№ 2279
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110105012 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град С. район В., ул. „О.п." № 260 със съдебен адрес: град С. ул. „Х.А.
№ 54, ет.4, офис9 срещу Й. Т. Й., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Г.Д." № 2, ет.3,
ап.6, обективно съединени осъдителни искови, с искане да се осъди Й. Т. Й., ЕГН
********** да заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК ********* сумите както следва:
1/ на основание чл. 430 и сл. ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 10 897,91
швейцарски франка, представляваща падежирала главница за периода от 10.03.2017 г. до
08.03.2021 г., част от общо дължимата главница в размер от 65 916,83 швейцарски франка
по договор за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с
допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011
г. и Анекс от 21.11.2011 г.;
2/ на основание чл. 430 ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 10 973 швейцарски
франка, представляваща падежирала непогасена по давност възнаградителна лихва за
периода от 10.03.2018 г. до 08.03.2021 г. по договор за потребителски кредит №
HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение от 23.09.2010 г.,
допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.;
3/ на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 3056,82 швейцарски франка, представляващо
падежирало непогасено по давност обезщетение за забава за периода от 10.02.2019 г. до
08.03.2021 г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 24.03.2008 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който банката предоставя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 85 000 евро по курс
купува за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита, а ответникът се
задължава да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в срокове и при условията
на договора за кредит. Крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца след усвояване
на кредита като е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валута, в която
същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. С допълнително споразумение от
1
23.09.2010 г. страните предоговарят съществуващи към датата на споразумението
задължения на кредитополучателя като последният ще ползва 12 месечен период на
облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. С допълнително споразумение
от 04.10.2011 г. страните констатират общия размер на задълженията и предоговарят
съществуващите задължения на кредитополучателя като последният ще ползва 12 месечен
период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. С анекс от
21.11.2010 г. страните на основание чл. 8 и чл.9 и подадената молба от 18.11.2011 г. за
частично погасяване на жилищния кредит, страните се съгласяват кредитополучателят да
погаси предсрочно сумата от 50 000 швейцарски франка като погасителният план се
преизчислява, а месечните погасителни вноски намаляват, а остатъчният дълг до падежа на
кредита се запазва. С решение от 20.02.2014 г. по гр.д. № 9356/2013 г. по описа на СРС и с
решение от 22.09.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС се прогласява нищожността
на чл. 3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 и чл. 22, ал.1 от договора за кредит поради
тяхната неравноправност като е прието, че валутата на кредита е швейцарски франкове, а по
отношение лихвата за забава се прилагат първоначално договорените условия - а именно
фиксиран лихвен процент в размер на 6,15 %. Ответникът е спрял обслужването на кредита
през март 2017 г. като към датата на депозиране на исковата молба не са постъпили никакви
плащания, считано от 10.03.2017 г. като непогасените вноски за главница са 48, колкото са и
дължимите вноски за лихва. С исковата молба се прави изявление, че кредитът се обявява за
предсрочно изискуем. Моли за уважаване на предявените искови претенции и присъждане
на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който
оспорва исковите претенции. Твърди, че същите са в значително по-нисък размер.
Посочва, че клаузите на договора за кредит, с които всички вреди от валутни промени и
валутния риск се възлагат в тежест само на потребителя са нищожни /чл.2, ал.1, чл.3, ал.1,
чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.6, ал.3, чл.13, чл.24, ал.1 и чл.24, ал.2/. Никъде в договора не се сочи,
че базовия лихвен процент се определя по методология и никъде не се препраща към такава
с договора. Договорът за кредит следва да съдържа безусловно и изцяло уговорките относно
всички разходи по кредита. Твърди, че банката е обезпечила за себе си правото произволно
да изменя базисния лихвен процент като го увеличава със ставка, която счете за
целесъобразна. В противоречие с принципа на добросъвестността е уговорено правото на
банката едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва. Посочва, че процесния
договор не попада в приложното поле на изключението визирано в чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП. В
договора липсва уговорка за условията и методиката за начина на формиране на лихвата и
нейната промяна. Заявява и прави възражение, че и допълнително споразумение от
23.09.2010 г. и допълнително споразумение от 04.10.2011 г. са нищожни с оглед влезлите в
сила решения по процесния договор. Посочва, че когато отделна клауза от договор, сключен
с потребител е неравноправна и поради това нищожна, спогодбата основана на такава клауза
е нищожна. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените
разноски.
По отношение предявените искови претенции, ищецът с исковата молба е заявил,
че претендира падежиралата главница за периода от 10.03.2017 г. до 08.03.2021 г., както и
падежиралата и непогасена по давност възнаградителна лихва за периода от 10.03.2018 г. до
08.03.2021 г., както и падежиралата и непогасена по давност лихва за забава за периода от
10.02.2019 г. до 08.03.2021 г. С уточнителната молба по реда на чл. 143 ГПК от 16.12.2021 г.,
постъпила по електронната поща, идентична с молбата от 20.12.2021 г. /п.к. 16.12.2021 г./ се
установява, че единствено главницата се претендира като частична искова претенция от
общо дължимата сума от 65 916.83 швейцарски франка, но не и възнаградителната лихва и
лихвата за забава като ясно изразява, че претендира само падежирали и непогасени по
давност суми относно дължимата възнаградителна лихва и обезщетение за забава, поради
което съдът след да се произнесе в рамките на заявеното, с оглед диспозитивното начало,
2
залегнало в гражданския процес.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на относимите
правни норми, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 34812 от 24.03.2008г., при който ищецът
„Ю.Б." АД е предоставил на ответника – Й. Т. Й. потребителски кредит в
щвейцарски франкове с равностойност на 85 000 евро, която се дължи по курс купува за
швейцарски франка към еврото в деня на усвояване на кредита - 27.03.2008 г. С оглед
приетото заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено се установява, че превалутираната сума е в размер на 134 111,94 швейцарски
франка. Страните са уговорили, че крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита 27.03.2008г. /с оглед заключението по
назначената ССчЕ/, като съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от договора задължението се
погасява ежемесечно на вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план,
който е неразделна част от договора. В заключението по ССчЕ се установява, че
превалутирането е извършено при курс 1.601815 швейцарски франка за едно евро или
0.62429 евро за едни швейцарски франк. Съгласно чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се усвоява
по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя и се ползва при
условията на ал. 3 и ал. 4, като се превалутира служебно от банката в евро по търговски
курс „купува" швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро -
ал. 3, като за тези действия кредитополучателя дава съгласие и оправомощава банката. В чл.
3, ал. 1 е уговорено, че за кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на Базовия лихвен процент на банката /БЛП/ в швейцарски франкове, валиден за
съответния период плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, който към момента на
сключване на договора БЛП е 4,5%. В чл. 3, ал. 3 е уговорено, че при просрочие на дължими
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя
дължи на банката лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. В чл. 3, ал. 4 е уговорено, че лихвата по кредита се изчислява като
месецът се приема за 30 дни, а годината за 360 дни. Според чл. 3, ал. 5 - действащият БЛП на
банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомявала кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от
която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените
надбавки не се променят. В чл. 4, т. 1 е уговорена еднократна такса за управление в размер
на 1,5 %, платима еднократно. В чл. 4, т. 2 е уговорена комисионна за управление на кредита
в размер на 0,3 %, платима ежемесечно. В чл. 5 е посочено, че крайния срок за погасяване на
кредита, вкл. дължимите лихви е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита
Съгласно чл. 6, ал. 1 погасяването на кредита се извършва на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Съгласно чл. 6, ал. 2
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. Според чл. 6, ал. 3 в случай, че по време на действието на договора
банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски по ал. 1 се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и
безусловно съгласие. В чл. 6, ал. 4 е прието, че курс „продава" на швейцарския франк към
евро на банката се формира от официален курс „купува" за евро към лева, разделен на курс
„продава" за швейцарския франк към лева за съответния ден. В чл. 12, ал. 1 е прието, че
банката си запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното
му превалутиране по реда на чл. 21, като приетите изменения са задължителни за страните.
Видно от чл. 14 от договора се установява, че кредитополучателят се е задължил да
3
застрахова недвижимия имот, като упълномощават банката да сключва застраховката от
негово име и за негова сметка. Според чл. 21, ал. 1 кредитополучателят има право да поиска
от банката да превалутира предоставения му кредит, а според чл. 22 превалутиране се
определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което следва да се приложи съответен лихвен процент, приложим за новата валута на
кредита при изчисляване на лихвата по същия. В чл. 23 от договора кредитополучателят е
декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева, както и
превалутирането по чл. 21 може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2,
повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като е
поел риска от такива промени и повишаване, както и е съгласен да поеме всички вреди /вкл.
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит. Към договора за кредит са представени
допълнителни споразумения от 23.09.2010 г., от 04.10.2011 г. и Анекс към договор за
жилищен кредит от 21.11.2011 г.
По отношение въведеното възражение за нищожност на допълнителното
споразумение от 23.09.2010 г. и от 04.10.2011 г. към договора за кредит, съдът намира, че
сключените в последствие допълнителни споразумения не навеждат на извод за
индивидуално договаряне при сключването на договора. С тези допълнителни споразумения
са уговорени периоди на облекчено погасяване. След изтичането, обаче, на тези облекчени
периоди е предвидено, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този
период лихва. Следователно, на практика се постига увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви. В случая,
не се постига облекчаване изпълнението на задълженията на длъжниците, а се утежнява
тяхното състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя
страна се начислява възнаградителна лихва. Ето защо, уговорките в допълнителните
споразумения към договора за кредит, за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представляват анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, поради това са нищожни на основание
чл. 26, ал.4, вр. с чл. 10, ал.3 ЗЗД. В този смисъл решение № 66 от 29.07.2019г. по т.д.
№1504/2018г. на ВКС, II ТО. Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон
или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ уговарянето на лихва върху
лихва е допустимо само между търговците. В настоящия случай, ответникът е физическо
лице. На следващо място, липсва приета от БНБ Наредба по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД. В
нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на
лихви върху лихви. В тази връзка възражението на ответника по отношение на тези
допълнителни споразумения е основателно, поради което допълнителното споразумение от
23.09.2010 г. и от 04.10.2011 г. към договора за кредит се явяват нищожни.
По отношение въведеното възражение от страна на ответника, че не е ясно в каква
валута се претендират сумите, съдът намира от правна страна следното: Трайна е практиката
на ВКС, обективирана в решение № 136 от 20.01.2021 г. по т.д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК,
II т.о. и решение № 168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., с които е
прието, че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на
разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в
чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е
остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на
страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски
франкове/. Този отговор е съобразен със задължителната практика на Съда на Европейския
съюз /определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103 и решение от
4
20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703/, както и на практиката на ВКС по реда на
чл.290 ГПК, обективирана в решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС,
ТК, II т. о., образувано по описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020 г. по
т. д. № 2561/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. Посочените решения на ВКС са постановени във
връзка с неравноправни клаузи в потребителски договори в хипотеза на банков кредит, по
който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в
националната валута, съответно в резервната валута на страна /евро - чл.29 ЗБНБ/, а не в
чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор. Кредитът е
остойностен в чуждестранна валута /предоставя се кредитен лимит от равностойността в
швейцарски франкове на определена сума евро по курс "купува" за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита/ и е поето задължение за погасяване в
същата чуждестранна валута. В така формирана практика на ВКС е прието, че в посочената
хипотеза кредитът е в чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на
страната - евро, с оглед валутния режим на РБ- Паричен съвет /Валутен съвет или Валутен
борд/.
Клаузите на договора за кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в
него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към
датата на сключването. При съобразяване на клаузите на чл. 1, ал. 1 и, ал. 3, чл. 2, ал. 1 и, ал.
3, чл.6 ал.1 и ал.2 и чл.23 от договора за кредит следва да се приеме, че реален паричен
поток от кредитодателя към кредитополучателите в швейцарски франкове не е осъществен,
видно и от заключението на ССчЕ, а и не е бил нужен. Независимо от това липсва
основание да се приеме, че валутата, в която се договаря и предоставя кредитът, е евро, тъй
като посочените клаузи по ясен начин обективират волята на страните за предоставяне на
кредита в швейцарски франкове /равностойни на определено количество евро/, с
превалутиране на така получения ресурс от швейцарски франкове в евро в деня на
усвояването му и дължима цена /лихва/ за ползване на паричния ресурс в същата валута -
швейцарски франкове.
Следва да се съобрази, че в качеството му на възмездна сделка, цената на
кредитирането ползва приложими към договорите в тази валута преференциални лихвени
проценти, които формално ползват кредитополучателите и са били обстоятелство,
мотивирало ги да сключат договора в тази валута. Настоящият състав споделя дадения в
решение по т.д. № 1467/2019 г. на II т.о. на ВКС отговор, съответно съображенията към
същия, че: "В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена
на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната - евро, а не в
чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е
остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на
страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски
франкове/ - аналогично и в решение по т.д. № 1901/2019 г. на II т.о. на ВКС. Клаузите на чл.
1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 пр. първо от договора, сами по себе си, са ясни и разбираеми -
договаряне на кредитен ресурс в швейцарски франкове и връщането му в същата валута.
Това е възприел и ВКС, в постановеното между настоящите страни разрешение по т.д. №
3539/2015 г. по описа на ВКС, което има и сила на пресъдено нещо, аргумент от чл. 298
ГПК. С оглед горедостигнатият извод, че сумата по кредита се дължи в швейцарски
франкове, съдът не следва да обсъжда заключението по назначената ССчЕ и допълнителна
ССчЕ, в частта с която са извършени изчисления във връзка с дължимостта на сумите в евро.
С решение от 20.02.2014 г. по гр.д. № 9356/2013 г. по описа на СРС и с решение от
22.09.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС се прогласява нищожността на чл. 3,
5
ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 и чл. 22, ал.1 от договора за потребителски кредит от
24.03.2008 г., сключен между „Ю.Б." АД и Й. Т. Й.. Въз основа на влязлото в сила решение
от 22.09.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС има издадени изпълнителни лист в
полза на Й., въз основа на които същият е образувал изпълнително производство по №
20198380402976 по описа на ЧСИ Бъзински с район на действие Софийски градски съд, по
което дължимите суми от страна на „Ю.Б." АД са заплатени, видно от представеното по
делото удостоверение, издадено по горецитираното изпълнително дело, представено от
самия ответник. Именно с оглед образуваното изпълнително дело и обстоятелството, че
сумите по изпълнителното дело са заплатени, съдът не е приел възражението за прихващане,
направено в последното по делото съдебно заседание, с присъдените с решение от
22.09.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС суми. Освен това от ССчЕ се
установява, че сумата, присъдена с решението на СРС е приспадната при преосчетоводяване
на кредита, което допълнително обоснова извод за неприемане на възражението за
прихващане и за тази присъдена с решение от 20.02.2014 г. по гр.д. № 9356/2013 г. по описа
на СРС сума.
Съгласно чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В
случая ищецът претендира падежиралите сума - дължимата за периода от 10.03.2017 г. до
08.03.2021 г. главница, част от дължимата главница от 65 916.83 швейцарски франка;
падежиралата и непогасена по давност възнаградителна лихва за периода от 10.03.2018 г. до
08.03.2021 г. и падежиралото и непогасено по давност обезщетение за забава за периода от
10.02.2019 г. до 08.03.2021 г.
От приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, което съдът кредитира се
установява, че след влизане в сила на решение от 20.02.2014 г. по гр.д. № 9356/2013 г. по
описа на СРС и на решение от 22.09.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС,
кредитът е преизчислен по първоначално договорените условия, а именно чрез фиксиран
лихвен процент в размер на 6,15 % като с нея се олихвява до датата на исковата молба.
С исковата молба ищецът прави изявление, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, което следва да се съобрази по реда на чл. 235 ГПК. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 (ред. след изм. - ДВ, бр. 59 от 2007г., в сила от
01.03.2008г.) ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските
с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С
обявяването на предсрочната изискуемост, която има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й, кредиторът упражнява преобразуващо, потестативно
право едностранно да измени срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума. В този смисъл е т. 18 от № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г., ОСГТК на ВКС; т. 2 от № 3 от 27.03.2019г. по тълк. д. № 3/2017г., ОСГТК на ВКС).
Едностранното волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост е
изявление с адресат, което е неоттегляемо след достигането му до адресата. Банката не е
задължена да обяви кредита за предсрочно изискуем към определен момент, тъй като
отнемането на преимуществото на срока представлява нейно субективно право, нито може
при упражнено право за обявяването на предсрочна изискуемост, достигнало до насрещната
страна по правоотношението, да определя друг момент на пораждане на действието на това
право, в случая на правопроменящото действие. Позоваването на настъпила предсрочна
изискуемост, задължава съдът да прецени дали изявлението на ищеца – кредитор в исковата
молба не представлява обявяване на предсрочна изискуемост, последиците на която ще
настъпят след връчване на препис от исковата молба на ответника. Ако изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба,
6
какъвто е настоящия случай, изявлението поражда правни последици с връчването на
препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са
налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита
за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми. В този смисъл решение № 39 от 30.06.2022 г. по т. д. № 56 / 2021 г. на
Върховен касационен съд, 1-во т. о., решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на
ВКС, I т. о. и решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и решение
№ 198/18.01.2019г на ВКС по т.д.№ 193/2018 г. С оглед гореизложените мотиви следва
изводът, че с исковата молба кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
От приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал /в т.1/, се установява, че са отчетени плащания на обща стойност 129 370,38
швейцарски франка като от тази сума са възстановени 2970,40 швейцарски франка на
ответника на 24.07.2019 г. Разликата между платените суми от ответника и възстановените
суми е 126 399,98 швейцарски франка, която е разнесена за погасяване на вече
преосчетоводения кредит с оглед влезлите в сила решения между страните - решение от
20.02.2014 г. по гр.д. № 9356/2013 г. по описа на СРС и с решение от 22.09.2019 г. по т.д. №
3539/2015 г. по описа на ВКС. Отразено е, че падежната дата е 27-мо число. Съобразно
преизчислените данни и установения по-голям размер на платените суми за погасяване на
задължения за падежирали главници и редовни лихви е видно, че падежиралата главница за
периода от 27.03.2017 г. до 27.02.2021 г. е в размер на 10 859,81 швейцарски франка, а
непадежиралата главница е в размер на 55 018,99 швейцарски франка; редовната договорна
лихва за периода 27.03.2017 г. до 09.03.2021 г. – 14 723,37 швейцарски франка и наказателна
лихва за периода от 27.09.2017 г. до 09.03.2021 г. – 3339,84 швейцарски франка. Съобразно
установеното заплащане на суми в повече, последната платена падежна вноска е с дата
27.02.2017 г. като от падежната вноска с дата 27.03.2017 г. е погасена изцяло лихвата в
размер на 337,28 швейцарски франка, а от главницата 200.84 швейцарски франка частично
са погасени 38.07 швейцарски франка като следващи погасителни вноски не са покрити.
При съобразяване на тези констатации на вещите лица, предвид липсата на
извършени плащания в цялост на погасителната вноска от 27.03.2017 г. и последващи
такива и като съобрази чл. 18, ал.2 от сключения между страните договор, както и
изявлението на ищеца, обективирано в исковата молба за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което е достигнало до знанието на ответника с връчване на препис от
исковата молба на 22.04.2021 г., следва изводът, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем.
Съгласно първоначалното заключението на вещите лица, което съдът кредитира като
компетентно изготвено се установява, че дължимата главница възлиза на 65 878,80
швейцарски франка /падежирала главница за периода от 27.03.2017 г. до 27.02.2021 г. – 10
859,81 швейцарски франка + непадежирала главница в размер на 55 018,99 швейцарски
франка/, възнаградителната лихва – в размер на 14 723,37 швейцарски франка /за периода от
27.03.2017 г. до 09.03.2021 г./ и наказателна лихва /обезщетение за забава/ в размер на
3339,84 швейцарски франка /за периода от 27.09.2017 г. до 09.03.2021 г./. С оглед
гореизложените мотиви и предвид факта, че исковата претенция относно главницата е
предявена като частична и като съобрази претендирания размер, съдът намира, че същата е
основателна и подлежи на уважаване в заявения размер като следва да отхвърли за периода
от 10.03.2017 г. до 26.03.2017 вкл.. Фактът, че в исковата молба претендираната главница е
заявени като падежирала и непогасена по давност не променя изводът, че тя е част от общо
дължимата суми по договора за кредит, които е обявен за предсрочно изискуеми като
преценка на ищеца е каква сума ще претендира.
7
С оглед заявения размер на претендираната възнаградителна лихва и обезщетението
за забава, съдът намира, че съгласно приложение № 4 от ССчЕ, при съобразяване
обстоятелството, че последното плащане е извършено на 27.03.2017 г. и като съобрази
процесния период, за който се претендира заплащане на възнаградителна лихва следва
изводът, че същата е дължима в размер на 11 076.41 швейцарски франка, поради което и
тази искова претенция се явява основателна в заявения размер за периода от 27.03.2018 г. до
08.03.2021 г. като за периода от 10.03.2018 г. до 26.03.2018 г. - да се отхвърли По отношение
на дължимата лихва за забава, при съобразяване на приложение № 4 към ССчЕ и процесния
период, за който се претендира следва изводът, че същото възлиза на 2687.22 швейцарски
франка за периода от 27.02.2019 г. до 08.03.2021 г., поради което тази исковата претенция се
явява основателна за горепосочената сума като за сумата до 3056.82 швейцарски франка
следва да се отхвърли, както и за периода от 10.02.2019 г. до 26.02.2019 г. Фактът, че в
случая ищецът претендира само падежирала и непогасена по давност възнаградителна лихва
и обезщетение за забава се обосновава с диспозитивното начало, залегнало в гражданския
процес.
Неоснователно е възражение на ответника, че следва съдът, както и вещите лица да
приспаднат от общо дължимите суми, сумата от 6899,46 лева, която е присъдена с
постановеното решение от 22.09.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС, доколкото
за същата има издаден изпълнителен лист и въз основа на образуваното изпълнително дело
при ЧСИ Бъзински № 20198380402976 същата е изплатена на ответника, видно от
представеното от самия ответник удостоверение по горепосоченото изпълнително дело,
което представлява признание на неизгоден факт. В случай, че същата се приспадне
повторно от банката ищец, ще се достигне до неоснователно обогатяване на ответника, тъй
като веднъж ще е получил сумата от банката, с оглед влязлото в сила решение на ВКС и
образуваното изпълнително дело и втори път ще му бъде приспадната от оставащата
дължима сума по кредита. Действително съдът не е установил какви са надвнесените
валутни разлики, но това обстоятелство ще има значение при предявяване на пълния размер
на исковата претенция досежно главницата, доколкото същата е заявена като частична
такава. Неоснователни са възраженията на ответника, че при обявена предсрочна
изискуемост на вземането не се дължи падежиралата до датата на предсрочата изискуемост
възнаградителна лихва. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. В този смисъл мотивите на Тълкувателно
решение № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора в настоящото производство,
право на разноски имат и двете страни в производството. Ищцовата страна претендира
сумата от 1761,75 лева, заплатена държавна такса, 2219,08 лева – адвокатско
възнаграждение, 200 лева – депозит за изготвяне на ССчЕ; 40 лева – държавна такса за
обезпечение и 250 лева – допълнителен депозит да изготвяне на ССчЕ. По делото се
съдържат доказателства за заплащане на горепосочените суми, с изключение на сумата от 40
лева – държавна такса за обезпечение на иска, доколкото искането за обезпечение е
предявено с депозиране на исковата молба и такса не се дължи. Ответникът претендира
сумата от 4000 лева – адвокатско възнаграждение, 500 лева депозит за вещо лице, 15 лева –
държавна такса по частна жалба, 650 лева допълнителен депозит за вещо лице,
командировъчни 950 лева, 300 лева допълнителен депозит за допълнителната ССчЕ. Съдът
не следва да присъжда претендираната държавна такса в размер на 15 лева, доколкото не е
уважено възражението за местна неподсъдност на спора, направено от страна на ответника,
поради което тази сума следва да остане в негова тежест. Претендираните командировъчни в
размер на 950 лева следва да останат в тежест на ответника, доколкото същият сам е
преценил да ангажира адвокат от друг съдебен район. Направено е възражение от страна на
ищеца досежно претендираното от ответника възнаграждение, поради което съдът следва да
8
се произнесе по същото. С оглед чл. 7, ал.2 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимото в настоящото производство възнаграждение
възлиза на 2002.19 лева. Съдът не следва да намалява възнаграждение до предвидения в
наредбата минимум, предвид фактическата и правна сложност на делото, предприетите от
ответника процесуални действия за установяване на релевантните по делото факти, както и
с оглед броя на проведените съдебни заседания. На основание изложените мотиви, съдът
намира, че възнаграждението следва да се намали до сумата от 3000 лева. С оглед
гореизложените мотиви в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на
4365.14 лева, съобразно уважените искови претенции, а в тежест на ищеца – 65.98 лева, с
оглед отхвърлената част от исковите претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Т. Й., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Г.Д." № 2, ет.3, ап.6 да
заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С. район
В., ул. „О.п." № 260 със съдебен адрес: град С. ул. „Х.А. № 54, ет.4, офис 9 на основание чл.
430 и сл. ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 10 897,91 швейцарски франка,
представляваща падежирала главница за периода от 27.03.2017 г. до 08.03.2021 г., част от
общо дължимата главница в размер от 65 916,83 швейцарски франка по договор за
потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително
споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от
21.11.2011 г. като отхвърля за периода от 10.03.2017 г. до 26.03.2017 вкл.
ОСЪЖДА Й. Т. Й., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Г.Д." № 2, ет.3, ап.6 да
заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С. район
В., ул. „О.п." № 260 със съдебен адрес: град С. ул. „Х.А. № 54, ет.4, офис 9 на основание чл.
430 ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 10 973 швейцарски франка, представляваща
падежирала непогасена по давност възнаградителна лихва за периода от 27.03.2018 г. до
08.03.2021 г. по договор за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с
допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011
г. и Анекс от 21.11.2011 г. като отхвърля за периода от 10.03.2018 г. до 26.03.2018 г. вкл.
ОСЪЖДА Й. Т. Й., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Г.Д." № 2, ет.3, ап.6 да
заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С. район
В., ул. „О.п." № 260 със съдебен адрес: град С. ул. „Х.А. № 54, ет.4, офис 9 на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 2687.22 швейцарски франка, представляващо падежирало непогасено по
давност обезщетение за забава за периода от 27.02.2019 г. до 08.03.2021 г. като отхвърля
исковата претенция за горницата над 2687.22 швейцарски франка до пълно претендирания
размер от 3056.82 швейцарски франка, както и за периода от 10.02.2019 г. до 26.02.2019 г.
вкл.
ОСЪЖДА Й. Т. Й., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Г.Д." № 2, ет.3, ап.6 да
заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С. район
В., ул. „О.п." № 260 със съдебен адрес: град С. ул. „Х.А. № 54, ет.4, офис 9 сумата от 4365.14
лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
съобразно уважената част от исковите претенции
ОСЪЖДА „Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С.
район В., ул. „О.п." № 260 със съдебен адрес: град С. ул. „Х.А. № 54, ет.4, офис 9 да заплати
на Й. Т. Й., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Г.Д." № 2, ет.3, ап.6 сумата от 65.98
лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
съобразно отхвърлената част от исковите претенции
9
УКАЗВА на Й. Т. Й., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Г.Д." № 2, ет.3, ап.6,
че може да заплати присъдените в полза на „Ю.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град С. район В., ул. „О.п." № 260 със съдебен адрес: град С. ул. „Х.А.
№ 54, ет.4, офис 9 суми по тяхна банкова сметка или чрез друг начин на плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – град Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10