Р
Е Ш Е Н И Е
№260003 10.01.2022г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
двадесет и първи декември две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Валентина Василева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №179 по описа за две хиляди и двадесет и първа година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.59 от ЗЗД.
Предварителна бележка:
Производството по гр.дело №179/21г. на ПОС е образувано въз основа определение
от 08.12.20г. по гр.дело №651/20г. на СГС, с което е прекратил образуваното
пред него на 17.01.20г. гр.дело №651/20г. по възражение на ответницата за
местна неподсъдност на спора пред този съд и е изпратил делото за разглеждане
на надлежния да го разгледа по местоживеенето и ПОС.
Ищцата М.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, ****, адв.С.С., в качеството и на единствена
наследница на починалия на ***** Г.Х.Д., ЕГН **********, моли съда да осъди
ответницата Г.Т.С., с адрес: ***, да и заплати по банкова
сметка ***, на която е титуляр, сумата от 37 570лв., с
която неоснователно се обогатила за нейна сметка, тъй като, по силата на
пълномощно, дадено и от Г.Д., без между тях да е било налице каквото и да е
друго правоотношение, изтеглила на 04.07.17г. посочената сума от негова банкова
сметка, ***, а я е запазила за себе си /виж исковата молба и молбата на л.25 от
делото на СГС, подадена след изричното указание на съда към ищцата да посочи
дали твърди между баща и ответницата да е имало договор за поръчка, по повод
който на ответницата е дадено споменатото в исковата молба пълномощно, или
твърди, че не е било налице никакво правоотношение между двамата и ответницата
се е обогатила неоснователно с процесната сума/.
Пледира по същество за уважаване
на иска с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 21.12.21г.
Развива съображения и с писмена защита вх.№286542/29.12.21г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала
отговор на исковата молба с вх.№298054/03.12.20г. по описа на СГР /виж
л.36-л.39 от делото на СГС/, с който е взела становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен.
Не оспорва твърденията на
ищцата, че е била пълномощник на Г.Д. и че по силата на дадените и от него
пълномощия е изтеглила на 04.07.17г. в брой исковата сума от негова банкова
сметка ***, но оспорва да я е задържала за себе си и по този начин да се е
обогатила неоснователно за сметка на ищцата.
Сама твърди, че още на датата,
на която исковата сума била изтеглена от нея, в изпълнение на волята на Г.Д.,
тя му я е предала в болницата в гр.*******, в която бил към тази дата, тъй като
той имал желание да я дари на внучката си и бил категоричен, че не желае да
остава за дъщеря му, от която бил много разочарован, както и че на 06.07.17г.
Г.Д. бил приведен от МБАЛ ***** в клиниката по интензивна терапия на ВМА в
гр.***** с линейка, без тя да го е придружавала, но като с него бил целият му
багаж, включително предадената му от нея изтеглена сума, която най-вероятно той
е дал на внучката си, защото и е известно, че и тя, и ищцата са оставали насаме
с него по време на престоя му във ВМА-*****.
Пледира по същество за
отхвърляне на иска с присъждане на разноски под форма на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в полза на защитавалия я е безплатно в
процеса адвокат. Развива съображения със становище - защита
вх.№286571/29.12.21г.
Съдът, като взе предвид твърденията
и оспорванията на страните и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен, поради което следва да се отхвърли, воден от
следните конкретни съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищцата, че
ответницата се е обогатила неоснователно за нейна сметка, като е задържала за
себе си сума, изтеглена от нея, в качеството и на пълномощник на покойния баща
на ищцата, преживе на същия, вместо да му я предаде, като между тях е нямало
сключен никакъв договор в тази връзка, и като ищцата е единствена наследница на
покойния, попадат в хипотезата на чл.59 от ЗЗД и правят иска допустим, при
надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните по него,
доколкото се касае до парично вземане, което е наследимо и което е било според
твърденията на ищцата налично в наследството на покойния и наследодател към
датата на откриване на наследството.
ІІ.По основателността.
1.С Определение №260181/25.01.21г. /виж л.4-л.5 от
делото/ съдът е съобщил на страните проекта си за доклад по делото, с който е
очертал като релевантни за предявения иск по чл.59 от ЗЗД фактите, че ищцата е
обедняла, а ответницата се е обогатила с исковата сума, че обогатяването на
ответницата е настъпило за сметка на обедняването на ищцата, и на по-малкия от
двата размера- на обедняването и обогатяването, като е поставил същите в
доказателствена тежест на ищцата.
В тежест на ответницата е
поставено установяването на твърдението и, че изтеглената от нея от банковата
сметка на Г.Д. сума от 37570лв. му е била предадена в деня на изтеглянето и,
тъй като установяването на това твърдение ще я ползва.
2.Установиха се/не се установиха
в производството следните фактически твърдения/оспорвания на страните:
2.1.На ***** е починал Г.Х.Д.,
като е оставил за своя единствена наследница дъщеря си М.Г.Д., ищца по делото
/виж удостоверението за наследници на л.4 от делото на СГС/.
2.2.По силата на безсрочно дадено и от Г.Д.
пълномощно, Г.Т.С., ответница по делото, е имала правото да тегли без
ограничение в размера суми от банкови сметки на упълномощителя /виж пълномощно
на л.5 от делото на СГС/;
2.3.На 04.07.17г., от банкова сметка *** Х. Д. при „*****“ АД, от Г.С., въз основа на
описаното вече пълномощно, с нотариална заверка на подпис с рег№*****г. /виж
същото на л.47 от делото на СГС, представено с отговора на ответницата/, на
каса е била изтеглена сумата от 37 570лв. /виж
извлечението на л.6 от делото на СГС и признанието на ответницата за тези
факти, приети с доклада по делото за безспорни и като такива – за ненуждаещи се
от доказване в процеса.
2.4.Към 04.07.17г., когато
процесната сума е била изтеглена от ответницата от банковата сметка на Г.Д., и
конкретно, считано от 02.07.17г., Г.Д. е бил настанен в МБАЛ *****- ******, а
от 03.07.17г.- в отделението по реанимация /ОАИЛ/ на същата болница, където е
престоял до 06.07.17г., на която дата е бил приведен с болничен транспорт,
придружаван от медицинска сестра и лекар, във Военно медицинска академия
*******, а там е бил настанен в клиника по интензивна терапия, в която е
починал на *******г.
/виж в потвърждение : извадки от
медицинската документация, представени от ищцата, на л.22-л.31 от делото, за
ход на заболяването на дати 03.07.17г. и 04.07.17г. и лекарствени листове за
приложени лекарствени средства за времето от 03-06.07.17г. ; пълната медицинска
документация по ИЗ №1858/2017г. за времето на болничен престой на Г.Д. във
ВМА-****, приложена на л.58-л.93 от това дело, изпратена до съда с писмото на
л.57, въз основа издадено на ищцата съдебно удостоверение за снабдяване с нея,
съгласно Определение №260892/09.04.21г. на л.40-л.41; показанията на св.М.,
изпълняващ към времето на престоя в ОАИЛ-ВМА-***** длъжността *** на
отделението по реанимация, дадени в с.з. от 25.05.21г.; писмо вх.№274100/05.05.21г.
на ВМА-**** на л.54-л.55 от това дело относно времето на престой, клиниката на
настаняване и факта на настъпване на смъртта при този престой на Г.Д. във ВМА
****; показанията на св.Л.Г., дадени в с.з. от 21.12.21г., участвала като *** в
привеждането на Г.Д. от ВМА-***** до ВМА-****/.
2.5.Когато привеждали Г. от
вътрешна клиника в отделението по реанимация, той бил адекватен и контактен, и
казвал на Г. /Г.С./ да изтегли на другия ден някакви пари, които да му донесе,
защото му трябвали за ****, а на другия ден, както от Г.Д., в контекста на
воден дълъг разговор с него, така и от Г.С., св.М., който към онзи момент
изпълнявал длъжността *** на реанимацията и бил нощна смяна в този ден, останал
с впечатление, че тези пари са изтеглени, макар да не знае за каква сума става
въпрос и къде ги е държал Г.Д. /виж показанията на св.М. на л.97лице-л.99лице/;
Св.К., много близък приятел на
Г.Д., си спомня добре последното му боледуване през 2017г., макар Г.Д. да
боледувал често, защото след него приятелят му починал, както и последното му
виждане с него, което станало по следния начин: Г., приятелката на Г., го
помолила да отиде да го види, защото наистина не бил добре, както и ако може
преди това да отиде с нея до банка, тъй като трябвало да изтегли пари, които да
занесе на Г.Д.. В банката той не могъл да отиде с нея, но когато тя била вече
взела парите, му се обадила отново да дойде, ако иска да види Г., тъй като тя
имала възможност да уреди посещението, а при него не може да се влезне лесно.
Така той отишъл с Г. до някаква врата, където се показала ***, дала им по една
манта и калцуни и влязъл при Г., който бил сам. Макар да бил отслабнал и да
имал система на ръката, Г. бил жизнен, а когато го питал как е, отговорил, че
била горе-долу. Но сериозната причина за посещението била тази, че Г. трябвало
да даде някакви пари на Г.. Така св.К. присъствал лично, когато Г. казала на
Г., че е изтеглила парите и му ги носи. Извадила една найлонова прозразна
торбичка и той видял в нея пачки с бандероли, три пачки по 100лв., личали си по
цвета. Г. попитал точни ли са, тя му казала да, 37хиляди и нещо са, и му ги
предала, а той погледнал торбичката, взел я и я сложил в една чанта, която била
долу до леглото му, не малка, а такава, в която се събират дрехи, а на въпроса
на св.К. какво ще прави с толкова пари, споделил, че са за внучката му. Св.К.
не е могъл да отговори на въпроси, свързани с това на кой етаж е била стаята, в
която се е срещнал с Г.Д., нито как е изглеждало помещението, в което се
енамирал, тъй като цялото му внимание било насочено към Г.Д. и случилото се с
него, а не към други детайли /виж показанията на св.К. на л.99гръб-л.100гръб/.
2.6.За здравословното
състоянието на Г.Д. въобще, както и за състоянието му в дните на престоя във
ВМА-*****, освен казаното от св.М. и св.К., посочено в предходния пункт на това
решение, са събрани още както писмени, така и гласни доказателства, от които е
видно, че :
Г.Д. е страдал от хронична
бъбречна недостатъчност ІІІ степен, хроничен обострен туболоинтерстициален нефрит.
Карцином на простатната жлеза- ссътояние след орхиетомия. Вторична анемия.
Захарен диабет тип 2- на лечение с инсулин. Артериална хипертония ІІІст.
Исхемична болест на сърцето /ИБС/. Застойна сърдечна недостатъчност /ЗСН/ и
др., като е постъпил във ВМА **** за пореден път, в отделението по вътрешни
болести, преди да бъде приведен в реанимация, тъй като от около седмица имал
оплаквания от отпадналост, умора, изпотяване и нощен задух, увеличени отоци по
подбедриците и не бил уринирал от 24 часа.
Обективният статус общо за
времето на престоя му във ВМА ****сочи, че макар в увредено общо състояние, е
бил ориентиран, контактен, адекватен и субфебрилен, но при повишени стойности
на азотните тела /креатинин 787/, които продължили да персистират със задълбочаване
на състоянието, независимо от приложената терапия, заради което е бил насочен
за хемодиализа към ВМА-****.
/виж епикризата на л.92-л.93/.
Обективните данни по отношение
на съзнанието, по дни във времето от 02-06.07.17г., които са налични в пълната
медицинска документация за престоя му, сочат на променливо състояние, като:
При приемането на 02.07.17г. е
ориентиран и адекватен /виж на л.62 и на л.70/; на 03.07.17г., в 11.00ч., при
постъпването му в ОАИЛ, е бил леко сомнолентен /л.22, същи и на л.84/; на
04.07.17г., в 6.00ч., е бил адекватен и контактен /л.22, същи и на л.84/; в
различни части на деня на 05.07.17г., е бил ту контактен и адекватен / виж на
л.87, като макар датата и месеца да липсват, „отрязани“ при копирането, е видна
годината и различен почерк, а документацията е създадена хронологично във
времето, както личи от предходните страници/, ту на моменти объркан и
дезориентиран, макар и контактен /виж на л.88 и л.90/; на 06.07.17г. е бил
контактен, но дезориентиран /л.91/.
Кореспондират на писмените данни
от предходния абзац показанията, дадени от
свидетелките К. и Г., но като са подчертали изрично, че не е тяхна
работа като *** да дават квалификации за съзнанието на пациента, тъй като това
е работа на ***, но като са посочили безпротиворечиво, че контактуването с Г.Д.
/влизането в контакт с Г.Д. е било възможно /виж тези показания съответно на
л.155лице и л.156лице/, макар да имал момента на обърканост, като понякога
говорел нещо извън това, което се върши, и имало моменти, в които смятал, че не
е в болница /св.К. –л.155лице/, или че контактуването се осъществявало, като на
кратки въпроси давал едносрични отговори /св.Г.-л.155гръб/.
Извън казаното, щото Г.Д. бил
контактен и адекватен от момента на постъпването му в реанимация и до
привеждането му във ВМА ****, св.М. е посочил още, че Г.Д. ставал от леглото,
като Г. го вдигала, седели на прозореца и си говорели /виж на л.98гръб/.
2.6. По въпросите възможен ли е
достъп на външни лица до болни, лежащи в отделението по реанимация /ОАИЛ при
ВМА-***** и посещавала ли е ответницата Г.С. по време на престоя му в това
отделение Г.Д., се събраха доказателства, че въпреки официалната политика на
медицинското заведение в отделение ОАИЛ да не се допускат външни лица, извън
медицинския персонал и липсата на писмени данни за допускане на Г.С. при Г.Д.
на 04.07.17г. /виж отговора по т.2 от писмото на л.57 на началника на МБАЛ
****към ВМА *****, даден по запитването на ищцата, въз основа на издаденото и
съдебно удостоверение/, първото правило е търпяло фактически изключения и Г.С.
е посещавала Г.Д. в отделението по реанимация за времето на престоя му там от
03-06.07.17г., като :
С показанията на
св.М.се установи, че: Принципно, винаги се пускат близки на ***, особено,
когато пациентът е сам. Достъп на външно лице при болен в отделението е
възможен с разрешение на началника на болницата, с разрешение на началника на
отделението по реанимация или на лекаря, който е там в момента, като
разрешението се дава устно и не се записва никъде, като той самият, като началник
на отделението, никога не е отказвал посещение или полагане на грижи от близки
на болните, които са в отделението /виж на л.98лице и л.98гръб/;
С показанията на
св.К. се установи, че по принцип, в ОАИЛ не се допускат външни лица, и пак по
принцип, за лице, което е служител на болницата, се изисква разрешение, за да
влиза в клиниката по реанимация, най-малко от началника на отделението, а за
външни лица, които не са служители на болницата, трябва разрешение на началника
на болницата /виж на л.155лице/;
С показанията на
св.Г. се установи, че влизането на посетители в реанимацията е забранено и
единствено, ако началникът на реанимацията разреши за определено лице, то се
допуска /виж на л.155гръб/.
Св.М. е посочил,
че Г.С. била с Г.Д., както във всеки друг случай на негов болничен престой там,
защото той много искал да е с нея, като няма *** в гр.*****, който да не
познава ***.Г.Д., а Г.С. е била по време на престоя му през 2017г. *** на
болницата, като за нея имало и специално разрешение от началника на болницата
винаги да я пускат. Лично на него се бил обадил началника на болницата да му
каже Г. С. да влиза винаги, когато пожелае. Въпреки маските, шапките, мантията
и калцуните, които външните лица си слагат при влизане при болните, той много
добре разпознавал Г.С., както защото я познава отдавна, а не само от тези
посещения, така и защото тези облекла и средства се дават на посетителя от тях,
преди да влезне при болния, като при престоя в реанимация ***Д. бил в първия
бокс и докато лежал там, по спомен на св.М., други пациенти нямало /виж на
л.98лице и гръб/.
Св.К. знае, че
докато бил в реанимация, *** Д. бил посещаван от съпругата си, за която си
спомня, че не носела неговата фамилия, но била **** на *****болница /виж на
л.155гръб/;
Св.Г. знае, че по
време на *** в болницата го посещавала Г. С., като Г. С. и Г.С. били едно и
също лице, както и че влизала при *** с разрешение на началника на отделението
/виж на л.156лице/.
На св.А. и св.Г.,
името Г.Д. не говори нищо, като техните впечатления от работата в ОАИЛ са
инцидентни, защото само един или два пъти месечно дават дежурства в това
отделение, като по време на дежурствата на първата свидетелка не се е случвало
да има допускане на близки на пациенти в отделението /виж на л.154гръб и
л.156гръб/.
2.7. Никой от разпитаните
свидетели няма лични впечатления за случая, в който Г.С. е завела със себе си
св.К. при ген. Д., като св.К. е заявила, че не знае дали при него са влизали и
други лица, освен жена му /виж на л.155лице/, а св.Г., че докато тя е била на
работа, не е виждала други хора да влизат при *** Д., освен Г. /виж на
л.156лице/.
2.8.По въпросите за внасянето на
вещи, в това число ценности и пари в отделението по реанимация, за съхранението
на багажа и на ценностите на пациентите от това отделение, за отчетността на
същите по време на престоя им там, респективно- при привеждането на пациент от
това отделение на болничното заведение в друго лечебно заведение, се събраха
доказателства, че :
До леглото на
пациента има шкафче, в което да си държи вещите, но то не може да побере
всичко, затова в реанимацията има и склад, в който се слагат в чанта или сак на
пациента другите вещи. Вещите на пациентите се описват, но не винаги, а само
когато има ценни неща, като това зависи от разговора с пациента, с близките му
и от тяхното желание, като в случай, че има например златно синджирче, пръстен,
пари, те са или до него в шкафчето му, или заедно с личната карта се държат на
друго място- в спешните шкафове. Болничната администрация не се интересува сама
дали пациентите имат в багажа си ценности, а научава това, ако самият пациент
пожелае ценностите му да се съхраняват по някакъв определен ред. По времето на
престоя на ***Д. се допускало в отделението да се внасят пари, защото имало
телевизори и пациентите си пускали пари, за да могат да гледат. При привеждане
на пациента извън отделението, ако има ценни вещи и е контактен, се предават
нему, а ако е в безсъзнание- се предават на близките му. Ако пациентът е
контактен и адекватен, багажа му се предава на него или на лицето, което го
придружава до линейката, или на близък човек /св.М.- л.98гръб, без този
свидетел да има спомен дали за
предаването на вещите на пациент в безсъзнание на близките му се
подписват някакви документи, но като това в случая няма значение, защото по
делото не се събраха данни Г.Д. да е бил в безсъзнание в никой от моментите на
престоя си в ОАИЛ.
При
транспортирания на болни не се прави опис на вещите на болния, защото при тях,
в отделението, болните не ползват от багажа, който имат- те не са облечени,
защото по тях има системи, електроди, маншет за кръвно налягане и са с памперс,
като единственото, което ползват от личния багаж, е една чашка, гребенче,
самобръсначка и такива неща. Иначе багажът, който е в някаква чанта донесен,
той си остава обикновено там до пациента или в шкафчето, като при
транспортиране чантата тръгва с него и се качва в линейката от сестра,
санитарка или лекар. При пристигане в реанимация, ако пациентът има по себе си
скъпи накити, ги свалят и ги предават на близките още с пристигането, като ги
предупреждават, че такива неща не трябва да влизат в отделението, но се има
предвид ценни предмети, които са видими по болния, а не да ги търсят в багажа
му, като няма практика медицинския персонал да проверява личния багаж на пациента
и какво конкретно има в него /св.К.- л.155лице/.
В отделението по
реанимация е принципно разрешено да се внасят само памперси, пелени, мокри
кърпи, вода или сок, спрямо диетата на пациента, като св.Г. няма спомен дали
***Д. е имал по време на престоя си в болницата вещи, различни от тези, които е
описала, и които обичайно се допускат в реанимация. При привеждането му във
ВМА-****, това, което имало останало в шкафчето му, като лични вещи- чашка,
лижичка, шишенце с вода, памперси, пелени, било събрано в една чанта, след
което пациентът, заедно с личната карта, епикризата и чантата с вещите, които
се взели от неговото шкафче, били качени в линейката. Св.Г. няма спомен дали и
някой друг е участвал в събиране на багажа му при транспортирането и на
поставянето му в чанта, и е посочила, че не е забелязала, освен тази торбичка,
за която е споменала, с него да са транспротирани ценни вещи, пари или нещо
друго. При задаване на уточняващи въпроси, св.Г. е заявила още, че няма
конкретен спомен, но ако пациентът е имал чанта, значи са сложили вещите от
шкафчето в неговата чанта, а ако е нямал- тогава намирали нещо, в което да
сложат този багаж от шкафчето, и че мисли, щото той имал чанта, че на нея и
казали да предаде каквото има и тя предала няколко чанти. Опис на вещите на
пациента, който се транспортира, не се прави, че той тръгва с някакъв багаж, а
просто се качва в линейката, придружен от медицинския персонал- *** и ***,
каквато в случая е св.Г., и се кара. В лечебното заведение, където карат
пациента, също не се съставя протокол, че предават пациента заедно с определен
конкретен багаж. Когато отидат там, което е винаги след осъществен
предварителен контакт, придружаващият болния *** говори със съответния
специалист към който са насочени в спешното звено, след което им казват къде да
закарат пациента и оттам си го поемат новия екип, който идва, взема пациента от
линейката и го приема, заедно с багажа му. При транспортирането на ***Д. към
С**** Г.С. не присъствала, а в линейката, като негови придружаващи, били само св.Г.
и *** Б., който вече не работел във ВМА-****, кат остоели при пациента, а не
при *** /виж показанията на тази свидетелка на л.155гръб-л.156лице и гръб/.
Съгласно писмения
отговор, даден от ВМА-*****, съхранението на вещите на лежащо болните, включително
тези с висока стойност, се извършва от самите пациенти, за което те предоставят
писмена декларация - информирано съгласие, и при изпращане на Г.Д. във ВМА ****
опис на вещите, изпратени заедно с него, не е правен /виж писмото на л.57/
2.9. С писмените данни, изискани
въз основа на издадени на страните съдебни удостоверения от ВМА- ****, се
установи, че:
При постъпване на Г.Д. във ВМА
****, личните му вещи- дрехи /без пари, документи, бижута и други ценни вещи/,
са описани в разписка за приети вещи и прибрани за съхранение в гардероба на
приемно отделение. Същите се съхраняват в срок до 3-месеца от изписването или
смъртта на пациента, и ако не са потърсени и получени в този срок, се предлагат
от комисия за снемане от отчет и за унищожаване, като последното се осъществява
чрез извозване на място за депониране на нетоксични отпадъци, където вещите,
ведно с придружаващите ги разписки, се изгарят. Така, след извършена проверка
през ***, сред вещите, предложени за снемане от отчет и съхранение, и за унищожение,
са били и вещите на Г.Д., поради което към момента на запитването, негови лични
вещи там не се съхраняват.
Пари, бижута и други ценности,
намиращи се у пациента, се предават на придружаващите го близки при приемането
в болницата, или се съхраняват лично от него. Само в случай на спешен прием на
пациент в нарушено съзнание и без придружител, ценностите се описват в друга
разписка от медицинската сестра в кабинета, в който се приема болния, и от
оперативния работник от МВР. Тези вещи и един екземпляр от разписката се
предават на дежурната медицинска сестра-диспечер, а вторият екземпляр се
прилага към ЛИБ /лист за история на болестта/ на пациента. Вещите се съхраняват
до изписването или смъртта на пациента в каса със секретно заключване в
работното помещение на медицинските сестри-диспечери, като за така съхряваните
вещи се води регистър. При проверка в касата, в регистъра и в ЛИБ на пациента
Г.Д., не са намерени данни за приети и съхранявани ценни вещи на същото лице.
/виж писмата на л.54-л.55 и
л.116, както и приложенията към второто писмо на л.117 и л.118/.
В клиниката по интензивна
терапия при ВМА, МБАЛ ****, не се води журнал за регистриране на посетителите
за свиждане с пациента, поради което на въпроса кои лица са посечити Г.Д. за
времето на престоя му в тази клиника от 06-27.07.17г. не може да се даде
отговор /виж писмото на л.150/.
2.10. За отношенията на покойния
***Д. с ищцата и с ответницата, извън това, че ищцата е единствена наследница
на покойния Г. Д., се установи, че:
Г.С. била приятелка на ***Г. Д.,
с която той живеел на семейни начала /св.К./, която очевидно е била третирана
по време на престоя му във ВМА *** като негова близка, доколкото е вписана като
такава в листа за историята на болестта по време на престоя му в това лечебно
заведание /виж на л.59 долу, след текста „Близки“/, а св.К. я сочи като
„съпругата“ на ***Д. /виж л.155гръб/.
***Д. имал само една внучка- Г.,
която обичал, като един обичащ дядо, независимо, че не получавал внимание
отсреща, и се грижел и за дъщеря си, и за съпругата си, с която не бил в добри
отношения, като плащал всички данъци и сметки, просто защото бил грижовен
човек, но дъщеря си не споменавал често, тъй като не му обръщала внимание, а
той страдал от тази ситуация /св.К.-л.100лице/.
3.При така установените в
производството факти, съдът направи по съществото на спора извода, че ищцата не
е установила всички правно-релевантни факти, обосноваващи основателността на
предявения от нея иск, поради което той следва да бъде отхвърлен, при следните
конкретни съображения:
При установените категорично
и/или безспорни в случая между страните факти, щото ищцата е единствена дъщеря
и наследница на покойния Г.Д., че ответницата е била негов пълномощник и че на
04.07.17г. е изтеглила в това си качество от банкова сметка, ***, процесната за
спора сума от 37570лв., която, ако беше останала по сметката, би се следвала за
плащане на ищцата, като единствен наследник на титуляра на тази сметка,
единственото спорно и обосноваващо основателността или неоснователността на
иска обстоятелство остава това, задържала ли е ответницата изтеглената от
сметката на покойния парична сума за себе си, както ищцата твърди, тъй че по
този начин да се обогати неоснователно за нейна сметка, или я е предала на
упълномощителя, както ответницата твърди, при което не било налице нейното
обогатяване за сметка на ищцата, въпреки безспорния факт, че тя е изтеглила
исковата сума от сметката на покойния наследодател на ищцата.
За достигане до извода, че този
основен спорен доказателствен факт, поставен в тежест на ответницата, е
установен от нея в производството, както и че останалите събрани доказателства
не са в състояние да оборят твърдението и, и да подкрепят тезата на ищцата, че
изтеглената от ответницата сума не е била предадена на упълномощителя преди
смъртта му, макар отрицателните факти да не стоят в нейна тежест, съдът
съобрази следното:
Доколкото св.К. е единственият,
който пряко е присъствал на предаването на парична сума в размер на 37 хиляди и
нещо от ответницата на Г.Д., като и лично е видял торбичката, в която били три
пачки от по сто лева, които разпознал заради цвета, с бандероли, е ясно, че от
основно значение е преценката на доказателствената стойност на дадените от него
в тази връзка показания.
Неговите показания съдът цени
изцяло и не ги поставя под съмнение, доколкото:
Независимо, че св.К. не можа да
даде отговор на въпросите на кой етаж е била стаята, в която е видял ***Д. и
как е изглеждало помещението, в което се е намирал, зададени му от пълномощника
на ищцата, съдът не намира показанията му относно главния доказателствен факт
дискредитирани, тъй като, когато някой те води, обичайно е да не се интересуваш
или да не забелязваш подробности къде точно се намира стаята, в която е
настанен човекът, когото посещаваш, а в случая св.К. е бил воден при Г.Д. от
ответницата Г.С., а неспособността да опишеш подробности относно помещението, в
което се намира човекът, когото си посетил, е изцяло житейски оправдана от
даденото от св.К. обяснение, че цялото му внимание в случая е било насочено към
Г. и случващото се с него, още повече, при посоченото от св.К., че е бил
дългогодишен близък приятел на ***Д., че е знаел честите му боледувания и че,
както ответницата му споделила преди посещението, този път Г.Д. наистина не бил
добре, тъй че да се възползва от това, че може да уреди посещението му при
него, за да го види.
Показанията на св.К. не остават
в изолация, а се намират във взаимовръзка и кореспондират изцяло на показанията
на св.М., който е чул лично Г.Д. да казва на Г. да изтегли някакви пари, които
му трябват за ***, и да му ги донесе, а после и от двамата- и от Г.Д. и от Г.
разбрал, че тези пари са изтеглени.
И двамата посочени свидетели
имат преки впечатления за възприетите факти, за които са дали показания, и
както ответницата изтъква в писмената си защита, няма данни да са предубедени
по някакъв начин, а също- нямат родство с нея.
Доводите на ищцата, заявени
както в писмената и защита, така и в пледоарията на пълномощника и в с.з. от
21.12.21г., че св.К. е разказал една версия, а всъщност най-вероятно въобще не
е влизал в болницата, а още по-малко в интензивното и отделение, както и че
тезата на ответницата за наличието на такъв свидетел е изготвена за целите на
процеса, а всъщност изтеглените от нея пари никога не са били предадени на покойния,
не могат да се споделят от съда, по следните съображения:
Както личи от исковата молба, от
доказателствените искания, повдигнати с молбата, подадена от ищцата след
получаване на препис от отговора на ответницата, твърденията за предаване на
сумата на упълномощителя преживе в който ищцата е оспорила /виж л.18-л.20/,
така и от писмената защита на ищцата, последната е обосновала недоказаността от
страна на ответницата на предаването на изтеглената сума на покойния, с
фактите, че : състоянието на наследодателя и било изключително тежко към този
момент; лечебното заведение било военизирана структура; в интензивните
отделения поначало не се допускат външни лица, нито внасянето на вещи, още
повече- нестерилни, каквито са банкнотите и никой от персонала не е видял при
Г.Д. да има ценности, тъй че показанията на св.К. са очевидно недостоверни и
житейски немислими.
Военномедицинската академия е
включена във въоръжените сили на РБ /чл.50,ал.1,т.5 от ЗОВС/ и е една от структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната /чл.78 от ЗОВС/, като се създава
с акт на МС по предложение на Министъра на отбраната съгласувано с Министъра на
здравеопазването и прилага Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, доколкото в
ЗОВС не е предвидено друго /чл.92,ал.1 от ЗОВС/. ВМА включва в структурите си
болници, измежду които са и МБАЛ **** и МБАЛ ***** /чл.3,ал.3,т.2,б.“а“ и б.“в“
от Правилника за устройството и дейността на ВМА, отменен, действал в периода
01.02.17г.-01.01.19г., който е взет предвид от съда и в останалите случаи, при
които се позовава на този правилник с настоящото решение/.
Вероятно цитираната в предходния
абзац нормативна уредба е основанието, при което ищцата изтъква в писмената си
защита, щото болницата в ****, в която Г.Д. е бил настанен в периода
02-06.07.17г., е военизирана структура, но това само по себе си, както и
предвид разпоредбата на чл.92,ал.1 от ЗОВС, щото при осъществяване на дейността
си МВА прилага ЗЛЗ, не съставлява пречка пациентите в болниците, включени в
нейните структури, да бъдат посещавани от външни лица, различни от болничния
персонал, каквато е тезата на ищцата, доколкото:
Съгласно чл.20,ал.6 във вр. с
ал.1 от ЗЛЗ, организацията на комплексните грижи за болните в болниците за
активно лечение, каквито са в случая и МБАЛ **** при ВМА и МБАЛ **** при ВМА,
се урежда с правилника за устройството и дейността и вътрешния ред на лечебното
заведение;
Съгласно чл.4,ал.1 от Правилника
за устройството и дейността на ВМА/отм/, организацията на дейността и вътрешния
ред на болниците в структурата и се определят с правилници, утвърдени от
началника на ВМА;
Съгласно чл.31,ал.1,т.2 и чл.33
от Правилника за устройството и дейността на ВМА/отм/, в болниците към ВМА
могат да се създават отделения, които се ръководят от лекар;
Съгласно чл.35,ал.2, т.1,б.“а“
вр. с ал.1 и ал.3 от Правилника за устройството и дейността на ВМА/отм/, в
зависимост от вида на осъществяваните в отделението медицински дейности,
болничните легла за активно лечение в стационарния блок на болницата могат да
бъдат интензивни, като броят и видът на болничните легла се определя според
конкретните нужди на лечебния процес и се регламентира в правилника за
организацията и вътрешния ред на болницата.
Т.е., обстоятелството, че
болницата, в която покойният Г.Д. е пролежал във времето от 02-06.07.17г., като
от 03-06.07.17г. в отделение по реанимация /ОАИЛ- отделение за активно
интензивно лечение/, е част от ВМА, или, както ищцата го е нарекла, е част от
една военизирана структура, не води само по себе си до извода, щото посещенията
на външни лица в болницата, включително в посоченото нейно отделение, са
невъзможни, и че в тях е невъзможно внасянето на вещи, включително пари, а води
единствено до извода, че организацията на дейността и вътрешният ред на
съответното лечебно заведение следва да бъдат регламентирани от правилник на
съответното лечебно заведение, утвърден от началника на ВМА.
В конкретния случай ищцата не е
изискала по делото да се събере правилника за организацията на дейността и
вътрешния ред на МБАЛ ****, действал в периода на престой на Г.Д. в тази
болница, за да се установи дали с него е била установена забрана за посещение
на болните в болницата или в отделението и за интензивно лечение /ОАИЛ/ от
външни лица и дали е била забранено внасянето на вещи при тях, но това няма
голямо значение, защото нормативната уредба е едно, а нейното спазване – друго,
както категорично се установи при сравнението на дадения от началника на МБАЛ
**** писмен отговор, щото външни лица в отделение ОАИЛ не се допускат, и
събраните категорични гласни доказателства, че Г.Д. е бил по време на престоя
му посещаван от външни лица.
Освен това,
съдът счита, че даденият от МБАЛ *** при ВМА отговор, щото в клиниката по
интензивна терапия, в която е протекъл престоят му там във времето от
06-27.07.17г., не се води журнал за регистриране на посетителите за свиждане на
пациентите, е в косвена подкрепа на извода, щото такива посещения не са
забранени по правилник, тъй като иначе отговорът би бил, че правилникът за
вътрешния ред не позволява свиждания и посещения на болните в тази клиника,
поради което отговор на въпроса кои лица са пощавали Г. Д. по време на престоя
му там, не може да се даде. Този отговор, касаещ клиниката по интензивна
терапия, е изцяло относим и към отделението за активно интензивно лечение,
защото, като се съди по уредбата в правилника, цитирана вече по-горе,
болничните легла за активно лечение в стационарния блок на болницата могат да
бъдат интензивни и като такива могат да бъдат определени болнични легла както в
клиники, така и в отделения.
Затова, няма как съдът да
сподели тезата на ищцата, че посещението на св.К. при Г.Д. е било невъзможно, а
оттам- и да не цени показанията на този свидетел във връзка с дадените пред
него от ответницата на Г.Д. пари, които била изтеглила.
Да, наистина, събраните гласни
доказателства касаят посещенията на Г.С. при покойния, а не посещенията на
св.К. при него, но първоначалното твърдение на ищцата е било, че няма как
ответницата да е предала на покойния изтеглените от банковата му сметка пари,
поради същите забрани, а с писмената защита, предвид събраните категорични
гласни доказателства, че Г.С. е посещавала Г.Д., тя е свела твърдението си за
тази невъзможност до посещението на св.К., застъпвайки вече тезата, че за него
нещата стоят коренно различно, тъй като той не е нито близък, нито служител в
болницата, а ответницата едва ли е била в позиции, при които служителите в
болницата да направят компромис със сигурността на пациентите и да я допуснат в
отделението с друго външно лице.
За тези хипотетични възможности
или невъзможности за направата на компромиси относно допускането на външни
лица, различни от ответницата, при Г.Д., съдът не може да съди, докато те не са
били предмет на отделно твърдение и доказване в процеса, различно от оспорената
от ищцата възможност ответницата да е прадала исковата сума на баща и преживе,
в посоченото отделение на болницата, тъй че ги преценява в контекста на
събраните доказателства за това възможно ли е външни лица да посетят болен в ОАИЛ,
като намира тази възможност за категорично установена, а при дадените от св.К.
показания за личното му присъствие на предаването на парите, няма как да счита,
че това присъствие там е било житейски недостоверно, а напротив- счита, че няма
събрани данни по делото, които да го поставят под съмнение. Освен това, както
св.К. сам е посочил, когато го повикала, за да дойде да види Г.Д., ответницата
му казала да отиде тогава, тъй като има възможност да уреди посещението му-
т.е. противно на довода в писменат азащита на ищцата, Г.С. очевидно е била в
позиции, даващи и възможност освен самата тя да влиза при Г.Д., да влезе там и
с друго външно лице- в конкретния случай св.К., а обстоятелството, че винаги е
придружавала там при пролежаванията му Г. С., установено с показанията на
св.М., е достатъчно, за да оправдае житейски допускането и от медицинския
персонал при него във всички случаи, без оглед сама или придружена от друг
отива при него.
По отношение развитите от ищцата
в писмената и защита доводи, че дадените от св.К. показания не могат да се
ценят и са житейски недостоверни и затова, защото е установено, че при болните
в ОАИЛ не могат да се държат и да се внасят вещи, по-специално ценности, никой
друг не е видял при Г.Д. парите, предадени му според показанията на св.К. от
ответницата и съгласно отговора, даден от МБАЛ ****, щото останалите след
смъртта на Г.Д. вещи са сами дрехи, които са били унищожени, съдът не ги
споделя, защото те са извадени от ищцата от пълния контекст на установените
факти в тяхната съвкупност, от която съдът прави извода, че така събраните
доказателства не водят до извод за недостоверност на показанията на св.К.,
защото:
Специалният режим за съхранение
на ценности на пациентите, за който са събрани както гласни, така и писмени
доказателства, видно и от едните, и от другите, е приложим тогава, когато
самият пациент посочи, че има в себе си ценности или те са видими по него
/пръстени, синджирчета и т.н./, но като не е прието медицинския персонал да
рови из багажа на пациента, за да разбере има ли той в свое притежание
ценности, освен ако пациентът е докаран по спешност и е в безсъзнателно
състояние, когато се прави опис на всичко, което се оценява видимо като ценно.
В конкретния случай се установи,
че Г.Д. е бил през цялото време на престоя си в МБАЛ ***** контактен, ако и от
от време на време да е бил дезориентиран, но като това състояние е било
променливо, тъй че съдът няма никаква причина да не даде вяра на събраните
показания на св.М., щото Г.Д. е поръчал на Г.С. да изтегли от сметката му пари,
които е искал да носи в ****, както и на показанията на св.К., че ответницата е
предала на Г.Д. изтеглената сума, който той взел и сложил в чанта за багаж до
леглото, като св.К. е заявила, за разлика от св.М., че багажът обикновено стои
до шкафчето на пациента, а не в склада към реанимацията. Разликите в
показанията на двете разпитани свидетелки- ***, че Г.Д. отговарял обикновено
едносрично, и в показанията на св.М. и св.К., че те са водили с него по-дълги
разговори, не поставят за съда под съмнение показанията на вторите двама
свидетели, защото е ясно, че един *** ще говори повече с хора, които са от
неговия ранг или са негови приятели, а не с останалия медицински персонал, още
повече *** сами са посочили, че не е тяхна работа да дават оценка за съзнанието
му. Няма данни той да е бил закаран в **** в безсъзнателно състояние и по
спешност, а напротив- той е бил приведен там след предварителна уговорка, както
е записано и в издадената от МБАЛ ***** епикриза от престоя му там, и е бил
предаден с багажа му, няколко чанти, според св.Г., на екипа от болницата в
****, който го е поел.
Наистина, показанията на св.Г.
не са много уверени и тя няма ясен спомен за багажа, който е придружавал Г.Д.
при тренспортирането му до ****, нито кой точно го е събирал- тя или някой
друг, и първоначално е говорела за една торбичка, а после за няколко чанти, но
това в случая няма решаващо за спора значение, защото, както и ответницата
изтъква с писменат аси защита, какво е станало с паричната сума, след като тя е
била предадена от ответницата на Г.Д., е ирелевантно за нейната отговорност към
ищцата. С предаването на изтеглената сума на упълномощителя, ответницата му се
е отчела, както при един мандат, и оттам насетне той е поел риска и
отговорността за нейното съхранение, тъй че за ответницата не стои
необходимостта да установява какво точно е станало с тази сума след предаването
и от нея на Г.Д. и да търси обяснение защо повече никой не я е видял, което е
следващият изтъкнат от ищцата довод.
При тези съображения, съдът
намери, че ищцата не е установила основателността на иска си, защото :
не доказа да е обедняла, тъй
като не се установи исковата сума да е била налична в наследствената маса при
откриване на наследството на Г.Д. на ***, тъй че да и се следва в качеството и
на единствена негова наследница, а се установи само, че му е била предадена на
04.07.17г., без да се знае съдбата и по-сетне във времето;
не доказа ответницата да се е
обогатила с изтеглената сума, защото ответницата установи, че същата е била
предаден ана упълномощителя;
а оттам- няма как да се търси и
последният необходим елечент от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД- че
обогатяването на ответницата е станало за сметка на обедняването на ищцата, тъй
като размерът на едното и другото в случая би бил очевидно един и същ, ако
другите два правно релевантни факта бяха доказани.
Затова, предявеният от ищцата
иск следва да се отхвърли като неоснователен изцяло.
В частта за разноските.
И двете страни претендират
присъждане на разноските в производството, като само ищцата представя за тях
списък в съдебно заседание от 21.12.21г. /л.153/.
С отхвърляне на иска, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответницата, поради
което безпредметно става и разглеждането на повдигнатото от нея възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищцата.
Ответницата установи в процеса
направа на разноски от общо 60лв., от които : 10лв.- за 2бр. издадени съдебни
удостоверения /л.109/; 40лв.- за призоваване на двама свидетели при режим на
призоваване /л.135/, които ищцата следва да бъде осъдена да и заплати.
Ответницата претендира и
присъждане на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатски хонорар в полза на
представлявалия я безплатно в производството адв.Г., като колега, което е
уговорено и с представения по делото договор за правна защита и съдействие /виж
л.95/.
Доколкото на ответницата се
следват разноски с отхвърляне на иска, са налице и предпоставки да се определи
възнаграждение в полза на адв.Г., която я е представлявала безплатно в процеса,
които, на основание чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г., съдът определи в размер на
1657.10лв. /830+3% върху 27570, равни на 827.10, равно на 1657.10лв./.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
иска на М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
***, адв.С.С., в качеството и на
единствена наследница на починалия на *****Г.Х.Д., ЕГН **********, за осъждане
на Г.Т.С., с адрес:
***, да и заплати по банкова сметка ***, на която е титуляр, сумата от 37 570лв., с
която неоснователно се обогатила за нейна сметка, тъй като, по силата на
пълномощно, дадено и от Г.Д., без между тях да е било налице каквото и да е
друго правоотношение, изтеглила на 04.07.17г. посочената сума от негова банкова
сметка, ***, а я е запазила за себе си.
Осъжда на основание чл.78,ал.3 от ГПК М.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, ****, адв.С.С., да заплати на Г.Т.С., с
адрес: ***, сумата от 60- шестдесет лева- разноски в
производството.
Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА М.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, ****, адв.С.С., да заплати на адвокат
М.В.Г., с адрес ***, офис *, сумата от 1657.10- хиляда шестстотин петдесет и
седем лева и десет стотинки, адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея
безплатно представителство по гр.дело №179/2021г. на ответницата Г.Т.С..
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: