№ 1226
гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220100971 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „Е.“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
град П., ул.“Б.“№2, ет.1 ап.26, представлявано от управителя А. К. К. ищецът „*** 77“ЕАД с
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.И. В., бул.В.№139, вх.Б, ет.1,
ап.2 представлявано от управителя В. П. И. твърди, че с искова молба от 07.02.2020г,
подадена до Софийски градски съд ответникът е бил предявил срещу него искове за
осъждане да му заплати сумата от 29 163.46лв., извършени, но незаплатени строително
ремонтни работи, както и сумата от 1628.29лв. мораторна лихва върху тази сума за периода
от 25.07.2019г.С исковата молба е било направено искане за допускане на обезпечение на
така предявените искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на ищеца, находящ
се в град С., ул.Кумата“№50А, съставляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1945.456,
УПИ X-236 с площ от 648 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с пристройка ,
надстройка и гараж на 96 кв.м. с идентификатор 68134.1945.356.2. С определение
№742/07.02.202г на СГС, постановено по т.д.№971/2020г така поисканото обезпечение
допусната. След внасянето от „Е.“ЕООД на определената от съда гаранция в размер на
3 000лв. съдът е издал обезпечителна заповед от 10.02.2020г.С писмо изх.№5415/10.02.2020г
определението за допускане на обезпечението и обезпечителната заповед за изпратени на
Агенция по вписванията-Имотен регистър за вписване на възбрана върху посочените в
същите имоти. С уведомително писмо изх.№567/12.02.2020г Агенция по вписвания е
уведомила ищеца за вписаната възбрана като акт №124, том III, дело №4157/10.02.2020г. С
частна жалба вх.№27887/02.03.2020г „*** 77“ЕАД с ЕИК ***** е обжалвал определението, с
което е било допуснато обезпечението по т.д.№971/2020г по описа на СГС. С определение
1
№825/23.03.2020г по ч.гр.д.№1212/2020г по описа на САС това определение е било
потвърдено.
Твърди се, че за да предотврати значителни по размер вреди , чийто минимален
прогнозиран размер би надхвърлил сумата от 200 000лв., предвид извършваните от „***
77“ЕАД преди налагане на възбраната подготвителни действия по продажба на имота, върху
който е било наложено обезпечението с молба вх.№271089/09.10.2020г.настоящият ищец е
предложил замяна на допуснатото обезпечение чрез залог върху пари.Залогът е определен от
съда в размер на 30 791.75лв., която сума е внесена от ищеца по сметка на СГС на
13.10.2020г.С определение№260672/13.10.2020г. съдът е заменил допуснатото обезпечение
налагане на възбрана върху описания по-горе недвижим имот, чрез залог върху пари,
учреден от ответника съгласно вноска бележка №23280829/13.10.2020г.
С решение №261162/22.07.2021г по т.д.№271/2020г. по описа на СГС са уважени
предявените от „Е.“ЕООД искове частично – за сумата от 26 522.91лв. главница и 1 444.03лв.
мораторна лихва. Това решение в осъдителната му част е било обжалвано и с решение
№719/17.11.2022г. по в.т.д.№412/2022г на САС е отменено в обжалваната част и предявените
от „Е.“ЕООД искове срещу „***77“ЕАД са изцяло отхвърлени. Това решение е обжалвано
пред ВКС и с определение №99/16.01.2024г по т.д.№394/2023г по описа на ВКС
касационната жалба не е била допусната до касация.
След влизане в сила на решението на САС ищецът в настоящото производство с
молба вх.№261789/22.01.2024г е поискал връщане на внесения от него залог. По тази молба
СГС се е произнесъл с определение №260145/24.01.2024г., с което обезпечението, допуснато
с определение №260672/13.10.2020г. е отменено и е разпоредено връщане на внесения на
13.10.2020г залог в размер на 30 791.75лв.След влизане в сила на това определение, на
13.02.2024г. „***77“ЕАД е подал молба вх.№264096/16.02.2024г. до председателя на СГС за
ефективно връщане на залога по банковата сметка на дружеството.Сумата от 30 791.75лв. е
преведена по сметка на „***77“ЕАД на 27.02.2024г.
Поддържа се в исковата молба, че ищецът е претърпял вреди поради обстоятелството,
че предявените от „Е.“ЕООД срещу него искове, които са били обезпечени чрез залог върху
сумата 30 791.75лв. са били изцяло отхвърлени. Счита, че претърпените вреди се съизмерват
със законната лихва върху сумата от 30 791.75лв., изчислена за периода от внасянето и по
сметка на СГС -13.10.2020г.до 26.02.2024г / последният ден преди връщането и по банковата
сметка на „***77“ЕАД / като лихвата за този период възлиза на сумата от 11 433.52лв.
Твърди се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяването срещу ответника
на настоящия иск за сумата от 11 433.52лв., представляваща пропусната полза , която сума
се явява пряка и непосредствена последица от допуснато по исковете на „Е.“ЕООД предмет
на т.д.№271/2020г. на СГС обезпечение чрез залог върху сумата от 30 791.75лв.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 11 433.52лв., съставляваща пропусната полза, вследствие допуснато
обезпечение на искове на „Е.“ЕООД, предмет на т.д.№271/2020г по описа на СГС, които
2
искове са били изцяло отхвърлени, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез пълномощника му, е подаден
писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е допустим , но неоснователен.
Ответникът счита, че ищецът не е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
замяната на допуснатото по искане на „Е.“ЕООД обезпечение „ възбрана върху недвижим
имот“/ чл.389 във вр. с чл.397, ал.1, т.1 от ГПК/ с обезпечение „ паричен залог в размер на 30
791.75лв./ чл.397, ал.1,т.3 във вр. с чл.398 от ГПК/ по искане на „***77“ ЕАД, тъй като
възбраната върху недвижим имот по никакъв начин не причинява вреди за ответника при
ползването на имота, още повече на някакво негово намерение, възникнало до датата на
налагането на обезпечението, да се разпорежда с този имот. Замяната на наложената
обезпечителна мярка с друга такава, в конкретния случай -замяна с паричен залог е
единствено по решение на ищеца и парите, дори и да са били на негово разположение в
банковата му сметка със сигурност не биха му донесли лихва в размер на законната
лихва.Според ответника конституционно право на всеки правен субект е да търси съдебна
защита , когато счита, че са нарушени и/ или застрашени неговите права и/ или законни
интереси. Обезпечителното производство е уредено в ГПК и ответникът по законен ред е
претендирал своите права и законни интереси във връзка с извършване на довършителни
СМР на посочения обект, защото паричните гаранции се внасят по депозитната сметка на
съда и същата не е лихвоносна. Неоснователно ищецът претендира пропуснати ползи,
въпреки че сам е поискал замяната на нелихвоносното обезпечение „ възбрана върху
недвижим имот“.Поддържа се , че упражненото от ответното дружество процесуално право
да иска обезпечение по реда на чл.389 във вр.с чл.391ал.1,т.1 от ГПК не е противоправно
поискано и уважено от съда. Противопоставя се възражение, че обезщетение за вреди от
допуснато обезпечение могат да се претендират само при установена злоупотреба с права от
страна на ответника при обезпечаване на иск, каквото в настоящия случай не е
налице.Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения
интерес и правните последици, като в зависимост от естеството на действията,чрез които
злоупотребата с правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и
преустановяване на увреждащата злоупотреба. Обратното- добросъвестност е налице
винаги, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма
злоупотреба с право , ако страната подава молба по чл.390 от ГПК със съзнанието , че
защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е
подходяща , адекватна, дали съществува или не в действителност твърдяното субективно
право, евентуално – дали грешката при преценката на правото е извинителна или
неизвинителна. Защитата на ответника е по реда на обжалване на определението по
обезпечението по реда на чл.396 от ГПК . Според ответника недобросъвестното
упражняване на законно признато право във всеки конкретен случай трябва да бъде доказано
по правилата на чл.154 от ГПК. В исковата молба не били изложени твърдения за
3
злоупотреба с права от ответника при обезпечение на исковете. Не може да се носи деликтна
отговорност по чл.45 от ЗЗД за причинени на другата страна вреди- пропуснати ползи, в
резултат на упражнено и признато от закона право.Във всички случаи искането за защита на
застрашени или накърнени права представляван една правомерна дейност , а за са се породи
отговорност за обезщетяване на вредите е необходимо да се установи злоумишлено, виновно
и противоправно поведение на причинителя на вредата. На следващо място се възразява, че
ищецът не е изложил конкретни твърдения и доказателства за причиняване на пропусната
полза и/ или преки вреди от наложената възбрана върху имота в град С., за който имало
подготвителни действия по продажбата му. Ответникът инвокира възражение, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца / чл.51, ал.1 от ЗЗД, тъй като ищецът сам е предложил
замяна на допуснатото обезпечение „възбрана върху недвижим имот“със залог върху пари,
тъй като въпреки наложената възбрана върху собствения на ищеца имот същият не е бил
възпрепятстван да сключва предварителни договори за покупко – продажба и по този начин
да осигури ефективна реализация на правата си въпреки обезпечението. Неоснователни са
твърденията на ищеца, че е претърпял вреди , изразяващи се в пропуснати ползи,
съизмерени със законната лихва, които са пряка и непосредствена последица от замененото
по негово изрично искане с друго обезпечение. Евентуално „пропуснатата полза“ би могла
да бъде лихвата, която се начислява от конкретната банка по разплащателната сметка на
ищеца , то която е преведена сумата по залога на 13.10.2020г и за посочения период /
13.10.2020г. до 26.02.2024г/. Тази лихва не надхвърля 1% и е много по-ниска от законната.
Според ответника няма твърдения и доказателства, ако сумата от 30 791.75лв. е
продължавала да бъде в разплащателната сметка със сигурност е щяло да се увеличи
имуществото на ищеца чрез начисляване на законната лихва от банката и същият би
получил сумата от 11 433.52лв. под формата на банкова лихва за този период. Счита, че
искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Ответникът е направил
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа
направеното с писмения оспорване. Подробни съображения по съществото са спора са
развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, сред спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна.
От приетите по делото писмено доказателства, съдържащи се на лист 9-60 от досието
на делото, неоспорени от ответната страна се установява, че с искова молба от 07.02.2020г,
подадена до Софийски градски съд, ответникът „Е.“ЕООД е предявил срещу „***77“ЕАД
искове за осъждане на „***77“ЕАД да заплати на „Е.“ЕООД сумата от 29 163.46лв.,
4
представляваща стойността на извършените, но незаплатени строително ремонтни работи по
договор- анекс от 01.10.2018г за обект „Пристройка към жилищна сграда, в.з.Бояна, кв.2
УПИXX-356, гр.С., както и сумата от 1 628.29лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 25.07.2019г.до датата на завеждане на исковата молба. С исковата молба е
направено и искане за допускане на обезпечение на така предявените осъдителни искове
чрез налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на ответника по тези искове,
находящ се в град С., ул.“Кумата“№50А, съставляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1945.356, УПИ XX-236 с площ от 648 кв.м., ведно с построената в него жилищна
сграда с пристройка, надстройка и гараж на 96 кв.м. с идентификатор 68134.1945.356.2. Въз
основа на така депозираната искова молба е било образувано т.д.№271/2020г по описа на
СГС. С определение №742 от 07.02.2020г., постановено по т.д.№271/2020г по описа на СГС
е допуснато обезпечение на предявените осъдителни искове чрез налагане на възбрана върху
дворно място с идентификатор 68134.1945.356, съставляващо УПИ XX-236 с площ от 648
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с пристройка, надстройка и гараж на 96
кв.м. с идентификатор 68134.1945.356.2.Обезпечението е допуснато след внасяне на парична
гаранция в размер на 3 000лв. След внасянето и от „Е.“ЕООД, съдът е издал обезпечителна
заповед на 10.02.2020г. С писмо изх.№5415/10.02.2020г. определението за допускане на
обезпечението и обезпечителната заповед/ лист 16 от делото/ са изпратени на Агенция по
вписвания- Имотен регистър за вписване на възбраната. С уведомително писмо изх.
№567/12.02.2020г./ лист 17 от делото/ Агенцията по вписвания е уведомила настоящия ищец
за вписаната възбрана. Определението, с което е било допуснато обезпечението, е обжалвано
от „***т77“ЕАД с частна жалба вх.№27887/02.03.2020г. пред САС и с определение
№825/23.03.2020г по ч.гр.д.№1212/2020г. определението е било потвърдено.
С молба вх.№271089/09.10.2020г/ лист 24 от делото/ „***77“ЕАД е поискало замяна
на наложената обезпечителна мярка чрез залог върху пари. Съдът е определил залога в
размер на 30 791.75лв. тази сума е внесена от „*** 77“ЕАД по сметка на СГС с платежно
нареждане от 13.10.2020г./ съдържащо се на лист 25 от делото/.С определение
№260672/13.10.2020г по т.д.№271/2020г по описа на СГС, в производство по чл.398, ал.2 от
ГПК съдът е заменил допуснатото с определението от 07.02.2020г обезпечение на
предявените искове със залог върху пари, учреден от „***77“ЕАД съгласно вноска бележка
№23280829/13.10.2020г.
С решение №261162/22.07.2021г. по гр.д.№271/2020г по описа на СГС/ лист 28-36/
са уважени предявените от „Е.“ЕООД искове частично за сумата от 26 522.91лв. главница и 1
444.03лв. мораторна лихва. Решението на СГС в осъдителната му част е обжалвано и с
решение №719/17.11.2022г. по в.т.д.№412/2022г по описа на САС същото е отменено в
обжалваната част и предявените от „Е.“ЕООД искове срещу „*** 77“ЕАД са изцяло
отхвърлени.Против така постановеното решение е подадена касационна жалба от
„Е.“ЕООД и с определение№ 99/16.01.2024г., постановено по т.д.№394/2023г по описа на
ВКС не е допуснато касационно обжалваното решение по в.т.д.№412/2022г по описа на
САС.
5
С молба вх.№261789/22.01.2024г. „*** 77“ЕАД е поискал връщане на внесения от
него залог.По тази молба съдът се е произнесъл с определение №260145/24.10.2024г п от.д.
№271/2020г като на основание чл.402 от ГПК е отменил обезпечението, допуснато с
определение от 13.10.2020г. и е постановил да се възстанови на ответника сумата от 30
791.75лв. ,внесена като залог по сметка на съда с вносна бележка от 13.10.2020г.След
влизане в сила на това определение на 13.02.2024г. „*** 77“ЕАД е подал молба вх.
№264096/16.02.2024г. до председателя на Софийски градски съд за фактическото връщане
на залога като същия да бъде преден по банковата сметка му сметка, изрично посочена в
молбата. Видно от съдържащото се на лист 58 от делото авизо по бюджетно платежно
нареждане на 27.02.2024г. сумата от 30 791.75лв. е преведена по банковата сметка на
дружеството.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице заключава, че ако сумата от
30 791.75лв. е била налична по разплащателната сметка на ищцовото дружество за периода
от 13.10.2020 до 27.02.2024г не би имало начислени банкови лихви, тъй като за този период
„Алианц Банк България“АД не е начислявала положителни лихви по разплащателни сметки
на юридически лица, като при надхвърляне на определени суми по кумулативното салдо на
клиентите банката е прилагала отрицателни лихвени проценти. Според експертното
заключение законната лихва върху сумата от 30 791.75лв. за периода от 13.10.2020г до
27.02.2024г възлиза на сумата от 11 433.26лв.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.403, ал.1,пр.1 от ГПК, съгласно който ако
искът , по който е допуснато обезпечението бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в
дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца
да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. В чл.403, ал.1 от ГПК са
посочени три отделни самостоятелни хипотези , при които допуснатото обезпечение на иска,
представлява неоснователно засягане на правната сфера на ответника по иска, а именно: 1/
искът е отхвърлен като неоснователен, 2/ делото е прекратено и 3/ бъдещият иск не е
предявен в дадения на ищеца срок . В случая искът е предявен на основание първата
хипотеза по чл.403, ал.1 от ГПК – искът , по който е допуснато обезпечението е отхвърлен
като неоснователен, поради което ответникът може да иска от ищеца да му заплати
вследствие на обезпечението вреди. Съгласно трайната практика на ВКС,предвидената в
чл.403 от ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснатото обезпечение , е основана на
общата гражданска отговорност за непозволено увреждане/ чл.45 от ЗЗД/и доколкото в
посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите , съответно приложими по
отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД . Отговорността по чл.403, ал.1 от
ГПК обаче е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е
допуснато обезпечението , при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са
6
възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Понеже е безвиновна ,
отговорността по чл.403, ал.1 от ГПК се отличава от отговорността за злоупотреба с
процесуални права, която предпоставя умисъл. Същата е следствие от едно правомерно
поведение на ответника- подаване на молба за обезпечение и законно предвиден способ за
защита на накърнени материални права.
Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че не следва да му се търси
отговорност по реда на чл.403 от ГПК, тъй като инициирайки производство по чл.389 от
ГПК, е упражнявал правомерно свои процесуални права. Нормата на чл.403 от ГПК
предвижда имуществен коректив на едно позволено от закона процесуално поведение на
страната в исковия процес, но поради това, че то е неоснователно, следва да бъдат
възмездени настъпилите вреди от непозволеното вмешателство в чужда правна сфера.
За да се проведе успешно иска по чл.403, ал.1, пр.1 от ГПК ищецът следва да докаже
трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на тази разпоредба:1/ че искът , по
който е допуснато обезпечението е отхвърлен, 2/ че вследствие на допуснатото обезпечение
е претърпял вреди, и 3/ че тези вреди са произлезли пряко и непосредствено от допуснатото
обезпечение.
В настоящия случай ищецът претендира за обезщетяване имуществени вреди под
формата на пропусната полза, свързана с невъзможността да ползва учредената като залог в
полза на ответника парична сума, които вреди съизмерява с размера на законната лихва за
периода от 13.10.2020г до 27.02.2024г.
Безспорно се установи, че ответникът е бил предявил осъдителни искове срещу
ищеца, които искове са били обезпечени чрез възбрана върху собствен на ищеца недвижим
имоти. Ищецът се е възползвал от процесуалната възможност, дадена в разпоредбата на
чл.398, ал.2 от ГПК и е поискал замяна на наложената обезпечителна мярка с друга, а
именно - залог в пари като в конкретния случай със сумата от 30 791.75лв.Искането му е
било удовлетворено и съдът, разглеждащ осъдителните претенции, е допуснал замяната и
на 13.10.2020г сумата от 30 791.75лв. е била преведена по сметка на съда. Установи се, че с
влязло в сила решение обезпечените осъдителни искове са били отхвърлени. Установи се, че
на 27.02.2024г. внесената в залог сума от 30 791.75лв.
Както бе посочено по-горе и съгласно решение №67 от 22.04.2013г. по т.д.№28/2012г
на второ т.о. на ВКС предвидената в чл.403 от ГПК отговорност за вреди ,причинени от
допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация
относно вредите , съответно приложими по отношение на тях следва да се считат
разпоредбите на ЗЗД . Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение №3 от 13.01.2023г. по тълк.д.
№3/2021г на ОСГТК на ВКС, имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и
пропусната полза.Това деление е предвидено изрично в чл.82 от ЗЗД при договорната
7
отговорност. По отношение на деликтната отговорност, то се извежда от разпоредбата на
чл.51, ал.3 от ЗЗД, допускаща обезщетяване за пропуснатата полза от загуба на
работоспособност.Понятието „ пропусната полза“ не е дефинирано в гражданския закон. В
теорията и съдебната практика се приема, че пропусната полза е неосъществено увеличаване
на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на
друго лице кредитора. Пропусната полза като вид имуществена вреда е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение.На обезщетяване подлежат само
реалните вреди, тоест правото на обезщетение се поражда само за действително претърпени
вреди.За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи , то следва да е доказано
тяхното настъпване. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне
правото на обезщетение , предположението за наличие на пропуснатата полза трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото
лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерното настъпване на
увеличението, както е прието и с Тълкувателно решение №3/2012г по тълк.д.№3/2012г на
ОСГТК на ВКС,чиито принципни постановки , свързани с характера на вредата и начина на
установяването и, са приложими във всички случаи на имуществено увреждане.
Съдът приема приема, че фактът на ограничаване на възможността на ищцовото
дружество да ползва сумата от 30 791.75лв. за периода от 13.10.2020г. до 27.02.2024г., тъй
като през този период не е била в негово държане,а е била внесена по сметка на съда като
залог за обезпечаване на предявени срещу него искове от ответника, се явява имуществена
вреда под формата на пропусната полза. Доказана е и втората предпоставка за уважаване на
иска в хипотезата на специалната деликтна отговорност по чл.403, ал.1пр.1 от ГПК . За
ищеца е възникнало субективното право да претендира обезщетение за вредите, които са му
причинени като пряка и непосредствена последица от материално неоправдано обезпечение
и това е така, защото доколкото естеството на законосъобразно заменената обезпечителна
мярка е такова, че изважда от разпоредителната власт на ответника по обезпечените искове /
и настоящ ищец/ сума в размер на запорираната, това обстоятелство обективно обуславя
невъзможността да я ползва по предназначение.Не би могло въобще да се говори за
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, в каквато насока ответникът инвокира
възражение в писмения си отговор, тъй като за да разсъждава на тази плоскост- увреденият
да е допринесъл за настъпване на вредите и оттам да се намалява обезщетението, следва да
се установи неправомерност в поведението на ищцовото дружество, каквато очевидно не е
налице. То е реализирало една предоставената от закона възможност при обезпечение на
оценим в пари иск да замени без съгласие на другата страна допуснато от съда обезпечение
със залог в пари/ както повелява нормата на чл.398, ал.2 от ГПК/
В своята практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, ВКС се е
произнесъл и по отношение на размера на тези вреди/ решение №156 от 18.12.2017г по т.д.
№449/2017г. на второ т.о. на ВКС, решение №281 от 04.10.2011г. по гр.д.№1684/2010г на
трето г.о. на ВКС, решение №432 от 27.12.2011г по гр.д.№1380/2011г на трето г.о. на ВКС/
като е приел, че вредата в хипотезата на чл.403, ал.1,пр.1 от ГПК е съизмерима като
8
минимален размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари за
периода като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение.От
кредитираното като компетентно,обосновано изготвено и неоспорено от страните
заключение по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, се установи, че законната
лихва върху сумата от 30 791.75лв. за период от 13.10.2020г./ датата, на която тази сума е
внесена като залог до 26.02.2024г/ денят предшестващ датата 27.02.2024г., на която същата
сума отново е постъпила в патримониума на ищеца/ е в размер на 11 433.26лв. Тук е мястото
да се посочи, че тази съдебна практика не е в колизия с ТР №3 от 13.01.2023г. по тълк.д.
№3/2021г на ОСГТК на ВКС, според което причинените от деликт пропуснати ползи трябва
да бъдат доказани със сигурност ,тъй като посочената по-горе съдебна практика визира
минималния размер на понесената имуществена вреда под формата на пропусната полза и
той е закрепен в нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД.Функцията на законната лихва е да възстанови
нарушеното имуществено равновесие между страните. На доказване подлежат вредите,
които са над законово определения размер. Такива обаче ищецът не е претендирал.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и
следва да се уважи като се осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл.403, ал. 1,
пр.1 от ГПК сумата от 11 433.26лв., представляваща обезщетение за пропусната полза,
поради това, че за периода от 13.10.2020г до 27.02.2024г. сумата от 30 791.75лв.е била
внесена като залог по чл.398, ал.2 от ГПК за обезпечение на исковете по т.д.№271/2020г по
описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата от 11 433.26лв.,считано от датата на
подаване на исковата молба-08.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата , като за
разликата от 11 433.26 лв. до претендираните 11 433.52 лв./ за сумата от 0.26 лв./ следва да се
отхвърли иска като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 2 608.28лв.,сторени съдебно-деловодни разноски съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК / съдържащ се на лист 153 от делото/.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.“ЕООД с ЕИК 11267223 със седалище и адрес на управление град
Пазарджик, ,ул.“Булаир“№2, ет.1, ап.26, представлявано от управителя А. К. К. да заплати
на „*** 77“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С. ж.к.“И. В.“,
бул.“В.“ №139, вх.Б, ет.1 ап.2, представлявано от управителя В. П. И. на основание чл.403,
ал. 1, пр.1 от ГПК сумата от 11 433.26лв., представляваща обезщетение за пропусната
полза, поради това че за периода от 13.10.2020г до 27.02.2024г. сумата от 30 791.75лв.е била
внесена като залог по чл.398, ал.2 от ГПК за обезпечение на исковете по т.д.№271/2020г по
описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата от 11 433.26лв.,считано от датата на
подаване на исковата молба-08.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата , като за
9
разликата от 11 433.26 лв. до претендираните 11 433.52 лв./ за сумата от 0.26 лв./
отхвърля иска.
ОСЪЖДА „Е.“ЕООД с ЕИК 11267223 със седалище и адрес на управление град
Пазарджик, ,ул.“Булаир“№2, ет.1, ап.26, представлявано от управителя А. К. К. да заплати
на „*** 77“ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С. ж.к.“И. В.“,
бул.“В.“ №139, вх.Б, ет.1 ап.2, представлявано от управителя В. П. И. сумата от 2608.28лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10