Р Е Ш Е Н И Е
№
27.07.2015г.,
гр. Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тринадесети
юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря К.Т. като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.д.№ 4169/2014г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, прие за установено следното:
Делото е
образувано по искова молба на
ТПК „Мара Денчева“, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***** представлявана от
Председателя ***** против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от ***** с правно основание чл.59 ЗЗД и цена 7678,11 лева и с
правно основание чл.86 ЗЗД с цена 1321,25
лв.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за признаване
право на собственост върху недвижим имот, ТПК „Мара Денчева“ Плевен се
легитимира като собственик на трансформатор, ***** в дворно място цялото от
2440 кв.м., съставляващо парцел V, стр.кв. 575 по
плана на града. Твърди, че трансформаторът като сграда съставлява имот с
идентификатор 56722.652.409.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
която сграда е разположена в имот с идентификатор 567.652.409, със застроена
площ от 75 кв.м. Ищецът твърди, че трафопоста е заведен в баланса на
дружеството, а в сградата е разположено съоръжение – трансформатор – уредба за
пренос и и разпределение на електрическа енергия, което също е заведено в
баланса на дружеството. Ищецът твърди, че в качеството на собственик на
съоръжението на основание чл.117 ал.8 ЗЕ, предоставил ползването на
съоръжението на ответника и към него има присъединени и други потребители.
Твърди, че предоставянето на ползването му не е уредено с договор, а разходите
за поддръжката му са значителни. Твърди, че поканил ответника да сключи
договор, по силата на който да му заплаща ползването на съоръжението, но
получил отговор, че единствено лицензианта на дейността разпределение на
електрическа енергия може да е собственик, като единствено изключение е
хипотезата на чл.117 ал.8 ЗЕ.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати за периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г.
обезщетение за ползване в размер на 7678,11 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 1321,25 лева за периода считано от 01.01.2013г. до 10.09.2014г.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че в нотариалния акт не
е посочена сграда, а само движима вещ - трансформатор. Твърди, че трафопостът е
изграден и въведен в експлоатация преди 1999г. Твърди, че трафопостът
представлява съвкупност от машини, апарати и съоръжения, посредством, които се
преобразува и разпределя електрическа енергия за потребители. Твърди, че
трафопостът представлява електрическа уредба, която е била в режим на държавна
собственост. Твърди, че съгласно §1 т.17 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.) и §1 т.23 от ДР на ЗЕ, трафопостът представлява
енергиен обект, върху който за ответника са възникнали сервитутни права на
основание чл.60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ. Твърди, че сервитутът е несъвместим с възмездно облигационно наемно отношение
относно имота за същата цел. Твърди, че ответното дружество ползва процесния
трафопост на валидно правно основание, което е противопоставимо на претенцията
на ищеца за заплащане на обезщетение. Твърди, че енергийните обекти частна
собственост се прехвърлят възмездно на енергийните предприятия, които
еднократно следва да заплатят цената.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си, като прави искане за изменение на
размера им като искът по чл.59 ЗЗД се счита предявен за сумата от 10786,45
лева, а искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 1856,23 лева.
Ответникът
поддържа писмения отговор.
С оглед събраните
по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема следното :
Представен
е нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим
имот №70, том I к, рег.№
2769,дело № 254/2000 год., издаден от Иван Иванов -Нотариус с район на
действие PC Плевен, в който е отразено, че ТПК „Мара Денчева“ е призната за собственик на дворно
място, цялото от 2440 кв.м., съставляващо
парцел V, в стр.кв. 575 по плана на града, в което се намира трафопост. В акта е
описано „масивна производствена сграда, трансформатор и масивна сграда –ГСМ“.
По делото е приложена скица от 12.02.2013г., в която е отразено, че Трафопостът
като сграда съставлява имот с идентификатор 56722.652.409.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителния
директор на АГКК, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.652.409, със
застроена площ от 75 кв.м., брой етажи 1.
Съдът приема, че посочения в акта обект на право на собственост „трансформатор“
в действителност е трафопоста, сградата, в която се намира съоръжението –
трансфоратор по следните съображения:
В скицата е отразено, че собственик на трафопоста е ТПК „Мара Денчева“
съгласно нот.акт №91, том 3, дело К 541 от 31.08.2000г., на РС Плевен. В тази
насока са и представените писмени доказателства на лист 60 и сл., в които е
отразено, че на ищеца е издадено Разрешение за строеж на трафопост, Генерална
сметка относно стойността на обекта (в същата е отразено, че инвеститор е ТПК
„Мара Денчева) , и обяснителна записка. Приложено е писмо от Окръжна банка град
Плевен, с което ТПК „Мара Денчева“ е уведомена, че е открито финансиране на
обект „Трафопост“ на ТПК „Мара Денчева“. От същите се установява по категоричен
начин, че ищецът е построил и инвестирал в изграждането на процесната сграда
трафопост и съоръжение – трансформатор. Съдът счита, че не следва да бъдат
обсъждани представените Акт за предаване и приемане на завършени проучвателни и
проектни работи (лист 70, 71, 72), тъй като същите касаят строеж на
производствено-битова сграда и в същите е отразено, че е с площ 3193 кв.м. и не
се отнасят за сградата „трафопост“, в която е разположено съоръжението.
Съдът не приема доводите на ответника, че нотариалният акт за собственост
касае трансформатора, а не трафопоста, защото нотариусът
констатира собственост върху недвижим имот, а не върху съоръжение. Отделно от това от заключението на вещото лице Симеонов се установява, че електрическото съоръжение е от такъв вид,че не може да бъде на открито, а за да се използва, трябва да е разположено в
сграда, каквото именно представлява трафопоста. Съдът приема, че съоръжението
трансформатор не може да съществува отделно от сградата трафопост и двата
елемента са едно цяло.
По отношение на захранващите кабели, съдът приема, че ищецът доказа, че е
техен собственик. От представените доказателства по
делото в баланса на дружеството е заведена както сграда, така и уредба. Ответникът не
доказа на какво основание е завел процесните кабели в баланса си. В
заключението си от съдебно заседание, вещото лице Т.И. заяви, че при проверката
в ответното дружество е поискала да и бъдат представени доказателства на какво
основание захранващите кабели са заведени в баланса на дружеството, но такива
не са и били представени. От заключението се установява, че по счетоводен
стандарт захранващите кабели се включват в съоръжението и влизат в стойността
му. Вещото лице С.М. заяви, че без тези кабели не може да има достъп до
съоръжението, поради което в стойността
на кабелите е включена и стойността на труда за полагането на тези кабели. С
оглед обстоятелството, че ответникът не представи доказателства относно
собствеността на кабелите и на какво основание са заведени в баланса на
дружеството, съдът приема, че ответникът не доказа, че е техен собственик.
В качеството си на собственик на горното съоръжение и сграда трафопост на
основание чл.117 ал.8 от Закона за енергетиката, ищцовата кооперация
е предоставила ползването му на ответното предприятие за
целите за преноса и преобразуване на
електрическата енергия до други потребители. Това се установява от представения
по делото Договор от 20.02.2007г., с който "Електроразпределение Плевен" АД е присъединило
„Ен Транс"ООД като потребител към трафопоста на ищеца, като изрично в чл.3 от Договора е посочено че ищцовата кооперация е собственик на това съоръжение. От заключенията на вещите лица по назначените съдебно- технически експертизи се установява, че ответникът ползва електрическите уредби и
съоръжения на ищеца за преобразуването и преноса на електроенергия до ищеца, „Мони МСД" ООД и „Ен Транс“ ООД, както и
до други потребители.
От заключението на назначената тройна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че цената за предоставен достъп от експертно
оценителски експертизи включващ сграда, земя и ел.съоръжания кабели в ТП 71 на
ТПК“Мара Денчева“ Плевен е на стойност 10786,45 лева. Размерът на лихвата върху
сумата за периода от 01.01.2013г. до датата на подаване на исковата молба –
10.09.2014г. е в размер на 1856,23 лева. Съдът счита, че при изчисляване на
обезщетението следва да се вземе предвид и стойността на земя и сгради, тъй
като същите са включени в Методиката за определяне на обезщетението. Видно от
предходно заключение (лист 169) от 16.04.2015г, „Методиката за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребителите чрез собствените им им
уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, топлинна енергия или пренос на природен
газ“ изисква и пазарна оценка на земя
и сгради. Именно затова и е назначена друга комплексна експертиза, в която
е включено и вещо лице оценител на недвижими имоти. В оценката следва да се
вземе предвид и стойността на земята, тъй като ответникът би имал сервитутно
право и би ползвал земята на правно основание, само ако сградата и съоръжението
са негова собственост, но в случая същите са собственост на ищцовата
кооперация. В този смисъл е практиката на ВКС, цитирана от ответника в
представения по делото писмен отговор.
При така изложеното, съдът счита, че предявеният иск е
изцяло основателен и следва да бъде уважен до размера, в който е предявен –
10786,45 лева за периода 01.01-31.12.2012г. Съдът счита, че сумата се дължи от
момента на писмената покана, която е
получена от ответника 18.12.2012г.
Вещото лице е изчислило размера на лихвата за забава
върху главницата от 10786,45 лева за периода 01.01.2013г. до 10.09.2014г. в
размер на 1856,23 лева. При така изчислената лихва, съдът счита, че искът
следва бъде уважен до размера, в който е предявен.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото общо в размер на 1785,70
лева, от които 505,70 лева държавна такса, 880 лева адвокатско възнаграждение и
400 лева за депозити за вещи лица.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.59 от ЗЗД, „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано
от ***** ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „Мара Денчева“, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****
представлявана от Председателя ***** сумата от 10786,45 лева представляваща обезщетение за
ползване за периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. на собствените на кооперацията
електрическа уредба и съоръжение-трансформатор и кабели, находящи се в сградата
трафопост, разположен в имота, находящ се в *****, в парцел V, в стр.кв.575 по
плана на града, съставляващ имот с идентификатор 56722.652.409.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-56/18.09.2007г. на Изп.директор на АГКК, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 56722.652.409, със застроена площ 75 кв.м. ведно
със законната лихва от 10.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от ***** ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „Мара
Денчева“, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***** представлявана от Председателя ***** сумата от 1856,23 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 10786,45
лева за периода 01.01.2013г. до 10.09.2014г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от ***** ДА ЗАПЛАТИ на ТПК „Мара
Денчева“, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***** представлявана от Председателя ***** сумата от разноски
по делото общо в размер на 1785,70 лева, от които 505,70 лева държавна такса,
880 лева адвокатско възнаграждение и 400 лева за депозити за вещи лица
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: