Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   27.06.2019 г.                                ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                             

Секретар:   АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА

Прокурор:  ……………………………

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

Т.Д.  № 283 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

Иск с правно осн. чл.79 от ЗЗД вр. с чл.430 и сл. от ТЗ.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба, подадена от *************, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от ***********, чрез адвокатско дружество „М. и ***“, представлявано от адв. Д.М., упълномощен  представител и  съдебен адреса*** офис 9 против „*****, със седалище и адрес на управление: *******представлявано от управителя *******за следните суми: 155890.66 CHF – непогасена част от главница по договор за банков кредит; 30765.00 CHF част от общо задължение за договорна възнаградителна лихва за периода 21.12.2015г. до 10.09.2018г.; 29172.64 CHF – част от общото задължение за наказателна лихва за просрочие за периода 21.12.2015г. – 25.12.2018г.; 1819.56 CHF част от общото задължение за банкови такси за периода 21.12.2015г. – 25.12.2018г.; 226.18 CHF част от дължимите застраховки за периода 17.02.2016г. – 05.12.2018г.; 379.25лв. такси за периода от 21.05.2018г. до 05.12.2018г. както и  919.06 лева разноски за периода 31.07.2018г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждането на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Претенцията на ищеца се основава на следните фактически твърдения, изложени в исковата молба: По силата на договор за потребителски кредит ВL 21184/08.08.2008г., сключен между „*******“ АД, със седалище гр. **, от една страна и от друга страна „*********, като кредитополучател,  банката е предоставила на кредитополучателя  кредит в размер на 165000 швейцарски франкове. Крайният срок за погасяване на отпуснатия кредит е 180 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми - 08.08.2008г. Подробно са описани клаузите за формиране на лихвения процент, както на възнаградителната, така и на наказателната лихва в случай на просрочие. По силата на чл.23 от договора кредитополучателят е упълномощил банката да го застрахова от негово име и за негова сметка за срока на договора, както и да подновява ежегодно застраховката. Твърди се, че по силата на чл.26 б.г от договора при неизпълнение накоето и да е задължение, включително и при невнасяне на дължима вноска по лихва и/или главница банката има да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземането си.

С анекс №1/12.06.2009г. страните са предоговорили остатъчния дълг по кредита към датата на сключването му, като просрочената сума на задълженията е предоговорена като редовна главница. Въведен е 12 месечен период на облекчено погасяване от подписване на анекса, а след неговото изтичане погасяването следва да е с анюитетна равна месечна вноска до 08.08.2023г. Уговорена е санкция за неизпълнение на облекченото погасяване кредиторът без да е необходимо каквото и да е волеизявление от кредитополучателя да прекрати действието му и по преценка да направи кредита предсрочно изискуем.

С анекс №2//03.11.2010г. страните са се съгласили втория ответник С.Р.К. да встъпи при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „********* при условията на солидарност. Отново са предоговорени всички непогасени остатъци на задължението да се преоформят служебно като редовно усвоена и непогасена главница, като се конкретизирали допълнителни клаузи относно дължимата лихва и такси. Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението по кредита е възлизал на 160137.67 CHF. Дългът е разбит на две условни части А и Б, договорени са възможности за предсрочно погасяване за всяка от частите, за гратисен период, за предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължението от страна на кредотополучателя.

С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 02.10.2008 г. „*******“ АД прехвърля на „***“ АД и вземането си по договор за банков кредит ВL 21184/08.08.2008г., ведно с прилежащите му анекси със солидарни длъжници ***и С.Р.К..

С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 13.09.2012г. „***“ АД прехвърля на „*** АД и вземанията си към ***и С.Р.К. по договор за банков кредит ВL 21184/08.08.2008г., ведно с прилежащите му анекси.

С покани, връчена чрез ЧСИ ***на 10.09.2018г. солидарните длъжници са уведомени, че вземанията по договор за банков кредит ВL 21184/08.08.2008г. са прехвърлени от „***“ АД на „*** АД.

С покани, връчени чрез ЧСИ ***на 10.09.2018г. солидарните длъжници са уведомени за обявената предсрочна изискуемост на кредита поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията на договора, като им е даден седемдневен срок за доброволно изпълнение. Заявява, че към  датата на подаване на исковата молба в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание, произтичащо от договора за кредит ВL 21184/08.08.2008г. и двата анекса към него, което е в размер: главница 164397.45 CHF; договорна възнаградителна лихва 93610.07 CHF за периода 21.02.2011г. – 10.09.2018г.; наказателна лихва за просрочие за периода 21.12.2012г. до 05.12.2018г. – 36342.02 CHF; банкови такси 6365.84 CHF за периода 10.02.2011г.  до 05.12.2018г.; застраховки 755.78 CHF; 379.25лв. такси за периода от 21.05.2018г. до 05.12.2018г. както и  919.06 лева разноски за периода 31.07.2018г. до 05.12.2018г., като заявената от ищеца осъдителна претенция е за част от това вземане, в размер на: 155890.66 CHF – непогасена част от главница по договор за банков кредит; 30765.00 CHF част от общо задължение за договорна възнаградителна лихва за периода 21.12.2015г. до 10.09.2018г.; 29172.64 CHF – част от общото задължение за наказателна лихва за просрочие за периода 21.12.2015г. – 25.12.2018г.; 1819.56 CHF част от общото задължение за банкови такси за периода 21.12.2015г. – 25.12.2018г.; 226.18 CHF част от дължимите застраховки за периода 17.02.2016г. – 05.12.2018г.; 379.25лв. такси за периода от 21.05.2018г. до 05.12.2018г. както и  919.06 лева разноски за периода 31.07.2018г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Поради неиздължаване на поредни погасителни вноски  71 за главница, считано от 21.11.2012г. и 92 за лихва, считано от 21.02.2011г. на основание договора за потребителски банков кредит, сключен между страните, и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора.

Препис от исковата молба е връчен на ответника ***по реда на чл.50 ал.4 вр. с чл.47 ал.1 и ал.2 от ГПК. В двуседмичния срок и досега не е постъпил писмен отговор и не е взето становище по нея.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения ищецът е представил документи, които са приети по делото като писмени доказателства.

         За установяване на вземането си в претендирания размер  ищецът е поискал и назначаване на съдебно-икономическа експертиза по делото.  

         В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалните представители на ищцовото дружество –адв. ***, преупълномощен от адв. Д.М. от САК.

Ответникът ***не е депозирал отговор на исковата молба в указания законов срок и не е направил фактически или правни възражения по нея. В съдебно заседание не се представлява и не изразява становище.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

С оглед липсата на възражения по наведените в исковата молба фактически твърдения, съдът приема, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит ВL 21184/08.08.2008г. По силата на този договор,   банката е предоставила на кредитополучателя  кредит в размер на 165000 швейцарски франкове. Крайният срок за погасяване на отпуснатия кредит е 180 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми - 08.08.2008г.

Установява се също, че с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 02.10.2008 г. „*******“ АД прехвърля на „***“ АД и вземането си по договор за банков кредит ВL 21184/08.08.2008г., с длъжник ***. Кредитополучателя е уведомен за извършеното прехвърляне най-късно при сключване на допълнително споразумение /анекс №1/ от 12.06.2009 г.  С него страните по кредита в този момент „***“ АД и ***, представлявано от С.Р.К. са предоговорили остатъчния дълг по кредита към датата на сключването му, като просрочената сума на задълженията е предоговорена като редовна главница. Въведен е 12 месечен период на облекчено погасяване от подписване на анекса, а след неговото изтичане погасяването следва да е с анюитетна равна месечна вноска до 08.08.2023г. Уговорена е санкция за неизпълнение на облекченото погасяване кредиторът без да е необходимо каквото и да е волеизявление от кредитополучателя да прекрати действието му и по преценка да направи кредита предсрочно изискуем.

В последствие с анекс №2//03.11.2010г. страните са се съгласили С.Р.К. да встъпи при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „********* при условията на солидарност. Отново са предоговорени всички непогасени остатъци на задължението да се преоформят служебно като редовно усвоена и непогасена главница, като се конкретизирали допълнителни клаузи относно дължимата лихва и такси. Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението по кредита е възлизал на 160137.67 CHF. Дългът е разбит на две условни части А и Б, договорени са възможности за предсрочно погасяване за всяка от частите, за гратисен период, за предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължението от страна на кредотополучателя.

След подписване на това допълнително споразумение ответникът е направил няколко плащания, но считано от 15.04.2011г. е преустановил изпълнението на задълженията по договора.

Позовавайки се на чл.8 от анекс 2 към договора, който предвижда, че  при неплащане на която и да е месечна вноска изцяло или частично целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление от страните, и банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземането си.

С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 13.09.2012г. „***“ АД прехвърля на „*******“ АД и вземанията си към ***и С.Р.К. по договор за банков кредит ВL 21184/08.08.2008г., ведно с прилежащите му анекси.

Считано от 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирмата на банката-кредитор, като наименованието се променя от „*******“ АД на „*** АД.

С покани, връчена чрез ЧСИ ***на 10.09.2018г. солидарните длъжници са уведомени, че вземанията по договор за банков кредит ВL 21184/08.08.2008г. са прехвърлени от „***“ АД на „*** АД. С покани, връчени чрез ЧСИ ***на 10.09.2018г. солидарните длъжници са уведомени за обявената предсрочна изискуемост на кредита поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията на договора, като им е даден седемдневен срок за доброволно изпълнение.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, докладвано от в.л.Т.И., което не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и компетентно се установява, че общо дължимата главница по договора е в размер на 164397.45 швейцарски франка; възнаградителната лихва е 93610.07 CHF за периода 21.02.2011г. – 10.09.2018г.; наказателната лихва е 36342.02 CHF за периода 21.12.2012г. – 05.12.2018г.; банкови такси 6365.84 CHF за периода 10.02.2011г. – 05.12.2018г.; застраховки 755.78 CHF за периода 13.09.2012г. – 05.12.2018г.,   такси 379.25лв. за периода 21.05.2018г – 05.12.2018г. и разноски от 919.06лв. за периода 31.07.2018г – 05.12.2018г. Вещото лице е установило също така, че счетоводството на ищеца е редовно водено, че последното плащане е извършено на 15.04.2011г., а последно платена пълна вноска е с дата 21.01.2011г. Останали са непогасени 71 вноски за главница от 21.11.2012г. и 92 вноски за лихва от 21.02.2011г. до датата на ИМ – 07.12.2018г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на гореизложените фактически констатации, основани на събрания по делото доказателствен материал, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е доказан по своето основание. Страните са сключили договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 от ТЗ, който е търговска сделка, извършвана от ищеца по занятие. Ответникът и първоначалният длъжник също е търговец – юридическо лице, поради това и не може да се приеме за потребител. Договорът за кредит е вид реален договор за заем. Уговорената сума, представляваща 165000 швейцарски франкове, е реално предадена на кредитополучателя по посочената в договора банкова сметка, ***. По отношение на този договор за потребителски кредит не се прилагат разпоредбите на ЗПК, предвид неговия размер и императивната норма на чл.4 ал.1 т.1 от ЗПК.

По делото няма направени възражения и наведени доводи от страна на ответника, поради което и съдът няма какво да обсъди.

Доколкото искът е предявен като частичен и между търговци то съдът няма основание да проверява валидността на клаузите от договора за банков кредит, касаещи определянето на дължимата възнаградителна лихва и лихвата при просрочие, а от там и за правилното определяне на дължимите лихви по кредита.

Релевантен за преценката относно  размера на изискуемото вземане на банката  за главница по договора за кредит е и въпросът настъпила ли е предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита. За да е настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на дълга следва да са налице предвидените в договора предпоставки за това и да е налице упражняване от страна на банката на потестативното й право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен /в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г./. Съгласно цитираното тълкувателно решение моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В случая кредиторът е избрал да връчи изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по реда на чл. 592 от ГПК – чрез нотариална покана.

Видно от приложената по делото нотариална покана, връчена чрез ЧСИ ***на 10.09.2018г. длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията на договора, като му е даден седемдневен срок за доброволно изпълнение. Поканата е връчена по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. В този смисъл предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 07.09.2018 г., когато волеизявлението на банката-кредитор, с което е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника, чрез надлежно връчената му нотариална покана, при наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока към този момент.

Претендираните с иска сума за главница, лихва за просрочие, наказателна лихва, банкови такси и застраховки, са по-ниски от установените от заключението на вещото лице задължения, поради което и се явяват изцяло доказани по основание и размер. В пълен размер, който се доказва от заключението на икономическата експертиза се претендират сумите 379.25лв. такси за периода от 21.05.2018г. до 05.12.2018г. както и  919.06 лева разноски за периода 31.07.2018г. до 05.12.2018г., които също следва да се присъдят изцяло.

С оглед на изложеното предявеният осъдителен иск се явява изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, като се осъди ответното дружество да заплати претендираните суми.

При този изход на спора ответникът ***следва да бъде осъден да заплати на ищеца „*** АД сторените по делото разноски в общ размер от 26532.56 лв., съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и приложените по делото документи, удостоверяващи същите.

Водим от горното, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430  от ТЗ „*****, със седалище и адрес на управление: *******представлявано от управителя *******ДА ЗАПЛАТИ на *************, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от ***********, чрез адвокатско дружество „М. и ***“, представлявано от адв. Д.М., упълномощен  представител и  съдебен адреса*** офис 9 следите суми произтичащи от договор за банков кредит ВL 21184/08.08.2008г.: 155890.66 /сто петдесет и пет хилязи осемстотин и деветдесет цяло и шестдесет и шест стотни/ CHF – непогасена част от главница по договор за банков кредит; 30765.00 /тридесет хиляди седемстотин шестдесет и пет/ CHF част от общо задължение за договорна възнаградителна лихва за периода 21.12.2015г. до 10.09.2018г.; 29172.64 /двадесет и девет хиляди сто седемдесет и две цяло и шестдесет и четири стотни/ CHF – част от общото задължение за наказателна лихва за просрочие за периода 21.12.2015г. – 25.12.2018г.; 1819.56 /хиляда осомстотин и деветнадесет цяло и петдесет и шест стотни/ CHF част от общото задължение за банкови такси за периода 21.12.2015г. – 25.12.2018г.; 226.18 /двеста двадесет и шест цяло и осемнадесет стотни/ CHF част от дължимите застраховки за периода 17.02.2016г. – 05.12.2018г.; 379.25лв. /триста седемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ такси за периода от 21.05.2018г. до 05.12.2018г. както и  919.06лв. /деветстотин и деветнадесет лева и шест стотинки/  разноски за периода 31.07.2018г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „*****, със седалище и адрес на управление: *******представлявано от управителя *******ДА ЗАПЛАТИ на *************, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от ***********, чрез адвокатско дружество „М. и ***“, представлявано от адв. Д.М., упълномощен  представител и  съдебен адреса*** офис 9, сумата от 26532.56 лв., представляваща направените в настоящото производство деловодни разноски, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца „*** АД по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

СЪДИЯ ОКРЪЖЕН СЪД: