№ 5
гр. София , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502954 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 04.02.2020г по гр.д. № 8616/2018г СГС, ГО, І-12 състав е осъдил
ЗАД”ОЗК-Застраховане”АД да заплати на Р. А. А. сумата от 70 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 1865.25лв- обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди възникнали от ПТП, настъпило на 11.10.2017г, на осн. чл.432, ал.1 от
КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 70 000лв до 150 000лв. Съдът е приел, че ищецът е съпричинил
увреждането си, като е отразил това само по отношение на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. С решението си съдът е възложил разноските
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано , в отхвърлителната част за
сумата над 120 000лв.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя- ответник по
делото ЗАД”ОЗК-Застраховане”АД , в цялост, с оплаквания за допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че решението няма мотиви и не
1
може да се разбере какъв е приел СГС, че е справедливия размер на обезщетение за
неимуществени вреди, какъв процент съпричиняване е приел съда за установен.
Поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено , а не е справедливо.
Решението в частта за имуществените вреди се жали бланкетно, доколкото
въззивникът- ответник е заявил, че обжалва решението на СГС в цялост, търси
неговата отмяна изцяло, но не развива въззивни оплаквания касаещи произнасянето на
съда по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Въззивникът-
ответник моли въззивния съд да отмени решението на СГС и да отхвърли предявените
искове, евентуално – да намали размера на присъденото обезщетение и да отчете
наличното съпричиняване на увреждането. Претендира и направените по делото
разноски.
Ищецът Р. А., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. М. депозира
писмен отговор , с който оспорва жалбата на застрахователя.
На свой ред ищецът Р. А. депозира насрещна въззивна жалба против решението
на СГС в отхвърлителната му част за сумата до 120 000лв. Поддържа, че в обжалваната
част решението е неправилно, поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД ,
поради това, че определеният размер на обезщетението е занижен и не е справедлив, че
съдът не е отчел всички установени , претърпени от ищеца вреди, че съдът не е отчел и
всички относими към размера на обезщетението обстоятелства. Поддържа още, че
неправилно СГС е приел наличие на съпричиняване на увреждането от страна на
ищеца. Поддържа, че изключителният принос на виновния водач на МПС се
установява от това, че против него е образувано НОХД, разглеждано от Районен съд-
Хасково. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявения
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сумата до
120 000лв. Претендира разноските , направени по делото пред двете съдебни
инстанции.
Застрахователят не е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба на ищеца.
В о.с.з. въззивникът – ищец се представлява от юрк. И., която поддържа
въззивната жалба на застрахователя и оспорва тази на ищеца. Моли жалбата на
застрахователя да бъде уважена. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от
ГПК, който представя.
Въззивникът с НВЖ не се представлява. Р. А. , чрез адв. И., депозира писмена
молба, с която заявява,че поддържа своята жалба и оспорва тази на застрахователя.
Поддържа, че справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД на претърпените
неимуществени вреди е в размер на 120 000лв и моли жалбата му да бъде уважева.
2
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото, пред настоящата инстанция, са безспорно установени
правопораждащите исковата претенция факти. Няма спор, че на 11.10.2017г е
настъпило ПТП между л.а. Мерцедес, управляван от Х. Н. и каруца, теглена от кон, в
която е пътувал ищеца, при което ПТП ищецът е пострадал. Няма спор и затова, че
водачът на МПС Мерцедес е бил застраховал своята ГО при ответника към момента на
ПТП.
3
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение за неимуществени вреди , определен по реда на чл.52
от ЗЗД, дължимостта на обезщетение за имуществени вреди и наличието и обема на
съпричиняване на увреждането.
По отношение на неимуществените вреди
По делото е приет препис от споразумение между РП-Хасково и Х. Н., с което Н.
се признава за виновен за това, че на 11.10.2017г при управление на МПС мерцедес,
нарушил правилата за движение по пътищата , а именно чл.20,ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил телесна повреда на Р. А. А., изразяваща се в счупване на 5
и 7 шиен прешлен, счупване на дясна ключица, счупване на тялото на дясна бедрена
кост, ведно със счупване на кръстеца на таза и дясната хълбочна кост, счупване на
тялото на лява бедрена кост, ведно със счупване на кръстеца на таза, контузия на
десен бял дроб довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота -
престъпление по чл. 343,ал.3, пр.2, пр.1 вр. ал.1 ,б”б” вр. чл.342,ал.1 от НК като му е
наложено наказание една година лишаване от свобода, отложено с тригодишен
изпитателен срок.
Споразумението по чл.384 от НПК , съгласно чл. 413, ал.3 вр. ал.2 от НПК е
приравнено по последици на влязла в сила присъда и съответно на осн. чл.300 от ГПК
обвързва гражданския съд относно обстоятелствата има ли деяние, кой е неговия автор
и дали то е противоправно.
По делото е безспорно, че осъденото лице Х. Н. е виновният за ПТП водач,
застраховал своята ГО при ответника.
Обвинението , което е било повдигнато на водача на МПС Х. Н. е било за
причиняване на телесна повреда при управление на МПС, поради нарушаване на ЗДвП
. Тъй като претърпените увреждания от пострадалия са част от състава на чл.343 и
чл.342 от НК, по които членове водачът на МПС Н. е признат за виновен следва, че на
основание чл. 300 ГПК и чл. 413,ал.3 вр. ал. 2 от НПК установените в решението
увреждания на Р. А. следва да се приемат за установени и в гражданския процес,
обезщетяващ вредите от същия деликт.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
11години.
От изслушаната КСМАТЕ , изготвена от в.л. д-р К. С. и В. Д. , неоспорена от
4
страните, се установява, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял счупване на 7
шиен прешлен, счупване на дясна ключица, счупване на двете бедрени кости, счупване
на кръстеца на таза, счупване на дясната хълбочна кост, контузия на главата с
подкожен кръвоизлив. Според вещото лице ищецът е претърпял оперативно лечение на
двете бедрени кости и консервативно на останалите травми. Вещото лице дава
заключение, че при нормално развитие възстановителния период при такъв вид
увреждания е около 10-12месеца. Сочи още, че на ищеца му предстои операция за
премахване на металните остеосинтези. Според вещото лице ищецът е претърпял
интензивни болки и страдания през първите 2 месеца. При предстоящата операция
възстановителият период е около 30 дни.
При така възприетите доказателства за факти съдът намира, че ищецът е
претърпял увреждания вследствие на ПТП , така както са описани от вещото лице по
изготвената КСМЕ. По делото , от приетото споразумение, се установява, че ищецът е
имал и други уврежания , които обаче не се претендират за обезщетяване в рамките на
настоящото производство. Така например нито в ИМ , нито във въззивната жалба
ищецът претендира увреждане и съответно обезщетение за счупване на два шиини
прешлена, претендира се счупването на един, не се претендира обезщетение за
контузия на десен бял дроб , както и в исковата молба не се претендира обезщетение
за белезите, по тялото на ищеца. За заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да има съответна претенция на ищеца- посочени правопораждащи факти-
увреждания, претърпени болки , страдания, тези факти следва да бъдат доказани и
тогава за тях да се определи обезщетение. За непретендираните неимуществени вреди
съдът не може да присъди обезщетение по делото, дори и да установи тези вреди.
Ищецът е този , който следва да заяви за какви свои увреждания търси обезщетение.
Ако той е заявил и доказал претърпени травми , съдът би могъл да определи
обезщетение дори и ищецът да не е доказал пълно претърпените болки и страдания
свързани с тези травми, но съдът не може да обезщетява незаявени увреждания от
ищеца в исковата молба, още повече, че не е ясно дали същите не са предмет на
отделно производство за обезщетяване на вреди.
С оглед изложеното съдът приема, че с оглед претърпените от ищеца травми-
множество счупвания- шест според СМЕ, засягащи цялото тяло на ищеца,
претърпяното оперативно лечение и предстоящото такова за изваждане на
остеоматериала, изпитаните интензивни болки през първите два месеца от
възстановителния период, продължителността на възстановителния период- около 1
година, първоначалната невъзможност да се движи , необходимостта от обгрижване в
ежедневието, като съобрази и детската възраст на ищеца, правеща още по-трудно като
преживяване лечението чрез покой съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 80
5
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобрази момента на настъпване на увреждането , както и конкретните, индивидуални
и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се
обезщетение. Претърпените вреди от пострадалото лице не се презюмират, същите
следва да се установят от ищеца чрез главно и пълно доказване. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в
страната към момента на настъпване на увредата , доколкото обезщетението не следва
да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на имуществените вреди
По делото са представени фактури за заплатени суми за заключваща плака-
1820лв и за лекарство- 45.25лв. Тези разходи са направени в периода на лечение на
ищеца, фактурите не са оспорени от ответника в отговора на ИМ, поради което съдът
следва да приеме,че разподите представляват вреди , претърпени от ищеца във връзка с
неговото лечение вследствие на процесното ПТП.Доколкото всички вреди ,
претърпени от ищеца подлежат на обезщетяване от застрахователя съдът приема,че
доказаните разноски на ищеца следва да се възложат върху застрахователя.
В тази насока може да се приеме извод и поради това,че застрахователят обжалва
бланкетно решението на СГС в частта за имуществените вреди.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на
увреждането поради това,че ищецът съзнателно се е качил на каруца, която не е била
обезопасена и пригодена за возене на пътници, бил е без светлоотразителна жилетка ,
поради това, че каруцата не е била технически изправна за движение по пътищата,
както и поради това, че не се е движила в дясно на пътното платно .
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото не се установява причинната връзка между тези твърдяни за извършени
от ищеца правонарушения и настъпилото ПТП , съответно уврежданията от него.
Поради неизяснената скорост на движение на л.а. Мерцедес по делото не се установява
дали, ако каруцата е била със светлоотразители, а пътниците със светлоотразителни
жилетки, водачът на МПС е щял да има възможност да спре навреме. По делото не се
установява и точното място на удара между л.а. Мерцедес и каруцата , така че да има
6
обективни данни къде по пътното платно се е движила каруцата. Останалите наведени
твърдения за наличие на съпричиняване- техническата изправност на каруцата ,
поради липса на регистрация, нямат връзка с процесното ПТП и съответно не могат да
бъдат основание за приемане съпричиняване на увреждането на ищеца.
Поради липса на доказаност на причинна обусловеност на процесното ПТП с
липсата на светлоотразители , жилетки и поради липсата на доказателства за това, къде
се е движила каруцата върху пътното платно, направените от ответника възражения за
съпричиняване следва да бъдат оставени без уважение.
От изложеното следва , че върху застрахователя се възлага плащането на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв- за неимуществени вреди и
1865.25лв- за имуществени вреди , всички вреди претърпени от ищеца вследствие на
ПТП от 11.10.2017г.
По отношение на изводите на съда за дължимостта на лихва за забава няма
развити въззивни доводи, поради което въззивната инстанция не дължи служебно
проверка на решението в тази му част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 70 000лв до 80 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху присъдената главница се дължи лихва за забава,
считано от 27.06.2018г . В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължат още 372.61лв-
възнаграждение за защита пред първата инстанция .
На ищеца се дължат съдебно деловодни разноски от още 20.00лв.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 399.60лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
7
заплати разноски на застрахователя за сумата над 138.25лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 200лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 3958.61лв, определени с оглед изхода от спора от общо
дължимите се при материален интерес от 151865.25лв- 4567.30лв.
На застрахователят не се дължи възстановяване на внесената държавна такса
поради неоснователност на жалбата му. Дължи му се юркщ. Възнаграждение, което
съдът определя на 100.00лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.02.2020г , постановено по гр.д. № 8616/18г на
Софийски градски съд , ГО, І-12 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
Р. А. А. против ЗД”Бул инс”АД за сумата от 70 000лв до 80 000лв- обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, с която Р. А. А. е осъдена да заплати разноски
по делото за сумата над 138.25лв до 158лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Р. А. А. с ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г. С. М. сумата от още
10 000лв, представляващи разликата между присъдените 70 000лв и дължимите се
80 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
11.10.2017г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата ,
считано от 27.06.2018г до окончателното й изплащане, както и сумата от още 20.00лв-
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 81 вр. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.02.2020г , постановено по гр.д. № 8616/18г на
Софийски градски съд , ГО, І-12 състав състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. В. И. от САК
сумата от още 372.61лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и сумата от
3058.61лв - възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от още 399.60лв- държавна такса, а по сметка на Софийски
8
апелативен съд- сумата от 200лв- държавна такса за въззивното производство, на осн.
чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. А. А. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка Г. С. М. да заплати на ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* сумата от 100лв-
юрк. възнаграждение за защита пред въззивната инстанция , на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3
и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9