МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 76
ОТ 06.03.2020 г.
ПО НОХД № 458/2020 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI СЪСТАВ
Прокурор от Районна
прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно
производство № 427/2017 г. по описа на РУ гр. Стамболийски към ОД на МВР
Пловдив и пр.пр. № 7124/2017 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив срещу М.А.С.
за това, че на 13.07.2017 г. в с. Брестовица обл. Пловдив при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнение на което не е
отложено по чл. 66 от НК, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която
владеел и пазел, а именно: 1 бр. строително скеле с обща площ 200 кв.м с
прилежащи към него елементи – 18 бр. дървени талпи, всяка с дължина 4 м, 29 бр.
метални тръби, всяка с дължина 4 м, 18 бр. метални тръби, всяка с дължина 3 м,
27 бр. метални тръби, всяка с дължина 1 м, 52 бр. метални сглобки, 8 бр.
метални съединители, 28 бр. метални рамки, 20 бр. метални пътеки и 61 бр.
спънки на рамки, на обща стойност 1800 лв., собственост на Б.С.Д. *** -
престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Производството пред
първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и
моли на подсъдимия да бъде определено наказание в размер пет години лишаване от
свобода, което по реда на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3. Обосновава
предложението си с наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства и
липсата на смекчаващи.
Защитникът на подсъдимия
пледира за наличието на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над
отегчаващите, в резултат на което моли на подсъдимия да се определи наказание към
предвидения минимум, като се приложи чл. 58а от НК и определеното наказание се
намали с една трета.
Подсъдимият в правото си
на лична защита поддържа становището на защитника си. С последната си дума изразява
съжаление.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.А.С. е
роден на *** ***, общ. С., обл. Б., ***, български гражданин, със средно
специално образование, работещ, разведен, осъждан, с ЕГН **********.
На 06.07.2017 г.
подсъдимият С. позвънил на непознатия му към онзи момент Б.Д.. В проведения
телефонен разговор споделил, че видял в двора му строително скеле, което
пожелал да ползва под наем за няколко дни. Пострадалият Д. се съгласил на
предложението на подсъдимия, като уточнил само, че последният следва да си
осигури транспорта за превоза.
Няколко дни по-късно
подсъдимият С. се намирал на бензиностанция в гр. Пловдив, когато видял бус с
марка ‚Мерцедес Спринтер 312“ с рег. № **** да зарежда гориво на същата
станция. Подсъдимият преценил, че с този бус може да бъде превозено скелето и
затова попитал водачът му и негов собственик А.Х. дали може и е съгласен за
извърши услугата по транспортиране от с. Брестовица до с. Първенец, обл.
Пловдив въпросното скеле. Той от своя страна срещу съответното заплащане се
съгласил. Затова С. се обадил на Д. и заявил, че същият ден ще мине, за да
натовари скелето. Така и станало, като малко по-късно подсъдимият пристигнал до
дома на пострадалия с буса на Х.. С. и Д. за видели за първи път и се
запознали, след което подсъдимият огледал скелето и потвърдил, че ще го вземе,
като казал, че щяло да му свърши работа. Строителното скеле било с обща площ
200 кв.м и следните прилежащи към него елементи – 18 бр. дървени талпи, всяка с
дължина 4 м, 29 бр. метални тръби, всяка с дължина 4 м, 18 бр. метални тръби,
всяка с дължина 3 м, 27 бр. метални тръби, всяка с дължина 1 м, 52 бр. метални
сглобки /жабки/, 8 бр. метални съединители, 28 бр. метални рамки, 20 бр.
метални пътеки и 61 бр. спънки на рамки. Подсъдимият уточнил, че времето, за
което ще му е нужно са 10 дни, тъй като имало ремонт на къща в с. Първенец.
Двамата с Д. постигнали съгласие за цената на наема в размер на 200 лв., които
подсъдимият платил на място. Уговорили се след изтичане на срока скелето да се
върне, а при необходимост от допълнителни дни за ползването му да се плати
наема за тях и след това да се върне на собственика му. Договорките си не
оформили в писмен документ, защото подсъдимият твърдял, че бърза за някакъв
търг и пострадалия направил отстъпка с положението му. Пострадалият поискал
личната карта на подсъдимия, уверил се, че е той, и му записал данните от нея.
От своя страна подсъдимият С. дал личният си телефонен номер *********, след
което пристъпили към товареното на скелето, за което помогнал и съсед на
пострадалия, а именно С.Г.. Необходимо било скелето да се превози на два пъти,
тъй като не се побирало изцяло в буса.
По-късно същият ден
пострадалият Д. решил да отиде до с. Първенец като посети къщата, където
подсъдимият заявил, че ще разтовари скелето. Когато пристигнал, Д. обаче не го
видял. Веднага се обадил на С., за да го попита какво се случва и къде е
скелето, на което подсъдимият отговорил, че щял да звънне по-късно. Това така и
не се случило. Въпреки опитите си Д. така и не успял да се свърже с него на
известния му телефонен номер, тъй като същият постоянно бил изключен.
Междувременно подсъдимият укрил на неизвестно място строителното скеле. Заради
създалата се ситуация пострадалият сигнализирал органите на реда.
В хода на досъдебното производство
била назначена съдебнооценителна експертиза, която определила паричната
равностойност на скелето към момента на извършване на деянието на 1800 лв.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени
материали, а именно обясненията на подсъдимия на досъдебната фаза (л. 145 ДП) и
показанията на свидетелите Б.Д. (л. 67, 94, 121 ДП), С.Г. (л. 69 ДП), А.Х. (л. 70,
187 ДП), Д.Д. (л. 188 ДП), Т.Б. (л. 189 ДП), В.А. (л. 194 ДП), В.Д. (л. 196), Г.З.
(л. 177 ДП), както и от приложените по досъдебното производство писмени
доказателства – протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 95 ДП),
заключение на съдебнооценителна експертиза (л. 62 ДП) включително и справка за
съдимост, характеристична справка и другите събрани и приобщени по надлежния
ред писмени доказателства.
На основание чл. 373, ал.
3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимия, където по същество сочи, че е се признава за виновен, се допълват
по показанията на свидетелите Б.Д., С.Г., А.Х., които лично са възприели
изявленията и действията на подсъдимия, собствеността на вещта, предаването на
правно основание на държането ѝ. От своя страна при окончателното
разтоварване на буса си видял, че скелето не било пред къщата, където били
разтоварено, а било натоварено на друг автомобил, където пренесли и докараните
от него елементи. В допълнение се установява, че собствениците на къщата Т.Б. и
В.А. и обитателя ѝ В.Д., пред което е било откарано скелето, не са
сключвали договор за ремонтни дейности.
С доверие се оцени и
изготвената и приета по надлежния ред съдебнооценителна експертиза, чието
заключение съдът намира за пълно, обосновано и компетентно изготвено с
необходимите професионални знания и опит.
Предвид това и доколкото
делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие с признание от страна
на подсъдимия на фактите, изложени в обвинителния акт, който съдържа описание
на всички съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, и съдът е направил
преценка, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните
доказателства, намира, че в случая е безпредметно по-детайлното анализиране на
събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсва спор както по
фактите, така и по правото. Въпреки това не се откриха данни, които да
опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в
тяхната съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата
обстановка по спора.
С оглед на това съдът
прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От правна страна:
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява от правна страна, че М.А.С. на 13.07.2017
г. в с. Брестовица обл. Пловдив при условията на опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнение на което не е отложено по чл. 66 от НК,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел и пазел, а именно: 1
бр. строително скеле с обща площ 200 кв.м с прилежащи към него елементи, на
обща стойност 1800 лв., собственост на Б.С.Д. *** - престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ от НК.
Налице са всички елементи
от обективна и субективна страна на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Преди всичко е несъмнена
собствеността върху вещта предмет на престъпление – въпросното скеле и
прилежащите към него елементи. Тази съвкупност от вещи представлява по
характеристиките си движима вещ по смисъла на чл. 110 от ЗС и е чужда за дееца
собственост – по-конкретно е собственост на пострадалия Д.. Въз основа на
сключения между него и подсъдимия договор за наем държането върху скелето и
елементите му били предадени на годно правно основание на дееца. Следователно
се изпълва и следващият признак от фактическа страна на деянието вещите реално
да са се намирали във фактическа и юридическа разпоредителна власт у дееца,
която да се основава на годен да породи правни последици юридически факт.
Изпълнителното деяние при
обсебването се състои в извършване на акт на фактическо или юридическо
разпореждане от страна на правомерно упражняващия фактическа власт деец с
предмета на престъплението в свой или чужд интерес, с който акт деецът външно проявява /демонстрира/ промяна
в отношението си към инкриминираната вещ, а именно започва да третира същата
като своя собствена или който акт на имуществено разпореждане е окончателен и в
резултат от него действителният собственик бива поставен в невъзможност да
упражнява предоставените му от закона правомощия спрямо собствената му вещ.
Фактическото разпореждане представлява въздействие върху
субстанцията на вещта /предаване във фактическата власт на трето лице,
преработване, унищожаване, повреждане, използване по предназначение и др./.
Юридическото разпореждане представлява външно проявен израз на воля на правния
субект относно вещта, която се намира в негово владение /сключване на договор
или едностранна сделка, издаване на разпореждане от управителя на юридическо
лице до негови служители да извършат конкретни физически действия с вещта и др./.
В конкретния случай
подсъдимият е извършил акт на фактическо разпореждане, като в качеството му на
наемател, т.е. държател, на скелето и принадлежностите му е предал фактическата
власт на трети лица, за да бъдат използвани извън уговореното предназначение,
място, условия и лица, и по този начин ги укрил на неизвестно място.
Подсъдимият прекъснал връзката си със собственика на вещта и не е върнал вещта
в уговорения от страните срок, което покрива изискването това разпореждане да е
без знанието и съгласието на собственика, който в конкретния случай веднага
след установяване на размиване в ползването извън уговореното е потърсил връзка
с подсъдимия. Това поведение от страна на подсъдимия покрива фактическата
страна на престъплението „обсебване“, която включва и отказ вещта да бъде
върната при поискване от лицето, което му я е предоставило, както се е случило
и настоящия случай. Така Решение № 179 от 20.10.2016 г. по н. д. № 641/2016 г.
на ВКС, II НО.
Извършеният от подсъдимия
акт на имуществено разпореждане е противозаконен по смисъла на чл. 206 от НК,
т.е. лишен от правно основание, доколкото страните са се уговорили за конкретно
ползване на веща на конкретно място и след изтичането на определен от тях срок
или ако необходимостта от вещите продължила и след изтичане на този срок – до
свършване на работата, вещите да се върнат на собственика им, като не е
предвидена възможност наемателят да извършва действия по разпореждане с наетата
вещ по времетраене на договора.
От установеното за
предходната съдимост на подсъдимия следва, че извършеното от него деяние е при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Деянието е
извършено след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК. Именно с определение от 09.07.2015 г. по НОХД № 2718/2015 г. по описа
на Районен съд Б. същият е осъден за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 3
вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на лишаване от свобода в размер на три
години, а с присъда № 201/18.05.2011 г. по НОХД № 431/2011 г. на Окръжен съд Б.
е осъден на седем години лишаване от свобода, като с определение №
1933/31.07.2015 г. по ЧНД № 3042/2015 г. по описа на Районен съд Б. е
определено общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свобода, обуславящо
опасния рецидив, е изтърпяно на 28.07.2016 г., като в срока по чл. 30 от НК подсъдимият
е извършил друго тежко умишлено престъпление, а именно настоящото.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимият е
осъзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните му последици и пряко ги е целял. С. е бил наясно, че извършва акт на
имуществено разпореждане с чуждо имущество, което владее на годно правно
основание /договор за наем/, съзнавал е, че по този начин ще се разпореди с
чужда движима вещ без да има право да го прави и без съгласието и знанието на
собственика и пряко е целял този резултат.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе предвид, че производството по
делото се е развило и приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК.
За престъплението по чл. 206,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия се предвижда наказание лишаване
от свобода от три до десет години, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1,
точки 6 и 7 и е предоставена възможност на съда да постанови конфискация на
част или на цялото имущество на подсъдимия. При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по отношение на
подсъдимия следва да се определи наказание по реда на чл. 54 от НК при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на законоустановения
минимум, а именно три години лишаване от свобода.
Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчита предходната съдимост на подсъдимия и трайно
установените престъпни навици, датиращи от 1971 г. Като смекчаващи обстоятелства
съдът оцени изразеното съжаление за стореното, съдействието за разкриване на
престъплението и поведението на признание за извършването му още от досъдебното
производство, напредналата възраст на подсъдимия, както и невисоката стойност
на обсебената вещ.
При ценене на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на подсъдимия
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията
на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. Така Решение № 144/20.02.2019 по н.д. № 598/2018 г. на ВКС, Решение
№ 37 от 28.03.2017 г. по н.д. № 93/2017 г. на ВКС, III н.о., Решение №
208/29.11.2018 г. по н.д. № 600/2018 г. на ВКС, I н.о. и др.
Поради това,
ограничаването на свободата на подсъдимия чрез налагане на наказание „лишаване
от свобода”, което безспорно в най-голяма степен препятства и възможността на
осъденото лице да извърши друго престъпление, в конкретния случай би се явило
съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция. С него биха се
постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието следва
да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки при превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано по
размер към минимума. Това свое решение съдът основава на становището си, че
по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с личностните
характеристики на подсъдимия и най-вече възрастта му и деянието му и би
надхвърлило целите на наказанието по чл. 36 от НК. От друга страна отегчаващите
отговорността обстоятелства не са толкова тежки, че да определят по-тежко от
избраното от съда наказание, и отстъпват пред смекчаващите.
Наказанието се определи
на три години лишаване от свобода, което след прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК
се намали с една трета. Така наказанието, което се налага, се определи на две
години лишаване от свобода. Съдът намира, че това именно наказание няма да
засегне правата на подсъдимия, като то съответства на степента на обществена
опасност на престъплението и дееца и размера на предмета на престъпното
посегателство.
Съдът счита, че не са
налице основания за приложението на чл. 55 от НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и
само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и определяне на
наказанията по реда на чл. 54 от НК в посочения размер. Освен това се взе
предвид и криминалното съдебно минало на подсъдимия и трайно установените му престъпни навици.
Доколкото се предвижда
кумулативно наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК
съдът намира, че подсъдимият следва да бъде лишен от правото да заема
материалноотговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с
управление на чуждо имущество за срок от две години, считано от влизане в сила
на присъдата. Същевременно е предвидено и факултативно наказание конфискация,
което съдът не счита, че следва да бъде налагано, тъй като лишаването от
свобода и от права биха постигнали целите по чл. 36 от НК, а допълването им с
конфискация биха ги надхвърлили.
На основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС така определеното наказание в размер на две години
лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим, тъй като
деянието е извършено преди да са изтекли 5 години от изтърпяване на предходно
наложеното наказание лишаване от свобода.
По разноските и веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив
сумата от 75 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, както и
да бъде осъден да заплати по сметка и ползва на Националното бюро за правна
помощ сумата от 100 лв., представляващи възнаграждение за представителство в
производството от служебен защитник, изплатени от бюрото.
По посочените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А Д.