорпорира цената на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия, дължима на осн. чл. 55 ПИКЕЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че
правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената
електрическа енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа е уредено в ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.), приети от КЕВР на основание
чл. 21, ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в изпълнение на законовата делегация по
смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Сочи, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
(изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) в
ПИКЕЕ се регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
3
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Твърди се, че при извършена проверка на средството за търговско измерване е
установено, че точното количество на доставената и потребена електроенергия в регистър
1.8.3, която е остойностена в издадения документ и подлежи на заплащане. По изложените
съображения моли така предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца
електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена.
От приетия констативен протокол №1105709/12.06.2019г. се установява, че на същата
дата служители на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД са извършили техническа
проверка на електромера на адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 78, вх. 2, ет. 3, ап. 9 с
абонатен №**********, при която е констатирано, че в регистър 1.8.3 има натрупано
количество ел.енергия в размер на 24 652 кВТч, която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът бил демонтиран и подменен с нов, като подмененият електромер бил
поставен в индивидуална опаковка и изпратен за проверка в БИМ.
От Констативен протокол №1799/13.09.2019г. на Българския институт по метрология
се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Отразена е преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 – 024652.310кв.ч., която
не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики, но не и на техническите такива.
Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия,
„ЕРП Север” АД, за периода от 28.04.2016г. до 12.06.2019г. е начислило допълнително
количество електроенергия в размер на 24652кВТч., на осн. чл. 55 ПИКЕЕ след софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия, като за обекта за потребление е издадена фактура за сумата от 4313.14 лв. с ДДС,
представляваща стойността на служебно начислено количество ел. за същия период.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 29.05.2020г. кредитирано
от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният електромер
към момента на проверката е бил в метрологична годност. Налице е осъществена външна
намеса в софтуера на електромера в тарифната схема и наличие на преминала енергия по
тарифа 1.8.3. – 24 652 кВТч, която ел.енергия не се визуализира на дисплея и действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа 1.8.3 ТЗ.
Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е
въздействано през инфрачервения порт на електромера. Препрограмирането осъществява
прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на
електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
4
правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.
1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд доказателствена
тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при която е установено, че
същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, както и, че в резултат на
извършената корекция на сметката, на абоната е начислена сумата, предмет на иска, в
правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел. енергия
по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му.
Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно
извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания
период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
5
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Т.е. правото на ответника да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на
вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване
на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. От констативния протокол се
установява, че в деня на проверката, служители на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД
са прочели информацията, записана в невизуализираните регистри, чрез компютър, снабден
със специализирана програма и специален четец за електроенергията записана в търговските
регистри на СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г. Същите
са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно –
че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно
норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел.
енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал.
1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който
е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 12.06.2019 г. –
след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора
на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За извършването на тази едностранна корекция е необходимо да
извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен протокол при спазване на
реда за това посочен в чл.49 ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тази връзка, ответникът следва да установи по изискуемия в закона начин, чрез
пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано
в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото е приет
Констативен протокол /стр. 33 от първ. дело/ за монтаж на процесния електромер
№1114021666135589, от който се вижда, че СТИ е монтиран с нулеви показания по дневна и
нощна тарифа, но липсва отбелязване на показанията по тарифа 1.8.3, или някоя друга от
невизуализираните тарифи. Съдът не споделя твърдението на ответното дружество, че след
като СТИ не е бил включван към електрическата мрежа, то технически не е възможно
6
натрупването на показанията в регистри 1.8.3 и 1.8.0 преди монтажа. Този извод, ако и да е
логически оправдан не може да бъде приет за безспорен, тъй като липсват доказателства в
тази насока, а е направен само въз основа на предположението, че СТИ е било ново.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по пътя
на пълното и главно доказване, че към датата на монтажа процесното СТИ е било с нулеви
показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при монтажа показанията по
невизуализираните и сумарния регистър също са били нулеви.
Доколкото ответникът не е установил по безспорен начин законосъобразното
извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната процедура, то
настоящият състав намира предявеният отрицателен установителен иск за основателен и
като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд
не може да ревизира произнасянето по отношение на разноските.
С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените разноски по делото, които с оглед представения списък и доказателства за
заплащане, съдът определя в размер на 550.00 лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Обективираното
от въззивника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно,
доколкото същата тази страна, която е направила възражението, сама е оценила високо
фактическата и правна сложност на делото като е уговорила и изплатила на своя
процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер на 1272.00 лева с ДДС, а
фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете страни в процеса – в този
смисъл е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV г. о., ГК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2545/23.06.2020г., постановено по гр. дело №18078/2019 г.
по описа на РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен състава ЧАСТТА, с която е прието в отношенията
между ищеца И. С. А. , ЕГН **********, с адрес на обекта /обекта на потребление на
ел.енергия/ гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 78, вх. 2, ет. 3, ап. 9 и адрес в гр. Варна, ул.
„Плевен“ № 47 и ответното дружество „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс, че ищецът И. С. А. , ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответника
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, СУМАТА в размер на 4 313,14 лева
под формата на корекция от ответното дружество за обект, находящ се в гр. Варна, кв.
„Възраждане“, бл. 78, вх. 2, ет. 3, ап. 9 за периода от 28.04.2016 г. до 12.06.2019 г. по
фактура № **********/25.09.2019 г. за клиентски номер ********** и абонатен номер
**********, на основание чл. 124, ал.1 ГПК .
OСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ
7
на И. С. А. , ЕГН **********, адрес: гр.Варна, ул. „Плевен“ № 47, сумата от 550.00
/петстотин и петдесет/ лв., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8