№ 252
гр. Пловдив, 08.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500427 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:54 часа се явиха:
Жалбоподател ПРБ, редовно призовани, представляват се от апелативния
прокурор Добринка Калчева.
Ответник Н. В. К., редовно призован се явява лично и с адвокат Л. К..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №7411/05.08.2024 г., подадена от ПРБ, чрез прокурор
Д.П.а от Окръжна прокуратура – Пазарджик, срещу Решение №279/25.07.2024
г. по гр.д.№695/2023 г. на ОС – Пазарджик, с което е осъдена ПРБ на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Н. В. К. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както и обезщетение за
1
имуществени вреди в размер на 1500 лв., претърпени от ищеца от незаконно
обвинение за извършено престъпление, повдигнато по образувано наказателно
производство ДП №25/2018 г. по описа на ОСлО при ОП – Пазарджик, което е
било прекратено с Постановление от 25.07.2022 г. на осн. чл.243, ал.1, т.2 от
НПК, заедно със законната лихва върху размера на присъденото обезщетение,
за периода от 21.07.2023 г. до окончателното плащане, като е осъден
жалбоподателят да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса
в размер на 10 лв. Решението се обжалва във всичките му осъдителни части с
оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи се недоказаност на вредите по основание, по размер, и като пряка
последица от действията на органите на ПРБ, поддържа се да е налице
нарушение на чл.52 от ЗЗД и ал.4 от ЗОДОВ чрез определяне на
несправедливо завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди,
който е в противоречие с практиката на съдилищата по аналогични случаи, и
не съответства на икономическата конюнктура, не е съобразен с ниския
интензитет на извършените процесуално-следствени действия с участието на
ищеца. Съдът е взел под внимание продължителността на досъдебното
производство от 3 г. и 8 м., както и че то три пъти е било прекратявано, но не е
съобразено, че в периодите от време, в които производството е било
прекратено, не са били търпени вреди. По отношение на ищеца е приложена
най-леката мярка за неотклонение /подписка/, като не са прилагани други
МПП. Касае се за обвинение в едно престъпление, което не е тежко, по
отношение на него е приложима разпоредбата на 1 чл.78а НК, и ищецът не е
бил застрашен от прилагане на наказание „лишаване от свобода“. По тези
съображения се поддържа, че присъждане на обезщетение изобщо не се
дължи. Сочат се процесуални нарушения на чл.235 от ГПК - доказателствата
не са обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Ищецът носи
доказателствена тежест да установи претърпените от него неимуществени
вреди, но не е провел пълно и категорично доказване на твърдяните от него
факти и връзки между тях. ПРБ не е разпространявала данни за воденото
наказателно производство и не следва да отговаря за отзвука му в обществото.
Не са представени доказателства ищецът да е търсил медицинска помощ във
връзка с твърдяното влошаване на неговото емоционално състояние, и
липсват медицински документи за влошаване на неговото физическо и
2
психическо състояние. Показанията на св. К.а и св. Ц. е следвало да бъдат
преценени при условията на чл.172 от ГПК, същите са заинтересовани с оглед
близостта им с ищеца, показанията им са преекспонирани, и не кореспондират
с характеристичната справка на ищеца, издадена от началника на Участък
Изток на л.107 от ДП. Не се установява уронване на доброто име на ищеца.
Започнатото срещу ищеца дисциплинарно производство е в резултат на
самосезиране на директора на ОД-Пазарджик от излъчен репортаж по
телевизията, и не е свързано с действия на ПРБ. Повторното дисциплинарно
производство по същия случай е започнато от административния орган и също
не е свързано с действията на ПРБ. Дисциплинарните производства са
протекли за кратък срок и са приключени без налагане на дисциплинарно
наказание. На се били налице законови основания за недопускане на ищеца до
участие в конкурс за повишаване в длъжност, и не е отстраняван временно от
заеманата длъжност. Не е имало обявен конкурс за желаната от ищеца
ръководна длъжност, и той не е имал нужния за нея образователен ценз. Не са
отчетени наличните доказателства за осъществено в процесния период
кариерно развитие на ищеца, както и преместването му по негово желание в
ОДМВР – Пловдив. Ищецът сам се е поставил в ситуация да бъде образувано
срещу него наказателно производство, като не е осигурил искания от
задържаното лице медицински преглед, поради което се поддържа наличие на
основание за прилагане на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, евентуално –
на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Относно претенцията за обезщетение за имуществени
вреди се поддържа, че същата е недоказана по основание и размер – към
материалите по ДП не е приложен оригиналът на ДПЗС, нито оригинал на
разписката за заплащане на адвокатското възнаграждение, неправилно е
прието от съда, че уговореното бъдещо плащане е действително извършено.
Липсват доказателства ищецът да е направил други разноски за
производството, освен внесената ДТ в размер на 10 лв., поради което такива не
следва да се дължат. Настоява се за отмяна на решението в осъдителните му
части, и постановяване на друго решение по същество, с което предявените
искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на
евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира
отговор.
3
С въззивната жалба не са направени нови искания и не са представени
нови доказателства.
Прокурорът: Поддържам частично жалбата в частта, в която се твърди
определен завишен размер на обезщетението, но не и в тази, в която се твърди,
че обезщетение не се дължи и жалбата се преценява като неоснователна. В
тази част не поддържаме. Нямам доказателствени искания.
Адв. К.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам
доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението
на ПзОС и постановите ново, с което намалите значително размера на
присъденото обезщетение за неимуществените вреди.
Във въззивната жалба са изложени съдържателни доводи, които моля да
вземете предвид в насока определяне на по-нисък размер на обезщетението.
Неправилно ОС е преценил, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на ПРБ предвид протеклото наказателно производство,
приключило с прекратително постановление, но определения размер на
обезщетението не съответства на конкретно установените обстоятелства, в
разрез с тълкувателната практика и в аналогични случаи. Ще посоча решение
на ПАС по възз.гр.д. № 414/2023 г., по което по сходен казус отново с ищец
полицейски служител е определено обезщетение от 15 000 лева, което е
намалено от 35 000 лева. Налице са и други подобни случаи. В случая липсва
такава продължителност на наказателното производство, която чувствително
да накланя везните към определяне на по-висок размер на обезщетението,
приложена е най-леката мярка за неотклонение, три пъти е прекратяване на
наказателното производството. През периодите на прекратяване считам, че
следва да се приеме, че не са търпени вреди, нисък е интензитет на
процесуална принуда и на действията в хода на разследването. Считам, че в
4
това наказателното производство липсват доказателства, че това наказателно
производство се е отразило в необратими последици в личен, здравословен
план да определят по-висок размер на обезщетението. Понесени са
обичайните вреди, които понася всяко едно лице незаконно обвинено в
извършване на престъпление. Основно доказателствата за претърпените вреди
съдът е извлякъл от показанията на свидетели, които предвид приятелските
си отношения с ищеца неминуеми и житейски логично са хиперболизирали
както личните си възприятия, така и съобщените от самия него.
Моля да имате всичко това предвид и намалите обезщетението.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите въззивната
жалба без уважение.
Считам, че първоинстанционният съд внимателно е подложил на анализ
всички факти и обстоятелства свързани с предявения иск за да се ангажира
отговорността на ответната прокуратура поради незаконно повдигнатото
обвинение, което е претърпяло крах. В случая е налице вреди в по-голям обем
от обичайните. Това е възприето от окръжния съд. Става въпрос за
изключително съвестен служител в системата на МВР, по отношение на
когото е продължило едно производство от близо 5 години, което
прокуратурата в контекст да извлече за себе си годни факти твърди, че било
леко обвинение, леко деяние, не предвиждало някакви тежки наказания,
същевременно не намери време да приключи това наказателно производство и
приеме очевидната истина, че моят доверител не е извършил престъпление.
Това обвинение му е попречило не само в личен , но и в служебен план.
Считам за изключително неоправдано наказателно производство с известени
свидетели, с една-две експертизи да продължи 4 години и 8 месеца Това е
оказало отрицателно влияние и в кариерен и в личен план. Наложило се е да се
премести в структурата на МВР в Пловдив не по лични причини, а заради
негативното отношение от лошо стечение във връзка с изпълняване на
служебните му задължения в Пазарджик, където е изпълнявал до момента
своите функции. Тук започва второто дисциплинарно производство, за което
прокуратурата внимателно следи за спазване на процесуалната принуда.
Първоинстанциоънният съд е подложил на анализ до колко дисциплинарното
производство са попречили за кариерното му развитие, като е прието, че по
отношение на първите три конкурса, които са били организирани,
5
дисциплинарните производства са били пречка за кандидатстване, но
последния конкурс обективно не е имало пречка, защото не е бил отстранен от
работа. Но известно ноторно е обстоятелството, че служители, които са с
повдигнати обвинения няма как да им се даде шанс да се развият кариерно,
има механизми и начини да се пречи на развитието им. Не са
хиперболизирани данните, които черпим от неговите колеги как е повлияло на
изпълнението на неговите функции повдигнатото му обвинение. Той е
полицай на терен, там където ежедневно се срещаме с нарушителите на реда, с
хора, извършващи противообществени деяния, там където се употребява
понякога и решителна сила. В този смисъл това обвинение го е прекършило и
не е могъл да изпълнява служебните си задължения, защото пак някой може
да му повдигне обвинение. Колегите му са отказвали да работят с него. Тези
факти са отчетени, в личен план в този момент му се ражда дете, все факти,
които имат значение при определяне на обезщетението. В това отношение то е
справедливо съобразно и практиката на ВКС.
Ответникът: Поддържам казаното.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 09.12.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,06 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6