Определение по дело №4341/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер  1398              Година  12.04.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети април                                                                               Година 2019

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4341 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният особен представител на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба документи, каквито с отговора не са представени, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 218/2018 г. на С..

Следва да се даде на особения представител на ответника възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване с отговора на обективираните във фактурите данни, като поясни дали оспорва само фактите, които ищецът иска да докаже със същите фактури или последните, в който случай да посочи и какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да посочи и автентичността на кой точно подпис под тях оспорва, едва след това в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за тяхната проверка.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу ответника, било образувано ч.гр.д № 218/2018 на СтPC. В предвидения от законодателя 14-дневен срок постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. В законоустановения срок ищецът предявявал иска си за съществуващо и изискуемо негово вземане срещу ответника, въз основа на договори - от 05.02.2009 г. и - от 14.03.2011 г. за далекосъобщителни услуги, които били сключени с ответника. В заявлението бил описал, че длъжникът му дължал неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на което му неизпълнение се претендирала и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Между страните съществувал и валидно бил действал договор с индивидуален потребителски номер - от 05.02.2009 г., които бил новиран с анекс от 09.08.2012 г. и ГО на клиента -, с който на ответника били предоставяни услуги за мобилен номер -, по тарифен план „-“, с месечна абонаментна такса 9.90 лева /с ДДС/, за 24 месеца. Към договор - абонатът ползвал мобилен номер -. На 24.12.2013 г. ответникът добавил за ползване и мобилен номер -, избирайки условията на тарифен план „- Мобилен интернет 2,5 gb“, с месечна абонаментна такса 13.90 лева /с ДДС/ за срок от 24 месеца. На същата дата сключил договор за лизинг за артикул - за 23 месеца. На 14.03.2011 г. сключил договор с индивидуален потребителски номер -, който бил новиран на 13.06.2013 г., с който му били предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********, по избран тарифен план „- Партньорство“, с месечна абонаментна такса 9.90 лева /с ДДС/, за срок от 24 месеца. На същата дата сключил договор за лизинг за апарат „-“, за 23 месеца. Следвало да се вземе предвид, че номерата -, -, били индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на оператора и представлявали уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползвали клиентите, били свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски номер можело да се предоставели множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички договори за услуги, които били сключени от абоната и обективирани с номера на клиента или под ГО на клиента, който бил другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвеждал в системата на оператора. Клиентският номер на клиента в случая бил -. Ответникът бил въведен в системата на ищеца с индивидуални номера - -, -, и „клиентски номер" -, по които били издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтичала претенцията на ищеца и въз основа на които била издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника. В срока на действието на договори за мобилни услуги - от 05.02.2009 г., - от 14.03.2011 г., по които били издадени следните фактури: договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер - от дата 05.02.2009 г., по който били издадени следните фактури: фактура № *********/02.11.2015 г., с падеж на плащане 27.11.2015 г., за отчетен период от 28.09.2015 г. до 27.10.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 33.90 лева; фактура № *********/02.12.2015 г., с падеж на плащане 27.12.2015 г., за отчетен период от 28.10.2015 г. до 27.11.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 1 лев. Ответникът не бил изпълнил задълженията си по посочените договори, като не бил заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, за които мобилният оператор му издал фактури, поради което вземането по договорите с него не било погасено към подаване на заявлението. На основание чл. 86 ЗЗД, претендирал и мораторна лихва за забава, която била начислена върху главницата, в размер на 6.99 лева, за периода от 28.12.2015 г. до 18.12.2017 г.; договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер - от дата 14.03.2011 г., по който били издадени следните фактури: фактура № *********/01.04.2015 г., с падеж 26.04.2015 г., за отчетен период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за 41.88 лева; фактура № *********/22.04.2015 г., с падеж 22.04.2015 г., за отчетен период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, в размер на 16.50 лева; фактура № *********/22.04.2015 г., с падеж на плащане 22.04.2015 г., за отчетен период от 28.02.2015 г. до 27.03.2015 г., в която била начислена сума за предоставяне на стока/услуга на стойност 12.89 лева и фактура № *********/05.05.2015 г., с падеж на плащане 30.05.2015 г., за отчетен период от 28.03.2015 г. до 27.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 14.12 лева. Ответникът неизпълнил задълженията си по посочените договори, като не заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекратял едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начислял неустойка за предсрочното им прекратяване. Вземането по договора с ответника не било погасено към подаване на заявлението. На основание чл. 86 ЗЗД, претендирал и мораторна лихва за забава върху главницата, в размер на 14.52 лева, за периода от 31.05.2015 г. до 18.12.2017 г. Претендираната сума от 141.80 лева, която била посочена като главница, била формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни услуги в размер на 90.90 лева - незаплатена далекосъобщителна услуга, която била дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер - от дата 05.02.2009 г., - от дата 14.03.2011 г., сума в размер на 16.50 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор - от 14.03.2011 г., 12.89 лева - цена за предоставена стока, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с номер - от 14.03.2011 г. и мораторната лихва в размер на 21.51 лева, която била начислена върху фактура № *********/02.12.2015 г. и фактура № *********/05.05.2015 г. Ищецът имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а - З4.в от общите условия. В случая, клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в общите условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не било уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба приложения към договора, в раздел „отговорност” и имала посоченото в исковата молба съдържание. Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че ищецът имал право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът имал неизплатени дължими вземания към ищеца. Цитира се и чл. 54 от ОУ. За самото прекратяване на договора законът не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му, и общите условия на оператора. Неизпълнението на абоната-ответник да заплатял сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури, довело до прекратяването на индивидуалните м, договори и начисляване на договорна неустойка. Било видно от представените договори, че ответникът се бил съгласил и приел общите условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите му, в които общи условия били посочените в исковата молба клаузи с посоченото в същата съдържание. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение - неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното, а именно, както било изрично посочено в раздел „отговорност” от приложенията към цитираните договорите, което ищецът посочва в исковата си молба. В конкретния случай ответникът бил подписал договор за мобилни услуги, ползвал предоставените му мобилни услуги, не бил изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени му били фактури, които не били заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но ответникът бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си бил платил, респективно бил в неизпълнение на договора.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 90.90 лева за главница от неплатени далекосъобщителни услуги, с 16.50 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 14.03.2011 г., с 12.89 лева цена за предоставена стока, с 21.51 лева мораторна лихва, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 218 описа за 2018 г. на С.. Претендира за сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор особеният представител на ответника заема становище, че предявеният установителен иск се явявал недопустим, неоснователен и недоказан. В исковата молба се твърдяло, че заявителят я подал във връзка с постъпило от ответника възражение срещу издадена по ч.гр.д.№ 218/2018 г. Към исковата молба не били представени писмени доказателства във връзка с твърдението за издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца против ответника за посочените вземания, но било направено искане за присъединяване към настоящото производство на ч.гр.д.№ 218/2018 г. В случай, че искането бъдело оставено без уважение, предявените искове следвало да се считат за недопустими, тъй като издаването на заповед за изпълнение за предявените за установяване вземания и подаването на исковата молба в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК се явявали задължителни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, доказателства за установяването на които на този етап не били налице. Предявеният иск бил изцяло неоснователен и недоказан. Оспорвал твърдението на ищеца, че страните били обвързани от сключен договор с индивидуален потребителски номер - от 05.02.2009 г., който бил новиран с анекс от 09.08.2012 г. и ID на клиента -, с който на ответника били предоставени услуги за мобилен номер - по тарифен план - - с месечна абонаментна такса от 9.90 лева за срок от 24 месеца. Оспорвал твърдението на ищеца, че на 24.12.2013 г. ответникът бил добавил за ползване и мобилен номер -, избирайки условията на тарифен план - интернет 2,5 gb с месечна абонаментна такса 13.90 лева за срок от 24 месеца, както и че на същата дата бил сключил договор за лизинг за артикул - за 23 месеца. Оспорвал твърденията на ищеца, че страните по делото били обвързани от сключен между тях договор с индивидуален потребителски номер - от 14.03.2011 г., който бил новиран на 13.06.2013 г., с който на ответника били предоставени услуги за мобилен номер ********** по тарифен план - Партньорство с месечна абонаментна такса от 9.90 лева за срок от 24 месеца, както и че ответникът бил сключил договор за лизинг за апарат -. Оспорвал истинността на обективираните в следните фактури данни, посочени в отговора му. Ищецът твърдял, че номерът - -, -, бил индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата му и представлявал уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползвали клиентите, били свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните фактури. Твърдял, че съгласно Общите условия, на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. Сочел, че под един клиентски номер се завеждали всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който бил друг индивидуален признак на абоната, с който се въвеждал в системата му. Клиентският номер в случая бил -. Твърдяло се, че в случая ответникът бил въведен в системата на ищеца с клиентски номера - -, - и с "клиентски номер" -, по които били издавани фактурите на абоната за няколко договори и услуги, от които произтичала претенцията на ищеца и въз основа на която била издадена заповедта за изпълнение. Твърдяло се още и подробно посоченото в отговора. Поддържало се, че ответникът не бил изпълнил задълженията си по посочените договори, като не бил заплатил в срок дължимите към оператора суми за потребени договорни услуги, обективирани в процесните фактури. Това довело до прекратяване на индивидуалните му договори на основание чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ, както и до начисляване на договорна неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпка, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване, съгласно чл. 27 от ОУ. Оспорвал твърдението, че ответникът се бил запознал и бил приел валидно визираните от ищеца ОУ, в това число, но не само и клаузите на чл. 22.3.5, чл. 23, чл. 26, чл. 26.4, чл. 26.5, чл. 27.2, чл. 34.а- З4.в и чл. 54 от ОУ, които водели до дължимост на сумите, поради което същите не пораждали твърдените от ищеца правни последици за ответника. Начислената неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 16.50 лева по договора за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер - от 14.03.2011 г., според ищеца била предвидена в клаузата на чл. 5.3.1 от раздел „отговорност" на приложения към договора. Тази клауза се явявала неравноправна и като такава се явявала нищожна. Ответникът притежавал качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП. Договорената клауза била неравноправна на основание чл. 143 ЗЗП, сключена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика. Цитираните приложения № 1 били сключени при предварително определени условия от ищеца кредитор и представлявали бланков договор. Те не били предмет на предварително договаряне между двете страни. Ответникът нямал възможност да влияе върху съдържанието им и оспорените клаузи не били договорени индивидуално. Ответникът нямал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Същите били създадени в ущърб на потребителя и разкривали значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от тях. Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приемала за нарушение по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Вземанията, чието съдебно установяване се претендирало в настоящото производство, представлявали "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД съгласно ТР № 3/2011 г. ВКС. Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД периодичните плащания се погасявали с изтичането на тригодишна давност, която по отношение на описаните в исковата молба 6 броя фактури със съответни падежи в периода от 22.04.2015 г. до 27.12.2015 г., се явявала изтекла към настоящия момент, поради което процесните вземания се явявали погасени по давност. В тежест на ищеца било да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, реалното предоставяне на мобилните услуги и тяхната стойност, както и неизпълнението на ответника. Приложените към исковата молба договори и приложения не установявали твърденията му, поради което ищцовата претенция се явявала изцяло неоснователна и недоказана, и моли съда да я отхвърли изцяло, като неоснователна и недоказана.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си за неоснователност на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за следните твърдени от него и подлежащи на доказване от него спорни факти, а именно за размера на неустойката за предсрочно прекратяване на договора, както и че не е представил посочените в исковата му молба и действащи за процесния период общи условия, при които твърди, че са сключени договорите, както и доказателства за влизането им в сила, нито е представил посочените в исковата му молба договори № -/05.02.2009 г. и № -/14.03.2011 г., нито посочената в исковата му молба фактура № *********/22.04.2015 г. и приложението към нея.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: анекс към договор № -, приложение № 1 към договор № -/09.08.2012 г., приложение № 1 към договор № -/24.12.2013 г., договор за лизинг № -, погасителен план, договор № -/13.06.2013 г., приложение № 1 към договор № -/13.06.2013 г., договор за лизинг № -/13.06.2013 г., фактура № **********/22.04.2015 г., фактура № **********/01.04.2015 г., фактура № **********/05.05.2015 г., фактура № **********/02.11.2015 г. и фактура № **********/02.12.2015 г.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на особения представител на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да уточни неясното си оспорване в отговора на обективираните във фактурите данни, като поясни дали оспорва само фактите, които ищецът иска да докаже със същите фактури или последните, в който случай да посочи и какво точно им оспорва – верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната – да посочи и автентичността на кой точно подпис под тях оспорва, едва след това в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 и сл. ГПК за тяхната проверка.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 218 по описа за 2018 г. на С..

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 22.05.2019 г. от 9.50 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: