РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1250
гр. Перник, 07.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500572 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267, във вр. с чл. 294 от ГПК.
С Решение № 552/26.09.2024 г. по гр. д. № 1852/2023 г. по описа на ВКС на РБ обезсилено
Решение № 19/16.01.2023 г. по гр. д. № 586/2022 г. на Пернишки окръжен съд, с което е
потвърдено Решение № 260034/14.07.2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта
му, с която е отменен констативен нотариален акт № ***, том ***, рег. № ****, дело №
483/2006 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС – Радомир, като недопустимо и е
прекратено производството в тази част.
Със същото решение на ВКС е отменено Решение № 19/16.01.2023 г. по гр. д. № 586/2022
г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 260034/14.07.2022 г. по описа
на Районен съд – Радомир, в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от Д. С. А., К. С. Ц., с конституирани на нейно място наследници – Д. В. Ц. и И. В.
Ц., С. В. А., В. П. Г. за признаване на установено по отношение на Б. О. Р. и В. П. Г., че той
не е собственик на част от **** по регулационния план на с. Байкалско, общ. Радомир, обл.
Перник, с площ на частта, съгласно удостоверение № 127/13.08.2019 г. и скица №
84/03.09.2019 г., издадени от община Радомир от 955 кв. м., която част е заключена между
цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 по скица-проект, представляваща приложение № 10
към заключението на вещото лице Румен Серафимов по изслушаната съдебно-техническа
експертиза и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С Решението си ВКС се е произнесъл по въпроса: „Допустимо ли е въззивният съд да
потвърди решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен отрицателен
установителен иск за собственост, ако в мотивите е приел, че ищецът не е доказал правото
си на собственост, не че ответникът е доказал правото си, отричано от ищеца?“ Приел е, че
съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, в производството по отрицателен
1
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му
интерес да оспорва правото на ответника, като преценката за това е свързана с
допустимостта на иска. При наличие на правен интерес от предявяването му, ответникът е
длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго
вещно право, защото само неговото право е предмет на спора, като трябва да изчерпи
всички основания, на които то е могло да се породи.
Посочил е, че в конкретния случай произнасянето на въззивния съд противоречи на
разясненията дадени в тълкувателния акт, тъй като изводът за неоснователност на
предявения иск е обоснован с липсата на установеното от ищците право на собственост.
Обусловил е изхода от спора от материалноправната легитимация на ищците, вместо да
обсъди претендираното от ответника право на собственост въз основа на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните. Приел е, че като не е обсъдил
събраните по делото доказателства в подкрепа на твърдяното от ответника право на
собственост и не е направил въз основа на тях фактически и правни изводи за
претендираното от него и отричано от ищеца право, въззивният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е обусловило отмяната на въззвното решение и връщането му
за разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник, който да обсъди събраните
доказателства и да направи следващите се от тях фактически констатации и правни изводи
относно твърдяното от ответника право на собственост върху спорния недвижим имот.
Съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК съдът, на който е изпратено делото го разглежда , като
производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като
основание за отмяна на решението, като указанията на ВКС са задължителни за съда. Затова
и доколкото по аргумент от чл. 266, ал. 2 от ГПК страните имат право да сочат нови
обстоятелства и да представят нови доказателства, които не са могли да узнаят по-рано,
както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, производството по делото следва да
започне от фазата на съдебното дирене, без да се изготвя нов доклад.
Предвид изложеното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2024 г. от 10.40
ч., за когато да се призоват страните – Д. С. А., Д. В. Ц., И. Венелинов Цоев, всички чрез адв.
Г. М., Б. О. Р., чрез адв. К. И. и В. П. Г. на известния по делото.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
2
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3