№ 1582
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110130111 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
01.03.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 30111/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от В. Н. СТ. срещу ГД „ЖСО“, като се твърди, че страните
се били намирали в служебно правоотношение, възникнало въз основа на заповед за
назначаване издадени от директора на ответника. Поддържа, че е бил работил на длъжност
„охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в с. НХ до 26.11.2020 г.
1
Навежда доводи, че с оглед Наредбата за определяне на видовете работи, за които се
установява намалено работно време, следвало да има 7-часов работен ден, но в случая
работното време било 8 часа. Излага съображения, че за периода от 2014 г. до
освобождаването му от длъжност на 26.11.2020 г. бил работил 235 дни над установеното
работно време, поради което се дължало трудово възнаграждение за положения извънреден
труд в общ размер от 15950,00 лева. Обосновава, че за периода бил положил извънреден
труд, както следва: за 2014 г. – 194 часа, за 2015 г. – 288 часа, за 2016 г. – 288 часа, за 2017 г
– 280 часа, за 2018 г. – 288 часа, за 2019 г. – 280 часа, за 2020 г. – 264 часа. Твърди, че за
периода 2016 г. – 2018 г. ответникът му дължал и сумата от 1200,00 лева за дрехи. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенциите
се оспорват. Твърди, че по силата на ПМС № 181/20.07.2009 г. е възложена охраната на
постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в с. НХ, но била установена работа на 24-
часови смени с начален час от 08:00 ч. Поддържа, че с оглед спецификата на работата е
прието, че служителите работят при специфична среда, като с оглед предвиденото в
нормативните актове и предвид превенция на здравните рискове на служителите била
осигурена безплатна храна, допълнителен платен годишен отпуск, допълнително
възнаграждение. Навежда доводи, че с оглед спецификата на обекта, който е бил охраняван
и неговото местоположение било определено работно време на 24-часови смени, като не
било определено намалено работно време, за което излага подробни съображения, като
прави извод, че ищецът е полагал труд при 24-часови смени и не е бил включен в заповедите
за установяване на намалено работно време. Твърди, че ищецът не бил използвал лимита си
за униформено облекло, като с оглед нормативната уредба на ищеца било признато правото,
като му била изплатена сума за 2019 г. и пропорционално за 2020 г. Иска отхвърляне на
предявените искове.
С Протоколно определение от 07.02.2022 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснал обективно изменение на предявените искове, като претенцията за извънреден труд
се счита предявена за сумата от 9302,41 лева, като за разликата до пълния предявени размер
от 15950,00 лева производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК, съответно
претенцията за заплащане на работно облекло се счита предявена за сумата от 1084,95 лева,
като за разликата до първоначално предявения размер от 1200,00 лева производството е
прекратено на основание чл. 233 ГПК.
Определението не е било обжалвано в прекратителната му част, поради което е
влязло в сила на 15.02.2022 г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 181, ал. 2 ЗМВР.
2
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да
са се намирали в служебно правоотношение; 2) ищецът е да полагал труд по служебното
правоотношение; 3) ищецът да е положил извънреден труд, т.е. да е положен труд, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време.
По отношение претенцията за заплащане суми за дрехи, същата е обусловена от
проявлението на следните юридически факти: 1) страните да са се намирали в служебно
правоотношение по което ищецът е положил труд; 2) ищецът да е сред категорията
служители на който се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево
имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за
облекло.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) страните са се намирали в служебно
правоотношение възникнало по силата на заповед за назначаване; 2) ищецът е полагал труд
при ответника, като е работил на длъжност „охрана“ на постоянно хранилище за
радиоактивни отпадъци в с. НХ до 26.11.2020 г.
Представена и неоспорена е длъжностна характеристика за длъжността „Полицай –
старши полицай (охрана на постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци – с. НХ), в
която изрично е посочено, че лицето, което заема длъжността подлежи на задължителни
ежегодни медицински прегледи за работа в среда с йонизиращи лъчения в Национален
център по радиобиология и радиационна защита.
От твърденията на ответника в отговора на исковата молба (л. 10 в кориците на
делото), съдът счита, че е обективирано съдебно признание на факти, че ищеца, като лице
което е работело в среда с йонизиращо лъчение е следвало да има: безплатна здравна храна,
допълнителен платен годишен отпуск, допълнително възнаграждение и намалено работно
време. В същата насока ответникът е признал и обстоятелствата, че ищеца по принцип е
сред лица с право на суми за работно облекло, каквито са били изплатени за период след
процесния. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства
по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между
страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се установява, че със заповеди
на работодателя за периода 2014 г. – 2020 г. е въведено работно време на 24-часови смени, с
начален час на работното време всеки ден от 08,00 ч. за обект „ЯХ „НХ“. Експертът е
установил, че положения от ищеца труд се отчита и заплащане ежемесечно. Посочено е, че
за периода 2-ри тримесечие на 2014 г. до четвърто тримесечие на 2020 г. ищецът е
отработил общо 10947 часа, при норма за периода часове 11422, като е налице компенсира в
брой часове -475 часа. Изяснено, че броя отработени часове при 8-часов работен ден е 10838
3
часа, съответно при 7-часов работен ден е 9483,25 часа, като разликата е 1354,75 часа.
Изяснено е, че размера на неначислените и незаплатени възнаграждения за извънреден труд
на ищеца, получен след преобразуването от 8 часа на 7 часа за процесния период, изчислен
по часова ставка с 50 % увеличение е в размер на 9302,41 лева. Вещото лице е посочило, че
за периода 2016 г. до 2018 г. на ищеца се дължи сумата от 1084,95 лева за дрехи.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Според чл. 1 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява
намалено работно време, с наредбата се определят видовете работи, извършвани при
специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени,
ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на
продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за здравето на
работниците и служителите.
От разпоредбата на чл. 3, т. 9 от Наредбата се изяснява, че право на 7-часов работен
ден имат работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи
лъчения.
В случая безспорно както при приложение на опитните правила (които са част от
доказателствения процес), а така също и от отделеното за безспорно между страните, както
и от съдебното признание извършено от ответника в отговора на исковата молба се
изяснява, че ищеца е работел на длъжност „охрана“ на постоянно хранилище за
радиоактивни отпадъци в с. НХ до 26.11.2020 г., което безспорно е среда с йонизиращи
лъчения.
Във връзка с доводите на ответника за въведено сумирано изчисляване на работното
време, съдът намира, че принципно както чл. 187, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР, така и нормата на чл.
142, ал. 2 и ал. 4 КТ допускат въвеждането на сумирано изчисляване на работното време.
При подневното отчитане на работното време, когато работник или служител
отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като
извънреден труд във всеки отделен месец. При сумираното изчисляване, установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на
работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече
се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на
работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на
отчетния период нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на
дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. За времето, през което се
4
полага извънреден труд, се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или
според изработеното. Това зависи от прилаганата система на заплащане на труда – в този
смисъл Решение № 103/27.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 299/2011 г., Г. О., I. V. Г. О.
С оглед изложеното, съдът намира, че в случая при граматическото,систематично и
телеологическото тълкуване на приложимата правна уредба, следва се направи извод, че
основният правен проблем в доводите на ответника е, че последният не е разбрала, че е
възможно да се въведе система на сумирано изчисляване на работното време, но то също
следва да бъде намалено. Именно това е причината, за да ответника да не е начислил,
съответно да не е изплатил възнаграждения на ищеца за положения извънреден труд, което
се изяснява от кредитираното заключение на ССчЕ.
По отношение претенцията по чл. 181, ал. 2 ЗМВР, съдът намира, че доколкото
ответникът е признал (по смисъла на чл. 175 ГПК), че ищеца е сред правоимащите лица, то
са налице материалните предпоставки за уважаване на иска.
Неоснователни са доводите на ответника по отношение изплащането на суми за
работно облекло за 2019 г. и пропорционално за 2020 г., тъй като същите касаят суми извън
процесния период.
Съдът намира, че не следва да обсъжда възражението за погасителна давност, което е
направено от ответника. Касае се за материалноправно възражение, което се погасява с
изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като в случая ответника е направил възражението
едва в хода на устните състезания, поради което същото се явява преклудирано.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че доводите на ответника за
недоказаност на претенцията с оглед това в каква среда работи ответника също са
неоснователни. Същите са развити едва по същество на правния спор, а не при отделянето
на спорното от безспорното с доклада по делото, като съдът отчита обстоятелството, че един
факт може да стане от безспорен, спорен и обратно до края на първото открито съдебно
заседание, при условие, че изготвен пълен правилен и изчерпателен доклада. Изводът на
съда в тази насока следва да от граматическото, систематичното и телеологическото
тълкуване чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5, във вр. ал. 3 ГПК, във вр. чл. 145 ГПК, във вр. чл. 143
ГПК, във вр. чл. 144 ГПК. В случая с проекто-доклада по делото съдът е отделил за
безспорно мястото където ищецът е работел, като с протоколко определение от 11.10.2021
г., съдът е обявил доклада по делото за окончателен, като до този момент ответника не е
имал възражение по последния. Въпреки това, дори съда да счете, че развитите съображения
в хода на устните състезания имат характер на правни доводи, то предвид представената по
делото длъжностна характеристика – безспорно се установява, че лицето е работело в среда
с йонизиращи лъчения, което оборва доводите на ответника в тази насока.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че дължимите суми са
погасени от ответника чрез плащане, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
5
С оглед гореизложеното и при преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че всички материални предпоставки на
двете претенции са установени пълно и главно, поради което исковете следва да бъдат
уважени в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 605,65 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Необходимо е да се изтъкне, че при определяне размер на адвокатското възнаграждение,
съдът е взел предвид прекратената част от производството, предвид допуснатото изменение
на иска, за която част на ищеца не се дължат разноски.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийски районен съд, сумата от 1241,10 лева, представляващи деловодни
разноски и дължими държавни такси за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г „ЖСО“ с адрес: гр. ...............“ № 20 да заплати на В. Н. СТ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. .............................., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 181,
ал. 2 ЗМВР, сумата от 9302,41 лева, представляващи положения извънреден труд по
служебно правоотношение на длъжност „охрана“ на постоянно хранилище за радиоактивни
отпадъци в с. НХ за периода от 2014 г. до 26.11.2020 г., ведно със законната лихва от
26.04.2021 г. (датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата от 1084,95 лева, представляващи дължими суми за дрехи за периода от 2016 г. до
2018 г., ведно със законната лихва от 26.04.2021 г. (датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г „ЖСО“ с адрес: гр. ...............“ № 20 да
заплати на В. Н. СТ., ЕГН: **********, сумата от 605,65 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г „ЖСО“ с адрес: гр. ...............“ № 20 да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, сумата от 1241,10 лева,
представляващи деловодни разноски и дължими държавни такси за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7