Р Е Ш Е Н И Е
гр.Враца, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:ВЕСЕЛКА
ИВАНОВА
Членове:ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова
ВНЧХ дело № 188 по
описа за 2020 год.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв.Г.З.,
повереник на частния тъжител Н.М.А., против присъда № 9/11.02.2020 г.,
постановена по НЧХД № 909/2019 г. по описа на РС-Враца /ВРС/, І наказателен
състав, с която подсъдимият П.П.П. е признат за невинен в това, че на
09.07.2019 г. в с.***, обл.Враца е нанесъл удари с ръце и крака в областта на
тялото и главата на Н.М.А. и му е причинил оток в окосмената част на главата,
оток и кръвонасядане на гръдния кош, драскотини поясно и в далечните части на
двата горни крайника, кръвонасядане на дясна мишница, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като деянието е осъществено в
условията на неизбежна отбрана по чл.12, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1
от НК.
С присъдата са отхвърлени като неоснователни предявените
от Н.М.А., лично и със съгласието на майката М.А.Т., против П.П.П. граждански
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 лв.,
представляваща имуществени вреди от деянието и сумата в размер на 3000 лв.,
представляваща неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва,
считано от 09.07.2019 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл.190, ал.1 от НПК частният тъжител Н.М.А.
чрез майката М.А.Т. е осъден да заплати на подсъдимия П.П.П. сумата от 500
лева, представляваща направени разноски за адвокатска защита пред районната
инстанция.
Във въззивната жалба срещу така постановената присъда се
навеждат бланкетни доводи за неправилно приложение на материалния закон и за
допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяната й и за
постановяване на нова, осъдителна присъда, както и за уважаване на гражданските
искове като основателни. Изразява се претенция подсъдимият да бъде осъден да
заплати и сторените от частния тъжител разноски по делото.
Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от адв.Р.Б.-защитник
на подсъдимия П.П., в което се излагат съображения за нейната неоснователност.
Изразено е становище, че доказателственият анализ на РС-Враца е всестранен,
пълен и логически издържан, поради което изводът му, че по отношение на
подсъдимия са налице предпоставките за прилагане на института на неизбежна
отбрана по чл.12, ал.1 от НК, във връзка с който е постановена оправдателната
присъда и са отхвърлени като неоснователни предявените граждански искове за
неимуществени и имуществени вреди, е правилен и законосъобразен. Оспорени са и претенциите
в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, като са изложени
аргументи в посока тяхното оборване.
В съдебно заседание пред въззивния съд
повереникът на частния тъжител адв.Г.З. развива допълнителни съображения в
подкрепа на оплакванията в жалбата. Основно се навеждат възражения срещу
възприетата от контролирания съд хипотеза на "неизбежна отбрана" по
смисъла на чл.12, ал.1 от НК, като се твърди, че е налице неправилна
интерпретация на доказателствата. В основата на възприетата от съда фактическа
обстановка били поставени показанията на свидетели, които са в лоши отношения с
тъжителя и в близки с подсъдимия. Липсват доказателства за това частният
тъжител да е нападнал с нож подсъдимия. На тези основания се поддържа същото
искане-присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова осъдителна, за
уважаване на гражданските искове и за присъждане в тежест на подсъдимия на
направените от частния тъжител разноски.
Частният тъжител Н.А. се солидаризира със заявеното
от повереника си.
Защитникът на подсъдимия-адв.Р.Б., изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като атакуваната присъда е правилна и постановена в съответствие със закона.
В последната си дума подсъдимият П.П. моли
присъдата да бъде потвърдена.
Врачански окръжен съд, след като обсъди материалите по делото, доводите
на страните и след служебна проверка
по реда на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд в рамките на
наказателното производство
е събрал доказателства, имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила,
визирани в НПК. Въз основа на събрания
доказателствен материал, включващ обясненията на подсъдимия П.П., показанията на
свидетелите С.Ц., Р.Й., А.Г., Б. П., М.Ц., А.Б., Асен П., М.П., С.Н., Я.Х., Р.И., Г. Т.,
М.Т. и К.В.; писмените доказателства-медицинска документация на името на тъжителя А., постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 12.08.2019 г. на ВРП, характеристика на Н.А.,***,
психолого-психиатрична характеристика на Н.А., 3 броя характеристични данни за
подсъдимия, справка-характеристика за тъжителя от инспектор ДПС, справка за
съдимост на подсъдимия, СМУ № 208/2018 г., издадено от д-р Федя Тодоров-съдебен
лекар и други; както и заключениeто на съдебно-медицинската експертиза, ВРС е приел за установена
фактическа обстановка, с която настоящата инстанция се съгласява, с някои уточнения и допълнения:
Подсъдимият П.П.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, с
фактическа съпруга и две малолетни деца, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
Тъжителят Н.М.А. е роден на *** г. и към инкриминираната
дата бил на 17 г., ученик в 10 клас в *** гр.Враца.
Подсъдимият и
тъжителят живеят в едно село и се
познават, като имали конфликтни отношения.
На 09.07.2019 г.,
около 20:00
часа, тъжителят минавал по улицата
край дома на подсъдимия - ул.“***“
в с.***. Виждайки го, подсъдимият
излязъл и му
направил
забележка, тъй като разбрал от
жена си, че цял ден
е дрифтирал
с автомобил на
улицата, в близост до която
има детска площадка, на която
се събират много деца и възрастни
хора. Тъжителят обаче реагирал с думите „Ти ли
ще ми кажеш“
и извадил от джоба си автоматичен нож,
с който замахнал два пъти към
лицето на подсъдимия. Реагирайки
на случващото се, подсъдимият ударил с юмрук два пъти тъжителя в
областта на главата, в резултат на което той паднал
на земята и изпуснал ножа от
ръката си.
Случилото се било възприето
от намиращите се по това
време на детската площадка в близост до мястото
свидетели
С.Ц., Р.Й., А.Г., Б.П., М.Ц., А.Б., А.П. и М.П..
След падането на тъжителя, подсъдимият
преустановил ударите, а св.Б.П. – брат на подсъдимия, се приближил към
тях, за да ги
разтърве, ако се наложи.
По същото време сестрата
на тъжителя, която живеела в съседство на подсъдимия
– св.Г.Т., разбрала за случилото се,
излязла на пътя и започнала да се кара
с подсъдимия.
Междувременно
тъжителят се изправил и тръгнал
към близката автобусна
спирка, където се обадил от
мобилния си телефон на баща
си, за да
го уведоми, че подсъдимият му е нанесъл удари.
Свидетелите
М.Т. и К.В. – майка и баща на тъжителя, се
намирали в заведение в центъра на селото
и като разбрали за случилото се,
веднага се обадили на тел.112 и се отправили към
автобусната спирка, където бил синът им.
По повод подадения на тел.112 сигнал, на място
пристигнал екип на ЦСМП Враца, а след него и екип
на РУ Враца. Тъжителят бил прегледан
от пристигналия на място медицински
екип и бил закаран в Бърза помощ Враца. Служителите
на РУ Враца посетили дома на
подсъдимия, но същият не бил
вкъщи. Те обиколили селото, но не успели
да го открият.
По време на престоя
на тъжителя в болнично заведение се установило, че той има
оток в окосмената част на главата,
оток и кръвонасядане на гръдния кош,
драскотини поясно и в далечните части на двата горни
крайника, както и кръвонасядане на дясна мишница.
От заключението
на СМЕ се установява, че тъжителят Н.А. е получил описаните по-горе увреждания,
а именно оток в окосмената част, оток и кръвонасядане на лицето вдясно,
съпроводени от леко степенно мозъчно сътресение, оток и кръвонасядане на
гръдния кош, драскотини поясно и в далечните части на двата горни крайника и
кръвонасядане на дясна мишница. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по
начин и по време посочени от тъжителя А.. На тъжителя е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период около 5-7
дни, при липса на усложнения и нормален оздравителен период.
Така установената фактическа обстановка почива на събрания
от първата инстанция доказателствен материал, който е в пълния му възможен
обем. Настоящата инстанция няма основания за промяна
на възприетата от ВРС фактология, а само внесе някои уточнения към нея. Въззивният съд счита, че анализът на доказателствената
маса е направен в контекста на фактите
и обстоятелствата, подлежащи
на доказване в рамките на това
производство и имащи значение за делото. Доказателствата са ценени според действителното им съдържание, при
спазване правилата на формалната и правна логика. Освен, че е правилен, доказателственият
анализ е задълбочен и прецизен, предвид спорните моменти в този казус-как е протекъл инцидентът на 09.07.2019 г., и в частност имало ли е
провокация от страна на тъжителя с нож към подсъдимия. Аргументирано съдът е оценил доказателствата, като е изложил свои съображения, за да даде
вяра на едни
от тях и не кредитира други, съгласно чл.305, ал.3 от НПК.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на
„неизбежна отбрана” по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, като подсъдимият, за да
отблъсне непосредствено нападение спрямо личността си, е извършил само
отбранителни и защитни действия над личността на тъжителя, причинявайки му
вреди в рамките на необходимите предели. При тези съображения и на основание
чл.304 от НПК ВРС е оправдал подсъдимия по повдигнатото му частно обвинение за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
При
анализа на изложената във въззивната жалба и в пледоарията пред въззивния съд аргументация,
може да бъде
направен извод, че основните възражения
на тъжителя и повереника му се свеждат до
съображения за неправилна оценка на доказателствените материали, като се възразява и срещу възприетата от първия съд конструкция на „неизбежна отбрана” по
смисъла на чл.12, ал.1 от НК.
При
проверка на първоинстанционния съдебен акт в аспекта на
тези оплаквания, настоящата въззивна инстанция прецени като неоснователни възраженията за неправилна оценка
на основните гласни доказателствени средства. В мотивите към атакуваната присъда ВРС задълбочено
е анализирал всички събрани от него
доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Интерпретацията на събраните доказателства е вярна и се споделя
от тази инстанция
при собствения й анализ на тези
доказателства. За посочените по-горе спорни
моменти по делото са събрани две
групи противоречиви гласни доказателства-от една страна показанията
на сестрата на тъжителя-св.Г. Т., която подкрепя тезата му, че на
инкриминираната дата подсъдимият безпричинно нанесъл побой на Н.А., без непосредствено
преди това той да го е нападнал с нож и от друга страна-обясненията на подсъдимия П.П. и показанията на свидетелите-очевидци С.Ц., Р.Й., А.Г., Б. П., М.Ц., А.Б., които са заявили, че подсъдимият не е нападнал
тъжителя, а се е отбранявал срещу нападението му с нож с голи ръце. В настоящия казус въззивната инстанция, по подобие на РС, възприема обясненията на подсъдимия и показанията на неговите роднини А.Г.-съпруга,
Р.Й.-първа братовчедка, Б.П.-негов брат, А.Б.-леля, тъй като същите са подробни, последователни и безпротиворечиви помежду си и са в кореспонденция както с установеното от
свидетелите М.П. и А.П., без родство със страните по делото, така и с тези на незаинтересованите свидетели С.Ц. и М.Ц.. Подсъдимият П. и неговите роднини еднопосочно са заявили, че след
направената му забележка за шофиране с висока скорост, тъжителят извадил
автоматично ножче и двукратно замахнал с него към лицето на подсъдимия, както и
че поведението на подсъдимия спрямо тъжителя /нанесъл му два юмручни удара в
областта на главата/ било защитно, а не на нападение. Заявеното от тях в
детайли съвпада с показанията на свидетелите М.П. и
А.П., които прецизно и правилно са обсъдени и от първия съд, поради което няма
как да не бъде споделен изводът му за тяхното кредитиране. Макар всички
изброени по-горе свидетели да са заинтересовани от изхода на делото поради
родство с подсъдимия или лоши отношения с тъжителя, правилно са били
кредитирани от първата инстанция, тъй като се подкрепят и от други обективни доказателства.
В кореспонденция
с установеното от
тях са
показанията на незаинтересованите свидетели С.Ц. и М.Ц., които добросъвестно и чистосърдечно са разказали за
това, което действително са възприели, заявявайки, че не са видели нож в ръцете
на тъжителя, но са чули подсъдимият да му казва „ти нож ли ще ми вадиш“. Обстоятелството,
че не са възприели нож в ръцете на тъжителя по никакъв начин не дискредитира
нито техните показания, нито заявеното от подсъдимия и останалите свидетели-очевидци,
тъй като напълно логично и естествено е от по-далечното разстояние, от което са
наблюдавали инцидента /на около 10, респективно 20-30 метра разстояние/ да не
са възприели всички детайли от него. Още повече, че св.Ц. е заявила "гледах да премина бързо, тъй като
дъщеря ми е малка и не исках да гледа".
Същевременно правилно и обосновано контролираният съд не
е дал вяра на показанията на св.Г. Тошева, в частта в която твърди, че е видяла
нанесените от подсъдимия удари, както и че преди това брат й не е замахвал с
нож към него. На първо място същите се опровергават от кредитираните по-горе
гласни доказателства. Освен това всички други свидетели на инцидента са
абсолютно категорични, че Тошева се е появила в по-късен момент, когато
спречкването между двамата било преустановено. При тези данни и най-вече с
оглед обстоятелството, че са налице убедителни доказателства, подкрепящи
заявеното от подсъдимия П., въззивната инстанция се съгласява със становището
на ВРС да не кредитира показанията на тази свидетелка в посочените части, отчитайки
и факта, че същата е близка родственица на тъжителя, поради което не е
необичайно да желае да му съдейства.
Първоинстанционният съд внимателно е
обсъдил и кредитирал в по-голямата им част показанията на свидетелите М.Т. и К.В.,
като е отчетено, че същите са родители на частния тъжител и също са
заинтересовани от изхода на делото. Посочените свидетели изясняват факти непосредствено
след конфликта, както и състоянието в което се е намирал синът им, наложило
настаняването му в болнично заведение. Доколкото те не са преки очевидци на инцидента,
а съобщават данни за него, станали им известни от разказа на техния син, които
се опровергават от коментираните показания на свидетелите-очевидци, въззивният
съд приема, че в тази част изявленията им не могат да бъдат надежден и
достоверен източник на информация.
Към първоинстанционния съд не може да бъде
отправен упрек и относно възприетия извод, че подсъдимият е действал при
условията на „неизбежна отбрана” по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. За да се
приложи института на „неизбежна отбрана” е необходимо задълбочено да се
изследват няколко обстоятелства-имало ли е противоправно нападение от страна на
пострадалия над подсъдимия, било ли е прекратено то или не, с какви средства е
осъществено нападението, застрашавало ли е живота или здравето на дееца,
доколко действията на последния са били адекватни на интензитета на това
нападение, с оглед използваното от нападнатия средство за защита, броя,
насочеността и силата на ударите.
На първо място от кредитираните по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият П. се е защитавал от
противоправно нападение. Както по-горе се посочи, показанията на свидетелите Р.Й.,
А.Г., Б.П., А.Б., А.П.
и М.П. са еднопосочни относно това, че подсъдимият
е отправил забележка на тъжителя, при което той е предприел заплашително
поведение - извадил нож и замахнал с него два пъти към лицето му. Макар
свидетелите С.Ц. и М.Ц. да не са видели ножа, то те са чули изречените от
подсъдимия думи „ти нож ли ще ми вадиш“, което е в подкрепа на тезата за
осъществена от страна на тъжителя провокация. В това отношение обясненията на
подсъдимия изцяло кореспондират с изнесеното от тези свидетели. За да се защити
от това нападение, подсъдимият е нанесъл два юмручни удара в областта на главата
на тъжителя, и то в момент когато нападението не е било прекратено, в резултат
на което той паднал на земята. Безспорно е и това, че нападението на тъжителя с
нож е създало реална и непосредствена опасност за здравето на подсъдимия, както
и че причинените на нападателя увреждания, с оглед нанесените два защитни удара
с ръце в областта на главата на А., са в рамките на необходимите предели. Единствено
следва да се допълни това, че в съзнанието на подсъдимия е присъствала и
информация за предходно нападение над него с нож от страна на тъжителя, при
което му е причинена порезно-прободна рана на гърба /на 15.08.2018 г., видно от
обясненията на П., показанията на свидетелите А.Г., Б.П. и приложеното на л.45
СМУ/, който факт допълнително е повишил степента на опасност, застрашаваща
нападнатия и го е мотивирал да предприеме интензивен начин на отбрана.
Останалите изложени от ВРС подробни аргументи за това изцяло се споделят от
настоящия въззивен състав, поради което е безпредметно да бъдат преповтаряни.
С оглед на тези съображения, обосновано и
правилно първият съд е приел, че подсъдимият е действал при условията на
„неизбежна отбрана” по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, като уврежданията на
тъжителя не са в резултат на нападение срещу него, а обратното, поради
защитните действия на подсъдимия, при вече осъществено срещу него нападение с
нож от тъжителя. Ето защо възраженията на повереника адв.Г.З. в този аспект се
оценяват от въззивната инстанция като неоснователни.
При възприетата конструкция на „неизбежна
отбрана”, правилно и законосъобразно ВРС е отхвърлил като неоснователни предявените
от тъжителя против подсъдимия П.П. граждански искове в размер на 3 000
лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 60 лева-имуществени вреди. Доколкото
деянието по чл.12, ал.1 от НК е правомерно и не е общественоопасно, то и деецът
не носи гражданска отговорност за причинените на нападателя вреди, тъй като
никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната
присъда, въззивният съд не констатира наличието на основания,
налагащи нейното отменяване или изменяване, поради което намира, че
същата следва да бъде потвърдена
като обоснована и законосъобразна,
а жалбата против нея следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Съгласно чл.190, ал.1 от НПК в тежест на частния тъжител /към момента навършил пълнолетие/ следва да бъдат възложени
сторените пред тази инстанция от подсъдимия разноски в размер на 400 лева - възнаграждение за защитник,
а в полза на ВОС сумата от 6 лева, представляваща държавна такса за образуване
на производство пред въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.6,
вр.чл.338 от НПК, Врачански
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9/11.02.2020 г., постановена по
НЧХД № 909/2019 г. по описа на Районен съд-Враца, І наказателен състав.
ОСЪЖДА частния тъжител
Н.М.А., ЕГН ********** да заплати на подсъдимия П.П.П. направените във
въззивната инстанция разноски в размер на 400 /четиристотин/
лева-възнаграждение за защитник.
ОСЪЖДА частния тъжител
Н.М.А. да заплати по сметка на ВОС сумата от 6 /шест/ лева-държавна такса за
иницииране на въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.