РЕШЕНИЕ
№ 857
29.11.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на
тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при
секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм.
дело №939 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П.Т.К. ***, подадена чрез
пълномощника му адв.В.В., с посочен съдебен адрес: ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000440 от 08.07.2019г.
на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР- Хасково.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните разпореди и
процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че
административният орган неправилно изчислил контролните му точки. Освен това в
заповедта текстово било описано съдържанието на чл.171, т.4 и чл.171, т.1 от ЗДвП, което водило до нарушаване на правата му и неяснота относно вида на наложената
ПАМ. Твърдяното нарушение се определя като съществено и ограничаващо правото на
защита. Навежда доводи за невръчване на цитираните в обжалвания административен
акт наказателни постановления по надлежния ред, съответно прави извод, че
същите не са влезли в сила. Наред с това сочи, че върнал свидетелството си за
управление на МПС. На следващо място смята, че административният орган не
съобразил разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП, като след изтичане на
двугодишен срок, след 11.09.2013г. –дата на издаване на последното НП, т.е. към
дата 11.09.2015г. следвало служебно да му възстанови максималния брой на
контролните точки. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът - Началник Сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР- Хасково, излага становище описаните в жалбата обстоятелства да не се
вземат предвид и същата да не бъде уважавана.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени и приети като доказателства
издадени срещу П.Т.К. Наказателни постановления (НП), от които се установява,
че с НП №689/12 от 10.09.2012г., съставено въз основа на АУАН №689 от
31.07.2012г., връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 11.03.2013г. и
съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на 19.03.2013г., са му отнети 14
(четиринадесет) контролни точки; с НП №673/12 от 24.09.2012г., съставено въз
основа на АУАН №673 от 01.08.2012г., връчено лично срещу подпис на
жалбоподателя на 11.03.2013г. и съдържащо отбелязване, че е влязло в сила на
19.03.2013г., са му отнети 18 (осемнадесет) контролни точки; с НП №467/13 от
11.09.2013г., съставено въз основа на АУАН №467 от 07.09.2013г., връчено лично
срещу подпис на жалбоподателя на 15.10.2013г. и съдържащо отбелязване, че е влязло
в сила на 23.10.2013г., са му отнети 8 (осем) контролни точки.
Поделото е представена подписана от Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково Справка за нарушител/водач, издадена на името
на П.Т.К..
С процесната Заповед №19-1253-000440 от 08.07.2019г.
на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Хасково, на П.Т.К. е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване
на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Заповедта е обоснована с това, че на П.Т.К. са отнети всички контролни точки с
Наказателни постановления, както следва: НП №689/10.09.2012г. – 14 контролни
точки; НП №673/24.09.2012г. – 18 контролни точки; НП №467/11.09.2013г. – 8
контролни точки.
Видно от разписката под текста на заповедта, препис от
същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 25.07.2019г. Жалбата срещу
заповедта е подадена на 31.07.2019г. директно пред Административен съд–
Хасково.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от
надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма.
Издадена е от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, в приложимата му към датата на
издаване на акта редакция, принудителните административни мерки по чл.171, т.4
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Законът за движението по пътищата регламентира правата и
задълженията на определени от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
като според чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП същите имат правомощия да изземват и
задържат документи, включително свидетелството за управление на водача. Към
административната преписка е приложена и Заповед УРИ 272з-906/20.03.2019г. на
Директора на ОДМВР Хасково (л.13), с която последният, в изпълнение на Заповед
№8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и на основание
чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица
от ОДМВР - Хасково, между които и
Началника на сектор „Пътна полиция” (т.4), да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки, включително по чл.171, т.4 от ЗДвП.
Заповедта е мотивирана. В същата са посочени както
правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи
процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа
страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е
наказателните постановления, въз основа на които те са отнети, както и че
водачът не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата не се навеждат конкретни твърдения за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на оспорената заповед.
При преценка законосъобразността на обжалвания акт,
съдът намира, че е спазена и формата по чл.59, ал.2 от АПК при издаване на
заповедта -същата е обективирана в писмена форма
и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи
помежду си , поради което същата е мотивирана.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира
при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на
оспореният акт.
Относно съответствието на
оспорената заповед с материалния закон,
съдът намира следното:
Оспорената заповед е издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП,
предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна
административна мярка „изземване на свидетелство за управление на лице, което
не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП. Последната норма, от
своя страна, предвижда водачите, на които са отнети всички контролни
точки, да губят правоспособността си и ги задължава да върнат свидетелството си
за управление в съответната служба на МВР.
Следователно, за да издаде заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният
административен орган следва да установи наличието на следните законово
изискуеми предпоставки : 1. Лице – водач
на МПС; 2. На същото да са отнети
максималният брой контролни точки и 3.
Последното да не е върнало свидетелството си за управление в МВР.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установява че тези предпоставки са налице.
Не е спорно, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че жалбоподателят е водач на моторно превозно средство,
по отношение на което е било издададено свидетелство за управление на МПС с №
********* от 07.08.2009г.
По делото не е представен протокол за доброволно
предаване, от който да се установява, че горецитираното СУМПС е предадено от
жалбоподателя в МВР.
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, максималният размер на контролните точки
за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
39. Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от същата наредба, контролните точки се отнемат на въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, като в същото се отбелязват броят на отнетите и броят на
оставащите контролни точки. Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. е издадена на база
чл.157, ал.3 от ЗДвП. В § 2 от Наредбата е посочено, че същата отменя Наредба № Iз-1959 от 2007г.,
а в § 3, че броят на отнетите контролни
точки до влизане в сила на тази наредба (4.02.2013г) се запазва.
Идентични разпоредби по отношение общия брой контролни
точки, първоначално получавани от притежател на СУМПС, и относно начина на отнемането им се съдържат и в Наредба №
Iз-1959 от 27.12.2007г. в сила от 15.02.2008г. и действащата до приемането на Наредба № I-139 от 16.09.2002г.
В оспорената заповед е посочено, че на база описаните
в нея НП към датата на издаването на заповедта, на жалбоподателя са били отнети
всички контролни точки с влезли в сила 3бр. НП - НП №689/10.09.2012г. – 14
контролни точки; НП №673/24.09.2012г. – 18 контролни точки; НП
№467/11.09.2013г. – 8 контролни точки.
Издаването на обжалваната ЗППАМ се обосновава от
фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с
изброени с номерата ми 3 броя наказателни постановления. Тези Наказателни
постановления са приложени с административната преписка и от тях е видно, че за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата от водача П.К. са
отнети контролни точки, чийто общ сбор от 40, видимо надвишава 39.
Не се споделя доводът на жалбоподателя, че
административния орган следвало да приложи разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП
– да възстанови служебно контролните му точки.
Действително, според разпоредбата на чл.158, ал.1, т.1 ЗДвП, броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се
възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след
преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година,
при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3, което
удостоверява със съответните платежни документи. Посочената норма обаче в
случая не е приложима, поради изчерпване на максималния брой контролни точки с
издаването на последното цитирано в заповедта и представено като доказателство
по делото НП №467/11.09.2013г., с което са отнети 8 контролни точки. Наред с
последното, по делото не са представени доказателства за преминато допълнително
обучение за възстановяване на контролни точки на основание чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Не е приложима и разпоредбата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП - за служебното възстановяване на контролните точки. След като лицето е
загубило всичките си контролни точки и съответно правоспособност за управление
на МПС, единственият начин за възстановяването им е този по реда на чл.157,
ал.5 от ЗДвП – чрез изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството,
а не посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети
контролни точки (в този смисъл Решение №5449 от 22.04.2014г. на ВАС по адм.
дело №2763/2014г., VII о).
Предвид последното следва да се има предвид, че е
недопустимо явяването, респ. възстановяването на контролни точки по реда на
чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, след като вече те са били напълно изчерпани.
По делото, без оспорване, като писмено доказателство
са приети всички цитирани в заповедта НП, в които е отразено кога са влезли в
сила и с които на основание Наредба № Iз-1959 на МВР
се отнемат общо 40 контролни точки. Общият брой на отнетите контролни
точки на жалбоподателя, посочени в НП и в цитираната справка, изцяло съвпадат с
тези, посочени в заповедта, и надвишават максимално допустимия брой от 39
точки.
С оглед
изчерпателност на изложението следва да се посочи, че жалбоподателят К. не
твърди да е оспорвал цитираните в процесната заповед наказателни постановления,
нито представя доказателства в тази насока, още по-малко доказателства същите
да са отменени по съответния ред. В негова тежест е да докаже съществуването на
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. Такова насрещно пълно доказване с допустими от закона доказателствени
средства по делото не бе проведено от жалбоподателя. След като няма данни, че
тези постановления са отменени по съответния процесуален ред (което е в
доказателствена тежест на жалбоподателя, с оглед чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК), то следва да се приеме, че
НП са влезли в сила, както е посочено в справката и в приложените по делото НП.
Не се доказа твърдението на жалбоподателя за невръчване на наказателни
постановления по надлежния ред.
Що се отнася до изложеното в жалбата, че иззетото
СУМПС е било върнато от оспорващия, то следва да се има предвид, че същото няма
отношение към законосъобразността на атакувания административен акт.
Не се споделят и доводите за нарушено право на защита
на оспорващия. Действително в заповедта текстово е описано съдържанието на
чл.171, т.4 и чл.171, т.1 от ЗДвП, но никъде не е посочено правното основание,
различно от чл.174, т.4 от ЗДвП. Като се има предвид и че в акта изрично е
посочено отнемането на контролни точки на водача с изброените НП, се стига де
единствения възможен извод, а именно, че изземването на СУМПС на жалбоподателя
е поради отнемането на всички контролни точки и неизпълнение на задължението му
по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Тоест не е налице твърдяната неяснота на оспорвания
административен акт.
С оглед установената материална законосъобразност на
заповедта съдът намира, че същата е съответна и на целта на закона, а именно -
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по ЗДвП.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна
- издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена
е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава, при
спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на
закона, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на П.Т.К. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-1253-000440 от 08.07.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР -
Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: