Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 09.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 14990 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 161819 от 09.07.2019 г., постановено по гр. д. № 50366/2015 г. на Софийски районен съд, I ГО, 36-ти състав, е признато за установено по предявените от „С.в.“ АД по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът Д.В.Г. дължи на „С.в.“ АД сумата от 339,90 лева, представляваща главница за потребена вода за периода 13.03.2012 г. – 20.01.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, жк „******, както и сумата от 90,69 лева – мораторна лихва върху посочената главница за периода 02.04.2012 г. – 21.12.2014 г. /като неправилно при допусната очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение е посочен като период 12.03.2005 г. – 01.04.2012 г./, за които суми на 09.04.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 13163/2015 г. Със същото решение е отхвърлен предявеният от „С.в.“ АД иск за главница за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 020,16 лева и за периода 17.02.2005 г. до 12.03.2012 г., както и искът за лихва за разликата над уважения по пълния предявен размер от 1 091,71 лева и за периода 12.03.2005 г. – 01.04.2012 г.

Срещу решението в частта, в която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника Д.В.Г., в която са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ГПК, но въпреки това се намира, че СРС не е дал основание за съмнение в неговата почтеност по отношение на отразеното в протокола. Сочи се, че по делото липсват съответни писмени или гласни доказателства, които да подкрепят твърденията на ищеца. Намира се, че вещото лице по изслушаната по делото ССчЕ не се е съобразило представените по делото писмени доказателства, а е изготвило своето заключение само въз основа твърденията на „С.в.“ АД и представените от последното доказателства. Акцентира се, че през 1998 г. ответникът е заплатил на ищца общо 1947 куб. м. вода, като до този момент не са били проверявани и отчитано водомерите, а изпращаните фактури са на база неясни и нерегламентирани в ОУ и закона изчисления. В тази връзка се счита, че това количество вода е изразходвано за посочения в исковата молба имот през 2008 г., като „С.в.“ АД е получило авансово плащане за 10 годишен период, съответно през 2004 г. ищецът без да проверява измервателните прибори е поискал да му бъдат заплатени 2818 куб. м. вода при изразходвани към този момент 1556 куб. м. вода. Посочва се, към 24.04.2008 г. количеството на заплатената вода е равно на количеството изразходвана такава, а от месец август 2011 г. до подаване на исковата молба всички месечни сметки са съответствали за реалното потребление и редовно са били заплащани от страна на ответника. Излага се, че ответникът не е заплащал сумите отразени във фактурите като старо салдо, защото те не са съответствали на реалното потребление. Твърди се, че след като съдът е приложил нормата на чл. 111 от ЗЗД и е приел, че всички периодични плащания извън три годишния период, т. е. преди 13.03.2012 г., са погасени по давност, то необоснован е изводът за главница за част от сумите преди седем години. По изложените съображения се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне в изцяло на исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „С.в.“ АД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Тук е мястото да бъде посочено с оглед наведените от жалбоподателя доводи за допуснати от районната съдебна инстанция процесуални нарушения, че видно от определение от 28.03.2016 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, СРС е изготвил проекта си за доклад по делото в съответствие с изискванията на чл. 146 от ГПК, в това число се е произнесъл по доказателствата и доказателствените искания на страните и е напътил последните към постигане на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, поради което не се установяват заявените процесуални нарушения свързани с доклада и хода на делото. Що се касае до наведеното от ответника твърдение, че СРС не е изпълнил задължението по чл. 146, ал. 2 от ГПК да укаже на ищеца за кои свои твърдения не сочи доказателства, доколкото уважаването на едно подобно възражение би ползвало ищеца, то се явява безпредметно обсъждането му, когато същото се релевира от ответната страна.

По отношение правилността на решение на СРС настоящият съдебен състав намира следното:

За уважаване на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: че между него и ответника съществуват договорни отношения за доставка и отвеждане на вода за процесния недвижим имот, обема на реално доставената и отведена вода за имота и нейната стойност, както и че паричното задължение е възникнало и е изискуемо.

Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно чл. 3, ал. 1 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Правилно районната съдебна инстанция, съобразявайки изявленията на страните, както и обстоятелството за ангажирани от страна на ответника доказателства за направено от последния извънсъдебно признание на обстоятелството, че същият е собственик на процесния недвижим, находящ се в гр. София, жк „******, е установила наличието между страните за процесния период на облигационно правоотношение за доставка и отвеждане на вода.  

Във въззивната жалба Д.В.Г. изрично посочва, че към 24.04.2008 г. количеството на заплатената вода е равно на количеството изразходвана такава, а от месец август 2011 г. до подаване на исковата молба всички месечни сметки са съответствали за реалното потребление и редовно са били заплащани от страна на ответника. Съответно жалбоподателят не оспорва обема на реално доставената и отведена вода за имота и нейната стойност по отношение на периода 13.03.2012 г. – 20.01.2015 г., който период единствено е обхванат от пределите на въззивната проверка, доколко по отношение на останалия претендиран от ищеца в исковата му молба период – от 17.02.2005 г. до 12.03.2012 г., исковата претенция е била отхвърлена и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. Именно поради това, изложените от въззивника доводи, касаещи извършени от последния плащания през 1998 г. на общо 1947 куб. м. вода и получено от „С.в.“ АД авансово плащане за 10 годишен период, като през 2004 г. ищецът без да проверява измервателните прибори е поискал да му бъдат заплатени 2818 куб. м. вода при изразходвани към този момент 1556 куб. м. вода, доколкото се отнасят за период, който не е обхванат от въззивната проверка, не могат да бъдат изследвани по същество от настоящата съдебна инстанция.

В действителност, основният според по делото въпрос е свързан с това, дали претендираните от ищеца суми за потребена вода за периода 13.03.2012 г. – 20.01.2015 г. в действителност са били заплатени от страна на ответника. За установяване на това обстоятелство пред районната съдебна инстанция е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено от вещо лице – специалист в съответната област. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че вещото лице при изготвянето на експертното си становище не се е съобразило с представените по делото писмени доказателства, а се е позовало само на твърденията на „С.в.“ АД и представените от последното доказателства. Напротив, в част III от експертизата вещото лице изрично е посочило, че при изготвянето на последната освен извършената при ищеца проверка и представените от него документи са проверени и приложените документи и доказателства по делото.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 20.01.2015 г. са налице следните непогасени задължения на ответника: непогасена главница в размер на 1 020,13 лева, формирана както следва – салдо/ неплатен остатък от предходен период преди 24.06.2002 г. в размер на 172,13 лева - остатък след извършените плащания от ответника в общ размер на 317,93 лева, отнесени за погасяване на лихва, формирана до 24.06.2002 г.; главница по фактури за предходен период 24.06.2002 г. – 10.11.2005 г. в размер на 118,59 лева; главница по фактури за периода 10.11.2005 г. до 01.01.2015 г. в размер на 729,41 лева, както и непогасена лихва за забава в общ размер на 1 091,74 лева, формирана както следва: лихва по фактури за предходен период 24.06.2002 г. – 10.11.2005 г. в размер на 45,36 лева; лихва по фактури за периода 10.11.2005 г. – 01.01.2015 г. в размер на 1 046,38 лева. Съответно, действително от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от представеното към нея приложение № 1 се установява твърдяното от ответника обстоятелство, че от 20.08.2011 г. до 19.01.2015 г. последният е заплатил на ищцовото дружество сума в общ размер на 317,93 лева. Същевременно обаче, не се установява с така посочената сума въззивникът да е погасил задълженията си към „С.в.“ АД за потребена вода за периода 13.03.2012 г. – 20.01.2015 г. Това е така, защото както вече беше посочено, в ССчЕ вещото лице изрично е уточнило, че заплатената от ответника сума в размер на 317,93 лева е отнесена за погасяване на лихва, формирана до 24.06.2002 г. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. По делото липсват ангажирани доказателства за това, Д.Г. изрично да е заявил пред „С.в.“ АД при извършваните от него плащания кои свои задължения към дружеството погасява. Липсват и представени по делото доказателства за направено от страна на ответника пред „С.в.“ АД извънсъдебно позоваване на изтекла в негова полза погасителна давност по отношение по-старите му задължения. Поради което, доколкото със заплатената от въззивника сума в общ размер на 317,93 лева не са били погасявани задълженията му към ищеца за периода 13.03.2012 г. – 20.01.2015 г., то правилно районната съдебна инстанция е уважила исковата претенция за така установения, необхванат от погасителната давност период.

Същевременно, съобразявайки посочените в колона № 13 суми за главница от представеното по делото приложение № 1 към ССчЕ настояшият съдебен състав намира, че дължимата от ответника сума за главница за потребена вода за периода 13.03.2012 г. – 20.01.2015 г. възлиза на сумата от 248,17 лева, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е уважен за сумата над 248,17 лева до присъдения от СРС размер от 339,90 лева. При това положение искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за периода 02.04.2012 г. – 21.12.2014 г. е основателен до сумата от 65 лева, която съдът изчисли по реда на чл. 162 от ГПК. Съответно първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът по чл. 86 от ЗЗД е уважен за сумата над 65 лева до присъдения от СРС размер от 90,69 лева.

За пълнота и с оглед изложеното от жалбоподателя следва да бъде посочено, че не води до промяна на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция твърдението на последния, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ГПК и по този начин е възпрепятствал страните да реализират правото си по чл. 151, ал. 1 от ГПК, доколкото самият ответник във въззивната си жалба поддържа становището, че районният съд не е дал основание за съмнение в неговата почтеност по отношение на отразеното в протокола.

По разноските:

При този изход на спора на ищеца се дължат разноски за заповедното и исковото производство пред СРС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете, или на ищеца се дължат разноски в общ размер на сумата от 104,35 лева. Поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на „С.в.“ АД е присъдена сумата над 104,35 лева до присъдения от СРС размер от 143,48 лева – разноски в заповедното и в исковото производство.

Пред настоящата съдебна инстанция правно на разноски имат и двете страни, но никоя от тях не претендира присъждането на такива.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 161819 от 09.07.2019 г., постановено по гр. д. № 50366/2015 г. на Софийски районен съд, I ГО, 36-ти състав, в частта, в която е признато за установено, че Д.В.Г., с ЕГН ********** , с адрес ***, дължи на „С.в.“ АД, с ЕИК ******, с адрес ***, ******, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД сумата над 248,17 лева до присъдения от СРС размер от 339,90 лева, представляваща главница за потребена вода за периода 13.03.2012 г. – 20.01.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, жк „******, в частта, в която е признато за установено, че Д.В.Г., с ЕГН ********** , с адрес ***, дължи на „С.в.“ АД, с ЕИК ******, с адрес ***, ******, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата над 65 лева до присъдения от СРС размер от 90,69 лева – мораторна лихва върху посочената главница за периода 02.04.2012 г. – 21.12.2014 г. /като неправилно при допусната очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение е посочен като период 12.03.2005 г. – 01.04.2012 г./, както и в частта, в която Д.В.Г., с ЕГН ********** , с адрес ***, е осъден да заплати на „С.в.“ АД, с ЕИК ******, с адрес ***, ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД сумата над 104,35 лева до присъдения от СРС размер от 143,48 лева – разноски в заповедното и в исковото производство, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.в.“ АД, с ЕИК ******, с адрес ***, ******, срещу Д.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Д.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „С.в.“ АД, с ЕИК ******, с адрес ***, ******, сумата над 248,17 лева до присъдения от СРС размер от 339,90 лева, представляваща главница за потребена вода за периода 13.03.2012 г. – 20.01.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, жк „******, както и сумата над 65 лева до присъдения от СРС размер от 90,69 лева – мораторна лихва върху посочената главница за периода 02.04.2012 г. – 21.12.2014 г.

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 161819 от 09.07.2019 г., постановено по гр. д. № 50366/2015 г. на Софийски районен съд, I ГО, 36-ти състав, в останалата обжалвана част.

Решението в необжалваната част е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ВРЪЩА делото на СРС, 36-ти състав, за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното решение № 161819 от 09.07.2019 г., досежно отразяването в диспозитива на последното, че искът за мораторна лихва се уважава за периода 12.03.2005 г. – 01.04.2012 г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.