№…………………….../………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 125 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по въззивната жалба на Г.С.С. ЕГН ********** ***,
чрез адв. Д.Ч., против решение № 4957/15.11.2019г по
гр.д. № 18637/2018г. на 35-ти състав на ВРС, както следва: В ЧАСТТА в която е предоствено упражняването на
родителските права по отношение на детето К.Г.С., ЕГН: ********** на неговата майка М.А.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***; В ЧАСТТА, в
която е определено местоживеенето на
детето К.Г.С., ЕГН: ********** на неговата майка М.А.Н., ЕГН: **********; В ЧАСТТА в която му е
определен режим на лични отношения с детето К.Г.С. с ЕГН **********,
както следва: до навършване на петгодишна възраст на детето: бащата
има право да вижда и взема детето при себе си всяка събота от месеца за времето
от 17:00 до 20:00 часа, всяка неделя за времето от 09:00 до 12:00 часа в
присъствието на майката, на посочено от нея място, както и всеки вторник и четвъртък, за времето от 17:30 часа до 19:30 часа, в присъствието на
майката на посочено от нея място; след навършване на петгодишна възраст на детето: всяка
първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.
00 часа в петък до 13, 00 часа
в неделя, с преспиване на детото при бащата, в град Варна или в друго населено
място, в което е установено местожителството на детето, със задължение на
бащата да вземе детето от от дома на майката в петък, съответно и да го заведе
в неделя;
на коледните празници: през четните години - за
времето от 13.00 часа на 23- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с
приспиване при бащата, а през нечетните
години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 13.00 часа на 27-
ми декември; през новогодишните празници: през
четните години - за времето от 13.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа
на 1- ви януари, с приспиване при бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари
до 13.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в четни години –за времето от 09.00 часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с
преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за времето от
16.00 часа в неделя /Великден/ до 13.00 часа в понеделник /Великден/, с
преспиване на детето при бащата; на рожденния ден на на детето - /шестнадесети февруари/ за времето от 15.00 часа до
19.00 часа, независимо от ежемесечния режим; 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск и В ЧАСТТА, в
която е осъден да заплаща в полза на
детето К.Г.С., ЕГН: **********, чрез
неговата неговата майка и законен представител М.А.Н., ЕГН: **********,
на адрес: *** издръжка в размер на 200.00
(двеста) лева, считано от датата
на постановяване на решението, с падеж първо число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 СК.
Считайки първоинстанционното решение в обжалваните
части за неправилно, необосновано и незаконосъобразно по изложените във
въззивната жалба съображения, се моли да бъде отменено и да му бъде
предоставено на него упражняването на родителските права по отношение на детето
К., р. 16.02.2016г., да бъде определено местоживеенето на детето К., р.
16.02.2016г. при него; на майката да бъде определен режим на лични отношения с
детето К., р. 16.02.2016г. и да бъде осъдена да заплаща за детето К., р.
16.02.2016г. издръжка в справедлив вариант и размер. Евентуално иска да му бъде
определен действително разширен режим на лични отношения с детето К., р.
16.02.2016г.
В писмен отговор в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, М.А.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Г.
оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
ДСП-Варна не представя писмен отговор
на постъпилата жалба, не изпраща представител, не взема становище.
В редовно проведените о.с.з. въззивникът
лично и чрез процесуалния си представител адв. Д.Ч. поддържа становището си,
изразено във въззивната жалба.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Г.С.С.,
ЕГН: **********,***, насочена срещу М.А.Н.,
ЕГН: ********** ***, излага, че двамата са съпрузи по силата на сключен на 26.07.2013г. брак и от брака си имат
родено едно дете К., р. 16.02.2016г.
Първоначално отношенията в семейството били нормални. След раждането на
детето според него се развило шизотипно разстройство на личността, като й била
поставена диагноза на 25.08.2018г. от руски психотерапевт. Поведението й се
променило. Станала враждебна, агресивна, параноична и садистична спрямо
околните. Вместо извор на радост и споделена грижа, превърнала детето в
инструмент за изнудване. Отказала грижите за домакинството и участие в
разходите на семейството. Не полагала адекватни грижи за детето. Убеждаването й
да внимава възприемала като агресия и тормоз. Разгласявала в обкръжението, че е
тормозена от него и майка му. Измисляла си истории от нейна паралелна
действителност. На 15.11.2016г. в следствие на сключения брак получила
разрешение за постоянно пребиваване в РБългария. На 07.02.2017г. подала в
полицията неоснователен сигнал за причинено й от него домашно насилие и
използвайки ситуацията напуснала дома с детето и пет месеца живяла в
неизвестност. Разбрал, че се е установила във Варна, лишавайки детето от бащина
грижа и закрила. Детето се учело само на руски и се възпитавало от нея като
руснак. Когато говорел на български, майката превеждала на руски на детето
неговите думи. Желанието му за общо семейство предизвиквало у нея подигравки и
сарказъм. Отказала преглед при психиатър, обвинила го за кризата в
семейството. Няколко пъти в месеца
пътувал до Варна да се вижда с детето, всеки месец й изпращал пари. Носел
храна, книги, играчки, дрехи и всичко необходимо за нея и детето. Във Варна те
живеят при ужасни битови условия, в краен квартал, в апартамент в бивше
общежитие. Детето често боледува, има алергии към храна. Майката е израсла в
трудна семейна среда и повтаря лошия семеен модел. Въпреки усилията му за
подобряване на отношенията им, това не се случило. Посещавал психиатри,
психолози, свещеници и всякакви институции, в стремежа си да намери решение на
проблема. Вредата за детето е огромна. Иска да му бъдат предоставени родителските
права, като до навършване на пълнолетие на детето бъде постановено
местоживеенето на детето К.да бъде определено при него на адреса в гр. С., жк „Т.“бл.
**, ет. **, ап. **. Иска да му бъде определен режим на лични отношения на
детето К.с неговата майка всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00ч. до 19.00ч. с преспиване и 20 дни през лятото, които не съвпадат с
платения му годишен отпуск, както и на други празници и рождени дни след предварителна
уговорка. Иска майката да плаща месечна
издръжка от 150лв. от датата на
завеждане на исковата молба.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК М.А.Н.
ЕГН ********** ***, изказва несъгласие с твърденията на ищеца, с изключение на
това, че действително на 26.07.2013г. са сключили брак.
Жилището,
което обитавали съвместно било собственост на майката на Г., находящо се в
сграда от 1970г., като ремонт в жилището не бил правен от 35 години. В жилището
се отглеждало и куче. Искали да имат дете и започнали да правят ремонти, като
разходите си делели на две. Съпругът й се оттеглял на вилата, а тя боядисвала,
сменяла тапети. Бивайки бременна, без да знае, претърпяла аборт. По настояване
на съпруга си си деляли разходите за всичко. Когато отказала да участва в
разходите за дома, получила обвинения, повишил тон, викал, заплашвал я с побой.
Понеже отново забременяла, съпругът й вместо да подготви третата стая за детска
стая, донесъл котарак без хигиенни навици и той заживял там. Миризмата в
жилището била непоносима. На 16.02.2016г. се родил сина им К.. Майката на
съпругът й пред сина си държала добре с нея, но когато отсъствал и забранявала
да ползва домакинството, ограничавала я във всичко. Тя имала собствено жилище,
но съпругът й не харесвал квартала. На едномесечна възраст на детето се
установили в семейната вила в с. Вл.Т., махала Клисура. Не разполагали с кола и
комуникациите били затруднени, водата била под режим. Нямало баня и топла вода.
Съпругът отсъствал по няколко дни,
по-скоро идвал веднъж седмично да й носи продукти. През април 2016г. продала
апартамента си в С.. Парите съпругът й внесъл на своя сметка. Тя получавала
майчински в размер на 136лв., с която сума само разполагала за месеца, но съпругът
й искал и тези пари, предизвиквайки скандали със заплахи. Когато си поискала парите от продажбата, Г. й
отказал. По предложение на майка й, Г. изпратил парите й за покупка на жилище в
Екатеринбург. Той не работел. От
запознанството им през 2013г. работил само един месец като продавач. През
зимата на 2016г. тръбите на вилата се спукали и се наложило да се върне с
детето в жилището на майката на съпруга си. Тъй като планирал да купи
апартамент на свое име съпругът й я накарал да подпише брачен договор. Смята,
че от тогава е замислял развод. Държал се грубо с нея. На 07.02.2017г. свекърва
й я обвинила, че се храни, без да плаща продуктите, а съпруга й-че го е
излъгала, че ще купи жилище с онези пари. Тя отишла в съседната стая, където има стационарен телефон да се
обади в полицията. Г. хукнал след нея, отнел й телефона и я стиснал за ръцете,
заплашил я. Взела детето и избягала, като звъняла по ред на звънците на
съседите си. Една съседка й отворила.
Разговаряла със съпруга й. Върнала се в жилището на свекърва си, взела си
чантата и детската количка и с детето тръгнала към полицията. След този случай
се пренесла във Варна. Заживяла в жилище на майка си. Отрича, че условията не
са добри. Отрича и твърденията на съпруга си, че е правил опити да се подобрят
отношенията им. Спрели да контактуват. С това отношенията им се влошили съвсем.
Предявила
е насрещни искове за прекратяване на брака с развод по вина на съпруга й Г..
Моли за предоставяне на родителските права по отношение на детето Г., като на
бащата бъде определен режим на лични отношения, като може да вижда детето всяка
втора и четвърта събота от месеца от 09.00ч. до 18.00ч. в присъствието й до 7
годишна възраст, както и 20 дни през лятото, когато тя не е в платен годишен
отпуск. Иска бащата да бъде осъден да
заплаща 200.00лв. месечна издръжка за детето. Моли да бъде определено
местоживеенето на К.при нея, на адреса в гр. Варна, ул. „Е.Г.“, бл. 21А, ет. 1,
ап. 23.
В
писмен отговор Г.С.С., ЕГН: **********,***
оспорва наведените от съпругата си възражения. Отрича да е проявявал грубост с
нея, да я е обиждал. Обезпокоен за състоянието на детето, заявява, че не желае
развод.
ВОС
установи следното от фактическа страна.:
Видно от удостоверение за сключен брак, Г.С.С. и М.А.Н. са сключили граждански брак
на 26.07.2013г., за което е съставен акт № 3224/26.07.2013г. на длъжностното
лице по гражданско състояние в гр. С.. От
удостоверение за раждане на К.Г.С., р. 16.02..2016г. се установява, че страните
по спора са негови родители.
Въз
основа на сигнал от 07.02.2017год. от М. Несторова е образувана преписка №
1397/07.02.2017г. по описа на Второ РУ – С.
относно извършено, на същата дата, спрямо Н. физическо насилие, от
страна на Г.С.. Производството по преписката е прекратено, поради липса на
престъпление.
М.Н.
е ползвала консултативна услуга в Центъра за социална рехабилитация и интеграция
на жертви на насилие при Фондация „SOS – семейства в
риск“, което се установява от представеното удостоверение № Ф-1891/13.04.2018г.
Детето
на страните К.Г.С., видно от служебна бележка № 9/30.01.2019 год., е записан и
посещава ЧДГ „Цветни песъчинки“, в гр. Варна.
Според
протокол, съставен от Комисия за оценка на диетични режими при деца със
специални нужди към Втора детска клиника при УМБАЛ „Св.Марина“-Варна, при
детето К.Г.С. е установен вторичен недоимък на лактаза. Препоръчан е режим на
хранене, за период от 6 м., без прием на мляко, ориз, моркови, леща, мед.
От
предоставените от ТД на НАП- Варна документи се установява, че през цялата 2018
год. М.Н. е осигурено лице.
Видно от представеното по първоинстанционното дело удостоверение № 15/
24.04.2019 год., изд. от „Сано и Пи СИ“ ЕООД в несъстоятелвност-Варна , брутното
възнаграждение на М. Несторова за периода м.12.2018г. до м.03.2019г. е 710.79
лв.
М.Н. е представила доказателства за образованието което
притежава-счетоводител и юрист.
Съгласно
трудов договор № 69/29.03.2019г., считано от 01.04.2019 год.. Г.С. е в трудово
правоотношение със СНЦ Зелени балкани - за работа през определени дни от
месеца, по проект „Натура 2000“ в България, със срок до 30.09.2019г. Основното
му месечно възнаграждение е в размер на 970.00 лв.
Считано
от 03.02.2020г. Г.С.С. е сключил трудов договор № 1/28.01.2020г. с „Български
пощи“ АД, със срок за изпитване, като С. заема длъжността „Пощ. раздавач“ /
пощальон/ при 8 часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение от
670.00лв.
В производството пред ВРС е приобщен социален доклад, изготвен от ДСП-Варна
и социално проучване, извършено от ДСП-Сердика. Социалният работник при
ДСП-Варна е посочил, че детето К.се отглежда от майката в сигурен дом, находящ
се в гр. Варна ,ул. „Е.Г.“, № 21А, ет. 1, ап. 33 при добри битови и хигиенни
условия. Поради ниската възраст на детето и отдалечеността на градовете в които
живеят родителите, режимът на лични отношения следва да е гъвкав и съобразен с
потребностите на детето.
От НА № 27, т. 2, рег. № 2996/2017г. на нотариус Ал.Ганчев се установява,
че Елена Николаевна Пономарева-майка на М.Н. е собственик на жилището в гр.
Варна, ул. „Е.Г.“, № 21-А.
ДСП-Сердика дават сведение, че бащата живее в гр. С. ,жк „Т.“, бл. 43, ет.
15, ап. 96, което жилище обитава със своята майка. Жилището е обзаведено с
необходимите за едно домакинство ел.уреди
и мебели, част от които са старомодни. Жилището е поддържано в в добри
хигиенно-битови условия. ОДЗ счита, че е в интерес на детето К.да общува
пълноценно и с двамата си родители, които следва да му осигуряват сигурна и
спокойна среда, като способстват за правилното развитие и успешна социализация
на малолетното дете.
Пред ВРС е изслушано заключението по допуснатата СПсихологичнаЕ, вещото
лице по която-Цв. С.поддържа, че К.С. е дете, ориентирано за собствената
личностл Видимо е в добро здраве, характерно за възрастта, извън данните за
алергия. Интелектуалното му развитие
отговаря на психологическата норма. Лесно установява контакт, за кратко
поддържа визуален контакт. Разбира значението и съдържанието на въпросите,
поставени на български и руски език. Общува предимно невербално или използва
една дума, което говори за затруднения с експресивната реч. Понякога отвръща на
български, но казва думите шепнешком и несигурно., което е характерно за билингвизъм.
Установява се чувство на социална изолация и липса на връстникова среда. Няма
данни за отклонения . детето показва положително отношение и към двамата си
родители. Стресиращ за детето е родителският конфликт. Между детето и майката е изградена сигурна и
положителна емоционална връзка. Показва положително отношение и отзивчивост към
детето. В нейно присъствие вещото лице е наблюдавало близост, емоционална
топлота, спокойствие у детето. Между
детето и бащата има изградена и съхранена емоционална близка връзка, въпреки
редките им срещи. Общуването между двамата е спокойно, със спонтанна радост,
отношение на доверие . Бащата има съхранено положително отношение ,емоционална
отзивчивост, чувство за гордост от детето. Детето показва положителна нагласа
при срещи с баща си. Бащата се намира в актуалното психическо поле на детето,
но като родител, който го възпитава и
модел за мъжко поведение отсъства. Раздялата на детето К.с неговата майка или
баща, вероятно ще му се отрази неблагоприятно, предвид ниската му възраст,
която е на границата между две кризи.
Наблюдаваното поведение и спонтанно обуване на детето с майката и бащата ,
показват, че то проявява положителна нагласа за среща и общуване с двамата
родители.
Пред ВРС е изслушано и заключението по допуснатата СПсихиатричнаЕ, вещото
лице по която д-р С.В.сочи, че у М.А.Н. не са установени психопатологични симптоми,
които да обуславят наличието на психично. Тя е със запазени психични годности
да разбира свойството и значението на постъпките си. Актуалното психично
състояние на М.Н. не обуславя наличието на пряка и непосредствена опасност
както за себе си, така и за околните. Не се установяват психопатологични
симптоми, които да й пречат да полага адекватни грижи за детето. Не смята, че
при освидетелстваната има „личностно разстройство“. При тази диагноза има
трайни и дисхармонични промени в личността, каквито в случая не се наблюдават.
Заключава: М.Н. е здрава и няма опасност за детето.
За
изясняване на спора от фактическа страна са ангажирани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля А.Н.’.-Г., без родство и дела със страните.
В
показанията си свидетеля излага, че познава М.Н. от м. септември 2018 год.
Тогава изглеждала много измъчен човек, подтиснат и затормозен външно. Детето
често боледувало. Има алергия и не понася голям брой храни. М., според свидетелката е много силно отдадена на детето си и полага много грижи за него-готви
му, обгрижва го, защото то просто изисква специални грижи. В дома им-боксониера
било подредено като в аптека. От идването й във Варна ,почти не е било да не
работи-като продавачка, в детска градина. От януари си намерила работа с добро
заплащане. Детето е силно привързано към майка си. От януари посещава частна
детска градина.
Двамата родители са изслушани от съда, на осн. чл. 59,
ал. 6 СК. Двамата желаят да полагат преките и непосредствени грижи за
отглеждане и възпитание на детето К.. Не спорят, че фактическата им раздяла
датира от м.февруари 2017 г., от който момент грижите за детето се полагат от
майка му в гр. Варна.
Видно от писмо вх.д. №
2970/09.10.2019г., изд. от ОД на МВР-Варна, детето К.Г.С. е напуснал Република
България, през ГКПП Аерогара Бургас, на 03.06.2019 год. за М.А.Н. няма данни. От удостоверение № 365/28.02.2020г., изд. от
ОД на МВР-Варна е видно, че и за отпътуването на М.А.Н. данните са същите, като
при детето К..
По въззивното дело са изслушани
показанията на водения от въззивника свидетел К.Н.С., без родство и дела със
страните. Свидетелят сочи, че се е запознал с Г. в чата, организиран от бащи,
съпругите на които не дават децата. Свидетелства, че няколко пъти през зимата
ходил с Г. в дните определени му за срещи с детето, на адреса където живее с
майка си. Никой не отварял. Нищо не подсказвало, че жилището е обитаемо. Г.
купувал подаръци на детето и искал да му ги подари, но без резултат.
От удостоверение №
365000-8533/28.02.2020г. се установява, че бабата на детето К.по майчина линия Е.П.е
пребивавала на територията на страната двукратно през 2017г. за период от два
масаца и през 2017-2018г.- за период от седем месеца.
Въззивникът е представил и са
приложени по делото обилна медицинска документация, която идва да докаже, че
детето К.е често боледуващо дете.
За установяване на материалните си
възможности бащата е представил доказателства, че е собственик на масивна
двуетажна жилищна сграда и 1/2ид.ч. от дворно място, находящи се в с. В.Т..
Представил е НА № 93, т. 2, рег. № 7171, д. № 205/2017г. на нотариус М-Монев,
от който е видно, че Г.С.С. е купил апартамент в гр. Перник, ул. „П.С.“, № 20,
ет. 1, ап. 3, който имот отдава под наем, според договор за наем от
26.01.2020г. при месечна наемна цена от
390.00лв. Закупил е и ателие в гр.
Поморие, ул. „С.“, вх. 1, ет. 1, ап. 3.2 с договор обективиран в НА № 70, т. 1,
рег. № 556, дел 62 на нотариус Ж.Б.Този имот също С. отдава под наем видно от
договор за наем от 10.01.2020г., като получава наемна цена от 250.00лв.
месечно.
По образование Г.С. е магистър по
биология.
С оглед така установената фактическа
обстановка, ВОС прави следните изводи.
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 49 от СК. С първоинстационното решение е
прекратен брака между Г.С.С. и М.А.Н., като е прието, че вина носят и двамата
съпрузи. Жалба в тази част няма.
Относно
упражняването на родителските права по отношение на детето К., р. 16.02.2016г.
С обжалваното решение родителските
права по отношение на детето Химена са предоставени на майката М.Н..
При вземане на решението кой родител
следва да упражнява родителските права, съдът следва да има предвид насоките
дадени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г., както е постъпил и ВРС.
Настоящият състав приема това и ще изкаже съображенията си по-долу. Според това
ППВС решението следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед
и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения
за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици
и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия;
- възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата;
- помощ на трети лица и др.
Изхождайки именно от тези насоки при
преценката кой от двамата родители
следва да упражнява родителските права, съдът има предвид събраните по делото
доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и
двамата родители имат желание да упражняват родителските права, заявено от бащата
в исковата молба, в отговора на въззивната жалба и лично в проведеното пред
въззивния състав изслушване на осн. чл. 59, ал. 6 от СК, а и от майката, според
подадения от нея отговор на въззивната жалба. Може да се приеме, че и двамата
родители разполагат с битови възможности да отглеждат детето, бащата, разчитайки
на помощта на майка си и двамата имат капацитета да го правят. Неверни са
твърденията на бащата, че майката на М.Н. отглежда детето им при ужасни
условия. Това се опровергава от данните в изготвения социален доклад, но
най-вече от показанията на разпитаната пред ВРС свидетелка А.Ш.-Г.. Майката
сама в продължение на повече от две години отглежда момчето при себе си,
осигурявайки подходящи жилищни условия в дома в гр. Варна, обзаведен функционално
с подходящи мебели, като хигиенно-битовите
условия са добри. Това са констатациите на социалния работник, извършил
проучването при изготвяне на социалния доклад. Според св. Шатохина-Герджикова майката
полага адекватни грижи за детето си, което има специални нужди-то е с алергии
към храна. От факта на събраната многобройната медицинска документация се
установява, както това, че К.общо казано е често боледуващо дете, така и
представлява доказателство за загрижеността на майката, търсеща често съветите
на лекар, включително провеждането на консулти, провеждане на болнично лечение.
Бащата, видно от доказателствата притежава няколко жилищни имота, но живее и е
бил посетен от социалните работници в жилището на майка си, където според тях
също има добри условия за отглеждане на малко дете, но майката на детето не е била
добре приета. Майката работи непрекъснато откакто е във Варна, което се
установява от данните в НАП и другите писмени доказателства за трудовата й
заетост, вярно полагайки не така квалифициран труд, съответстващ на
образователния й ценз, но се стреми да осигурява на детето си всичко необходимо за отглеждане и възпитание.
Започвайки по-високо платена работа-и посещения в частна детска градина. Обратно,
бащата е здрав, образован мъж, за когото няма данни да упражнява постоянна
работа и дори, че е работил, при наличието на твърдения от страна на М.Н., че откакто
се познават от 2013г. не е работил и не
е осигурявал достатъчно средства за издръжката на семейството, до започване на
работа по проекта „Натура 2000“, който е обвързан със срок и от 03.02.2020г.
като пощальон с до 6-месечен изпитателен срок.
От заключението по изслушаната
психиатрична експертиза се установява, че противно на твърденията на бащата,
майката на детето не страда от психиатрично заболяване, нито от „личностно
разстройство“. Тя е в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си, да полага грижи за малкото си дете. Здрава е и с поведението си
не представлява опасност за сина си.
Налице е силна емоционална връзка
между детето и майката, изградена и съхранена е такава и с бащата, според
заключението на вещото лице Цв.Стоянова. Това означава, че майката, въпреки
трудностите със справяне с нуждите на семейството си, е проявявала зрялост и не
е препятствала контактите на детето с баща му. Няма никакви данни за
съществуването или дори наченки на Синдром на родителско отчуждение от страна
на майката, което говори за добри родителски качества.
Несъстоятелни са доводите на
ищеца-въззивник, че ниските доходи и
лошите битови условия в апартамента, където е било отглеждано детето от майка
си след раздялата им, били доказателство за качеството й на родител. Липсва
пряка корелативна връзка между тези два факти, т.е. от посочените обстоятелства
не може да се направи извод за нисък родителски капацитет.
От простия факт на отпътуването на М.Н. с детето за Русия не следва извода за
поведение, целящо отделяне на бащата от детето, при положение, че тя е руска
гражданка и там има роднини.Изявленията на бащата пред съда, че и в Русия няма да
може да се грижи за сина им, защото не разполагала с жилищна обезпеченост и не
можела да разчита на помощ на близките си, съставляват само изявления на
заинтересована страна, неподкрепени с доказателства.
Обясненията на Г.С. по реда на чл. 59,
ал. 6 от СК имат само социално желателен характер, не убеждават съда в
необходимостта от промени в родителските права.
Не на последно място следва да бъде
посочено от съда, че детето К.е на четири години и пет месеца. То е все още в
ниска възраст, когато присъствието на майката в живота му е от изключително
значение за нормалното му физическо, психическо и емоционално развитие.
Заявеното от страна на бащата за намерението му да се ползва от процедурата по
Хагската конвенция, очевидно говори за неразбиране какви биха били
дълготрайните психотравмени последици за детето в случай, че бъде отделено от
майка сив тази ниска възраст и поставено в условия на продължителен спор между
двамата родители относно родителските парва и режим на лични отношения с другия
родител. Освен това, важно е да бъде посочено ,че режимът на лични отношения не
е право на родителя, а негово задължение, на което кореспондира правото на
детето да се вижда с родителя. Затова не би следвало родителят с предоставен
режим на лични отношения да бъде поставен в по-привилегировано положение от
този, на когото е възложено упражняването на родителските права.
Настоящият състав намира, че родителските
права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката..
Първоинстанционното решение в тази част
следва да бъде потвърдено.
Относно
местоживеенето на детето
К., р. 16.02.2016г.
След като родителските права по
отношение на детето К.са предоставени на майката, то местоживеенето на детето
следва да бъде определено при нея, с оглед разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от СК.
Относно
режима на лични отношения на Г.С.С. с детето К., р. 16.02.2016г.
С оглед това, че упражняването на
родителските права по отношение на детето К.е предоставено на майката, то на
бащата следва да бъде предоставен режим на лични отношения с него. Следва да е
по-широк от обичайния, защото интересът на детето налага да контактува с
двамата си родители, а като се отглежда от майка си, да има възможно по-чести
контакти с баща си. Следва да бъде определен режим, такъв, какъвто е определен
от първоинстанционния съд, защото съответства на интереса на детето. Не са
налице данни за трайно установяване на детето с майка си в Русия, при което
ежемесечния режим е неуместен. Вярно, че в условията на евентуалност бащата
иска по-широк режим на лични отношения. Невъзможно е предвид ниската възраст на
момченцето и това, че бащата и детето не живеят в едно и също населено място.
Освен това по-широк от посочения от ВРС режим, представляващ по съществото си
споделено родителстване е възможен
единствено да бъде предмет на споразумение между родителите. Такова не се
постигна.
Решението на ВРС в частта относно
режима на лични отношения следва да бъде
потвърдено.
Относно
издръжката в полза на детето К., р. 16.02.2016г.
След като родителските права по
отношение на детето К.следва да се упражняват от бащата, майката следва да бъде
осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на
детето К.в размер на 200.00лв. месечно. Минималният такъв на осн. чл. 143 от СК
е в размер на 152.50лв. Съобразявайки нуждите на детето, което е на четири
години и пет месеца, това, че е често боледуващо дете и се нуждае от специална
диетична храна, във връзка с хранителна алергия, безусловното задължение на
родителите да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, както и
това, че не се установяват здравословни проблеми на родителите, които биха
възпрепятствали възможностите им да дават издръжка или задължения и към други
свои низходящи, то общият размер следва да бъде определен на 330.00лв., от
които майката поеме заплащането на сумата от 130.00лв., а остатъка от 200.00лв.,
бъде възложен на бащата. Следва да бъде отчетено, че бащата има основно месечно
възнаграждение от 670.00лв., но получава още 640.00лв. месечно от наеми, а
майката би следвало да се приеме, че може да си осигурява месечни доходи поне в
размер на минималната работна заплата, но тя полага и непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на детето К., р. 16.02.2016г..
Достигайки до крайните изводи за
дължимостта на издръжката в размер на 200.00лв. от бащата, първоинционното
решение следва да бъде потвърдено в тази си част.
По
разноските
Предвид изхода на спора не се следват
разноски на въззивника. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемата разноски за
въззивната инстанция в размер на 1200.00лв. с ДДС, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно фактура № 3025/18.12.2019г. доказателства
за плащане на л. 37 и л. 38 по делото.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 4957/15.11.2019г по гр.д. № 18637/2018г. на 35-ти състав
на ВРС, както следва: В ЧАСТТА в
която е предоствено упражняването на родителските права по отношение на детето К.Г.С., ЕГН: ********** на неговата майка М.А.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***; В ЧАСТТА, в
която е определено местоживеенето на
детето К.Г.С., ЕГН: ********** на неговата майка М.А.Н., ЕГН: **********; В ЧАСТТА в която му е
определен режим на лични отношения с детето К.Г.С. с ЕГН **********,
както следва: до навършване на петгодишна възраст на детето: бащата
има право да вижда и взема детето при себе си всяка събота от месеца за времето
от 17:00 до 20:00 часа, всяка неделя за времето от 09:00 до 12:00 часа в
присъствието на майката, на посочено от нея място, както и всеки вторник и четвъртък, за времето от 17:30 часа до 19:30 часа, в присъствието на
майката на посочено от нея място; след навършване на петгодишна възраст на детето: всяка
първа и трета седмица от месеца, за времето от 18.
00 часа в петък до 13, 00 часа
в неделя, с преспиване на детото при бащата, в град Варна или в друго населено
място, в което е установено местожителството на детето, със задължение на
бащата да вземе детето от от дома на майката в петък, съответно и да го заведе
в неделя;
на коледните празници: през четните години - за
времето от 13.00 часа на 23- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с
приспиване при бащата, а през нечетните
години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 13.00 часа на 27-
ми декември; през новогодишните празници: през
четните години - за времето от 13.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа
на 1- ви януари, с приспиване при бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари
до 13.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в четни години –за времето от 09.00 часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с
преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за времето от
16.00 часа в неделя /Великден/ до 13.00 часа в понеделник /Великден/, с
преспиване на детето при бащата; на рожденния ден на на детето - /шестнадесети февруари/ за времето от 15.00 часа до
19.00 часа, независимо от ежемесечния режим; 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск и В ЧАСТТА, в
която Г.С.С. ЕГН ********** ***, е осъден да
заплаща в
полза на детето К.Г.С., ЕГН: **********, чрез
неговата неговата майка и законен представител М.А.Н., ЕГН: **********,
на адрес: *** издръжка в размер на 200.00
(двеста) лева, считано от датата
на постановяване на първоинстанционното решение-15.11.2019г., с падеж първо число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА Г.С.С. ЕГН ********** ***, да заплати на М.А.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер
на 1200.00лв. с ДДС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: