РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр.Варна, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, ХХХІ състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9076/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът „С***“ ЕООД твърди, че на 23.04.2019г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Е***, за което е образувано ч.гр.д. №*** по описа на Районен съд –Варна 43-ти състав, за
сумата от 141,90лв, представляваща 6/10ти наследствена част от сумата 236,50лв,
недължимо заплатена в полза на ответника на 25.04.2014г. относно издадена
фактура №**** на стойност 1134,92лв., начислена при първоначална липса на основание, по
конст.протокол от 26.04.2012г. представляваща корекция на сметка, с период на
корекцията от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., за обект с клиентски номер:*** и абонатен номер:*** и адрес на потребление: с.Д***, общ.С***, като
вземането е прехвърлено с договор за цесия от 20.04.2019г. от цедента П*** И*** К***, ЕГН:********** на цесионера „С.Б.“ ЕООД, ЕИК****, за което длъжникът „Е.П.“ АД е уведомен с
уведомление по имейл с електронен подпис, като се претендират и направените
разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар.
Сочи се, че в срока по чл.414 от ГПК ответника е
депозирал възражение срещу заповедта за изпъленение, с оглед на което, със
получено от ищеца съобщение, съдията докладчик е указал, възможност за
предяваване на иск относно вземането в едноседмичен срок.
Ищцовата страна е предявила настоящата искова молба
за установяване на съществуване на вземането си, като твърди, че с договора за цесия от 20.04.2019г.
сключен между цедента П**** И**** К****, ЕГН:**********
и цесионера „С.Б.“ ЕООД, представлявнао от А**** Н**** К****, като ищецът изцяло встъпва в правата на кредитор
по вземане на сумата от 141,90лв, представляваща 6/10-ти законна квота в полза
на цедента, придобита по наследствен път от сумата 236,50лв., недължимо
заплатена от наследодателя М**** М**** К****, ЕГН:**********
в полза на ответника на 25.04.2014г. относно издадена фактура №**** на стойност 1134,92лв.
Твърди се, че починалият наследодател-М**** М**** К**** е бил титуляр по партида на електромер находящ се
в с.Д****, общ. С****, като
ползваната ел.енергия се е заплащала на ответното дружество.
На 26.04.2012г. е извършена проверка от служители
на „Е.П.“ АД на СТИ и е съставен констативен протокол, въз основа на който
впоследствие е начислена сума по дебитно известие №**** на стойност 1134,92лв., представляващо корекция на
сметка за периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г. като същата е заплатена на
съответното дружество.
Ищецът не е съгласен с така начислената сума, като
счита, че същата е недължима, респективно заплатена без правно основание, с единствен мотив да не
бъде преустановено електрозахранването на посочения адрес.
Предвид посочените обстоятелства, в исковата молба,
се оспорва изцяло дължимостта на процесната сума.
Оспорват се правомощията на служителите на „Е**** “ АД,
за извършване на подобен вид констатации и едностранно преизчисляване на сметки
за минал период и начина и методиката, по които е начислена сумата
по посочената партида.
Твърди се, че така извършената проверка, изготвения
констативен протокол и справка за корекция на сметка са незаконосъобразни, като
за това са посочени подробно съображения в исковата молба.
Ищцовата страна, моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на
„С.Б.“ ЕООД, представлявано от А*** К****, сумата от 141,90лв., за което е образувано ч.г.д.
№**** по описа на ВРС-****ти състав и е издадена заповед за изпълнение, като
процесната сума е придобита от ищеца с договор за цесия от 20.04.2019г. сключен
между горепосочените цедент и цесионер, придобита от цедента по наследствен път
и да се присъдят сторените по исковото и заповедното производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника.
Ответната страна сочи иска за неоснователен, като
представя съображения за това:
Дебитното известие №**** на стойност 1134,92лв е платено изцяло в няколко
отделни превода.
На 27.03.2015г.- заплатена е сумата от 728,99лв.
На 25.04.2014г. е заплатена сумата в размер на
236,50лв.
На 29.04.2014г.- 153,62лв.
На 29.04.2014г.-15,81лв.
Посочват се, че са на лице множество наследници на
наследодателя М**** М**** К****-съпруга,
П**** И**** К**** и четири деца- Д**** М**** К****, И**** М**** К****, Ж**** М**** М**** и М**** М**** М***.
Към настоящия момент дружеството е уведомено за
следните дела, образувани пред РС-Варна от „С.Б.“ ЕООД, в качеството му на
цедент по договор за прехвърляне на вземане на наследниците на М**** К*** по
процесното дебитно известие, като същите са описани в отговора на исковата
молба.
Сочи се, че разноските претендирани към настоящия
момент по посочените дела са в размер на 300лв. по всяко заявление по чл.410 от ГПК и 300лв. по всяко исково производство, или същите са в общ размер на
5400лв.
Твърди се, че целта на представляващия „С.Б.“ ЕООД
е да натовари ответника „Е.П.“ АД със съдебни разноски, описани от ответната
страна.
Ответникът сочи, че целта на водените дела е
събиране на значителни суми като разноски и сочи, че при образуване на
изпълнителни дела за събиране на вземанията, каквато практика има съответното
дружество-ищец в други такива случаи, разноските за събиране на вземането
стават в размер на минимум 28 350лв, без да се смятат дължимите към
съдебния изпълнител такси. Съответно ответната страна ще бъде натоварена с
разноски в размер, надвишаващ двадесетократно размера на дълга, при грубо нарушение на чл.3 от ГПК,
регламентиращ принципа на добросъвестност при упражняване на права.
Ответната страна определя, липса на
материално-правна легитимация на ищеца, посочвайки нищожност, респективно
недействителност на договора за прехвърляне на вземане сключен на 20.04.2019г.
Твърди се нищожност на договора на основание чл.26
ал.1 предл.2 от ЗЗД,поради заобикаляне на закона. Изложени са съображения с
това във връзка с чл. 57, ал.2 от КРБ- забранено е такова разпореждане на
кредитора с неговото вземане, с което раздробяването на дълга е предприето с
цел да се увреди длъжника, и да се нарушат неговите субективни права, като
същият бъде принуден да заплати сума, многократно превишаваща първоначалния му
дълг.
С договорите за цесия, са прехвърлени на множество
части отделни части от вземане по плащане на един и същ счетоводен документ,
които са раздробени на малки суми.
Същите са сключени в кратък период от време от един
и същ пълномощник за цедентите
Ответникът смята,че всичко това е с цел
натоварването му с излишни разноски и генериране на множество дела за вземане.
Като обстоятелства сочи и фактът,че поведението на
цедентите не е обосновано, освен волята на упълномощеното лице, осъществяващо
превратно дадените му права в полза не на упълномощителя,а на дружеството,
чиито едноличен собственик на капитала е негов брат.
Всички договори за цесия са подписани от един и същ
пълномощник, от името на цедентите. Съответно раздробяването на вземанията е по
воля на упълномощеното лице-П*** Н**** К****, а не
по воля на пълномощника.
Ответната страна счита,че е налице злоупотреба с
право на основание чл.57 ал.2 от КРБ-упражняване на установено със закон право
единствено с цел да се навреди на чужд интерес. Посочена е и съдебна практика –
ТР №5 от 28.11.2012г. на ВКС по тълк.дело №**** ОСГК.
Твърди се, че пълномощника на цедентите и
представляващия дружеството цесионер, чрез сключените договори целят
постигането на забранен от закона правен резултат-а именно упражняване на
материално право с цел се да навреди на чужд инререс.
Ответника посочва съдебна практика, Решение №**** по гр.д.№**** по
описа на ВКС, 4 Г.О, в което се установява че: „носителят на право на иск е
свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни.
Затова предяваването на иск поначало е правомерно. Това обаче, не изключва
възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго
съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в
чл.3 ГПК.
Сочи се,че ищцовата страна има за цел постигане на
забранен от чл.57 КРБ и чл.3 от ГПК резултат,а именно недобросъвестно
упражняване на правото на иск.
Ответникът твърди нищожност на сключените договори,
ако не поради заобикаляне на закона, то поради накърняване на добрите нрави –
ТР №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк.дело №**** ОСТК и Решение №**** от 21.06.2011г. по гр.д. №**** на ВКС – за изясяване понятието „накърняване на
добрите нрави“
Твърди се несправедливо облагодетелстване, поради
което съответните договори за цесия накърняват добрите нрави. Всички цеденти са
упълномощили едно и също лице – П**** Н*** К****, като всички прехвърлени вземания касаят плащане
от страна на наследодател на цедентите по едно и също дебитно известие.
Ответната страна твърди, че всички договори за
цесия са сключени в периода 20.04.2019г.-24.04.2019г., въпреки че пълномощните
към П*** К**** са
дадени от страна на наследниците на абоната преди повече от две години.
Уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД са депозирани също
чрез съответния пълномощник в деня следващ датата на договора.
Твърди се и частична нищожност на договора за цесия
на основание чл.26, ал.2 предл.1 от ЗЗД на основание невъзможен предмет.
Сочи се и висяща недействителност на сключения
договор за цесия предвид, че договорът за прехвърляне на
вземане от 20.04.2019г. сключен между П**** И**** К**** чрез пълномощника П*** Н**** К*** и „С.Б.“ ЕООД, представлявано от А**** Н*** К***, не е породил правни последици, тъй като е сключен
от лице без представителна власт. В подкрепа на това са посо чени факти мотиваращи твърденията на ответната
страна – изтичане на срока на упълномощаването, видно от пълномощното изготвено
на 29.06.2017г. Същото важи за срок от дванадесет месеца,считано от датата на
подписването, а предсравения договор за цесия е сключен от името на
упълномощителя на 20.04.2019г.
Липса на представителна власт, поради изтичане на
срока на упълномощаването по отношение на извършеното уведомление по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД, като са представени факти и обстоятелства в подкрепа на
същото.
Ответникът воден от горното счита, че представеният
договор за прехвърляне на вземане не е годно основание да легитимира „С.Б.“
ЕООД като кредитор на вземането.
В заключение, ответната страна твърди, че в полза
на праводателя на ищеца не съществува вземане към „Е.П.“АД с правно основание
чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД.
Твърди се, че „Е**** С**** “ АД е публично дружество като в предмета му на
дейност е включено осигуряване поддържането на електроразпределителна мрежа,
обектите и съоръженията в съответствие с
техническите изисквания. В тази връзка ,с разпоредбите на чл.13 и чл.34 ал.1 от
ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е**** “ АД,на същото е предоставено право да извършва
периодични и извънредни технически проверки на СТИ, на целостта и
функционалността на свързващите ги електрически инсталации и други.
При проверката на СТИ, собственост на праводателя на ищеца е съставен
констативен протокол в съответствие с изискването на чл.61 от ОУ. При същата е
констатирано, че между главният предпазител и електромера, преди меренето и
вторичният предпазител след електромера, е поставен мост тип ПВО-2,5 мм2, като
по този начин изконсумираната ел.енергия преминала през този мост не се отчита
от електромера и не се заплаща.
Съгласно чл.16 от ОУ на ДПЕЕЕМ, ползвателят на
предоставяната ел.енергия е задължен да не променя схемата на свързване на
ел.съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско
измерване, да не снема самоволно или поврежда СТИ, знак, пломба или др.
контролно приспособление, поставено от лица, на които съответното дружество е
възложило тази дейност.
Сочи се, че е налице осъществено
въздействие върху СТИ, в резултат на което абонатът е ползвал доставената му
енергия, която не е отчитана и заплатена. Доказано е виновно неизпълнение на
задължението на потребителя за бездействие.
Съответно се твърди, че процесната сума заплатена
от праводателя на ищеца се за ползваната от него ел.енергия дължи по силата на
облигационното правоотношение между страните и не съществува вземане в полза на
горепосочения.
Ответникът моли да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, както и за присъждане на разноски.
Съдът приема, че предявеният иск
намира правното си основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1 предл.1 вр.
чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото констативев протокол №**** от 26.04.2012г. се установява,
че на същата дата длъжностни лица на „Е**** ” АД са извършили техническа проверка на електромер,
монтиран на обект на ищеца, находящ се в гр.Г**** ” №1. В протокола е отбелязано
наличието на държавна и ведомствена пломби. Констатирано е наличието на
поставен мост на СТИ със сечение 2.5мм. Проверката е извършена в присъствието
на Т.Х****.
Въз основа на констатациите от
проверката „Е*** ” АД е съставил справка за
корекция на сметки от 2.05.2012г. за обекта за период от 180дни - от 30.10.2011г.
до 26.04.2012г., на основание чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Същевременно за
този период е издадено дебитно известие от 27.04.2012г. на стойност
1 134.92лв.
С договор за прехвърляне на
вземане от 20.04.2019г. цедентът П**** К*** е прехвърлил на цесионера ”С.Б.” ЕООД вземането си за сумата от 141.90лева,
представляваща 6/10-ти наследствена част от 236.50лв. недължимо платени на
ответника от наследодателя и М***
М.К***, с която е коригирано
количеството ел.енергия за периода от 30.10.2011г.
до 26.04.2012г. за обект с абонатен №**** и клиентски №***
Със 7бр. договори за прехвърляне
на вземания от 20.04.2019г. другите наследници също са прехвърлили на ищеца
вземанията си по посоченото отношение.
С пълномощно от 29.06.2017г. П.К**** е упълномощила П*** Н*** К**** да уведоми „Е*** ” АД за сключените договори за
цесия.
С уведомление до „Е.П.” АД по
електронна поща от 22.02.2019г., П.К****, чрез пълномощника си П***
К**** е уведомила ответника за
извършеното прехвърляне на вземания.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД полученото без основание подлежи
на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание, ищецът
следва да докаже факта на имуществено разместване, което в процесния
случай означава реалното плащане на процесната сума
от абоната в полза на ответника, наличието на валиден договор за цесия в полза
на ищеца с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер,
включително надлежно упълномощаване на сключилото договора лице от името на цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното
упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента. Ответникът
следва да докаже, че плащането е на валидно правно основание, т.е., че разполага
със законоустановено право
да коригира сметките на потребителите за минало
време, поради констатирано вмешателство в схемата на СТИ, както и че корекцията на сметката е била
проведена при спазване на правилната
методика.
Между страните
не се спори, че цедентът е потребител на ел. енергия в обект на
потребление, находящ се в с.Д****, а ответникът
доставчик на ел.енергия. Следователно страните са обвързани в отношенията си от ОУ на ДПЕЕ. Няма
спор също, че ответното дружество е получило сумата от 236.50лв., заплатена
му от починалия
абонат като вноска по разсрочено плащане на
сума по дебитно известие от 27.04.2012г. в размер на
общо 1 134.92лв. Не е налице обаче успешно проведено доказване от страна
на ответника на наличие на основание за извършване на корекция на сметката на
абоната за периода от 5.05.2010г. до 12.10.2010г. С решения №**** по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ
т.о., решение №***/**** по гр.д.№ ****/**** на ВКС, ІІ т.о., решение №****/**** по т.д.№ ****/**** на ВКС, ІІ т.о., решение №**** от 11.04.2011г. по т.д. № ***/**** на ВКС, ІІ т.о. и Решение № ***/*** по т.д. № ***/**** на ВКС, ІІ т.о., постановени по
реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 2 от
Тълкувателно решение № ***/**** на ОСГТК на ВКС задължителна
практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор
на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през
изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано
категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите
за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на
електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на
отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора
нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ
бр.**** / и Наредба № ****от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи /обн.
в ДВ бр.**** /. С решение №**** по т.д. №**** е отречена и възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи
се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1
от ЗЗП и чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Към настоящия момент са
действащи Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в качеството си на подзаконов
акт с нормативно действие съставляват източник на правото. Така влизането в
сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на
абонати за минал период, но доколкото по аргумент от чл.5, ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА
материалноправните норми имат действие занапред, ако
друго не е изрично предвидено, каквото липсва в ПИККЕ, разпоредбите на ПИККЕ
следва да се отчитат единствено за корекционни
процедури с начална дата на констатиране на неизправността след 16.11.2013г.
Поради това и с оглед въведения корекционен период
разпоредбите на ПИКЕЕ не следва да се вземат предвид в случая.
По изложените съображения съдът
намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и
законосъобразност на извършената корекция на сметката на абоната, с оглед на
което се явява недоказано от „Е**** ” АД, че процесна сума му се следва. Следователно платената без основание
сума от починалия абонат в полза на ответника подлежи на връщане.
По отношение на материалноправната си легитимация, ищецът я извежда от
сключения с абоната договори за прехвърляне на процесните
вземания. Съгласно чл. 99 и следващите от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор, което в случая е станало с получаване на
уведомлението по ел.поща на ответника.
Съдът намира възраженията на
ответника за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет за
неоснователни. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане и
право стига да са прехвърлими. Предмет могат да бъдат
включително бъдещи, неизискуеми и спорни вземания, както и такива, погасени по
давност по силата на свободата на договаряне, за което забрана в чл. 99 от ЗЗД
няма. Вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е също
годен предмет на договор за цесия. В случая вземането на абоната Павел Чакъров
произтича от установената първоначална липса на основание за плащането, което
означава, че изискуемостта на връщането му настъпва от деня на престацията /плащането/. От този момент възниква и е
определено основанието за връщане на даденото, както и размерът на сумата,
идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо вземане към
ответника.
При това положение следва да се
приеме, че искът за установяване дължимостта на
вземането на ищеца от ответника е основателен и следва да бъде уважен, като на
ищеца бъде присъдена сумата по издадената заповед за изпълнение
Предвид основателността на
предявения иск по чл.415 от ГПК за сумите по заповедите, на ищеца следва да
бъдат присъдени и разноските сторени по заповедните производства в размер от по
385лв. – заплатена държавна такса и адв.възнаграждение,
съгласно т.12 от Тълкувателно решение ****на ОС на ГК и ТК.
Съобразно изхода на спора и
направеното искане, на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса и адв.възнаграждение в размер на 385 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявеният от „С***” ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на
управление *** иск, че ответникът „Е****, със
седалище и адрес на управление *** дължи на ищеца сумата от 141.90лв. представляваща 6/10-ти
припадащи се по наследяване от задължение в общ размер от 236.50лв. представляваща заплатена
на 25.04.2014г. от наследодателя на праводателя П**** И**** К**** в полза
на ответника без основание вноска по разсрочено плащане на вземането по дебитно известие №****, начислено като корекция на потребена
неотчетена стойност на електроенергия за период
от 30.10.2011г. до 26.04.2012г. за обект, находящ се
в с.Д****, Общ.С**** с кл.
№**** и аб.
№****, като
вземането е цедирано в полза на ищеца с договори за цесия от 20.04.2019г., 24.04.2019г. и 24.04.2019г. за която сума е издадена заповеди за
изпълнение ч.гр.д. №**** по описа
на ВРС, на основание чл.415 от ГПК, вр.чл.55, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „С.Б.” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** сумата от 385лв. разноски по заповедното дело и 385лв. по
исковото производство, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: