Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 08.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публичното заседание
на 19.05.2017г., в състав:
Председател: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9623 по описа на съда
за 2016г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази следното:
Иск за делба на осн.
чл. 69 от ЗН.
Постъпила е искова молба от А.И.А. от с. О., срещу Е.К.А. ***, за делба на
недвижим имот – АПАРТАМЕНТ
в гр. П., подробно описан, за който
твърди, че е съсобственост на страните, придобит по време на
брака им, сключен на 15.02.1986г., прекратен с решение от 28.10.2016г. по гр.д. 4189/16г. на ПлРС. Твърди се,
че правата на страните в съсобствеността
са равни, че страните не
могат доброволно да се поделят.
Моли съда да допусне до
делба посоченото жилище при равни
права. Претендира заплащане на 100лв. месечно, считано от подаване на исковата молба до
окончателното извършване на делбата, за ползването на жилището от
ответницата, като заявява, че то
се ползва само от нея.
Ответникът
по делото Е.К.А. дава становище, че искането е недопустимо, т.к. твърди, че
върху жилището не е възникнала съсобственост. Заявява, че само тя е собственик
на апартамента, т.к. само тя е била член на ЖСК, че членственото
право се е трансформирало в лична собственост върху жилището. Моли да не се
уважава и искането за определяне на обезщетение за ползване на жилището.
Заявява, че прави и възражение за по-голям принос за придобиването на имота.
Заявява че предявява претенции по сметки срещу ищеца, без реално на този етап
такива да са предявени.
Като
съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното: Страните по делото са били съпрузи, видно
от приложеното гр.д. 4189/2016г. на ПлРС и влязлото в
сила на 16.11.2016г. решение по него – от 15.02.1986г. до 28.10.2016г./датата
на постановяване на решението, доколкото то в частта за прекратяване на брака
не подлежи на обжалване, съгл. чл. 325 от ГПК/. Със същото решение на основание
чл.56, ал.1 от СК ползването на семейното жилище – процесния
апартамент в град *** - е предоставен за ползване на ответницата Е.К.А.. Това
жилище, с нотариален акт за недвижим имот, строен от ЖСК върху общинска земя №
114, том 2, дело 24 от 24.04.2014 г. на нотариус С.П., е признато за
собственост на Е.К.А., като констативния нотариален акт е издаден по време на
брака на страните. Съгласно приложената актуална схема № 15 – 15249 от
16.01.2017 г. на СГКК П., жилището е с идентификатор *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри одобрени със заповед №
РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК с адрес ******
******.*** Също по време на брака на страните е сключен предварителен договор
за покупко-продажба на имот от 08.08.2006 г., сключен
между В.В.Г. и Д.П.Г. от една страна – като продавачи,
и от друга страна - ответницата Е.К.А., като купувач с уговорка, че цената на
имота е 24000 евро и срока за сключване на договор е 30.09.2006 г. или друг - при
промяна на срока по взаимно споразумение на страните по договора. Същевременно
на 27.10.2006 г. същите страни са сключили договор, съгласно който В.В.Г. и Д.П.Г. следва да подадат молба за прекратяване на членственото си правоотношение в ЖСК „***“ в град *** за
придобиване на собственост на ап.1, заедно с прилежащите мазе и таван, и
съответните идеални части, както и за прехвърляне на ответницата на всички
подобрения, извършени в имотите за сумата от 24 000 евро. Съгласно
протокол от 28.10.2016 г. от общото събрание на ЖСК „***“, В.Г. и Д.Г. са
освободени от членство в кооперацията за ап.1, считано от 27.10.2016 г. и за
член-кооператор е приета ответницата Е.К.А.. По делото е прието и заключение на
назначената съдебно-оценителна експертиза, съгласно което месечния размер на
обезщетението за ползване на имота, актуално към 2017 г., е кръгло в размер на
197 лв., като същото е изчислено по два метода – метода на сравнението и
инвестиционен метод на основата на енигмата на превръщане на стойността в
периодични парични вноски в рамките на остатъчния жизнен ресурс на имота.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи: процесният имот – апартамент в
гр. П., подлежи на делба на осн. чл. 34 от ЗС. Имотът
е придобит по време на брака на страните независимо, че в констативния акт за собственост на същия е
посочено единствено името на ответницата. Възраженията ѝ, че върху процесното жилище не е възникнала съсобственост, и че то е
част от личното ѝ имущество не се доказаха по делото. Представените в
тази насока доказателства не могат да бъдат взети предвид от съда като
обуславящи извод за наличие на лична собственост върху жилището, тъй като обстоятелството, че тя е сключила
предварителен договор само от нейно име по време на брака за покупката на това
жилище не сочи, че придобиване на имота по този начин е нейна собственост,
напротив - възмездното придобиване по време на брака при липсата на уговорки
между съпрузите за друг режим, различен от законовия режим на общност предполага,
че вещните права принадлежат общо на двамата съпрузи. В случая обаче, видно от вида
на издадения констативен нотариален акт, страните не са придобили имота на
основание на покупко-продажба чрез окончателен договор на базата на
предварителния договор от 08.08.2006 г., поради което
предварителния договор не доказва придобиването на имота на деривативно
основание и съдът не може да направи извод за такова, за да бъде обсъждано евентуално
придобиване с лични средства или трансформация. Придобиването на имота е било на
основание членственото правоотношение в ЖСК, но то
също не може да бъде основание за извод на съда, че имотът е станал лична
собственост на ответницата, доколкото членството в ЖСК е възникнало за нея не
по право, а чрез приемане в ЖСК на общо основание. Независимо, че придобитото
от ответницата членство в ЖСК на базата на решение на ОС на ЖСК е било с личен
характер и то по своята същност не е обект на СИО, то неговата осъществена през
2014г., вещноправна последица – придобиването на
собственост върху апартамента чрез снабдяване с НА, съгл. чл. 35 ал. 2 изр. 2
от ЗЖСК, т.к. е станало по време на брака, е довело до възникване на СИО върху
жилището. В т.см. е и правната теория –
стр. 131 „Вещно право“,изд. Сиби, 2007г., автори М.Б.
и К.В.. След прекратяване на брака между страните, върху имота е налице
обикновена съсобственост при равни права, съгласно разрешението на чл. 28 от СК.
Поради липсата на оборване на тази презумпция, процесния
имот следва да бъде допуснат до делба при равни квоти.
По
отношение на претенцията по чл. 344 ал. 2 от ГПК: При наличието на предоставено
понастоящем ползване на процесния имот на ответницата
с влязло в сила съдебно решение, това ползване следва да бъде признато за
доказано. Независимо, че са налице твърдения, че физически тя не го упражнява,
т.к. е в чужбина – твърдения, които не се доказаха по делото с надлежни
доказателства, обстоятелството, че тепърва тя предлага да предостави ключ на
ищеца от жилището, представляват признание, че към момента на устните
състезания, именно тя ползва жилището, а ищеца е лишен от това ползване.
Независимо от факта, че при постановяване на бракоразводното решение, ищецът не
е искал определяне на размер на наем по реда на чл. 57 ал. 2 от СК, в
настоящето производство за делба определяне на обезщетение за ползването на
имота е допустимо – в. т.см. и Определение 2340 от 23.07.2010 г. на ОС - Варна
по в. ч. гр. д. № 1409/2010 г., Определение № 196 от 7.04.2014 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1568/2014 г., I г. о., ГК, Решение № 96 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4842/2015 г., IV г. о., ГК и др. От изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза, която напълно се кредитира от съда и не се спори
от страните, се установява, че размерът на месечното обезщетение за ползване на
имота в гр. П., в цялост, е 197.00лв. Поради горното, съдът намира, че искането
на осн. чл. 344 ал. 2 от ГПК, се явява частично основателно
и ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца обезщетение за
ползването на неговата ½ ид.ч. от посочения
имот в размер на половината от изчисления размер от в.л. – 98.50 лв., считано
от влизане в сила на настоящия акт на съда, имащ характер на определение,
до приключване на делбеното производство. За остатъка от претендираните
100лв. месечно обезщетение за бъдеще време, искането следва да се отхвърли като
неоснователно и недоказано. За периода от 20.12.2016г. – датата на предявяване
на исковата молба, до датата на влизане на настоящия акт в сила, искането за
присъждане на 150лв. месечно обезщетение следва да се остави без разглеждане,
като недопустимо, по следните съображения: По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови
кой от съделителите от кои от делбените
имоти ще се ползува до окончателното извършване на
делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите
срещу ползуването, като по този начин се извършва
привременно разпределение на ползуването на имотите,
предмет на делбата, до приключване на делбеното
производство. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на
чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността
на делбеното производство и имат характер на
привременна мярка досежно ползуването.
Съдебният акт, постановен по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. Един от съделителите
може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител
суми срещу ползуването на имота, следователно, винаги
и само занапред във времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по
реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в
сила. Претенцията за периода от
завеждане на иска до влизане в сила на решението в първа фаза реално се явява
претенция по чл.31 ал.2 от ЗС и не може да бъде обхваната от решението на съда
в първа фаза на делбата, и в този смисъл са Определение № 308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК и Определение № 1009 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 666/2010 г., II г. о., ГК.
По делото
следва да бъде допуснато изготвянето на съдебно - техническа експертиза, която да
даде заключение каква е пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на
делбата и поделяемостта му, съобразно правата на съделителите, като разноските за изготвянето и бъдат
разпределени поравно между страните, в каквото съотношение са деловете им в съсобствеността.
Воден от всичко
изложено, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА, на основание чл. 344 ал. 1 от ГПК и чл. 69 от ЗН, извършването на съдебна делба между А.И.А.,
ЕГН ********** ***, и Е.К.А., ЕГН ********** ***, върху следния съсобствен недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК с адрес ****** апартамент на едно
ниво, с площ 62,95 кв.м. при съседни сам***.23.1.21., 56722.666.23.1.20., над
обекта – 56722.666.23.1.4, ведно с прилежаща маза № 1 с площ 10.34 кв.м., както и 1.302% ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж, върху общинска земя, за който имот е издаден нотариален акт за недвижим имот,
строен от ЖСК върху общинска земя № 114, том 2, дело 24 от 24.04.2014 г. на
нотариус С.П..
От допуснатите
до делба недвижими имоти следва да се образуват два равни дяла, от които един дял за А.И.А. и един дял за Е.К.А..
ОСЪЖДА, на осн. чл. 344 ал. 2 от ГПК, Е.К.А., ЕГН ********** ***, да
заплаща на А.И.А., ЕГН ********** ***, обезщетение за ползване на неговата
½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ в град ***, с идентификатор ***, в размер на 98.50лв. месечно, считано
от влизане в сила на настоящия акт на съда, имащ характер на определение, до приключване
на делбеното производство, като претенцията за
разликата от 98.50 лв. до размер от 100.00лв. месечно, като неоснователна и недоказана,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, претенцията на осн. чл. 344 ал. 2 от ГПК, предявена от А.И.А., ЕГН **********,
против Е.К.А., ЕГН **********,
за заплащане на обезщетение от 100.00лв. месечно за ползването на неговата ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ в град ***, с идентификатор ***, за периода
от 20.12.2016г. – датата на предявяване
на исковата молба, до датата на влизане на настоящия акт в сила.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно -
техническа експертиза, след влизане в сила на решението, със задачи: каква е
пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на делбата и поделяемостта
му, съобразно правата на съделителите, при възнаграждение
в размер на 180.00 лв., от които 90.00лв. вносими от ищеца
и 90.00лв. – вносими от ответника, в едноседмичен
срок от влизане на решението в сила.
определя вещо лице - инж. П.В. за изготвяне на заключението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните, а в частта му по произнасянето по чл. 344 ал. 2 от ГПК – като
определение, може да бъде изменено от същия съд или да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от връчването на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: