№ 43
гр. Смолян, 18.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20245400900006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 119 от ГПК.
Постъпила е искова молба на Ф. А. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. Б.,
обл. Смолян, депозирана чрез адв. Е.И. срещу „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон
България, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Б.П.С.“
№ 1, сграда 14, с правоприемник „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С. ул. „О.П.“ № 260, представлявано от П.Д., за
прогласяване нищожността на Договор за кредит № 16323925/31.08.2018 г.,
като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗП и ЗПК, като
противоречащ на принципа на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД,
заобикалящ материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ
предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл.
21, ал. 1 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските
договори за кредит. В условията на евентуалност е релевирано искане за
прогласяване нищожността на клаузите от същия договор, предвиждащи
заплащане на такса ангажимент в размер на 700 лв. и застраховки в размер на
9 000 лв., като противоречащи на принципа на добрите нрави - чл. 26, ал. 1,
предл. 2 от ЗЗД, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, накърняващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 10а,
чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с която искова молба е
образувано т. д. № 6/2024 г. по описа на ОС – Смолян.
1
Ищцата твърди, че е сключила с ответното дружество Договор за кредит
№ 16323925/31.08.2018 г. и в качеството на потребител се ползва от защитата
по ЗЗП. Навежда аргументи, че ответникът е нарушил изискванията на чл.
143, т. 18, във вр. с чл. 147, ал. 1 от ЗЗП за формулиране на клаузи в договора
по ясен и недвусмислен начин, от които да са разбираеми икономическите
последици от задължението за заплащане на договорна лихва.
На следващо място сочи, че клаузата за заплащане на еднократна такса
ангажимент в размер на 700 лв., както и клаузите за задължителни застраховки
в размер на 9 000 лв. заобикалят закона и накърняват добрите нрави, тъй като
не са били включени в предложението за сключване на договора, липсва
еквивалентност между таксата и услугата и представлява скрит разход по
договора, а със застраховките се цели реално заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като тези суми предварително са отчетени в падежните вноски и не са
включени в ГПР. Наведени са твърдения, че общият размер на процесния
договор за кредит заблуждаващо е посочен като 20 000 лв., тъй като и таксата
ангажимент, и застраховките се удържат от него, което е в противоречие на
тълкуването, обективирано в Решение от 21.04.2016 г. по дело С-377/14 на
СЕС. Направен е извод, че в договора за кредит е предвиден ГПР в размер,
който е по-нисък от реалния му такъв, с което кредиторът цели да заблуди
потребителя за реалните параметри на договора, представляващо
недобросъвестна търговска практика и обуславящо неравноправността на
клаузата за ГПР, по аргумент на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на
СЕС.
Ищцата излага доводи, че при наличието на задължителното съдържание
към момента на подписване на договора досежно изричното и изчерпателно
включване на всички разходи, а не само бланкетното посочване на крайния
размер на ГПР, потребителят може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Също така сочи, че кредиторът я е
заблудил, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 9.05 % е
фиксирана и непроменлива за целия период на олихвяване.
С оглед изначалната недействителност на договора, ищцата е заявила, че
дължи да възстанови на кредитора единствено чистата стойност на кредита,
без лихви и други вземания. Релевирала е искане за прогласяване
нищожността на целия договор за кредит в размер на 37 990.80 лв.
2
В предвидения от закона срок ответникът е депозирал писмен отговор,
чрез юрисконсулт Ивелина Бангачева, с който е оспорил иска по основание и
размер, вкл. качеството на ищцата на потребител, поради липса на
доказателства в тази насока. Наведени са съображения за нередовност на
исковата молба и е релевирано възражение, че делото следва да бъде
разгледано от РС – С. на който е родово подсъдно, а не на ОС – Смолян, като е
направено искане за прекратяване на производството по делото.
Изложени са доводи, че цената на иска в случая следва да се определи от
сумата на претендираните като недължими от кредитополучателя лихва или
други разходи, тъй като главницата подлежи на връщане, независимо от факта,
че кредитното споразумение би могло да бъде обявено за недействително.
Направен е извод, че цената на иска възлиза на 17 990.80 лв., а не на 37 990.80
лв., поради което спорът не попада в хипотезата на чл. 104, т. 4 от ГПК и не е
подсъден на ОС – Смолян.
На следващо място е посочено, че предпоставката на § 13, т. 1 от ЗЗП не
е доказана, поради което приложима е нормата на чл. 105 от ГПК и искът е
подсъден на съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника.
Съдът намира възражението за неподсъдност за депозирано в срок, от
правоимаща страна и пред компетентен съд, поради което се явява допустимо,
но разгледано по същество, то е неоснователно, поради следните
съображения:
Констатираните нередовности на исковата молба са отстранени в
предоставения срок, поради което същата не се явява нередовна. След
изричното конкретизиране от страна на ищцата става ясно, че предмет на
предявения иск е прогласяване нищожността на целия договор за кредит в
размер на 37 990.80 лв. Това фактическо твърдение, ведно със заявения
петитум в този смисъл обуславят подсъдността на окръжния съд, по аргумент
на чл. 104, т. 4 от ГПК, а не на районния съд.
Обстоятелството дали главницата подлежи на връщане или не, с оглед
евентуалното обявяване за недействителен на договора за кредит, се явява
ирелевантно досежно преценката на цената на предявения иск, респективно на
родово компетентния съд да го разгледа. Цената на иска се формира от
наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения съответен
3
петитум.
На следващо място неприложима се явява и общата разпоредба на чл.
105 от ГПК, тъй като ищцата изрично е заявила твърдението, че се явява
потребител, за което е приложила доказателства по своя преценка – Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна линия PLUS-6323925/31.08.2018 г.
Това от своя страна на този етап в производството по делото обуславя
специалната компетентност по чл. 113 от ГПК на съда, в чийто район се
намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на такъв – по
постоянния. Посоченият в исковата молба адрес на ищцата, който не е оспорен
от ответната страна, е с. Б., обл. Смолян, което от своя страна предоставя
компетентност на ОС – Смолян да разгледа предявения иск.
Предвид гореизложеното, възражението на ответника за неподсъдност
на делото на ОС – Смолян се явява неоснователно, поради което следва да
бъде оставено без уважение.
Затова Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „О.П.“ № 260, представлявано
от П.Д., за неподсъдност на ОС – Смолян на т. д. № 6/2024 г. по описа на
същия съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ответника.
След влизане в сила на определението делото да се докладва на съдията-
докладчик за предприемане на последващи процесуални действия.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
4