Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
гр.
Велико Търново,09.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф. и участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова, разгледа
докладваното от председателя касационно НАХД № 10041/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „Р. ИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Георги Измирлиев“ №19, ет.1, ап.4, представлявано
от Н.Р.И., срещу Решение № 579/30.11.2020г. по АНД №1512/2020г.
на Районен съд – Велико Търново, с което решение е потвърдено Наказателно
постановление № 492392-F517346/29.01.2020 г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП, с което на „Р.
*** за нарушения - на 26.09.2019г. и на 30.09.2019г. по чл.39, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. и на основание чл.185, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС са наложени административни наказания „имуществени санкции” в размер на по
500 лева за всяко едно от тях.
Релевират се
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът твърди, че неправилно е прието от въззивния
съд, че е доказано какво конкретно е нарушението. В този смисъл посочва, че от
НП не става ясно за какво нарушение е санкциониран – за това, че използваното
ЕСФП няма функция за извеждане на дневен отчет или за това, че за 26.09.2019 г.
и 30.09.2019 г. такива не са отпечатани. Отделно от това сочи, че в издаденото
НП не са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени, с което е
нарушено правото му на защита. Излага доводи и за това, че доколкото в случая е
санкциониран за извършване на две нарушения, то следва за всяко едно от тях да
се образува отделно производство. На последно място посочва, че дори и да се
приеме, че е осъществил визираните в НП нарушения, то същите представляват
маловажен случай, обосноваващ приложимост на чл.28 от ЗАНН. По тези изложени в
жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и
постановяване на ново, по същество, решение, с което да се отмени наказателното
постановление или алтернативно да се определи санкция в законовия минимум. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – ЦУ на НАП гр. София, в представено по
делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски в размер
на 500 лева за юк възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
подадената жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.
Административният
съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С Решение № 579/30.11.2020г.
по АНД № 1512/2020 г. по описа на Великотърновския районен съд е потвърдено
Наказателно постановление №492392-F517346/29.01.2020 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП, с което на „Р. ИМПЕКС“ ЕООД за
нарушения - на 26.09.2019г. и на 30.09.2019г. по чл.39, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. и на основание чл.185, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС
са наложени административни наказания „имуществени санкции” в размер на по 500
лева за всяко едно от тях.
За да постанови
съдебния си акт, ВТРС е приел за установена следната фактическа обстановка: На
15.10.2019г., в 12:05 часа, от служители на ответника била извършена проверка в
стопанисвания от „Р. ИМПЕКС“ ЕООД обект – смесен магазин, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. „Г. Измирлиев“ № 19. При проверката било установено, че в
обекта е инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „TREMOL-M-20”, с индивидуален номер на ФУ ZK138321 и индивидуален номер на фискалната памет
*********, регистрирано в НАП, с потвърждение №4294516/01.07.2019г. Проверяващите
констатирали, че на дати – 26.09.2019г. и на 30.09.2019г., дружеството имало
регистрирани продажби, а от фискалното устройство не е отпечатан дневен
финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за съответната дата - 26.09.2019г. и 30.09.2019г. Установили
също, че ФУ не поддържа функциите за автоматично генериране на дневни финансови
отчети с нулиране и запис във фискалната памет за всеки работен ден. С оглед на
това приели, че задълженото лице не е спазило задължението си да отпечатва
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет при приключване
на работния ден, през който има регистрирани продажби във фискалното
устройство. Описаното
деяние е определено като нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на
МФ. За това нарушение бил съставен АУАН № F157346/18.10.2019
г., връчен на представляващия санкционираното дружество на същата дата и
подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН, от началник на Отдел „Оперативни
дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП е издадено обжалваното пред РС Наказателно
постановление № 492392-F517346/29.01.2020 г., с което за нарушение по чл. 39,
ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ вр. и на основание чл. 185, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС са наложени административни наказания "имуществени
санкции" в размер на по 500 лева за нарушенията на 26.09.2019г. и
30.09.2019г. Последното е връчено на представляващия дружеството на 01.10.2020г.,
видно от приложеното в преписката известие за доставяне.
За да потвърди НП,
въззивният съд е приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, изготвени са в
законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното
връчване. Съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно
установено извършването
на нарушения на чл. 39, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г., тъй като при проверката на място от служители на
ответника е установено, че за посочените дати (26.09.2019г и 30.09.2019г.)
търговецът е регистрирал продажби през фискалното устройство, но не е изпълнил
задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет. Изложени са подробни мотиви за това, че извършеното деяние не
представлява маловажен случай. Изтъкнато е и, че наложените наказания са в
минималния предвиден в закона размер. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Настоящата инстанция
намира проверяваното решение за правилно.
Въззивният съд
правилно е приел, че в хода на административнонаказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото
въз основа на него НП съдържат изискуемите по закон реквизити. В този смисъл
неоснователно се поддържа, че е налице съществено процесуално нарушение при
описание на нарушението и посочване на законовите разпореди, които са нарушени /неизпълнение
на изискванията по чл. 57, ал. 1 ,т. 5 и т. 6 от ЗАНН/. В издаденото
наказателно постановление подробно е описана установената в хода на
административнонаказателното производство фактическа обстановка, като спор
относно фактите не е имало. Посочени са конкретно приетите за нарушени
разпоредби от Наредба №Н-18/2006г., като начина на формулиране на съответния
административнонаказателен състав е ясен и точен. Посочените нарушени
разпоредби, съответстват на приетите фактически установявания, като от
описанието на нарушението недвусмислено следва извод какво деяние е
осъществено. Следва да се посочи, че в конкретния случай не е извършено
нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а за извършено нарушение по чл. 185, ал. 2
от ЗДДС се налагат санкциите посочени в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС, т.е. налице е
привилигирования състав на чл. 185, ал. 2, изр. последно вр. с ал. 1 от ЗДДС,
както са приели административнонаказващия орган и въззивният съд.
Не са налице и
направените оплаквания за нарушение на закона. В случая касаторът е
санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата
е бланкетна – предвижда административно наказание за нарушаване реда за
отчитане на фискалното устройство, без да посочва този ред, препращайки към
правила и норми, регламентирани в други нормативни актове, които конкретизират
дължимото поведение. За да се ангажира отговорността на търговеца за посоченото
нарушение, е необходимо да се установи, че същият не е изпълнил задълженията,
предписани от тези правила. В конкретния случай съставът на административното
нарушение е попълнен с правилото на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, което в приложимата редакция предвижда задължение за отпечатване на
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки
ден, през който във фискалното устройство са регистрирани продажби. Това
задължение не е изпълнено от касатора за посочените в наказателното
постановление дати, поради което осъществява състав на административно
нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Не намира опора в
закона релевирания от касатора довод, че за всяко извършено нарушение следва да
се образува отделно производство. Според разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН
административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение. Законът въвежда
изискване при установяване на извършено административно нарушение на едно лице
винаги да се съставя АУАН, защото законосъобразният АУАН обуславя и
законосъобразното развитие на административнонаказателното производство,
очертава предмета на доказване и служи за надлежно сезиране на АНО. Без
съставен АУАН е недопустимо да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя, освен в случаите по чл.36, ал.2 от ЗАНН. Законът
обаче не въвежда изискване, ако се установят няколко нарушения, да се съставя
отделен АУАН и съответно – отделно НП, за всяко едно от тях. Единствено
ограничение за санкциониране на нарушителя е въведено в разпоредбата на чл.18
от ЗАНН, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко нарушения или
едно лице е извършило няколко нарушения, наложените наказания се изтърпяват
отделно. Това изискване в случая е спазено от АНО при налагане на наказанията
на касатора. При извършената проверка е установено от контролните органи, че
касаторът е извършил две нарушения - на 26.09.2019 г. и на 30.09.2019г., за
което са му наложени и две отделни административни наказания със съставянето на
един АУАН, съответно едно НП, но същите са индивидуализирани в достатъчна
степен от обективна страна, поради което правото му на защита не е нарушено.
Неоснователни са и
изложените доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е обсъдил
тази хипотеза и е изложил последователни и правилни мотиви защо не е налице
маловажен случай. Тези изводи напълно се споделят от настоящия състав. По
делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, които да
обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от касатора
деяние, спрямо нормалната за този вид нарушения. Следва само да се посочи, че
формалните нарушения сами по себе си не са нито привилигирован състав, нито
определят приложението на института на маловажен случай.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски
за касационната инстанция. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да
заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, но в
размер на 80 лева, като размерът е определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, като се
отчитат посочените там размери и ниската фактическа и правна сложност на
делото.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 579/30.11.2020 г. по АНД № 1512/2020
г. на Районен съд-гр. Велико Търнов.
ОСЪЖДА „Р. ИМПЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Георги Измирлиев № 19,
ет.1, ап. 4, да заплати на Национална агенция по приходите гр. София
съдебно-деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.