Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 8713 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Образувано
е по молба на ищците Р.Д.С. и Д.П. Л.за
допускане на обезпечение на предявен от тях срещу Д.М.И. иск за нищожност на
завещание от 13.10.2015 г. на Б.Б.Т., починал на
17.04.2018 г.
В
исковата молба са изложени твърдения, че съставеното в полза на ответника
завещание е нищожно, тъй като не е написано и подписано от Б.Т..Исковата молба
е редовна и допустима.
На
основание чл. 146, ал.1, вр. чл. 140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, приема следния проект за доклад:
Правото произтича от следните обстоятелства: ищците
основават претенцията си на твърдения, че оставеното от наследодателя им Б.Б.Т. в полза на Д.М.И. завещание е нищожно, тъй като не
било написано и подписано от него.
Ответникът Д.М.И., чрез назначения му особен представител
адв. А. С., оспорва иска. Заявява, че ще се ползва от оспореното завещание,
поради което моли да се назначи съдебно-почеркова експертиза, която да даде
заключение дали завещанието от 13.10.2015 г. е написано и подписано от Б.Т..
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл.
25, ал. 1 от ЗН.
Не се спори между страните и се
установява от удостоверение за наследници изх. № УГ01-8747/20.08.2018 г. на СО,
район „Надежда“, че Б.Б.Т. е починал на 17.04.2018
г., за което е съставен акт за смърт № 0368/12.05.2018 г., както и че за свои
наследници по закон е оставил посочените в удостоверението лица, сред които и
ищците в настоящото производство Р.Д.С. и Д.П. Л..
На 13.10.2015 г. Б.Б.Т. съставил завещание, с което е завещал на Д.М.И. цялото
си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си.
За ищците, в качеството им на
наследници по закон на Б.Т. е налице правен интерес да се прогласи нищожността
на разпоредителната сделка, доколкото със завещанието се отричат техни
наследствени права и същото съдържа общи завещателни
разпореждания, с които на ответника е придадено качеството на универсален
наследник.
Завещанието е едностранна
формална сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото си имущество или с
част от него в полза на друго лице след смъртта си. За да е действителна
сделката, тя следва да отговаря както на общите правила на ЗЗД (чл. 44 вр. чл.
26, ал. 1 и 2 от ЗЗД), така и на особените изисквания на закона. За да не
страда от порока „нищожност“ завещанието следва да бъде направено в полза на
лице, което има право да получава по завещание, завещанието или изразеният в
него мотив не трябва да противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави,
както и условието или тежестта да не са невъзможни (чл. 42 от ЗН). В зависимост
от това дали то е нотариално или собственоръчно, трябва да са спазени
специалните изисквания за форма. В случая се твърди порок във формата на
завещанието – не е написано и подписано от завещателя, каквото е изискването на
чл. 25, ал. 1 от ЗН.
В съдебно заседание на 26.02.2021
г. е изслушана и приета съдебно-графическа експертиза, според заключението на
която ръкописният текст на завещанието от 13.10.2015 г. не е изпълнен от Б.Б.Т., нито подписът е на лицето, което се сочи като автор
на завещанието.
Това доказателство налага
безспорния извод, че текстът на завещанието не е написано от завещателя, нито
той се е подписал под него. Кое е лицето, написало текста на завещанието и
положило подпис от името на Б.Т. е без значение от гледна точка на изводите за
нищожност на атакуваната сделка.
Констатираните недостатъци на
едностранната сделка попадат под хипотезата на нищожност на завещанието поради
неспазване на предвидената в закона форма. Нарушено е както изискването
саморъчното завещание от 13.10.2015 г. да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, така и да е той да е положил подпис. Последица от нищожността
е, че завещанието не е породило целените правни последици – да премине в
патримониума на наследника имущество на наследодателя, негова собственост към
момента на откриване на наследството.
С оглед изхода на спора, ответникът
Д.М.И. дължи да заплати на ищците сторените от тях разноски на обща стойност
8 248.74 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожно, по
предявен от Р.Д.С., ЕГН ********** и Д.П. Л., ЕГН ********** срещу Д.М.И., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН,
саморъчно завещание от 13.10.2015 г. на Б.Б.Т. в
полза на Д.М.И., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 28.08.2018
г., рег. № 6536 на нотариус рег. № 432 на НК, поради ненаписване и подписване
на завещанието от него.
Осъжда, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, Д.М.И., ЕГН ********** да заплати на Р.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***
и Д.П. Л., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 8 248.74 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: