Решение по дело №813/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба подадена от Ж. С. Й. против решение № 179/12.03.2025г., постановено по НАХД № 243/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 855/31.05.2024г. издадено от заместник кмет на Община Бургас с което на Ж. С. Й., за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.12 и чл. 183, ал.4 т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

В жалбата си жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на решението, като счита че решението е постановено при неизяснена от съда коректно фактическа обстановка. Моли съдът да отмени решението на РС Бургас и отмини наказателно постановление № 855/31.05.2024г. издадено от заместник кмет на Община Бургас. Претендира направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

В срок не е постъпило възражение от АНО. Ответникът по жалбата не се е явява в съдебно заседание и не представя становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и счита решение на РС - Бургас за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

След като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 855/31.05.2024г. издадено от заместник кмет на Община Бургас с което на Ж. С. Й., за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.12 и чл. 183, ал.4 т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е още, за безспорно, че на посочената в НП дата 01.03.2024г., около 11.26ч. в [населено място] С. Й. е паркирал собственото си МПС с рег. № [рег. номер], [Марка] на по малко от 1 метър от пешеходна пътека, находяща се в ж.к. Възраждане до бл. 6. Съдът е изложил подробни мотиви защо е приел, че мястото на извършване на нарушението е правилно определено „ преди пешеходната пътека на по малко от 1 метър в ж.к. Възраждане бл. 6.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящия състав, намира, че обжалваното решение е валидно , допустимо и в съответствие с материалния закон. В хода на производството РС Бургас не е допуснал процесуални нарушения. При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение и счита, че същото е валидно и допустимо.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите изложени от районния съд. Като ориентир за определяне на мястото където е извършено нарушението в АУАН и в НП е посочен „блок 6 в кв. Възраждане“, което доколкото на кръстовището на което е извършено нарушението /между бул. С. С. и ул. Цар Калоян/ има и друга пешеходна пътека е правилно означено. Мястото където е бил паркиран автомобила не е посочено като „пред блок 6“ или „до бл.6“, но няма спор, че в този район, съвсем близо до бл.6 няма друга пешеходна пътека и така направеното описания на мястото е правилно и не създава затруднение в разбирането за мястото където е извършено нарушението. В преписката се съдържа и Протокол съставен при преместването на автомобила в който е посочено, че са съставени 17 снимка, като от приложените снимки също безспорно се установява мястото където е паркирал автомобила. Мястото където е извършено нарушението може да бъде индивидуализарано и по друг начин, но това не води до извод, че така както е определено мястото където е паркирал автомобила си жалбоподателят в НП е неясно. Изискването на закона е за посочване на датата и мястото където е извършено нарушението и така както в АУАН и НП мястото е посочено съдът намира, че не е налице затруднение нито за жалбоподателят, нито за съда да разбере къде е извършено нарушението. Правилно районния съд е отбелязал, че ако мястото беше посочено като кръстовището на бл. С. С. и ул. Цар Калоян, би било неясно пред коя точно пешеходна пътека и от коя страна на бул. С. С. е паркиран автомобилът.

Относно допуснатата в АУАН грешки при изписването на бащиното име на нарушителя като С. вместо С., следва да се отбележи, че става въпрос за техническа грешка, като тя е допусната в обстоятелствената част на АУАН и не са отразява на индивидуализацията на нарушителя, който освен с трите си имена се индивидуализира и с ЕГН. Освен това разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, затова и настоящия състав счита, че не са допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че не всички допуснати нарушения в административно наказателното производство водят до отмяна на НП, а само такива които са съществени.

Извода на първоинстанционния съд за осъществен състав на административно нарушение за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя се споделя от настоящия състав, като в диспозитива на решението съдът е посочил не само НП което се потвърждава, но е посочено и нарушението за което е наложено наказание и размера на наказанието. Правилно е установена фактическата обстановка от съда и изводите на първоинстанционния съд за безспорна доказаност на нарушението се споделят изцяло от настоящия състав, като същите са в съответствие с материалния закон.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Бургас.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 179/12.03.2025г. постановено по АНД № 243/2025г. по описа на РС – Бургас.

Решението е окончателно.