Решение по дело №2263/2018 на Районен съд - Кюстендил

 

Р Е  Ш Е Н И Е

№ 554

гр. Кюстендил,18.06.2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в  открито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ

 

при участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2263/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Д.С.В.,ЕГН ********** ***№ , е предявила против Ф.Г.И.,ЕГН ********** *** и М.К.С. ***,иск да бъде признато за установено между страните,че ответникът М.К.С. не е собственик на ½-една втора ид.част от правото на собственост на ПИ с идентификатор 29386.17.92 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област,тъй като неговият праводател-ответницата Ф.И. не е била собственик на ½-една втора ид.част от недвижимия имот,предмет на нот.акт № 31,том III,рег.№ 2870,нот.дело № 399/22.08.2014 год. на Е. П.-Нотариус с рег.№ 188 по регистъра на НК и на осн.чл.537,ал.2 ГПК цитираният нот.акт да бъде отменен за 1/2-една втора ид.част  от правото на собственост на описания в него недвижим имот.

 

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответниците оспорват иска и обстоятелствата на които се основава,правят възражение за придобиване собствеността на имота и на основание давностно владение,правят  доказателствени искания.

 

КРС,след като обсъди доказателствата при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:

 

Ищцата и ответницата Ф.И.,видно от у-ние за наследници № 71/28.08.2014 год./л.6/ са наследници-низходящи съответно от трета и втора степен на И.Г. М.,поч.14.02.1957 год.Установява се от решението на КРС /л.33/ по гр.д.№ 2/2007 год.,че по иск на ответницата И.,съдът признал за установено по отношение на Общинска служба по земеделие-гр.Кюстендил,правото на наследниците на горното лице да възстановят собствеността си по отношение на три овощни градини,възлизащи на обща площ от 5.6 дка, находящи се в м.“Грамаге“ в землището на с.Жилинци,Кюст.област.С решение № 26/54 от 09.01.2008 год./л.7/ на Общинска служба по земеделие-Кюстендил било възстановено правото на собственост на наследниците на И. Г. М. в съществуващи стари реални граници на нива от 5.6 дка в землището на с.Жилинци,Кюст.област,представляваща имот № 017092 по картата на землището.На основание на това решение, придружено и от скица  на имота /л.69/и удостоверение за наследници № 11/27.02.2014 год./л.69/,в което ответницата Ф.И. е посочена като единствен наследник на И. Г. М.,последната била призната от Нотариус Е. П. с рег.№ 188 при НК-София по нот.дело № 361/2014 год./л.64-71/ за изключителен собственик на имота,като издал нот.акт № 190,том II,рег.№ 2687,нот.д.№ 361/2018 год./л.66/.Последният нотариален акт ответницата Ф.И. използвала пред горният нотариус ,за да удостовери правото си на собственост на имота при продажбата му на ответникът М.С. по сключеният между тях договор за покупко-продажба в нотариална форма /л.34/,под формата на нот.акт № 31,том III,рег.№ 2870,нот.дело № 399/2014 год./листа 46-55/.Съгласно показанията на свидетелите И. С.,И. Г.,К.П. и К.Л.,в периода 2010-2014 год. процесният имот е обработван от бащата на ищцата,а ответницата не го е посещавала,като след кончината на бащата на ищцата имотът се обработва от ответникът С..

 

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните доказателства.

 

Съобразявайки горното съдът счете,че искът е основателен и ще се уважи.Мотивите на съда са следните:

 

Безспорно по делото се установи това,че ищцата и ответницата Ф.И. са наследници от различни редове на бивш собственик на земеделска земя,находяща се в землището на с.Жилинци,Кюст.област,като правото на собственост на процесните земи е реституирано с надлежен акт на компетентен орган по местонахождение на имотът-Общинска служба по земеделие Кюстендил,чрез решение индивидуализиращо в пълна степен имотът.Собствеността е възстановена на 09.01.2008 год. като трайно установената съдебна практика отрича въобще възможността до приключване на реституцията да тече давност,поради което упражнената до този момент фактическа власт е правноирелевантен за казуса.От датата на реституцията всеки наследник е владелец на собствените си идеални части и държател на тези на останалите,като може да придобие правото на собственост на последните на осн.чл.79,ал.1 ЗС,ако промени намерението си и манифестира това пред останалите,като упражни фактическа власт по смисълът на чл.68,ал.1 ЗС върху целият имот,т.е и върху онези части които държи, повече от десет години.Към датата на земеделската реституция бащата на ищцата и сестра му-ответницата И. са били единствените наследници на бившият собственик на земята,поради което към 08.08.2014 год.,когато ответницата И. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост,използвайки удостоверение за наследници с невярно съдържание,последната нито  е била единствен наследник на бившият собственик,нито е упражнявала по отношение на имотът фактическа власт,носеща белезите на владение по смисъла и дефиницията на чл.68,ал.1 ЗС,упражнено в сроковете по чл.79,ал.1 ЗС,като не е било възможно сроковете да изтекат в посоченият период, поради което Ф.И. не е била собственик и не прехвърлила в пълният обем правото на собственост на имотът на отв.М.С.,съответно обемът придобито право от последният е ½-една втора ид.част,колкото реално е притежавала Ф.И. в съсобственост с племенницата си и ищца по делото. Констативният  Нотариалният акт, с който Нотариус П. е признал  ответницата за едноличен собственик на процесните имоти   по реда на чл. 587 ГПК,в настоящият казус не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията му за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти -Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК.Извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост  не се установи от събраните в процеса доказателства,сочещи на това че ответнизата и. е представила невярно удостоверение за наследници на бившият собствник на земята.

Съдът счита,че следва по-подробно да посочи следното. Право на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години-чл.79 от ЗС, а според чл.68 от ЗС“ Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя“.Безспорно в доктрината е,че признаците на владението са два-обективен упражняване на фактическа власт и субективен -намерението вещта да се държи лично,или чрез другиго като своя.Обективният  признак е лесно доказуем,докато субективният,бидейки част от душевния мир на човека не е явен,за него се съди от проявата на обективния и с оглед доказването е установена законова и оборима презумпция в чл.69 ЗС-владелецът държи вещта като своя,докато не се докаже,че я държи за другиго.

Правната доктрина и съдебна практика приемат,че владението трябва да притежава и някои допълнителни признаци.Историческият анализ на института на владението показва ,че те произлизат от отмененият чл.302 ЗИСС,в които е посочено , че „Владението е законно ,когато то е постоянно ,непрекъснато, спокойно ,явно , несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена“.Доказателствата по делото,събраните свидетелски показания,не установиха наличието на нито един от елементите на владението по смисъла на чл.68 ЗС-ответницата не е упражнявала фактическа власт по отношение на процесният имот от датата на реституцията до датата на транслативната сделка, който срок е и недостатъчен за придобиване по давност на недвижим имот.

 

След датата на прехвърляне на собствеността ответникът С. би могъл да придобие собствеността на имотът при усл.на чл.70,ал.1 ЗС във вр. с чл.79,ал.2 ЗС,респ. при усл.на чл.82 ЗС,ако го владее явно,спокойно и непрекъснато в 5-годишен давностен срок,или общо минимум 10-десетгодишен срок,като присъедини към владението на Ф.И. собственото си, но както бе отбелязано по-горе на първо място от датата на транслативната сделка-22.08.2014 год. до 08.11.2018 год.петгодишен давностен срок не би могъл да изтече , на второ място преди първата дата праводателката на този ответник не е владяла сама за себе си целият имот,че да може да присъедини към собственото си владение този ответник и това на праводателят си.

 

Всичко изложено до тук обуславя изводът на съда,че предявеният иск е основателен и ще се уважи, а като последица съдът ще обезсили за ½ ид.част констативен нот.акт № нот.акт № 190,том II,рег.№ 2687,нот.д.№ 361/2018 год.на нотариус Е. П..

 

Като резултат от уважаването на исковата претенц;ия сдъдът ще присъди на ищцата сторените по делото разноски.

 

Водим от горното и на оснчл.124,ал.1 ГПК,съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО МЕЖДУ Д.С.В. , ЕГН ********** ***№ ,Ф.Г.И. , ЕГН ********** *** и М.К.С. *** ,че М.К.С. *** не е  собственик на ½-една втора ид.част от правото на собственост на ПИ с идентификатор 29386.17.92 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област,тъй като Ф.Г.И.,ЕГН ********** *** ,в качеството на продавач  по договора за покупко-продажба,оформен в нот.акт № 31,том III,рег.№ 2870,нот.дело № 399/22.08.2014 год. на Е. П.-Нотариус с рег.№ 188 по регистъра на НК,не е била собственик на ½-една втора ид.част от недвижимия имот,предмет на договора.

 

 

На осн.чл.537,ал.2 ГПК съдът ОТМЕНЯВА ЗА ½-една втора идеална част нот.акт № 190,том II,рег.№ 2687,нот.д.№ 361/2018 год.на Нотариус Е. П. с рег.№ 188 по регистъра на Нотариална камара-гр.София.

 

ОСЪЖДА Ф.Г.И.,ЕГН ********** *** и М.К.С. ***,ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.С.В.,ЕГН ********** ***№,сумата от 688.20 /шестотин осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/лв.,представляваща сторените по делото разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: