РЕШЕНИЕ
№ 2261
гр. Пловдив,22.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора
Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 2138 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател Ф.Ф.А. с ЕГН ********** ***
обжалва чрез пълномощника си адв.П. Решение № 260100 от 25.05.2021 г.,
постановено по АНД № 805/2020 г. по описа на Районен съд – Асеновград. С
обжалваното решение е потвърден електронен фиш за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3376519 на ОД на МВР
Пловдив, с който на жалбоподателя Ф.А. е наложена глоба от 300 лева на
основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със същото решение жалбоподателят А. е била
осъдена да заплати на другата страна юрисконсултско възнаграждение от 100 лева,
като с Решение № 260152/29.06.2021 г. съдът е изменил обжалваното решение в
частта му относно разноските, като е намалил същите и осъдил Ф.А. *** разноски
от 80 лева за юрисконсултско възнагреждение.
С жалбата се прави искане за отмяна на
решението на РС Асеновград като постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и при нарушение на материалния закон. Изложени са конкретни съображения
по същество, като се претендира присъждане на направените от жалбоподателя
разноски пред РС Асеновград, както и тези пред касационната инстанция. В
съдебно заседание, редовно призована, Ф.А. не се е явила и не е изпратила
представител, както е постъпила писмена молба от пълномощника ѝ адв.П., с
която се поддържат направените искания в жалбата.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Пловдив, не е изпратил
представител в съдебно заседание, но е депозирал писмено становище, чрез
упълномощен юрисконсулт, с което касационната жалба се оспорва и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се възразява по размера на претендираното от жалбоподателя
като разноски адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Джубелиева счита, че жалбата е неоснователна и моли същата да се
остави без уважение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната жалба
е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Районен съд - Асеновград,
след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за
установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която като
цяло се възприема и от настоящия съд, доколкото действително от събраните и
разгледаните от първоинстанционния съд доказателства се установява, че на
датата, посочена в електронния фиш, автомобилът, описан в него, който е
собствен на жалбоподателя Ф.А., се е движел в нарушение на установените правила
относно допустимата максимална скорост в населено място, което нарушение е било
установено по надлежния ред с техническо средство, което е било от одобрен тип,
както и технически годно към датата на осъществяване на заснемането на
нарушението и при спазване изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи.
Настоящата
съдебна инстанция намира единствено, че не е установена от доказателствата по
делото посочената от районния съд констатация относно това, че в срока по
чл.189, ал.5 от ЗДвП от страна на жалбоподателя била депозирана декларация по
този законов текст. Съдът е посочил, че това се установявало от справка по лист
36 от съдебното дело, но там е приложена единствено молба от пълномощника на
жалбоподателя със съдържащо се твърдение, че такава декларация е била
депозирана от жалбоподателя в РУ Асеновград. Следва в тази насока да се има
предвид, че при двукратно отправените запитвания до РУ Асеновград от страна на
пръвоинстанционния съд, е постъпил отговор, че такава декларация не е получавана.
Не се установява, освен това, от представеното копие от пощенска обратна
разписка от страна на жалбоподателя, какво именно е било съдържанието на
пратката, адресирана до РУ Асеновград. Отделно от това, ако жалбоподателят А.,
като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, действително е
попълнила декларация с имената на лице, ползвател на автомобила към датата на
осъществяване на нарушението, то същата е следвало да адресира до издателя на
електронния фиш ОД на МВР Пловдив, а не до РУ Асеновград, което евентуално би
било основание за анулиране на издадения ѝ електронен фиш. Подобно
поведение не се доказва да е имала А., нито изобщо да е подавала декларация с
данни за водач –ползвател на автомобила ѝ към датата на нарушението,
поради което и правилно електронният фиш е бил издаден на нея в качеството
ѝ на собственик на МПС, с което е извършено нарушението за скорост. В
тази насока напълно неотносими към обжалваното решение са възраженията на жалбоподателя
по касационната жалба относно това, че съдът неправилно бил обсъдил процедурата
по подадена от собственик на автомобила декларация и то с посочени в
касационната жалба имена Сезгин Сабри А., доколкото подобни установявания
изобщо не са правени от Районен съд Асеновград, а и по делото липсват
доказателства това лице да е действителният собственик на автомобила, но
напротив, от приложената по преписката справка е видно, че въпросният автомобил
е собствен именно на жалбоподателя Ф.А.. Поради това и неясни остават всички
пространни възражения на касационния жалбоподателя, свързани с имената на друго
лице, доколкото по делото нито са събрани някакви доказателства, свързани с
това лице, нито е приобщена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, нито пък
районният съд изобщо е анализирал процедурата по нейното депозиране и не е
давал оценка по изпълнение на процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП в мотивите към
обжалвания съдебен акт.
Въпреки правилните
и законосъобразни изводи на районния съд относно това, че е налице
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е установено по
надлежния ред и при спазване на процедурата за това, както и че е надлежно
ангажирана отговорността именно на собственика на автомобила, с който е
извършено нарушението в съответствие с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, то
според настоящата инстанция, решението, с което е потвърден електронният фиш, е постановено в
нарушение на материалния закон по следните съображения. Видно е, че е посочена
санкционна разпоредба, която е съответна на осъщественото нарушение, доколкото
е налице констатирано превишение на максимално определената скорост именно в населено място. В
съотвената норма на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е предвидено наказание глоба за
превишение над 40 км/час, като в случая е установено
превишение от 42 км/час. Същевременно обаче, след изменението на
посочената санкционна разпоредба, в сила от 21.01.2017 г. за такова по
размер превишение е била предвидена глоба в твърд размер от 600 лева. Видно е,
че на жалбоподателя е наложена глоба от 300 лева, каквато обаче е била
предвидена преди посоченото изменение от 2017 г. в санкционната норма. Следва
да се има предвид, че нарушението е извършено на 02.08.2019 г., или при действието
на редакцията на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП от 2017 г., с която е предвиден твърд
размер на глобата от 600 лева. Затова и като е определил глоба от 300 лева,
наказващият орган е нарушил както принципа по чл.3, ал.1 от ЗАНН, така и нормата
на чл.27, ал.5 от ЗАНН, която не допуска определяне на наказание глоба под
предвидения в закона минимален размер на такава. Посоченото несъответствие на
наложената глоба с електронния фиш в насока определяне на същия под предвидения
законоустановен размер, е било констатирано от районния съд, който обаче е
счел, че независимо от определения несъответен по-нисък размер на глобата,
електронният фиш следва да бъде потвърден. Настоящата инстанция не споделя
посочения извод. В размер
от 300 лева наложеното наказание се явява незаконосъобразно определено в нарушение на специалните и императивни правила,
уреждащи реда и начина за определяне на размера на административните наказания.
Този извод не може да се промени и от обективния факт на фактическа благоприятност на това наказание за нарушителя, тъй като е в противоречие с
принципа на законосустановеност на административното наказание, който се отнася
както до вида, така и до размера на същото. При това положение
несъответствието със ЗДвП при определяне размера на наложеното наказание се
явява съществено нарушение, обуславящо отмяната на електронния фиш като незаконосъобразен. Тъй като това не е било съобразено от първоинстанционния
съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, то има за последица незаконосъобразността и на
въпросния съдебен акт.
Предвид изложеното по-горе относно
незаконосъобразност на решението на РС Асеновград, същото ще следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което да се отмени електронният
фиш, от което следва, че решението следва да се отмени и в частта му относно
разноските.
При
този изход на делото и при направено своевременно искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя пред първоинстанционния
съд, което му е било отказано, както и с оглед присъденото юрисконсултско
възнаграждение за ответника по касация, направено с първоинстанционното
решение, последното ще следва да се отмени и в частта му относно разноските,
като с решението на касационния съд на жалбоподателя ще следва да се присъдят разноски
за първата и за касационната инстанция. Констатира се, че в първата инстанция е
договорено и заплатено възнаграждение от 300 лева, а пред настоящата инстанция
е представен договор за правна защита и съдействие, с посочено основание в
частта за възнаграждението безплатно по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Ето защо и ще
следва да се осъди ответника ОД на МВР Пловдив да заплати на жалбоподателя А.
разноските за адвокат, направени пред РС Асеновград от 300 лева, които
съответстват на минимално предвидения размер по Наредбата за минималния размер
на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението за прекомерност е
неоснователно, както и 300 лева за касационната инстанция, които следва да се
осъди ответника да заплати на пълномощника на жалбоподателя адв.П. на основание
чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2 на Наредбата
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260100 от 25.05.2021 г., постановено по АНД № 805/2020
г. по описа на Районен съд Асеновград, изменено в частта за разноските с Решение
№ 260152/29.06.2021 г., постановено по същото дело, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 3376519 на ОД на МВР Пловдив, с който е наложена
глоба от 300 лева на Ф.Ф.А. с ЕГН ********** на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Ф.Ф.А. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/,
съставляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния
съд.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат С.Ж.П. с персонален
номер ********** и служебен адрес гр. Пловдив, площад „Съединение“ № 3, ет.4 офис 411,
сумата от 300 лева, съставляваща размер на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, за представителство пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.