Р
Е Ш Е
Н И Е № 22
гр. Сливница,
30.03.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Сливнишки районен съд, трети състав, в
публично заседание на 20.02.2020г, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря Мария Иванова, като
разгледа докладваното от съдията Станкева, гр.д.№ 9, по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК – установителен иск за парични вземания по договор за цесия, предявени от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД ЕИК ********* представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов,срещу Л.П.Д. ЕГН **********,за сумата 1 062.00лв.
Ответникът не е представил отговор на
исковата молба, но се явява в първото по делото заседание и признава изцяло
иска.
С оглед на горното и на основание чл.238,
ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание ищецът е поискал от съда
постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.
Сливнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.237 от ГПК, обсъждайки
ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявен е иск, с правно основание: чл.415
ал.1 т.2 ГПК
Исковата претенция е подкрепена със
следните доказателства: цесионен договор,
към него потвърждение за извършената
цесия; договор за кредит от преводни нареждания; уведомление за цесия.
Исковите суми се дължат
въз основа на неизпълнени задължения по договор за кредит „Бяла карта“ № 458914
от 15.03.2016г между „Аксес Файнанс“ ООД, като задължението е прехвърлено на
ищеца за което ответник е бил уведомен за цесията.
Исковата претенция се явява вероятно
основателна, с оглед направеното признание и на посочените в молбата
обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта
на паричното вземане на ищеца към ответника, поради
което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение, основаващо се
на събраните убедителни писмени доказателства и направеното признание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към
ответника така, както е предявено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски в общ размер от 850 лева за заповедното и исковото производство..
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.П.Д., дължи на
„Агенция за събиране на вземанията ЕАД ЕИК *********,представлявана от Николина
Станчева и Мартин Деспов, сумата от 1 062.00лв., ведно със законна лихва
считано от подаване на настоящата искова молба до съда – 10.01.2019 година, до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л.П.Д. да заплати на Агенция за събиране на
вземанията направените разноски в размер на 850лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд, в двуседмичен срок от
узнаването за страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
: