гр.Русе, 17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав в публично
заседание на 18-ти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Балджиева
при секретаря
Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5232 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск от С.Д.К. срещу „Труд” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.Тутракан, 19, представлявано от управителя И. П. И., с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че е работил по
трудов договор при ответника на длъжност „шлосер-монтьор”, като на
13.06.2018г. през работно време, при изпълнение на трудовите си задължения,
претърпял трудова злополука, която е приета за такава с разпореждане № 79 от
25.06.2018г. на ТП на НОИ.
Твърди се, че
злополуката, която е претърпял ищеца се изразявала в травми- счупвания в
областта на дясната подбедрица и дясната глезенна става. По спешност бил хоспитализиран в
ортопедично отделение на УМБАЛ "КАНЕВ" АД гр.Русе, където установили,
че е получил полифрагментна фрактура на костите на
дясната подбедрица, което наложило оперативна намеса.
На 22.06.2019 година му била извършена операция- метална остеосинтез,
но до настоящия момент здравословните му проблеми продължавали, което наложило
на 18.07.2019 година да се яви на ТЕЛК- Русе, която поставила диагноза-
счупване на дисталната част на тибията,
псевдоартроза на тибията,
значително ограничен обем движение на дясната става. Определена му била 40 %
трайно намалена работоспособност. Въпреки едногодишното лечение, към настоящи
момент изпитвал постоянни болки и страдания. Налице бил оток на дясната подбедрица и около десния глезен, който се увеличавал след
вървене. Придвижвал се с помощта на патерица. Наложило се да напусне работа,
тъй като работодателят не могъл да му осигури подходяща за здравословното му
състояние.
Заявява, че
повече от една година търпял денонощни болки и страдания и ще продължава да ги
търпи, тъй като до настоящия момент прогнозите за подобрение на здравословното
му състояние били отрицателни. Въпреки определения му процент трайно намалена
работоспособност не може да упражнява тежък физически труд с пренатоварване на десния долен крайник и заемане на
принудителна продължителна статична поза, натоварваща крайника. Тези
противопоказани условия на труд значително ограничавали възможностите да работи
и да получава някакъв доход. По тази причина се наложило да напусне работа, тъй
като ответника не могъл да му осигури необходимите условия на труд. Наред с
болките и страданията, които търпял, обстоятелството, че не е пълноценен
и ангажирането му с труд, от който да получава доход допълнително психически го
разстройвало и се чувствал непълноценен.
Работодателят
проявил негативно отношение към здравословното му състояние и не се съобразил с
предписанията на здравните органи да го устрои на подходящо работно място. Бил
преназначен като работник приготовление на шамот, на
което не можел да работи пълноценно поради болките и страданията, които имал.
Заявили му, че не могат да му предложат по- лека от тази работа ,на която са го
преназначили, което наложило да напусне дружеството.
За извършената
операция на крака и поставения му имплант заплатил
2150.00 лева, а за престоя в болницата 58.00 лева. Считам, че за
причинените му болки и страдания няма паричен еквивалент, не могат да бъдат
репарирани по никакъв начин, но счита, че към настоящия момент ще бъде
справедлив техният размер да е 20000.00 лева,
както и имуществените вреди, които са му причинени за металната остеосинтеза 2150.00лв. и престой в болницата 58.00 лева.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „Труд” АД, ЕИК:*********, гр.
Русе да му заплати обезщетение за вреди от трудова злополука както следва:
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000.00лв. за
претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на претърпяната трудова
злополука, станала на 13.06.2018 г., при изпълнение на трудовите му задължения
като работник при ответника в гр. Русе „Труд„ АД, ведно със законната лихва от
датата на злополуката 13.06.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както
и имуществени вреди в общ размер на 2208.00 лева, представляващи 2150.00 лв. за
закупен от ищеца имплант метална остеосинтеза
и 58.00 лв. престой в МБАЛ „Канев„ за периода от 13.06.2018 г. до 03.07.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на злополуката 13.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но за
неоснователност и недоказаност на предявеният иск. Твърди се, че от страна на
ответникът е налице съпричиняване на увреждането,
представляващо трудова злополука, допускайки груба небрежност при изпълнение на
трудовите си задължения. Поради което претендираното
обезщетение следва да бъде намалено, тъй като при изпълнение на служебните си
задължения К. е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Сочи
се, че ищецът е нарушил изисквания за безопасност на труда, с които е бил
запознат. По тази причина се иска в случай, че съдът приеме, че е налице съпричиняване от негова страна, то да бъде определено в
размер на 99 %.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните били в трудово правоотношение
по силата на сключен трудов договор от 17.09.2016г., съгласно който ищецът заемал
длъжността „шлосер-монтьор” в ответното
дружество. Представена е длъжностната характеристика за длъжността „шлосер-монтьор
/производствен цех/” в ответното дружество, от която е видно, че ищецът е
запознат с нея, за което се е подписал.
На 13.06.2018г. през работно време претърпял
злополука и внезапното увреждане на здравето на пострадалия е станало през
време и по повод на извършваната работа при ответното дружество, поради което с
влязло в сила Разпореждане № 79/25.06.2018г. на ТД – гр.Русе, на НОИ, на
основание чл.60, ал.1 от КСО тази злополука е призната за трудова по чл.55,
ал.1 от КСО.
От заключението на изготвените по делото
съдебно-медицинска експертиза и допълнителна комплексна СМЕ се установява, че в
резултат на настъпилата на 13.06.2018г. трудова злополука С.Д.К. е получил следните увреждания: многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица, в далечния край, наложило метална остеосинтеза. Уврежданията се преценяват по
медико-биологичния признак – трайно затрудняване на движенията на десен долен
крайник. От представената медицинска документация е видно, че по отношение на
установеното счупване на костите на дясна подбедрица,
на К. е проведено 20-дневно болнично лечение, по време на което му е извършена
оперативна интервенция с метална остеосинтеза. След
изписване от болничното заведение, лечението е продължило в домашно-амбулаторни
условия с имобилизация на крайника и медикаментозно
лечение. Обичаният възстановителен период при такива счупвания, каквото е
установено при К., ако не са налице усложнения е около 7-8 месеца до 12 месеца.
От заключението на допълнителната комплексна СМЕ е установено от вещите лица,
че от представената медицинска документация единствено в Експертно решение
№2196 от 128/18.07.2019г. е отразена диагноза – Псевдоартроза
на тибията.
При проучване на рентгеновите изследвания се установява непълноценно калусообразуване към 03.12.2018г. и към 02.05.2019г. След
запознаване с цялостната медицинска документация и рентгенови изследвания на името на
ищеца д-р Пл.Д. и д-р Й.А. са установили
белези за настъпило костно срастване към 22.01.2020г., без да е извършена
целенасочена оперативна интервенция за стимулиране на срастването. От
изложеното правят извода, че се касае за забавяне на консолидацията (срастване)
на счупването, а не за развитие на псевдоартроза.
Поясняват, че установеното забавяне на консолидацията е усложнение на
счупването и е свързано с многофрагментния му
характер и наличието на придружаващи заболявания. Същото е довело до по-голяма
продължителност на възстановителния период (който е продължил около 1,5 години)
и болковия синдром. По време на възстановителния
период К. е имал ограничени движения в глезенната
става, затруднена походка с помощни средства и се е оплаквал от болки в
крайника при натоварване. От представената медицинска документация и рентгенови
изследвания е видно, че при ищеца се е развила артроза
на дясна горна скочна става, която е прогресирала във
връзка с установеното многофрагментно счупване.
Установената артроза представлява хронично прогресиращо заболяване на опорнодвигателната система , което не търпи спонтанно
обратно развитие. Поради това и предвид придружаващите заболявания , не се
очаква пълно възстановяване на подвижността на дясна глезенна
става. Вещите лица заключават, че при установеното състояние на десния долен
крайник на ищеца леките физически натоварвания са благоприятни, но тежките и
продължителни физически натоварвания на крайника биха довели до прогресия на артрозата
и влошаване субективните оплаквания на пациента. Помощните средства спомагат за
отбременяване на крайника и подобряват стабилността
при ходене. При завършила консолидация няма медеценски
показания за ползване на помощни средства, но е възможно самия пациент да има
субективна необходимост от ползването им. К. е ползвал помощни средства до
около средата на м.06.2019г.
Отстраняването на имплантите
при ищеца е извършено на 04.02.2020г. в планов порядък поради наличие на
субективни оплаквания , които вещите
лица допускат да са свързани с металните остеосинтезни
материали. Видно от представената медицинска документация, ищецът има
придружаващо съдово заболяване на долните крайници, което се е влошило в
резултат на полученото многофрагментно счупване и протрахираното му възстановяване.
Представена
е фактура №**********/20.06.2018г. с издател УМБАЛ „Канев“ АД Русе за заплатена
от ищеца сума в размер на 2150.00 лева за медицинско изделие -имплант. Представена е и фактура №**********/03.07.2018г. с
издател УМБАЛ „Канев“ АД Русе за заплатени от ищеца 58.00 лв., представляващи потребителска
такса.
В показанията си свидетелите Д. В. М.и И.
П. И., които работят в ответното дружество съответно на длъжност „главен
инженер” и изпълнителен директор обясняват, че при назначаването си в
дружеството всеки служител преминава първоначален инструктаж, при който го
запознават освен с длъжностната му характеристика, така и с транспортната схема
на предприятието, която включва пешеходни и транспортни зони. Ищецът основно
работел в склада за суровини, като обслужвал машините на тези три-четири
обособени площадки - различни трошачки, мелници и кранове. Когато на тези
обекти нямало работа, ищецът бил насочван да работи където има необходимост. Митев
пояснява, че са го уведомили по телефона за станалата злополука с ищеца и след
проведени разговори с работниците, които са били в близост до мястото на
инцидента, се оказало, че на ищеца е била поставена задача от прекия му
ръководител да отстрани авария на една машина за трошене на огнеопорни
тухли. След като е приключил с поставената му задача, ищецът вместо да се върне
в шлосерната работилница и да се обади на прекия си ръководител за нова задача,
се е отклонил на съседна площадка, неясно по каква причина. Между двете
площадки има канавка, в която ищецът се е спънал и е настъпил инцидента. И
двамата свидетели подчертават, че не е наличен (разрешен) маршрут за
преминаване от едната на другата площадка през канавката /шахтата, т.е. на
която и да е от двете прощадки да се намира
работник/служител на завода. Свидетелите поясняват, че канавката е на границата
на територията на предприятието, с дължина 4 метра перпендикулярно на оградата
на завода. Същата е била изградена няколко години преди инцидента (през 2015г.)
и преди ищеца да започне работа при тях. Изграждането й се наложило, поради
наличие на пропаднали места/участъци, където се събирала вода и необходимостта
от отводняване на основния път, по който минавали камионите, които вземали
продукция от завода. Това е станало чрез бетониране на наличния насипен улей и
отвеждане на водата в шахта. Това отвеждане не било включено нито в
пешеходните, нито в транспортните зони на предприятието.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
С разпоредбата на чл. 200 КТ се въвежда
отговорност на работодателя за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, или
смърт на работника или служителя,
независимо дали негов орган или
друг негов работник или служител
има вина за настъпването на вредите. Изисква
се вредните последици да са
резултат на пряка или косвена
връзка с трудовата дейност на този
работник - при или по повод
изпълнението на възложената работа или на каквато
и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя,
както и по време на почивка,
прекарана в предприятието или по пътя
към местоработата му. Законът изисква още да е налице причинна
връзка между увреждането и настъпилите вреди. Тази отговорност има
обективен и безвиновен характер, т. е. работодателят отговаря независимо от това дали
негов орган или друг работник
имат вина за настъпване на
вредите.
По делото е
категорично доказано, че телесното увреждане ищецът е получил в резултат на
настъпилата на 13.06.2018г. трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО,
поради което ответното дружество – работодател на основание чл.200 от КТ носи
отговорност за претърпените от С.Д.К. неимуществени
вреди. Тази отговорност на ответника е безвиновна.
Достатъчно е доказването, че увреждането на пострадалия е настъпило през време
и по повод на работата извършвана в интерес на предприятието – това безспорно
се установява от влязлото в сила разпореждане № 79/25.06.2018г. на ТД на НОИ –
гр.Русе. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има
за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали
от непозволеното увреждане съгласно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по
справедливост въз основа на конкретните обстоятелства в случая. Справедливостта по смисъла
на цитираната норма не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - обществено-икономическата
обстановка в страната, характер и степен на увреждане, начин
и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, общественото му и социално положение,
роднинската връзка между пострадалия и търсещия обезщетение, както и степента им на близост
– съобразно разясненията да дадени с Постановление
№ 4 от 23.12.1968 г., Пленум
на ВС. Съобразявайки тези задължителни
разяснения, съдът взе предвид, че
се касае до счупване на
костите на дясна подбедрица, което по своите
медико-биологични характеристики
съответства на средна телесна
повреда. Травмата е причинена върху
част от тялото
на ищеца, коеуто е наложило
20-дневно болнично лечение, по време на което му е извършена оперативна
интервенция с метлна остеосинтеза. След
изписване от болничното заведение, лечението е продължило в домашно-амбулаторни
условия с имобилизация на крайника и медикаментозно
лечение. По делото
не се
установи
по категоричен начин силата и интензитета на изпитаните от ищеца болки, но
вещото лице дава мнение, че обикновено болките са най-силни непосредствено след
получаване на счуването, след което продължават в значителен интензитет до
момента на имобилизация на крайника. Болки със
значителен интензитет, вещото лице счита че има и в периода след операцията, но
обикнавено те се покриват с обезболяващи средства.
Сериозни болки има и когато започва раздвижването на крайника, това е момента в
който започва да ходи и при натоварване на крайника. След тези периоди болките
могат да продължат с по-слаб интензитет, но да имат продължителен
характер.
За определяне на окончателното
обезщетение обаче, съдът следва да
обсъди и направеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
работник с груба небрежност. Съгласно чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. Легална дефиниция на понятието „груба небрежност“ няма, но
трайната съдебна практика, приема, че груба небрежност е налице, когато
пострадалият е проявил липса на старание и внимание, пренебрегвайки основни
правила за безопасност- когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка /например реш.№
719/10.ХІ.2009 год.по гр.д.№ 2898/2008 год.на І г.о., реш.№
510/30.ХІ.2010 год.по гр.д.№ 1923/2009 год. ІV г.о., реш.№
1026/18.ХІІ.2009 год. по гр.д.№ 4001/08 год. І г.о., реш.№
62/24.ІІ.2015 год. по гр.д.№ 2798/2014 год. ІV г.о./.
От друга
страна, по делото липсват данни, въз основа на които да се изключи напълно
отговорността на работодателя, в какъвто смисъл са поддържаните от последния
доводи. Не са събрани доказателства, от които да се налага извод за умишлено
причинено увреждане, поради което не е налице основание по чл.201, ал.1 КТ за
освобождаване на работодателя от отговорност да обезщети пострадалия за
претърпените вследствие увреждането неимуществени вреди. По изложените съображения,
настоящият съдебен състав, отчитайки от една страна
нарушението на правилата за безопасност,
а от друга страна, че ищецът
е преминал по надлежния ред през
инструктаж за спазването им, приема, че същият
е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ със степен на съпричиняване
от 90 %, тъй като неговото участие е значително, и да се присъди в
размер на 200.00 лева. В останалата му част до пълния предявен размер от 20 000.00
лева искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Върху главницата следва
да се присъди и законна лихва считано от датата на трудовата злополука – 13.06.2018г.,
съобразно направеното от ищеца искане в исковата му молба, до окончателното й
изплащане.
Относно
разноските: Процесуалният представител
на ищеца своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното като разноски по делото адвокатско
възнаграждение, заплатено от ответника на представляващия го адвокат. Това
възражение е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение, платено от ответника
на адв.Д.Н. за процесуално представителство по делото
е в рамките на установения минимален размер по Наредба №1/2004г. на
Висшия Адв.съвет (съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т. 4). В
т.3 на ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС е разяснено, че процесуалното правомощие на
съда да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран
от страната за това и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско
възнаграждение, но до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА. В случая разноските за адвокатско възнаграждение,
заплатени от ищеца съобразно представения договор за правна защита и
съдействие леко надвишават минимума по
посочената Наредба, като с оглед фактическата и правна сложност на
делото, процесуално представителство по два обективно съединени иска и защита
по тях, както и осъществената от адвоката на ответника дейност съдът счита, че
същото не се явява прекомерно, а възражението в този смисъл не следва да бъде
уважено.
И двете
страни са претендирали направените по делото разноски, като при този изход на
спора разноски се дължат на страните по съразмерност. Ищецът претендира
разноски в размер на 2 500.00 лв. -адвокатски хонорар, съобразно
представен списък на разноските /л.106 от делото/. Ответникът претендира
разноски в размер на 2400.00 лева - адвокатски хонорар с вкл.ДДС, за което
представя списък чл. 80 ГПК /л. 107 от делото/ и доказателство за плащане /л. 21
от делото/.
На ищеца
следва да бъде уважена сума в размер на 47.37 лв. представляващо адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а на ответника се дължи сума в размер на 2354.52 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 100.00 лева – държавна
такса върху уважения размер на предявените искове и 200.00 лева – частично
направени разноски за възнаграждение на вещи лица.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът