№ 1009
гр. Бургас, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря Р. Жекова
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120203995 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на *** с ЕИК ***, срещу Наказателно постановление №
786994-F784801/10.09.2024г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас,
дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4
от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1200 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна. Излагат се твърдения, че
установената сума като разлика е била на незначителна стойност и приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради маловажност на случая. Сочи, че в случая
дружеството е било санкционирано за нарушение, което има за резултат неотразяване на
приходи, но този факт не е бил предявен при съставяне на АУАН, поради което е било
допуснато съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. С..
Поддържа жалбата и изложените в нея доводи.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Азманов оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Намира правната квалификация на нарушението за правилно определена,
1
както и наложената санкционна норма за относима предвид това, че АНО е взел предвид, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Счита извършеното нарушение за
безспорно доказано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 19.08.2024 г. в 15:35 часа служители на НАП, в това число и свидетелят М. М.
извършили проверка на търговски обект – бистро ***, находящ се в ***, стопанисван от
дружеството –жалбоподател. Проверяващите констатирали, че в обекта е инсталирано и
функционира фискално устройство за отчитане на продажбите, притежаващо функциите
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми. От фискалното устройство бил изведен
дневен Х отчет, съгласно който отчетените през устройството средства били в размер на
549.30 лева, в т.в. число 20.40 лева служебно изведени суми. Във фискалното устройство не
съществували данни за служебно въведени суми в касата. При изброяване на фактическата
касова наличност и изготвяне на опис от управителя на дружеството, се установило, че
разчетната касова наличност е 549.30 лева, а фактическа касовата наличност е в размер на
775 лв. Следователно се е констатирала положителна разлика от 225.70 лева, която
представлява промяна на касовата наличност и не е била отразена във фискалното
устройство чрез функцията „служебно въведени“ суми. При тези данни св. М. съставил на
28.08.2024 г. АУАН за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Впоследствие на 10.09.2024
г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното
наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2, изр.2, вр. ал. 1
ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 1200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетеля М. са
последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната
цялост. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
2
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да
издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата.
Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Посочената норма вменява
задължение на лицата, които оперират с фискални устройства.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената
проверка на 19.08.2024 г. в 15:35 часа в търговски обект – бистро ***, находящ се в ***,
стопанисван от дружеството –жалбоподател, се е установила положителна разлика между
фактическата наличност и направените на фискалното устройство записи, като наличността
в касата била с 225.70 лв. в повече от записаните. Същевременно във ФУ, работещо в
обекта, не са били направени записи за „служебно въведени” суми, което да обяснява
наличната положителна разлика. При това положение безспорно жалбоподателят не е
изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични
суми, въведени в касата, не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до
необосновано различие в касовата наличност. Всички тези факти са намерили отражение
както в АУАН, така и в НП.
Извършеното нарушение е било подведено под правната норма на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, като наказващият орган е определил санкцията по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. Тази разпоредба се прилага ако нарушението не води до неотразяване на
приходи. В настоящия случай АНО е приел, че именно тази хипотеза е налице, т.е. приел е,
че невъвеждането на сумата от 225.70 лв. във фискалното устройство, не е неотразяване на
приходи.
По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как
3
приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината
обстоятелства (липсата на предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга
важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на
данъците. Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради
което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Отделно от това се касае за
установена положителна разлика между касова и фактическа наличност на сравнително
висока стойност от 225.70 лв., което като допълнително основание според съда изключва
приложението на чл. 28 ЗАНН.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Наказващият орган е наложил размер на наказанието
„имуществена санкция“ към предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023
г., в сила от 1.01.2024 г.), действаща редакция към датата на нарушението минимум, а
именно 1200 лева, като съдът споделя доводите на АНО за налагане на санкция малко над
минималния размер от 1000 лева, тъй като размерът на констатирана положителна разлика
не е незначителен. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 786994-F784801/10.09.2024г.,
4
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален
контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр. 2,
вр. ал.1 от ЗДДС на *** с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК *** да заплати на Национална агенция по приходите сумата
от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5