№ 28408
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110165838 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. К. против „СТИК-
КРЕДИТ” АД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата
молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване
на спора от фактическа страна.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи справка от
счетоводството си за извършени плащания от страна на ищцата следва да бъде оставено без
уважение, доколкото посочените обстоятелства са неотносими към предмета на делото.
Следва да бъде указано на ищеца да обоснове искането си за представяне на кредитното
досие на С. С. К., доколкото с исковата молба е представен процесния договор за кредит.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата С. С. К. твърди, че на 21.04.2022 г, между нея и ответното дружество бил
сключен договор за потребителски кредит от разстояние №**, по силата на който страните
се договорили ответникът да отпусне на ищцата заем в размер на максимално разрешен
кредитен лимит по кредитна линия в размер на 400 лева, който ищецата да върне в рамките
на 6-месечен период. Размерът на годишната лихва бил уговорен в размер на 36%, а
1
посоченият годишен процент на разходите по кредита – 42,58%. Сочи се, че съгласно чл. 1, т.
9 от договора, страните се уговорили изпълнението на задълженията по заема от страна на
ищеца да бъде обезпечено със сключването на договор за поръчителство с трето лице,
отговарящо на определени условия относно получаван от гаранта минимален доход, наличие
на валидно трудово или служебно правоотношение и др. или с банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. В чл. 26 от договора страните уговорили, че при
неизпълнение на задължението за осигуряване на гарант или за предоставяне на банкова
гаранция, заемополучателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9% на ден от
стойността на усвоения кредит. Твърди, че погасила задължението си по кредита, като
изплатила изцяло задължението си.
Намира, че уговорката в договора за кредит за предоставяне на обезпечение под
формата на поръчител-физическо лице, което да отговаря солидарно за задълженията по
кредита, при неизпълнението на която потребителят дължи неустойка, била нищожна
доколкото била налице изначална невъзможност да се осигури исканото обезпечение.
Предоставянето на обезпечение под формата на банкова гаранция било безпредметно, тъй
като ищцата не би потърсила заем от кредитна институция, ако можела да получи такъв от
банка. Посочената неустойка не обезпечавала някакви имуществени вреди, търпени от
ответното дружество. С уговарянето на процесната неустойка се заобикаляло изискването
кредитодателят предварително да провери възможностите на потребителя за изпълнение на
условията по кредита. По тези съображения намира, че неустойката излиза извън присъщите
й по закон функции, поради което е нищожна. Поддържа, че неустойката не била
индивидуално уговорена между страните, потребителят не можел да влияе върху нейното
формиране, поради което същата е нищожно. Поддържа, че непредоставянето на
обезпечение е основание да се иска незабавно изпълнение на цялото задължение, а с
уговарянето на процесната неустойка се се променяли последиците от непредоставяне на
обезпечение. Това било доказателство, че кредиторът не е имал намерение да получи
обезпечение. Бил налице и грешно посочен размер на ГПР, доколкото действителният
размер многократно надхвърлял посочения в договора. Всичко това поставяло потребителя
в неравностойно положение спрямо кредита и на практика не му позволявало да прецени
размера на дълга си. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 17 от Договор за паричен заем
№**/21.04.2022 г., сключен между ищцата и „Стик-Кредит“ АД, предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума на ден, като при условията
на евентуалност посочва три основания за нищожност - на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД или евентуално на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД намира предявените искове за допустими, но
неоснователни. Навежда твърдения относно начина на сключване на процесния договор.
Твърди, че процесните клаузи от договора за кредит за заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение не противоречи на законодателството за защита на
2
интересите на потребителите.
Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, както
и при условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и при
условията на евентуалност основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника
процесния договор за кредит.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че договорът е сключен по
твърдения от него начин.
ПРИЕМА представените от ищцата и ответника писмени доказателства, приложени
към исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата ответникът да бъде задължен да
представи справка от счетоводството си за извършени плащания от ищцата.
УКАЗВА на ищцата да обоснове необходимостта на доказателственото искане на
основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи кредитното досие по
процесния договор.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 09.10.2024 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3