№ 413
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Диана В.а
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Диана В.а Въззивно частно наказателно дело
№ 20241100603455 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318, ал. 1 и сл вр чл. 327 вр чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 7
НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при СРП срещу разпореждане на СРС, НО, 131 състав по
н.а.х.д № 4298/22 г. от 05.06.2023 г., с което е прекратено наказателното производство за
престъпление по чл. 133, ал. 1, пр. 2, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК. В частния протест се
твърди, че разпореждането е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че след
връщането на делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения е бил проведен
повторен разпит на обвиняемия, като са му разяснени правата и той е заявил, че желае
разглеждането на делото да продължи.
В съдебно заседание СГП посочва, че не поддържа протест и счита атакуваното разпореждане за
правилно.
Защитата посочва, че протестът не е основателен. Излага, че липсва тъжба по смисъла на чл. 81
НПК, която да е в писмена форма и да е подадена в 6-месечен срок, считано от 17.05.2022г. счита,
че допълнителния разпит на пострадалия не е достатъчен да санира липсата на тъжба. Поради
което и определението на СРС, с което се прекратява наказателното производство, се явява
законосъобразно.
Пострадалият не се явява и не взима становище.
Обвиняемият се присъединява към казаното от неговия защитник.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и
съдържанието на атакуваното разпореждане, намира следното:
Първоинстанционното съдебно производство е второ по ред и е образувано по внесено
постановление за освобождаване от наказателна отговорност на А. В. И. с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а НК за престъпление по чл. 133, ал. 1, пр. 2, т. 2
вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК. При първото внасяне на постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съдебното
1
производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. В него съдът е посочил, че съгласно чл. 161, ал. 2 НК за
престъпленията по чл. 133 НК наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия
до прокуратурата. Това разпореждане е потвърдено от въззивния съд с аргумент, че органите на
досъдебното производство е следвало в изпълнение на основния принцип на наказателния процес
по чл. 15, ал. 2 и ал. 3 НПК да разясняват на пострадалия процесуалните средства за защита на
неговите права и законни интереси и да му осигуряват възможност да ги упражни, т.е. да му
разяснят правната възможност по чл. 161, ал. 1 НК и така да му осигурят съответното процесуално
средство за защита. След връщането на делото в досъдебната му фаза и проведен допълнителен
разпит на пострадалия, делото отново е внесено с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на А. И. с налагане на административно наказание. СРС е прекратил наказателното
производство с разпореждане, като отново е приел, че липсва тъжба или друг сезиращ документ,
адресиран до държавното обвинение. Въпреки разясняване разпоредбата на чл. 161, ал. 2 НК
липсва каквото и да е изявление от пострадалия в тази насока, поради което е налице предВ.ото в
чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК основание за прекратяване на наказателното производство. Това
разпореждане е предмет на въззивен контрол.
следва да се изясни волята на пострадалия дали желае да упражни правото си на сезиране на
прокуратурата.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на предмета и развитието на делото,
намира, че първоинстанционният съдебен акт е законосъобразен. В производството по глава
ХХVІІІ НПК, съдията-докладчик първоначално извършва проверка по реда на чл. 377, ал. 1 НПК.
Съгласно цитираната разпоредба в правомощията на съда, при преценка на допустимостта на
диференцираната процедура за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба, се включва проверка за наличието на основанията
по чл. 78а НК. В това правомощие несъмнено се включва и проверката за наличие на пречка за
развитие на процеса, включително такава по смисъла на 161, ал. 2 НК. В разглеждания случай
прокурорът е квалифицирал престъплението, за което предава обвиняемия на съд, по чл. 133 НК,
т.е. то е от частно-публичен характер. Това изисква, за да бъде валидно иницииран наказателният
процес, пострадалият от престъплението да е направил недвусмислено писмено изявление за това,
че сезира компетентния орган за възбуждането на производството. Наличието на сезиращ
прокурора документ е абсолютна процесуална предпоставка за възникване или продължаване на
наказателното правоотношение между обвиняемия и държавата. В конкретния случай след като
делото е върнато в предходната му процесуална фаза и видно от протокол за разпит от 16.03.2023г.
на пострадалия са разяснени правата му по чл. 161, ал. 2 НК, същият не ги е упражнил – не е подал
тъжба или друг документ до прокурора, чрез който по ясен и недвусмислен начин да изяви
отношението си към продължаване на наказателното преследване за престъпление от частно-
публичен характер. В случая липсва такова изявление и в самия протокол за разпит, доколкото в
него е отразено, че пострадалият е запознат с правата си по чл. 161, ал. 2 НК, счита, че деянието е
извършено по непредпазливост и няма да обжалва постановлението по чл. 200 НПК. Решението на
пострадалия дали да се възползва от правото си по чл. 200 НПК, както и отношението му към
правната квалификация на деянието не могат да заместят реда за възбуждане на наказателно
преследване за тази категория престъпления, тъй като се касае за въпрос по допустимостта на
процеса и неговото валидно възникване. Съдът не може да тълкува волята на пострадалия, а още
по-малко да предполага, че тя е в насока за възбуждане/продължаване на наказателно преследване.
Това е така защото за престъпленията, очертани в разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК,
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до прокурора. Характерът и
целта на тъжбата е да постави началото на производство за престъпление от общ характер. Само
при наличието на такъв сезиращ го документ прокурорът може да повдигне и поддържа обвинение
за посочените престъпления.
Въззивният съд споделя извода на СРС , че по делото не е налице документ, който може да бъде
квалифициран като писмено изявление на пострадалия за възбуждане или продължаване на
наказателното производство. Изразеното от прокурора становище, че при повторния си разпит той
е заявил, че желае делото да продължи по чл. 133, , ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, вр, ал. 1 НК
не намира опора в доказателствата по делото. В разпита си същият е заявил, че са му разяснени
правата и че няма да обжалва постановлението за привличане в качеството на обвиняем по чл. 200
НПК, но това не може да се приравни на желание за възбуждане или продължаване на
производството от частно-публичен характер. В процесния случай не е приложена тъжба на
2
пострадалия или какъвто и да било документ, адресиран до прокуратурата или изявление в същия
смисъл от негова страна. Въпреки че в предходно произнасяне, СГС подробно е разяснил, че по
делото липсва писмено изявление по смисъла на чл. 161, ал. 1 НК, което съставлява съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните, тъй като засяга валидността на процеса,
при връщането на делото в досъдебната фаза отново не е изяснена каква е волята на пострадалия.
Без да е подадена тъжба от пострадалия до прокурора производството по чл. 133 НК е в разрез с
изискванията на чл. 161, ал. 2 НК. Произнасяйки се по същество по повдигнатото обвинение,
вместо да прекрати производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК, Районният съд би
допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. Доводите на прокурора, че пострадалият
е съгласен с правната квалификация, тъй като първоначално досъдебното производство е
образувано по чл. 129, ал. 2 НК не могат да бъдат споделени, тъй като в хода на разследването е
установено, че се касае за причинена по непредпазливост средна телесна повреда, което
престъпление е от кръга на посочените по чл. 161, ал. 1 НК и не могат да оправдаят липсата на
писменото сезиране, което правната норма задължително изисква. Поради изложените
съображения въззивният съд намира, че разпореждането на първостепенния съдия-докладчик за
прекратяване на наказателното производство е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран Софийският градски съд, VІІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на СРС, НО, 131 състав по н.а.х.д № 4298/23 г. от
05.06.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по НАХД №4298/2023г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3