Определение по дело №342/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 478
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20205530100342
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                    30.01.2020г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На тридесети януари                                        2020г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело № 342 по описа за 2020 година:

 

Предявена е искова молба от С.А.Б. *** с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Ответникът ОД на МВР Стара Загора е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з. Производството по делото следва да се разгледа по общия исков ред, тъй като е налице обективно съединяване на искове по чл.310 ал.1 т.1 ГПК с искове, подлежащи на разглеждане по общия исков ред.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна следва да се уважи искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като разноските за същата следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като съгласно разясненията, дадени в ТР №6/2012г., т.23, държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, но не и от разноски.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Удостоверение УРИ:349р-27326/05.12.2019г.; Справка за въведени болнични и вида на обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.12.2016г. до 31.12.2019г.; Заповед №8121 з-791 от 28.10.2014г.; Заповед №8121 з-1429 от 23.11.2017г.;   Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г.; Докладна записка peг.№8121р-20741 от 30.04.2015г.; Писмо рег.№8121р-17549/04.10.2019г.; Платежни бележки за периода м.11.2016г. до м.11.2019г.

 

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, извърши необходимите справки, в т.ч. и справка при ответника по графиците за полагане на труд относно положения от ищеца труд по график от 22.00ч. до 6.00ч. за периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г., както и справка за ползвания от ищеца платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност през периода 01.12.2016г. до 01.12.2019г., да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза Даниела Вълчева Демирева-Гюрова.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150,00лв., платими от ищеца в едноседмичен срок съобщението, за което да се представи квитанция по делото.

 

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът С.А.Б. твърди в исковата си молба, че е държавен служител в системата на МВР от 2013г., като през претендирания период от 01.12.2016г. до 01.12.2019г. е полагал изпълнявал служебните си задължения в група ООР на пост НПМ „Шипка“ при РУ Казанлък. Назначен бил на длъжност “младши инпектор – полицай/старши полицай“. През исковия период престирал труд на смени с продължителност 24 часа по график, от 09,00 часа до 09,00 часа в размер на 5 смени.  

През претендирания период изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал труд на смени по график с продължителност от 24 часа, както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 06.00 часа. В този смисъл счита, че е налице полагане на нощен труд от 22.00          часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в община Казанлък.

Заявява, че служебното му правоотношение се урежда от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между него и работодателя би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Счита, че в конкретния случай, следва да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

В тази връзка сочи, че според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015            г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г.  действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която е била отменена е Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. и понастоящем действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, като гласяли, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч.   за отчетния период се умножава по 0,143.

В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.12.2016 г. до 01.12.2019г., липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Счита, че липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Във връзка с изложеното, както и предвид това, че основното му трудово възнаграждение е в размер на 890.00 лева, а почасовото му възнаграждение е в размер на 05.36 лева счита, че от страна на работодателят е налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване е 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия.

Относно претендирана лихва за забава сочи, че организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждало от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, е протокол /приложение 3/. На основание чл.31, ал.1 от Наредбата Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа се отчита с протокол /приложение 6/. В изпълнение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата - “Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба.

В този смисъл счита, че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от мен време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, е следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това е следвало да се извърши в месеца, в който този труд е положен и съответно е следвало същия да се заплати с дължимото ми възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца в който е положен извънредния труд.

Счита, че работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца, в който е положен от него труд и от първо число на следващия месец дължи обезщетение за това.

Ищецът твърди, че през периода 01.12.2016г. до 31.10.2019г. е положил  нощен труд по 40 часа всеки месец от м.12.2016г. до м.10.2019г.вкл., който преизчислен с коефициент 1,413 възлиза на по 6 часа за всеки месец от периода, както и че преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд, който следва да му бъде допълнително заплатен от ответника с увеличение 50%, или за процесния период претендира сумата от общо 1680,00лв. /подробно посочена по размер и начин на формиране в исковата молба/. Счита също, че ответникът е в забава в изплащането на горната сума, поради което претендира и лихва за забава за процесния период общо в размер на 238,58лв./подробно посочена по размер и период в исковата молба/.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди работодателя ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР Стара Загора да му заплати неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016г. до 31.10.2019г. общо в размер на 1680,00лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковете до окончателното плащане, както и лихва за забава за периода от 01.02.2017г. до 30.11.2019г. общо в размер на 238,58 лв., подробно посочени по месеци, размер и период в исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

 

Ответникът Областна дирекция на МВР Ст.Загора представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер и счита същите за неоснователни.

Заявява, че не оспорва, че през исковия период ищецът заемал длъжността „ст.полицай“ в „Охрана на обекти – НПМ – Шипка – Бузлуджа“ на група ООР на сектор ОП към РУ Казанлък при ОДМВР Ст.Загора, както и че е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Сочи, че през това време е полагал труд на 24- часови смени по график, като при полагането на труда за процесния период по утвърдения за месеца график служителят е изпълнявал служебните си задължения както от 08,00 часа до 20,00 часа, така и от 20,00 часа до 08,00 часа, като действително в работната му смяна е налице полагане на нощен труд - от 22,00 ч. до 06,00 ч.

Счита обаче за неприложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по отношение служителите на МВР, тъй като ищецът е държавен служител и по отношение неговото служебно правоотношение е налице уредба в специалния закон ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове, които са специални и дерогират приложението на общите трудови норми. Счита също, че не е налице непълнота на нормативната уредба по смисъла на 46 ал.2 ЗНА, като излага подробни съображения за това.

В писмения си отговор ответникът прави подробен анализ на относимите разпоредби от ЗМВР, както и подробен анализ на регламентацията в издадените на основание чл.187 ал.9 ЗМВР и действали преди и към исковия период Наредби. Позовава се на чл.187 ал.3 ЗМВР, регламентиращ 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, както и на чл.3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., която му съответства и регламентира реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Сочи, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Сочи, че действително за период от около девет месеца, който е извън процесния и през който е действала Наредба №8121з—407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР, но това е поправено с Наредба №81213—592/25.05.2015г. Същият подход бил възприет и при създаването на Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., както и при сега действащата наредба.

Ответникът анализира също понятията извънреден труд и нощен труд и заявява, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи.

Ответникът заявява също, че положения от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен с протоколи Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредбата; полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено - за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час; това възнаграждение е заплатено, което се установява от платежните бележки.

Позовава се на писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното време.

Счита претенциите на ищеца за главница за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорните такива за лихва за забава в изплащането на гравницата. Позовава се на съдебна практика на различни съдилища.

Претендира разноски по делото.

 

От така изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че исковете следва да бъдат квалифицирани с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР и чл.86 ЗЗД. По исковете по чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР тежестта на доказване на фактите и обстоятелства изложени в исковата молба е за ищеца, който следва да докаже, че е полагал извънреден труд, кога, колко, през какъв период; по исковете по чл.86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

 

НАСРОЧВА делото за 10.03.2020г. от 11,30ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника и приложенията към него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: