Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5810
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5810/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на С.В.Н.
ЕГН ********** *** срещу решение №33703 от 07.02.2019 г постановено
по гр.д.№24810/18 г на СРС , 140 състав , с
което на основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.143 ал.1 ЗЗД е прието за установено спрямо въззивника , че
дължи на „С.Б.С.“ АД ЕИК *****от гр.София сумата от 321,54 лева регресно вземане на ищеца като поръчител на Н. на задължението му като купувач
по договор за продажба на изплащане от 30.01.2017 г с „М.“ ЕАД ; ведно със
законната лихва от 12.01.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.01.2018 г по
ч.гр.д.№2778/18 г на СРС , 140 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като ищецът няма валиден
договор за поръчителство към момента на сключване на договор за продажба на
изплащане от 30.01.2017 г . Договорът за поръчителство е бил прекратен на
07.11.2015 г и удължаването им с анекси е нищожно . Няма безспорни
доказателства , че ищецът е платил като поръчител процесната сума и че сметката
е заверена след банковия превод . Уведомлението до въззивника за пращане на
писмо не доказва съдържанието на самото писмо , а не е доказано и прекратяване
на договора за продажба .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба . Анексът към договора за поръчителство
е по време на действието на договора – на 15.03.2015 г , а с последващи анекси
действието на договора за поръчителство е било продължено до м.02.2018 г
т.е.налице е безспорно поръчителство . Представени са платежно нареждане с приложения
към него и „А1 България“ ЕАД е потвърдил с уведомление , че процесното
задължение е заплатено . Това са вътрешни отношение между кредитора и
поръчителя и не може въззивникът да се позовава на чл.305 ТЗ . Искът е доказан
по основание и размер . Дори поръчителят да не е уведомил длъжника , че ще
изпълни задължението му , той плаща на свой риск и с това не отпадат регресните
му права /чл.143 ал.2 ЗЗД / . Безспорно по делото няма данни длъжникът да е
платил задължението си .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.02.2019 г и е обжалвано в срок на 05.03.2019 г /по пощата , след националния празник
и след 04.03.2019 г , който е почивен ден / .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да уважи
иска СРС е приел , че в тежест на
ищеца е да докаже следните обстоятелства: съществуването на посочения в
исковата молба договор за продажба на изплащане, по който ответникът е купувач
и в изпълнение на който ответникът дължи на продавача сумата в размер на 321,54
лв. – непогасена част от продажна цена; качеството на ищеца като поръчител за
задълженията на ответника по този договор ; и фактът на плащането от ищеца на
процесната сума в полза на продавача на мобилния телефон . При доказване на
посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяването на
дълга.
Видно от представения по делото договор за продажба на
изплащане от 30.01.2017 г., сключен между „М.“ ЕАД и ответника , „М.“ ЕАД в
качеството на продавач, е прехвърлил правото на собственост върху мобилен
телефон в полза на Н. като купувач, срещу цена в размер на 335,52 лв., платима,
както следва: първоначална вноска в размер на 13,98 лв., останалата част от
321,54 лв., дължима на 23 месечни вноски, съгласно погасителен план,
представляващ приложение № към договора.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза,
неоспорена от страните, договорът за продажба на изплащане и погасителният план
към него са подписани от ответника Н. . Следователно, посочените два броя
документи са автентични, като същите доказват, че между „М.“ ЕАД и Н. е налице
договор за продажба на изплащане, продавачът е прехвърлил правото на собственост върху мобилния
телефон на Н. в качеството на купувач, срещу цена в размер на 335,52 лв.,
дължима съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
На основание т. 12.3. от договора, при неплащане в
срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача,
всички суми, дължими до края на договора, стават изискуеми, а договорът се
счита прекратен. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на
задълженията по договора за продажба на изплащане, от което следва извод, че в
полза на продавача е възникнало правото да прекрати договора и да получи пълния
размер на дължимата по договора продажна цена. Видно от уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, подписано от представител на ищеца в качеството
на пълномощник на „М.“ ЕАД , продавачът е упражнил правото си по т.12.3. от
договора за продажба на изплащане, като е прекратил облигационната връзка между
страните и е поканил ответника да заплати всички задължения по договора за
продажба на изплащане, които са станали предсрочно изискуеми. От представената
обратна разписка се установяване, че уведомлението е получено от ответника на
14.08.2017 г. Съгласно анекс от 08.10.2015 г. към договор от 07.11.2014 г., „М.“
ЕАД е упълномощило ищеца да изпраща от негово
име писмени уведомления на абонатите, с които да ги информира относно
прекратяване на сключените с тях договори за продажба на изплащане и
настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията им по тези договори. Ето
защо, СРС счита, че по делото е доказано, че вземането на „М.“ ЕАД по договора за продажба на
изплащане, сключен с ответника, е изискуемо в пълен размер, за което ответникът
е надлежно уведомен от пълномощник на продавача с надлежна представителна
власт.
Възражението на ответника, че посоченият договор за
поръчителство не е действал при
сключване на процесния договор за продажба на изплащане от 30.01.2017 г., е
неоснователно. Видно от представения по делото анекс към договор от 07.11.2014
г , договорът за поръчителство е продължен за периода от 07.11.2016 г. до
07.11.2017 г. В тази връзка СРС счита,
че с оглед принципа на свободата на договаряне и ясно изразената воля на
страните по договора за поръчителство, същите са свободни да постигнат съгласие
за действието на договора в периода от 07.11.2016 г. до 07.11.2017 г., въпреки
че първоначално определения в т. 21 от договора едногодишен срок е изтекъл
преди да бъде постигнато съгласие за продължаване на срока на договора.
От представеното платежно нареждане от 30.11.2017 г. и
справка по т.2.2.3. от договора за поръчителство се установява, че в изпълнение
на договора за поръчителство ищецът е заплатил в полза на „М.“ ЕАД задължението
на ответника в размер на 321,54 лв., произтичащо от договор за продажба на
изплащане от 30.01.2017 г., сключен между него и ответника . На основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД,
поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил. Ето защо, съдът счита, че
ответникът дължи в полза на ищеца платената от ищеца сума в размер на 321,54
лв. в полза на кредитора на ответника - „М.“
ЕАД , в изпълнение на договора за поръчителство. СРС намира иска с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл. 143, ал.1 ЗЗД за основателен за пълния
предявен размер .
Решението на СРС правилно ,
искът е ОСНОВАТЕЛЕН , а доводите във
въззивната жалба не могат да бъдат споделени .
Абсурдна е защитната теза на въззивника
, че договор за поръчителство / а и всеки друг договор / не може да бъде
продължен с допълнително споразумение /анекс/ щом веднъж е изтекъл и същият бил
„нищожен“. Договорната свобода допуска такова споразумение /особено между
търговци / и липсва противоречие с императивна норма на закона . Също е допустимо
страните да подпишат напълно нов договор /дори да го именуват анекс/ като само
препратят към съдържанието на предишен свой договор . Относимият анекс е този
от 2016 г удължил действието на поръчителството до 07.11.2017 г т.е. безспорно
е налице договор за поръчителство и към 30.01.2017 г .
Ищецът е представил платежно нареждане
за плащане на процесната сума като част от обща сума на плащания в размер на
18 332,32 лева . С приемо предавателен протокол от 14.12.2017 г „М.“
ЕАД е потвърдило плащането , като това са вътрешни отношения между ищеца и „М.“
ЕАД . Ако ответникът твърди , че плащането и съгласието между ищеца и „М.“ ЕАД
за извършеното плащане е привидно , той следва да го докаже , но такива
доказателства не са представени .
Основателни са доводите на ищеца , че дори
поръчителят да не е уведомил длъжника , че ще изпълни задължението му , той
плаща на свой риск и с това не отпадат регресните му права /чл.143 ал.2 ЗЗД / .
Безспорно длъжникът да не е платил задължението си , а позоваването на чл.143
ал.2 ЗЗД е извън всякаква юридическа и житейска логика .
В случая не може да се постави въпрос
за същинско „прекратяване“ на договора за продажба на изплащане , а за
настъпване на предсрочна изискуемост за вземането за остатака от цената на
мобилния телефон . Видно от т.12.3 от
договора т.нар.“прекратяване“ всъщност е обвързано с предсрочна дължимост на
сумите . За предсрочната изискуемост ответникът е уведомен ако не по друг начит
, то с исковата молба .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
деловодните разноски на въззиваемата страна в размер на 300 лева адвокатско
възнаграждение .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №33703 от 07.02.2019 г постановено
по гр.д.№24810/18 г на СРС , 140 състав .
ОСЪЖДА С.В.Н. ЕГН
********** *** да заплати на „С.Б.С.“ АД ЕИК *****от гр.София сумата от 300
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.