№ 53
гр. Тетевен, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20234330200177 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №23-0451-000267/31.05.2023г на ОДМВР
Ловеч,РУ Ябланица.
Жалбодателя излга,че не е доволен от атакуваното постановление,счита че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето и издаването
на акта за установяване на адм.нарушение. Излага,че в обстоятелствената част не е описано
конкретното извършеното от жалбодателя нарушение,,както актосъставителя ,така и
наказващия орган са въвели деянието по чл5,ал.3,т.1 от ЗДвП,който визира две различни
хипотези.Посочените нарушение са съществени и са ограничили правото на защита на
наказаното лице.Счита,че е налице и хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Моли да бъде отменено обжалваното постановление.
Жалбодателят, редовно призован се явява в съдебно заседание, представлява се от
адв.Г.,като поддържат жалбата, в хода на делото по същество доразвиват съображенията си.
Ответникът по жалбата –Началник РУ в ОДМВР Ловеч,РУ Ябланица, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание.В съпроводителното писмо,с което е
изпратена адм.преписка на съда,изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да бъде оставена без последствия и се потвърди наложеното наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
1
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този
смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган,в предвид и приложената Заповед №295з-31/07.01.2022г на ВПД Директор на
ОДМВР-Ловеч и удостоверение от 24.01.2023г,издадено от ВПД Директор.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Г.
П. В. и Х. И. Х.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.04.2023г свидетелят В. бил на работа съвместно с колегата му-св.Х. Х.,като на
ПП 1-3км.159, посока на движение към гр.Плевен,забелязали автомобил, криволичещ на
пътното платно с автомобила,който бил БМВ 320,дизел,рег.№ х, спряхме го със светлинен и
звуков сигнал, водача бил жалбоподателят, който лъхал на алкохол. Изпробвахме го с
техническо средство „Дрегер алкотест“ и то отчело 0.93 промила алкохол.Свидетелят В.
съставих Акт на жалбодателя,, издадох Талон за кръвна проба и 7 броя стикери, като
жалбодателят не отишъл да даде кръв в определеното и посочено време.След това видели
,че при въвеждането в таблета на данните, бил натиснал, че повторно управлява автомобила
след употреба на алкохол ,което не е вярно това е техническа грешка и го извикал повторно
в РУП Ябланица и му издадох втори акт.Акта е един,просто неволна грешка била, че
натиснах повторно деяние.
От служебно изискан Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ с
бл.номер 982052,съставен на 15.04.2023г е видно,че с резолюция на наказващия
орган,образуваното въз основа адм.-наказателно производство е било прекратено.
На 12.05.2023г е съставен АУАН с бл.№0504726,в който е описано текстово
извършеното от жалбодателя нарушение,а именно управление на индивидуализирано
МПС,след употреба на алкохол,отчетени 0.93 промила.За нарушена законова норма е
посочен чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление/НП/,с
което за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП и на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП на
жалбодателя са наложени административни наказания „Глоба“ в Размер на 1000
лева,“Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,както и е постановено
отнемане на 12 контролни точки.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
В контекста на изложените съображения, обжалваното НП е
законосъобразно,правилно и обосновано ,поради което не се намериха материалноправни
основания за неговата отмяна или изменение и същото следва да се потвърди.
Приетата от съда фактическа обстановка,изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства ,в съответствие с обстоятелствата по
2
делото и приложимия материален закон, нарушението е квалифицирано и санкционирано по
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Налице е материална законосъобразност на оспореното НП, както и съставомерност
на извършеното от жалбодателя, дадена е правилна правна квалификация на нарушението от
наказващия орган и на наложено административно наказание, за съответствието на
посочената като нарушена разпоредба с описаната фактическа обстановка.
Наложените на жалбодателя административни наказания законосъобразно са
определени в изрично посочените в нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП фиксирани
размери, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно
средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0. 8 на хиляда до 1. 2 на хиляда
включително, лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер
на 1000 лева. Следователно, законодателят е приел, че водачът на превозно средство не е в
състояние адекватно и безопасно да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта
му е над 0. 8 промила.
От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл.
174 от ЗДвП е било да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0. 8 промила. Проверката с техническо средство и
медицинското и химическо изследване и изследване за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества са различни алтернативни възможности, които контролиращият
орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали
управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява
употребата на алкохол се определя от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието и това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози /за краткост Наредба № 10/2017 г. /. Разпоредбата на чл. 6, ал.
9 от Наредба № 1/2017 г. предвижда, че когато концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване.
В случая жалбодателят не се е явил след указания в талона час, поради което
меродавен остава резултатът от техническото средство.
3
По отношение на наведеното в жалбата основание за незаконосъобразност на
наказателното постановление,съдът не споделя довода на жалбодателя.Извършеното от
жалбодателя текстово е описано,на същия са предоставени талони и за изследване на
кръв,съвсем неоснователно и възражение,че не е могъл да се ориентира за вида на
извършеното нарушение и да се защити,след като не е посочена конкретната хипотеза на
чл.5,ал.3 от ЗДвП.В самия АУАН жалбодателят е вписал собственоръчно,че няма
възражение по констатациите,отразени в него.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че извършеното от
жалбодателя нарушение е съставомерно и съставлява фактическия състав на визираните в
наказателното постановление законови норми. Осъщественото деяние съдържа признаците
на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване
изискванията към водачите при управление на МПС да не употребяват алкохол или друго
упойващо вещество.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят, като
правоспособен водач, е бил длъжен да знае правилата за движение и да съобрази
поведението си с тях. Извършеното е основание за реализирането на административно
наказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на
административнонаказателно отговорното лице.
За установеното административно нарушение, административнонаказващият орган е
наложил предвиденото в закона по вид и размер административно наказание. Същото е
справедливо, съобразено с извършеното, с неговата обществена опасност и е в предвидените
граници, поради което отговарят на целите на закона, очертани в нормата на чл. 12 от
ЗАНН.„
Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН,настоящия съдебен състав намира,че
липсва основание за преквалификация на процесната деятелност като маловажна.За да е
налице основание конкретно административно нарушение да не бъде административно
наказано,то следва да са налице определени предпоставки,които законодателят сочи в
чл.93,т.9 от НК,приложим в случая на основание разпоредбата на чл.11 от ЗАНН.Цитирания
текст сочи,че „маловажен случай“ е този,при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид.Процесното нарушение,формално по своя характер/законът не държи сметка за
наличието или не на вредоносен резултат от същото/,не се установява по делото да е
извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства,които да го отличат от
обикновените случаи на нарушения от съответния вид,да го направят „изолиран“ случай на
този вид административни нарушения.В тази връзка съдът съобразява характера на
нарушението,както и данните от приложентата справка за нарушител/водач/стр.1922 от
делото/.
По изложените съображения атакуваното постановление следва да бъде изцяло
4
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2,т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0451-000267/31.05.2023г на
Началник РУ в ОДМВР Ловеч,РУ Ябланица,издадено въз основа на АУАН №АД504726 от
12.05.2023г, с което за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП и на основание чл.174,ал.1,т.2 от
ЗДвП на П. Г. И.,ЕГН:********** от х.,са наложени административни наказания „Глоба“ в
Размер на 1000 лева,“Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,както и
на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2021г на МВР е постановено отнемане на 12
контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5